Свържи се с нас

Новини

Отблясъци на миналото или уроци по предприемачество

Published

on

150 години от рождението на Пенчо Семов

Доц.д-р Цветелина Ганкова,
Технически университет – Габрово

Изкачвам се по стълбите към аудиторията и мисълта ми е ангажирана с предстоящата лекция по предприемачество. Първата за тази специалност. Всяко начало е вълнуващо, защото заставането пред студентската публика е като представление на сцена. Искаш да спечелиш вниманието и интереса на зрителите и да съумееш да им предадеш онова послание, което не се открива в учебната литература, но дава заряд и импулс за следване на избрания път в търсене на личната формула за изява и успех.

Вместо да говоря за световните имена в бизнеса, решавам да представя личността на един българин – предприемач, оставил ярка следа с живота си, със съграденото, създаденото и постигнатото като цялост във времето на две епохи, една личност, докосната от Твореца, Създателя – личността на Пенчо Семов.

Кой е Пенчо Семов?

Предприемач, надживял времето си, визионер с поглед в бъдещето, благодетел, родолюбец, патриот – това са само част от определенията за този изключителен човек.

И в мой стил решавам да разкажа историята на една необикновена личност, с намерението да внуша на студентите, че историята е „наука за бъдещето”, защото нейните поуки следва да бъдат асимилирани, изучени и превърнати в стимул за трезво отношение към съвременните реалности. А в духа на академичната етика горещо препоръчвам на аудиторията систематичното изследване на д-р Красимира Чолакова за него – книгата „Успехът”.

Годината 1919 е злокобна и съдбоносна за България. Тогава в Париж държавите- победителки в Първата световна война – Великобритания, Франция, САЩ и техните съюзници от Антантата – подготвят мирните договори. България се оказва в лагера на победените и това обстоятелство я поставя в неизгодна позиция. Претенциите на балканските партньори на Съглашението са териториални и финансови. Румънската страна настоява за отнемане на Северна и Южна Добруджа, Гърция застава зад исканията си да запази териториите в Източна и Западна Тракия, а нововъзникналото Кралство на сърби, хървати и словенци претендира западната граница между двете държави да се премести от 20 до 70 км навътре в българската територия. Размерът на репарациите в полза на победителите трябва да възлиза на 12 млрд. златни франка. Покриването на тези искания поставят под съмнение нормалното функциониране на българската държава и те остават без последици. Подписаният на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор отнема от България Северна и Южна Добруджа, Македония и Западните покрайнини, Западна и Беломорска  Тракия.  Държавата е задължена да изплати на победителките 2 млрд. и 250 млн. златни франка, както и голямо количество въглища, едър и дребен рогат добитък, железопътни вагони и др. Въпреки всичко България запазва границите си от преди Балканската война (1912 г.) До голяма степен заслуга за това има габровецът Пенчо Семов.  Той дарява 300 000 златни лева на двама католически свещеници – единият директор на колежа „Св. Августин“ в Пловдив , а другият – преподавател в същото училище, за да лобират в защита на българската кауза пред представителите на Великите сили. В резултат на тяхната дейност претенциите  към България са смекчени и държавата ни губи по-малко територии. Без този акт днес южната ни граница щеше да се простира до Стара планина, а цялата територия на юг от Балкана  щеше да бъде гръцка. Намалена е сумата и на българските репарации. Дейността на Пенчо Семов го превръща в истински родолюбец, патриот, защитник и благодетел на България,  в един невероятен човек.

Формирането на именития ни съгражданин като знаменателна личност е свързано с влиянието на редица фактори, като икономическата ситуация в Габрово и страната в края на ХІХ и началото на ХХ век, образованието и семейната среда.

Пенчо Семов е роден през 1873 година в село Цвятковци, габровско. Това е период на стопански подем в българските земи. Кризата, която изживява вековната Османска империя и обвързването на ориенталската икономика с европейския пазар  допринася за укрепването на българската буржоазия и за засилване ролята на българското население като важен икономически фактор. Градовете се превръщат в занаятчийски  центрове, създават се манифактури, откриват се фабрики, развива се външната и вътрешната търговия, променя се архитектурният облик  на селищата. Габрово се превръща в един от икономическите центрове в Османската империя, процъфтява търговията с Австрия, Германия, Влашко и Русия. Стопанският разцвет в града продължава и след Освобождението (1877-1878 г.) и възстановяването на българската държава. Габрово се развива като център на българската индустрия. Много от занаятчийските работилници прерастват във фабрики, полагат се основите на текстилната и кожарската промишленост.  При тези условия расте и се оформя като личност Пенчо Семов. Икономическият кипеж в града, предприемчивостта и спестовността на габровци  оставят траен отпечатък върху бъдещата му професионална и човешка реализация.

Интересът към чуждите езици и владеенето на турски, френски и руски  допълват характеристиката му на начетен и компетентен човек.

Твърде млад Пенчо Семов се включва в търговските дела на баща си. Пътува и търгува с него, натрупва полезен опит, който по-късно внедрява в пряката си стопанска дейност. А тя е разнообразна и разнопосочна. Произвежда прежди, гайтани, аби, платове, фланели, пояси и др. Заедно с баща си и брат си основава фабрика за производство на прежди и плетива „Иван Семов и синове”. Името му се свързва и с вълненотекстилната фабрика „Успех“, фабриките „Вилата“ и „Иван Семов“ в Габрово, памукотекстилната фабрика „Принц Кирил“. Успехът му е бърз, но по-важното е, че печели уважението на деловите среди, както бихме се изразили на съвременен език, превръща се в крупен фабрикант и предприемач, акционер, ръководейки около 28 предприятия в цялата страна и създавайки работни места. Изключително инициативен, особено далновиден и прозорлив, той се превръща в един от най-големите индустриалци в следосвобожденска България. Модерните за времето си машини, с които са снабдени неговите фабрики свидетелстват за това, че Пенчо Семов прекрасно е разбирал значението на технологиите и новостите за неговия бизнес. Участието му в Българското търговско параходно дружество във Варна остава следи и в Габрово, построявайки сграда във формата на параход. Намерението му е в „Парахода“ да се помещава девически пансион и средно училище за децата на негови работници“.

Без аналог е благотворителната дейност на габровския предприемач Пенчо Семов. Според историците и изследователите на неговия жизнен път личните му дарения са около 50 милиона лева, а направените чрез фондацията му, основана през 1943 г., на която прехвърля част от имотите си, дарените средства са над 200 милиона лева. От дистанцията на времето в негово лице виждаме щедър благодетел, родолюбец, който с много усилия прави необходимото Габрово да стане модерен за времето си индустриален град. Въпреки, че активите на акционерните дружества и фабриките, които управлява надхвърля един милион лева, безспорно парите и богатство за него не са самоцел, а средство, с което може да бъде полезен на обществото и държавата. За това свидетелстват фактите, че той купува казиното „Бузлуджа“ и го превръща в дом на женското дружество „Майчина грижа“, създава стопанско училище „Хаджи Радка Пенчо Семова“, построява училище и в родното си село Цвятковци. През тридесетте години на миналия век фондацията, наречена на негово име, дарява 300 хиляди долара за Аграрния факултет на Софийския университет и за Института па заразни и паразитни болести в София. Преживявайки дълбока човешка драма със смъртта на първата си жена и двете им деца, габровският индустриалец основава фонд за борба с туберкулозата. На Съюза на журналистите в България Пенчо Семов дарява своята вила и част от чифлика си във Варна, оценени на около 450 000 златни лева. Пенчо Семов завещава средства за постояването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово, с негови средства е закупена сградата на женското благотворително дружество „Майчина грижа“, построено е Стопанско училище в Габрово. Изгражда парк от близо 250 декара, където могат да се разхождат габровци, а в парка е построена сграда за старопиталище за неговите работници.

Семов уважава специалистите, работещи в неговите фабрики, и оценява лоялността на своите работници, давайки си сметка, че хората са тези, които съдействат за процъфтяването на неговия бизнес. И както бихме оценили от позициите на нашето съвремие неговото дело, той е най-социалният предприемач във времената на изграждане на индустриална България, именно заради тези отношения към работниците си. Той изгражда трапезарии, осигурява фабричен лекар, на големи празници организира общи трапези, на които сядат заедно и работници, и акционери. Дава пари за обучението на ученици и деца на работниците в неговите фабрики.

Неговият живот е подчинен на принципите за труд, постоянство и любов.

И за да не пропусна в моя разказ някой щрих от делата и личността на този голям българин, един от създателите на модерната индустрия в България и един от най-големите патриоти и дарители на България, отдавам заслуженото на труда на неговите изследователи и акцентирам вниманието на моите студенти върху изворите на тяхната работа. Защото е невъзможно в рамките на академичното време да бъде обхваната в детайли цялостната му многообразна и будеща преклонение дейност.

Но по-важното е разказаното да превърнем в научено и да направим съвременни изводи, да намерим адекватни проекции и да потърсим онзи тъй липсващ духовен вектор в съвременното предприемачество, които могат да мотивират, да стимулират и да съграждат, да внушават вяра в собствените сили на младите хора, способни да комбинират прагматизъм и човеколюбие, патриотизъм и глобализъм, материализъм и духовност. Ето и някои от тях:

Първо: Името ти ще живее във времето и ще пребъде в идващите поколения, когато си градил и създавал, когато си подчинил съществуването си на грандиозни и мащабни цели, за благото и добруването на другите.

Второ: Можеш да вярваш, че ще имаш успех, ако живееш с разбирането, че животът ти е даден, за да работиш над себе си, израствайки преодолявайки житейски предизвикателства и лични драми, възкръсвайки от пепелта на краха, защото знаеш, че съдбата помага на дръзките.

Трето: Съзнаваш, че си част от цялото, от общността и всичко е взаимно свързано и взаимно обусловено, следваш всемирния закон, че за да получиш, първо трябва да дадеш. Когато искаш да подобриш финансовото си положение, подобряваш живота на околните, това не остава без признание.

Четвърто: Постигаш реализация на високи цели само съзнавайки, че си воден от благородни и хуманни подбуди, в името на доброто на отечеството. Давайки си сметка, че ще намериш добро, само създавайки добро за другите. Живеейки с радост и гордост, с удовлетворение, че си създал благо за тези, които работят за тебе.

Пето: Живееш с разбирането, че съвременният свят може да бъде спасен от безогледен материализъм и злоупотреби само воден от идеята за върховния интелект, който изразява милосърдие. А това означава да търсиш хармония със света в самия себе си.

Шесто: Отправна точка на всяко действие е убеждението: житейската и духовната енергия на човека е несравнимо по-важна от енергията на парите, и успехът не е цифра в банковата сметка, а комплекс от качества на личността в съюз с навиците и уменията; успехът – това е хармонията и балансът, това, което прави човека щастлив.

Седмо: Успелият предприемач работи с отдаденост, неуморно, последователно, гради и надгражда, подчинен на лична дисциплина, воля и постоянен труд.

Осмо: Модерното предприемачество предполага познаване и спазване на законите – както обществените, така и универсалните, всемирните. Защото незнанието и игнорирането и на едните, и на другите, се оказва препятствие по пътя към материалното благополучие.

Девето: Натрупването на пари и богатство е постоянен процес. Да обичаш парите означава не само да обичаш да ги харчиш, но и да обичаш да ги печелиш. Ако си си поставил за цел да постигнеш материално благополучие, се налага да обикнеш целия цикъл на предприемаческата дейност, а не само процеса на получаването им „в плик“.

Десето: Желанието да забогатееш или предприемаческият дух са основен елемент в енергията на предприемаческия успех, а наличието на паричен капитал е вторично, макар и важно. Истинският финансов успех може да бъде построен само върху положителни намерения, които помагат парите не само да бъдат спечелени, но и съхранени.

Единадесето: Предприемачеството изисква майсторство, а то включва в себе си умение да се трудиш и умело да продаваш труда си. То не е вродено свойство; всички присъщи му качества и умения се изграждат в живота и се придобиват в резултат на усилия. Затова е важно, човекът, който се стреми към финансово процъфтяване да включи в своя подход идеята за майсторството, което трябва да възпитава в себе си.

Дванадесето: Предприемаческото майсторство е неразривно свързано с житейското майсторство. В основата му стои начинът на мислене, стремежът към самоусъвършенстване,  съвкупност от определени качества на личността, навици и умения, които се изграждат преди влизането било то в големия, или в малкия бизнес.

Тринадесето: Предприемаческото майсторство включва: умение за правилно поставяне на целите в съответствие със собствените способности и възможности; овладяване на собствената основна специалност и няколко съпътстващи; изкуство за построяване на отношения с хората, способност за преодоляване на трудностите, които могат да се преодолеят, и приспособяване към онези, които не могат да се преодолеят; изкуство да се икономисва енергия и да се подхожда към всяко изпитание като към тренировка; изкуство да живееш, без да правиш дългове; умение да подхождаш отговорно към всеки проблем, към всеки човек, към всяка работа.

Поглеждам към дисплея, показващ времето. Академичният час е към своя край.

Възниква въпрос от аудиторията, който не ме изненадва: Каква е съдбата на наследството на Пенчо Семов? Как е изпълнена неговата воля на дарител ? Дали не се сблъскваме с ирония на съдбата? Или може би пак съдбата поставя на изпитание  поколенията – каква ще бъде тяхната стъпка, как те ще опазят и надградят съграденото?…

Погледът ми се насочва към аудиторията, търся реакцията на бъдещите предприемачи. Търся онази искра в очите им, която би ми дала увереност, че посланието е получено. Че уроците са предадени. Дали са научени? Времето ще покаже. Времето, което не знае компромиси и отдава заслуженото на онези имена и личности, живели с мисъл и дело за България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Създава се Регионален център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово

Published

on

Министерският съвет прие Постановление за създаване на Регионален център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“. Регионалният център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ е регионален културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата с предмет на дейност: създаване, разпространение, представяне и популяризиране на културни продукти на съвременното изкуство и недвижимото културно наследство и образователна, изследователска и развойна дейност в областта на културата и творческите индустрии.

Центърът е със седалище град Габрово и териториален обхват на дейността – община Габрово и общините: Севлиево, Трявна и Дряново. За създаването на центъра е прието Решение № 223 от 28 ноември 2024 г. на Общинският съвет на община Габрово.

Изразени са положителни становища на общините Севлиево, Трявна и Дряново и съгласие от Областния управител на област Габрово. Чрез създаването на регионалния център за съвременно изкуство ще се създадат условия за изява на творци, производители и индустриалци, развиващи дейност на територията на общините в област Габрово.

Центърът ще има положителен принос в създаването на връзки между различните професионални общности и за утвърждаването на района като културен център с устойчив туризъм и икономическо развитие.

Зареди още

Култура

Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров

Published

on

Спомням си първия път преди почти 10 години, когато Виктор Макаров заедно с куп талантливи музиканти пристигна в Габрово, за да представи албума си „Шарена черга“. Този концерт остави дълбок отпечатък в мен – музиката, посланията, поезията, чарът, талантът и сърцето на тези хора ме омагьосаха.

Толкова време по-късно, този магьосник с китара и „леко дрезгав глас“ – отново водейки в града банда музикални съмишленици, пристига в столицата на хумора и сатирата като съорганизатор на първото издание на фестивала „Вечери на изпятата поезия“.

Е, първо габровско издание, защото Виктор Макаров стои зад едноименния фестивал, който вече има своята дългогодишна история в столицата. Той е част и от екипа на международния „Sofia Singer Songwriter Fest“, организира и много подобни инициативи и концерти.

И, ако заключите, че Виктор е музикант, ще сте прави, но едновременно с това ще сгрешите – той е много повече.

Виктор Макаров е българският преводач на мюзикълите „Чикаго“ и „Фантома на операта“. Освен това е богослов, актьор и „поет по душа“, съпруг и баща. Малка част от авторското му творчество е събрано в книгата „Етюди в проза и стих“. Той е изключително увлекателен събеседник и човек, с голямо сърце, пълен с вдъхновение и творческа енергия.

Подробно за фестивала „Вечери на изпятата поезия“ вече писахме, а днес разговаряме лично с Виктор, за да ни разкаже повече за това как се организира подобна инициатива и какво да очакваме.

– След дни започва първото издание на габровския фестивал „Вечери на изпятата поезия“. Какво е „изпята поезия“ и има ли тя почва у нас?
– Названието „изпята поезия“ в някакъв смисъл само обяснява себе си. Участниците във фестивала са хора на различни възрасти и с различни стилистични предпочитания (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…), но обединени от отношението към текста, написан на хубав български език. Повечето освен музиканти са или поети, или почитатели на изящната словесност, и това личи от текстовете на песните им. Другите имена на подобни автори изпълнители са „бардове“ и „поети с китара“.

– Досега фестивалът се е провеждал единствено в София, защо избрахте точно Габрово за първо издание извън столицата?
– Има причини романтични и прозаични. Сред романтичните е фактът, че Габрово е сред значимите културни средища на страната. За нас беше важно изпятата поезия да бъде представена тук наравно с другите изкуства, още повече че Габрово си има много собствени бардове. Тук стигаме и до прозаичната причина: в Габрово се намериха достатъчно помощници, за да се сформира отбор юнаци, които да задвижат фестивала. Анна Верховска, която е съорганизатор на „Вечерите“, е актриса от Кукления театър в Габрово. От екипа на същия театър е и художникът Светозар Колев „Питкин“, а Виолина Доцева е от Драматичния театър. И тримата са интересни автори, и тримата са познати на габровската публика, и тримата имат контакти в културните среди на града и са високо мотивирани да помагат фестивалът да протече успешно. Анна Верховска ни свърза и с директора на Кукления театър Алфидин Ахмедов – много инициативен деец на изкуството, който посрещна идеята за фестивал с голям интерес.

– Както спомена, фестивалът е в партньорство с Кукления театър. Като организатор на много подобни концерти и фестивали – трудно ли се намират съмишленици и партньори? Как се организира един такъв независим фестивал?
– Държавният куклен театър в Габрово е един от най-активните партньори, с които съм работил до момента, за което съм безкрайно благодарен на г-н Ахмедов, а също на Анна Верховска, която в най-невероятни моменти от денонощието намираше време да работи по дизайна и рекламата. Светльо Колев също много помогна и тепърва предстои да се насладим не само на песните му, но и на майсторлъка му като озвучител. Що се отнася до трудностите… Това е първото издание на фестивала в Габрово, никой още не знае за нас – що за чудо е това „изпятата поезия“ – яде ли се, пие ли се, за какво изобщо се ползва… Затова се наложи да се организираме „на мускули“ и с много компромиси и добра воля от страна на участниците, за което и на тях благодарим.

Истината е, че Община Габрово много помогна с реклама, с включването ни в културния календар по повод 165 години Габрово и т.н. (затова благодарим и на общината), но дали ще има и финансова подкрепа за тази година още не е сигурно. Надяваме се обаче догодина да е по-лесно в това отношение – тогава вече всички ще знаят колко ценно нещо са бардовете и колко необходими са за културния живот в града.

– Можем да кажем, че бардовете са част от алтернативната ъндърграунд сцена – намира ли се публика за тях в по-малките населени места?
– Ето това предстои да видим на 18, 19 и 20 септември в салона на Кукления театър. Шегата настрана, опитът на колеги, които организират подобни фестивали в Панагюрище, Харманли и т.н. показва, че в по-малките населени места има глад за качествено изкуство и поетите с китара винаги намират благодарна публика. Специално в Габрово обаче културният живот, както казах по-рано е доста наситен, тъй че тук по-скоро разчитаме не на глад, а на любопитство към жанр, който рядко е представян в града.

– Как изобщо се зароди идеята за „Вечери на изпятата поезия“?
– Преди 15 години бях поканен на фестивал в Литва. Последва покана за Румъния. После още две посещения в Литва (последното през 2024 г.) Направи ми впечатление огромната ценени са бардовете в чужбина. Литовският фестивал продължава повече от седмица и последните две вечери са в зала с размерите на софийската зала „България“, претъпкана догоре! Това ме накара да осъзная колко незаслужено пренебрегнат е този жанр в родината ни и буквално да заревнувам. Оттогава една от житейските ми каузи е популяризирането на творчеството на колегите-бардове у нас.

– За да им дадеш поле за изява, ти си основен двигател на тази и много други инициативи с подобна цел. Даваш много от личното си време, финанси и нерви – струва ли си всичко накрая?
– Вече използвах шегата, че „предстои да видим“, нали? Обикновено в края на всяка такава вечер се чувствам безкрайно удовлетворен от цялата палитра разнообразни емоции, които се изписват по лицата на слушателите – усмивки, сълзи, възторг, умиление… Радвам се, когато мога да споделя насладата от творчеството на тези автори с нова публика.

– Връщайки те отново към габровските „Вечери“, ти самият ще излезеш на сцената със собственото си творчество – кого друг ще имаме възможност да чуем? Как избра участниците, които да поканиш?
– Част от участниците избрах аз, част – Анна Верховска. Първоначалният избор беше лесен: поканихме само автори, свързани с Габрово, а те са толкова много, че бяха достатъчни за цял фестивал. Но след като те един по един се оказваха заети, започнахме да се оглеждаме за колеги, които могат да реагират в по-кратък срок. В момента свързани с града са самата Аня, Виолина Доцева, Светльо Колев, Зора Колева (в дует с Косьо Кучев), а косвено и Краси Кирчев, понеже негова постановка се играе в тукашния куклен театър. Рок-група Rejected M (в акустичен вариант) и дуетът „Манджа с грозде“ покани Аня. Аз пък поканих двама представители на по-улегналото поколение бардове – Пламен Сивов и Коста Шотев. Поканихме и една от най-новите звезди на бардовата сцена Ники Димитров от група X-r@y. Според слуховете възможно е в събота да се появи и един от доайените сред поетите с китара – Иван Ненков (авторът на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и т.н.), но слуховете, както знаем, са несигурно нещо…

– Част от дейността ти е свързана именно с откриването на нови и млади таланти. Как и по какво се разпознава добрият поет с китара? И има ли изобщо такова нещо като добър и лош поет?
– Отговорът на този въпрос е много сложен и изисква цикъл от лекции. Именно в цикъл от лекции (издадени после като книга – „Поетическото изкуство“) се опитва да отговори Любомир Левчев. Ако се опитаме да оставим настрана субективизма (а той играе централна роля в цялата работа) формулата е „качествен и от сърце написан текст + музикантски майсторлък + сценично присъствие (затова има толкова театрали сред бардовете)“. Но тази кратка формула май нищо не казва. Например, отново, що е то качествен текст? Вълнуващите се могат да четат Левчев (наистина!); някъде из дебрите на ютуб циркулира наша с Радо Михов двучасова и доста практична лекция по „текстописане“, съществуват и куп други ресурси, а и винаги я има опцията „помощ от другарче“ – разбирай: от по-опитен поет, когото начинаещият такъв познава и признава (аз постоянно ползвам такава помощ)…

– След изданието в Габрово, какво предстои?
– Почивка! Още почивка! И още малко почивка! Почивка заедно със съпругата ми! А иначе – още много концерти и фестивали, организирани заедно с невероятните ми колеги, в София и (надявам се) из цялата страна!

*Автор: Мария Матева.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново проучва възможността да бъдат направени нови изследвания в османските архиви, които да осветлят още повече делото и живота на майстор Колю Фичето. Новината съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на представянето в Съюза на архитектите в България на най-новата книга, посветена на Строителния колос на българското Възраждане „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Автор на изданието е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.

Събитието се проведе на 16 септември в сградата на Централния дом на архитекта и събра много гости, сред които проф. Вера Бонева и арх. Белин Моллов. В представянето на книгата участва също Константин Фичев, родственик на Първомайстора.

„Вероятно има още документи за Колю Фичето в османските архиви. Не е възможно да не са съхранени такива. Най-малкото биха излезли кореспонденции между него и властта. А да не говорим за сметки или договори. Надявам се това проучване да се случи, за да имаме възможност да надградим това, което са постигнали изследователите на Фичето – Никола Мавродинов, Георги Козаров и Николай Тулешков“, заяви директорът Иван Христов.

В своето слово той отбеляза, че тази година е по-специална, тъй като се честват 225 години от рождението на Колю Фичето, а програмата за тях обхваща различни инициативи през година, част от които вече бяха реализирани. На 23 септември в Дряново предстои Родова среща с потомци на възрожденския майстор строител, като за нея се очакват в града на Колю Фичето да пристигнат над 40 негови наследници.

В изказването си Христов анонсира още издаването на луксозен албум, представящ обектите на Първомайстора по българските земи, който се реализира с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България и вестник Строител.

Проф. Вера Бонева сподели пред присъстващите, че книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ на д-р Венелин Бараков е компактна и съдържателна, подходяща както за широката публика, така и за специалистите. „Полиграфски изданието е оформено перфектно. Поздравявам д-р Бараков, че се е постарал да издири стари снимки и карти, както и част от архитектурните заснемания на първите архитекти, за да проследи в исторически план как са се развивали отделните сгради, които са останали или са се загубили във времето. Това е един много сериозен и тежък изследователски труд, за което поздравявам автора, както и издателство „Фабер“, изпълнило в перфектна форма книгата“, каза проф. Бонева. Тя не спести и суперлативите си към екипа на ИМ-Дряново, утвърдил по думите ѝ Музея в национално средище за опазване на наследството не само на Колю Фичето, но и на нашата възрожденска архитектура.

С вълнение арх. Белин Моллов коментира, че книгата е подходяща за всички, тъй като информацията в нея е поднесена по достъпен начин и също поднесе поздравления към екипа на ИМ – Дряново, седящ зад реализацията ѝ. „През тази година имах щастието да общувам много пъти с екипа на музея. Те не просто си гледат работата, те я обичат и създават много здрави връзки и приятелства. Който отиде там, след това се връща отново вече като приятел. Препоръчвам ви, когато имате възможност, посетете Дряново и историческия музей, съхраняващ великолепните макети на сътвореното от Колю Фичето“, каза арх. Моллов.

Пред присъстващите Константин Фичев говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик. Той отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, съхраняващ фотографии и документи, който в голяма част е успял да дигитализира. Разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Д-р Бараков представите свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засегна по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.

Представянето на книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в Централния дом на архитекта в САБ се реализира като част от програмата на Националните чествания, посветени на 225 години от рождението на Колю Фичето, които се организират от ИМ – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица