Новини
Отблясъци на миналото или уроци по предприемачество
150 години от рождението на Пенчо Семов
Доц.д-р Цветелина Ганкова,
Технически университет – Габрово
Изкачвам се по стълбите към аудиторията и мисълта ми е ангажирана с предстоящата лекция по предприемачество. Първата за тази специалност. Всяко начало е вълнуващо, защото заставането пред студентската публика е като представление на сцена. Искаш да спечелиш вниманието и интереса на зрителите и да съумееш да им предадеш онова послание, което не се открива в учебната литература, но дава заряд и импулс за следване на избрания път в търсене на личната формула за изява и успех.
Вместо да говоря за световните имена в бизнеса, решавам да представя личността на един българин – предприемач, оставил ярка следа с живота си, със съграденото, създаденото и постигнатото като цялост във времето на две епохи, една личност, докосната от Твореца, Създателя – личността на Пенчо Семов.
Кой е Пенчо Семов?
Предприемач, надживял времето си, визионер с поглед в бъдещето, благодетел, родолюбец, патриот – това са само част от определенията за този изключителен човек.
И в мой стил решавам да разкажа историята на една необикновена личност, с намерението да внуша на студентите, че историята е „наука за бъдещето”, защото нейните поуки следва да бъдат асимилирани, изучени и превърнати в стимул за трезво отношение към съвременните реалности. А в духа на академичната етика горещо препоръчвам на аудиторията систематичното изследване на д-р Красимира Чолакова за него – книгата „Успехът”.
Годината 1919 е злокобна и съдбоносна за България. Тогава в Париж държавите- победителки в Първата световна война – Великобритания, Франция, САЩ и техните съюзници от Антантата – подготвят мирните договори. България се оказва в лагера на победените и това обстоятелство я поставя в неизгодна позиция. Претенциите на балканските партньори на Съглашението са териториални и финансови. Румънската страна настоява за отнемане на Северна и Южна Добруджа, Гърция застава зад исканията си да запази териториите в Източна и Западна Тракия, а нововъзникналото Кралство на сърби, хървати и словенци претендира западната граница между двете държави да се премести от 20 до 70 км навътре в българската територия. Размерът на репарациите в полза на победителите трябва да възлиза на 12 млрд. златни франка. Покриването на тези искания поставят под съмнение нормалното функциониране на българската държава и те остават без последици. Подписаният на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор отнема от България Северна и Южна Добруджа, Македония и Западните покрайнини, Западна и Беломорска Тракия. Държавата е задължена да изплати на победителките 2 млрд. и 250 млн. златни франка, както и голямо количество въглища, едър и дребен рогат добитък, железопътни вагони и др. Въпреки всичко България запазва границите си от преди Балканската война (1912 г.) До голяма степен заслуга за това има габровецът Пенчо Семов. Той дарява 300 000 златни лева на двама католически свещеници – единият директор на колежа „Св. Августин“ в Пловдив , а другият – преподавател в същото училище, за да лобират в защита на българската кауза пред представителите на Великите сили. В резултат на тяхната дейност претенциите към България са смекчени и държавата ни губи по-малко територии. Без този акт днес южната ни граница щеше да се простира до Стара планина, а цялата територия на юг от Балкана щеше да бъде гръцка. Намалена е сумата и на българските репарации. Дейността на Пенчо Семов го превръща в истински родолюбец, патриот, защитник и благодетел на България, в един невероятен човек.
Формирането на именития ни съгражданин като знаменателна личност е свързано с влиянието на редица фактори, като икономическата ситуация в Габрово и страната в края на ХІХ и началото на ХХ век, образованието и семейната среда.
Пенчо Семов е роден през 1873 година в село Цвятковци, габровско. Това е период на стопански подем в българските земи. Кризата, която изживява вековната Османска империя и обвързването на ориенталската икономика с европейския пазар допринася за укрепването на българската буржоазия и за засилване ролята на българското население като важен икономически фактор. Градовете се превръщат в занаятчийски центрове, създават се манифактури, откриват се фабрики, развива се външната и вътрешната търговия, променя се архитектурният облик на селищата. Габрово се превръща в един от икономическите центрове в Османската империя, процъфтява търговията с Австрия, Германия, Влашко и Русия. Стопанският разцвет в града продължава и след Освобождението (1877-1878 г.) и възстановяването на българската държава. Габрово се развива като център на българската индустрия. Много от занаятчийските работилници прерастват във фабрики, полагат се основите на текстилната и кожарската промишленост. При тези условия расте и се оформя като личност Пенчо Семов. Икономическият кипеж в града, предприемчивостта и спестовността на габровци оставят траен отпечатък върху бъдещата му професионална и човешка реализация.
Интересът към чуждите езици и владеенето на турски, френски и руски допълват характеристиката му на начетен и компетентен човек.
Твърде млад Пенчо Семов се включва в търговските дела на баща си. Пътува и търгува с него, натрупва полезен опит, който по-късно внедрява в пряката си стопанска дейност. А тя е разнообразна и разнопосочна. Произвежда прежди, гайтани, аби, платове, фланели, пояси и др. Заедно с баща си и брат си основава фабрика за производство на прежди и плетива „Иван Семов и синове”. Името му се свързва и с вълненотекстилната фабрика „Успех“, фабриките „Вилата“ и „Иван Семов“ в Габрово, памукотекстилната фабрика „Принц Кирил“. Успехът му е бърз, но по-важното е, че печели уважението на деловите среди, както бихме се изразили на съвременен език, превръща се в крупен фабрикант и предприемач, акционер, ръководейки около 28 предприятия в цялата страна и създавайки работни места. Изключително инициативен, особено далновиден и прозорлив, той се превръща в един от най-големите индустриалци в следосвобожденска България. Модерните за времето си машини, с които са снабдени неговите фабрики свидетелстват за това, че Пенчо Семов прекрасно е разбирал значението на технологиите и новостите за неговия бизнес. Участието му в Българското търговско параходно дружество във Варна остава следи и в Габрово, построявайки сграда във формата на параход. Намерението му е в „Парахода“ да се помещава девически пансион и средно училище за децата на негови работници“.
Без аналог е благотворителната дейност на габровския предприемач Пенчо Семов. Според историците и изследователите на неговия жизнен път личните му дарения са около 50 милиона лева, а направените чрез фондацията му, основана през 1943 г., на която прехвърля част от имотите си, дарените средства са над 200 милиона лева. От дистанцията на времето в негово лице виждаме щедър благодетел, родолюбец, който с много усилия прави необходимото Габрово да стане модерен за времето си индустриален град. Въпреки, че активите на акционерните дружества и фабриките, които управлява надхвърля един милион лева, безспорно парите и богатство за него не са самоцел, а средство, с което може да бъде полезен на обществото и държавата. За това свидетелстват фактите, че той купува казиното „Бузлуджа“ и го превръща в дом на женското дружество „Майчина грижа“, създава стопанско училище „Хаджи Радка Пенчо Семова“, построява училище и в родното си село Цвятковци. През тридесетте години на миналия век фондацията, наречена на негово име, дарява 300 хиляди долара за Аграрния факултет на Софийския университет и за Института па заразни и паразитни болести в София. Преживявайки дълбока човешка драма със смъртта на първата си жена и двете им деца, габровският индустриалец основава фонд за борба с туберкулозата. На Съюза на журналистите в България Пенчо Семов дарява своята вила и част от чифлика си във Варна, оценени на около 450 000 златни лева. Пенчо Семов завещава средства за постояването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово, с негови средства е закупена сградата на женското благотворително дружество „Майчина грижа“, построено е Стопанско училище в Габрово. Изгражда парк от близо 250 декара, където могат да се разхождат габровци, а в парка е построена сграда за старопиталище за неговите работници.
Семов уважава специалистите, работещи в неговите фабрики, и оценява лоялността на своите работници, давайки си сметка, че хората са тези, които съдействат за процъфтяването на неговия бизнес. И както бихме оценили от позициите на нашето съвремие неговото дело, той е най-социалният предприемач във времената на изграждане на индустриална България, именно заради тези отношения към работниците си. Той изгражда трапезарии, осигурява фабричен лекар, на големи празници организира общи трапези, на които сядат заедно и работници, и акционери. Дава пари за обучението на ученици и деца на работниците в неговите фабрики.
Неговият живот е подчинен на принципите за труд, постоянство и любов.
И за да не пропусна в моя разказ някой щрих от делата и личността на този голям българин, един от създателите на модерната индустрия в България и един от най-големите патриоти и дарители на България, отдавам заслуженото на труда на неговите изследователи и акцентирам вниманието на моите студенти върху изворите на тяхната работа. Защото е невъзможно в рамките на академичното време да бъде обхваната в детайли цялостната му многообразна и будеща преклонение дейност.
Но по-важното е разказаното да превърнем в научено и да направим съвременни изводи, да намерим адекватни проекции и да потърсим онзи тъй липсващ духовен вектор в съвременното предприемачество, които могат да мотивират, да стимулират и да съграждат, да внушават вяра в собствените сили на младите хора, способни да комбинират прагматизъм и човеколюбие, патриотизъм и глобализъм, материализъм и духовност. Ето и някои от тях:
Първо: Името ти ще живее във времето и ще пребъде в идващите поколения, когато си градил и създавал, когато си подчинил съществуването си на грандиозни и мащабни цели, за благото и добруването на другите.
Второ: Можеш да вярваш, че ще имаш успех, ако живееш с разбирането, че животът ти е даден, за да работиш над себе си, израствайки преодолявайки житейски предизвикателства и лични драми, възкръсвайки от пепелта на краха, защото знаеш, че съдбата помага на дръзките.
Трето: Съзнаваш, че си част от цялото, от общността и всичко е взаимно свързано и взаимно обусловено, следваш всемирния закон, че за да получиш, първо трябва да дадеш. Когато искаш да подобриш финансовото си положение, подобряваш живота на околните, това не остава без признание.
Четвърто: Постигаш реализация на високи цели само съзнавайки, че си воден от благородни и хуманни подбуди, в името на доброто на отечеството. Давайки си сметка, че ще намериш добро, само създавайки добро за другите. Живеейки с радост и гордост, с удовлетворение, че си създал благо за тези, които работят за тебе.
Пето: Живееш с разбирането, че съвременният свят може да бъде спасен от безогледен материализъм и злоупотреби само воден от идеята за върховния интелект, който изразява милосърдие. А това означава да търсиш хармония със света в самия себе си.
Шесто: Отправна точка на всяко действие е убеждението: житейската и духовната енергия на човека е несравнимо по-важна от енергията на парите, и успехът не е цифра в банковата сметка, а комплекс от качества на личността в съюз с навиците и уменията; успехът – това е хармонията и балансът, това, което прави човека щастлив.
Седмо: Успелият предприемач работи с отдаденост, неуморно, последователно, гради и надгражда, подчинен на лична дисциплина, воля и постоянен труд.
Осмо: Модерното предприемачество предполага познаване и спазване на законите – както обществените, така и универсалните, всемирните. Защото незнанието и игнорирането и на едните, и на другите, се оказва препятствие по пътя към материалното благополучие.
Девето: Натрупването на пари и богатство е постоянен процес. Да обичаш парите означава не само да обичаш да ги харчиш, но и да обичаш да ги печелиш. Ако си си поставил за цел да постигнеш материално благополучие, се налага да обикнеш целия цикъл на предприемаческата дейност, а не само процеса на получаването им „в плик“.
Десето: Желанието да забогатееш или предприемаческият дух са основен елемент в енергията на предприемаческия успех, а наличието на паричен капитал е вторично, макар и важно. Истинският финансов успех може да бъде построен само върху положителни намерения, които помагат парите не само да бъдат спечелени, но и съхранени.
Единадесето: Предприемачеството изисква майсторство, а то включва в себе си умение да се трудиш и умело да продаваш труда си. То не е вродено свойство; всички присъщи му качества и умения се изграждат в живота и се придобиват в резултат на усилия. Затова е важно, човекът, който се стреми към финансово процъфтяване да включи в своя подход идеята за майсторството, което трябва да възпитава в себе си.
Дванадесето: Предприемаческото майсторство е неразривно свързано с житейското майсторство. В основата му стои начинът на мислене, стремежът към самоусъвършенстване, съвкупност от определени качества на личността, навици и умения, които се изграждат преди влизането било то в големия, или в малкия бизнес.
Тринадесето: Предприемаческото майсторство включва: умение за правилно поставяне на целите в съответствие със собствените способности и възможности; овладяване на собствената основна специалност и няколко съпътстващи; изкуство за построяване на отношения с хората, способност за преодоляване на трудностите, които могат да се преодолеят, и приспособяване към онези, които не могат да се преодолеят; изкуство да се икономисва енергия и да се подхожда към всяко изпитание като към тренировка; изкуство да живееш, без да правиш дългове; умение да подхождаш отговорно към всеки проблем, към всеки човек, към всяка работа.
Поглеждам към дисплея, показващ времето. Академичният час е към своя край.
Възниква въпрос от аудиторията, който не ме изненадва: Каква е съдбата на наследството на Пенчо Семов? Как е изпълнена неговата воля на дарител ? Дали не се сблъскваме с ирония на съдбата? Или може би пак съдбата поставя на изпитание поколенията – каква ще бъде тяхната стъпка, как те ще опазят и надградят съграденото?…
Погледът ми се насочва към аудиторията, търся реакцията на бъдещите предприемачи. Търся онази искра в очите им, която би ми дала увереност, че посланието е получено. Че уроците са предадени. Дали са научени? Времето ще покаже. Времето, което не знае компромиси и отдава заслуженото на онези имена и личности, живели с мисъл и дело за България.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
Херметични детерминанти на паричната интеграция

Макроикономическа трансформация на България при прехода към еврото.
Автор: доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова.
Доц. д-р Цветелина Ганкова – Иванова е доцент по икономика в Стопански факултет на Технически университет – Габрово. Била е гост-професор в Университета по приложни науки, Висшето училище по публична администрация и финанси – Лудвигсбург, Германия, където преподава „Проблеми на Европейския икономически и валутен съюз” в магистърската степен „European Public Management”.
Мотивирана от своите изследователски търсения на ключов ориентир в подкрепа на икономическото самосъзнание на България при влизането й в еврозоната, тя предлага иновативен и провокативен анализ на най-актуалния икономически процес в страната – пълната монетарна интеграция. Изследването се дистанцира от стандартния статистически анализ, като прилага методологията на седемте херметични принципа за изследване на системната нестабилност и инфлационната ентропия в България, без да си поставя за цел навлизане в същината на херметизма и херметичната наука. То представлява опит да изгради „мост“ между древната мъдрост и модерното управление.
Подходът – да се изследва икономиката не просто като цифри, а като жива тъкан от древни закони и съвременни предизвикателства, проявяващи се през мисленето и поведението на хората – е именно това, което прави днес науката значима.
Светът, в който живеем, ни изправя пред нови, непознати предизвикателства. Срещата с тях налага смел и често провокативен аналитичен подход. Дошло е време, когато осъзнаването и разбирането на протичащите процеси насочва към прилагането на интердисциплинарна иновация – търсенето и изграждането на „мостове“ между икономиката и древното познание. Съществуват древни науки, които не са изчезнали. Те са действащи, но съвременните хора или не знаят за тях, или знанието за тях е прикривано, или е променяно. Те предоставят синтез на Знания, извлечени въз основа на универсални Принципи, познати във времената в древността, позабравени, но не и изгубени, за да се превърнат те в Познание и Мъдрост, а от там – и да намерят практическо приложение в ежедневието на всеки. В този смисъл прилагането на Херметичните принципи (универсалните закони на Разума, Съответствието, Вибрацията, Полярността, Ритъма, Причината и Следствието и Рода) към съвременните макроикономически процеси като присъединяването на България към еврозоната позволява да се погледне под повърхността на рационалната икономика и чистата статистика.
Защо това е така?
Традиционната икономическа наука се основава на неолибералната доктрина и кейнсианския модел, като при това често попада в капана на механистичния материализъм, разглеждайки паричните системи единствено като сбор от статистически данни и лихвени проценти. Преходът на България към еврозоната в периода 2024–2026 г. обаче доказа, че икономиката е преди всичко антропологична и ментална система. Когато една малка държава се интегрира в мащабен монетарен съюз в момент на неговата най-дълбока структурна и ценностна криза, резултатът не е просто статистическа промяна, а дълбока вибрационна трансформация. Настоящото изследване предлага нов аналитичен инструмент – седемте херметични принципа, за да обясни защо „счетоводният успех“ на интеграцията се превърна в „екзистенциално изпитание“ за българската социална тъкан. При това изкристализира тезата, че икономическите кризи и успехи не са само резултат от монетарни политики, а следствие от нарушаването или респективно следването на универсални закони за равновесие и съответствие.
Менталност и Съответствие в паричната политика: Когато идеите стават валута Първият херметичен закон – Принципът на Менталността („Всичко е Ум“), е фундаментален за разбирането на инфлационната психоза. Парите са една ментална конструкция – те нямат собствена стойност извън доверието, която обществото инвестира в тях. Преходът към еврото е преди всичко промяна в „колективния ум“ на нацията. Ако обществото вярва в обезценяването на доходите си, това обезценяване става факт; тоест налице е своеобразно самоизпълняващо се пророчество. А влизането в еврозоната в нестабилен момент превърна еврото от „символ на стабилност“ в „проводник на несигурност“.
Прилагайки Принципа на Съответствието („Каквото горе, такова и долу“), виждаме острия конфликт между европейската макроструктура (Франкфурт/Брюксел) и българската микрореалност. Хармонизирането на българското законодателство с правилата на Европейската централна банка (ЕЦБ) и свързаният с това опит да се наложи „горната“ структура върху „долната“ реалност и действителния производствен капацитет на България, без те да са в енергиен резонанс, доведе до системно напрежение и стрес. Вместо синхронизация, се получи икономическа аритмия – правилата на „богатия“ Запад се оказаха задушаващи за „крехкия“ Изток. Самата интеграция в еврозоната като процес на синхронизация на локалната икономическа структура (микрокосмос) с по-голямата европейска система (макрокосмос) показа на практика доколко „вътрешната“ готовност на българските институции и реалните (а не манипулираните) макроикономически индикатори съответстват на „външните“ изисквания на Маастрихтските критерии.
Динамика на Вибрацията и Полярността в условията на икономическа криза
По дефиниция парите не са нищо повече, освен средство за обръщение, и в този смисъл – енергия и информация. Преходът от лев към евро представлява смяна на „вибрационната честота“ на националния капитал. Принципът на Вибрацията обяснява шока за малкия бизнес. Еврото носи висока честота на капиталовия оборот, за която българската икономика – все още работеща на „ниски честоти“ (кешови разплащания, малки обеми, локални пазари) – не беше подготвена. В този смисъл неизбежният адаптационен период за малкия и средния бизнес представлява своеобразен „вибрационен шок“. Този „вибрационен сблъсък“ довежда до психологическа несигурност и изкуствено изтласкване на малките икономически субекти от пазара в полза на големите корпоративни, в това число и транснационални структури.
Въвеждането на еврото беше представено в публичното пространство като абсолютен позитив, но съгласно Закона за Полярността, всяко нещо притежава своите два полюса. В условия на глобална икономическа криза България не влезе в „полюса на растежа“, а в „полюса на отговорността“ за чужди дългове и инфлационни тежести. Полярността намира израз в парадокса на еврото – то е едновременно край на националния паричен суверенитет и начало на вкарването в глобалната среда на конкуренция и корпоративни интереси без необходимата готовност. И предизвикателството пред българската икономика сега е дали ще успее да намери „златната среда“ между тези два полюса, дали ще бъде открита „точката на помирение“ (синтез), която да гарантира икономически растеж без загуба на национална идентичност.
Принципът на Ритъма (Прилив и отлив) в пазарната конюнктура
Икономическите цикли в България традиционно следват вълнообразна крива. Предизвикателството тук е дали приемането на еврото ще „омекоти“ тези колебания като следствие от евентуален прилив на чуждестранни инвестиции или ще създаде нови, по-резки амплитуди в социалното разслоение. Обяснението, а и причината за този факт може да се търси във влизането в резонанс с икономическите цикли в ядрото на еврозоната и възникването на своеобразен риск от „аритмия“ – когато европейските лихвени проценти не отговарят на българската инфлационна динамика. Ето защо трябва да бъде отправено предупреждението, че без връщане на България към Закона за Ритъма, тоест към „самостоятелното дишане на икономиката“, паричната интеграция на българската икономика ще остане само „счетоводна илюзия“, която крие опасност от социален взрив.
Принципът на Причината и Следствието
Инфлацията и ценовият шок не са случайности, а следствия от предходни ментални и стопански модели. В това отношение е от съществено значение доколко българският бизнес разбира причинно-следствените връзки на глобалния пазар. Инфлацията в България през изминалите две години, предшестващи въвеждането на еврото, не без основание може да се смята, че е следствие от десетилетия на отлагани структурни реформи, а не просто резултат от приемането на еврото. Законът за Причината и Следствието е неумолим: влизането в една система в момент на нейния разпад (Причина) не може да доведе до просперитет (Следствие). Инфлацията, която разтърсва България, не е „случайност“, а закономерно изравняване на енергийните нива между дестабилизираната еврозона и българския потребител. Тук идва на помощ древното херметично познание, което учи на „центровка“, намиране на център на стабилност, тоест икономическата и политическата мощ на държавата не е възможна без влизане в хармония с духовния и ресурсен център на нацията.
Именно изключителната чувствителност към икономическата реалност във връзка с въвеждането на еврото налага по-задълбочено анализиране на приложението на принципа на причината и следствието, тоест да се покаже как „Причината“ (политическата нестабилност) доведе до „Следствието“ (прибързаното приемане), и как херметичният закон за каузалността работи по-точно от всяка банкова прогноза. Защото от гледна точка на херметизма и икономическата логика, влизането в една система в момент на нейния най-нисък вибрационен статус (криза) и вътрешна деструкция е акт на нарушено равновесие. Интерес представлява да се покаже именно това: как законът за Причината и Следствието превръща прибързаната парична интеграция от „успех“ в „системен риск“ и води до инфлационна ентропия и структурна нестабилност.
„Случайността“ на инфлационния шок
В херметичната философия се казва: „Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всичко се случва според Закона; Случайността е само име на Закон, който не е познат.“ Масовото икономическо говорене през 2024–2025 г. представяше инфлацията в България като „външен шок“ или „случайност“. Херметичният анализ обаче разкрива, че тя е директно Следствие от вкарването на една малка, недокапитализирана икономика в мощното магнитно поле на еврозоната в момент на нейния собствен структурен залез. Причината за това е изкуственото форсиране на критериите (политическа воля), което пренебрегна енергийната и ресурсна несъвместимост. Следствието е „внасяне“ на инфлация и дестабилизация на ценовия индекс, което изяжда реалната покупателна способност на българина, вместо да я защити.
Кризата като „лоша“ вибрация на входа
Приемането на еврото през 2025/2026 г. стана в период на глобална геополитическа и енергийна фрагментация. Според Закона за Причината и Следствието, ако един проект „се роди“ в условия на страх и нестабилност (Причина), крайният продукт (Следствието) неизбежно носи белезите на дефицит и несигурност. Тоест България влезе в еврозоната не като „равностоен партньор“, а като рецептор на чужди дългове и инфлационни тежести. Това не е успех, а доброволно приемане на чужда кармична обремененост (в икономически смисъл на думата).
Примката на „фиксирания курс“ и изгубената автономия
Губейки контрола над паричните си инструменти в момент на криза, България на практика изгуби своя автономен „център“. Следствието е „икономическа ентропия“: разпад на вътрешната логика на пазара, където малкият производител става жертва на големите корпоративни „хищници“ на Общия пазар.
Механизъм на „обратния удар“
Според херметизма всяко действие предизвиква равно по сила противодействие. Принудителното вкарване на България в еврозоната („мъжки“, активен принцип, наложен чрез сила) предизвика реакция на „икономическа стагнация“ („женско“, пасивно начало в защитна позиция). Вместо инвестиции, видяхме „замръзване“ на капиталите в имоти и злато; вместо растеж – социално напрежение.
Принципът на Рода („мъжкото“ и „женското“ начало, принцип на „активно“ и „пасивно“) и социалната тъкан на прехода към еврото: Сблъсъкът между Експанзията и Съхранението
В херметичната космогония Принципът на Рода гласи: „Родът е във всичко; всичко притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се манифестира на всички нива“. В контекста на макроикономическата трансформация на България при приемането на единната европейска валута, този принцип предоставя уникална рамка за анализ на динамиката между външните институционални изисквания и вътрешната икономическа устойчивост, между активно и пасивно начало в икономиката. Активното „мъжко“ начало (еврото) се прояви чрез агресивна манипулирана отчетност и логика на мащаба. То е насочено навън, към експанзия. Пасивното „женско“ начало (националният стопански характер) е насочено навътре – към съхранение, традиционна спестовност и интуитивна защита на домашното огнище.
Конфликтът от 2025 г. възникна, защото еврото беше вкарано в българската икономика чрез административно насилие, вместо чрез партньорство. Резултатът беше защитна реакция на пазара – изтегляне на капиталите от обращение и „замразяването“ им в инертни активи (имоти), което спря реалното икономическо развитие.
Приложението на Принципа на Рода показва как активният, „мъжки“ принцип на експанзията (еврото) се среща с пасивния, „женски“ принцип на съхранението (традиционната българска спестовност). В херметизма този принцип гласи, че „във всичко се съдържа мъжко и женско начало“, аспект на активно и на пасивно, и че всяко творчество (включително икономическото) е резултат от тяхното взаимодействие. Тоест, в настоящия момент успехът на паричната реформа зависи от баланса между експанзивната, активната логика на единната валута и съхраняващата, пасивната природа на националния икономически характер. Активният принцип (експанзия, структура, логика), или еврото като „мъжка“ енергия показва, че единната валута представлява стремеж към уеднаквяване, мащаб, правила и агресивно навлизане в Общия пазар. Това е енергията на растежа, конкуренцията и технологичната модернизация. Налице е своеобразно икономическо „проникване“: въвеждането на еврото изисква от българските фирми „мъжки“ тип поведение – активност, заемане на нови пазарни ниши и трезв подход спрямо външните регулации на ЕЦБ. Пасивният принцип (съхранение, интуиция, форма) отвежда към българската спестовност като „женска“ енергия, а именно към традиционния модел на българина да „пести за черни дни“, привързаността към физическото притежание на имоти и недоверието към абстрактни финансови инструменти, които са израз на женското начало (закрила и форма). Откроява се разбирането за лева като „майчински“ символ: националната валута психологически се възприема като източник на сигурност и автономност. Страхът от еврото често е интуитивен страх от загуба на „защитната обвивка“ на местната икономика.
Синтезът на двата принципа, приложен към анализа на конфликта показва, че кризите при въвеждането на еврото през 2024-2026 г. могат да се разглеждат като резултат от господството на едната енергия над другата. Ако активният принцип е твърде агресивен (прекомерна инфлация, наложена отвън), пасивният принцип (потреблението) се свива в защитна реакция.
Предложеният алтернативен прочит на монетарната трансформация на България през 2025–2026 г., базиран на седемте херметични принципа и по-конкретно на Принципа на Рода, представя въвеждането на еврото не просто като техническа смяна на паричната единица, а като макроикономическо взаимодействие между две фундаментални енергии. От една страна е активното начало на общоевропейската монетарна система – символизиращо логика, структура, агресивна експанзия и стриктни правила. От друга страна е пасивното начало на националния стопански характер – свързано със съхранението, традиционната спестовност, интуитивната защита на ресурсите и привързаността към материалната форма (активите).
Такъв подход позволява да се проследи как дисбалансът между тези два принципа в началния етап на интеграцията е довел до специфични пазарни аномалии и социална рефлексия.
Заключение и практически препоръки: Пътят към икономическо пробуждане
През 2026 г. България се намира в точка на бифуркация (в науката и системната теория бифуркацията се дефинира като критична точка на избор или промяна в динамична система, след която тя може да се развие по различен начин, често описвана като необратим момент.). Данните за реалния ръст на цените силно се различават от официалната статистика. Лихвените нива на ЕЦБ се оказаха „задушаващи“ за българския бизнес, тъй като не отговарят на местния ритъм на производство. Демографската последица от икономическата нестабилност в еврозоната е стимулиране на нова вълна на емиграция и вътрешнонационално обедняване.
Тоест, приемането на еврото в този нестабилен момент за Европейския съюз и българската икономическа и политическа ситуация извади наяве всички системни дефекти на неолибералния модел. Но херметизмът учи, че всяка криза е възможност за трансмутация (алхимия), следователно за обновление и развитие.
Спасението за българската икономика не е в самото евро или в самото връщане към лева (което всъщност вече е технически невъзможно), а в изграждането на вътрешен икономически суверенитет. България трябва да спре да бъде пасивен рецептор на външни влияния и да започне да използва еврото като инструмент за изграждане на собствена „свещена геометрия“ в икономиката – базирана на знание, етика и баланс между експанзията и съхранението. Само когато бъде постигнат този вътрешен ритъм, ще може да се премине през бурите на еврозоната, запазвайки националния център непокътнат, точно както древните архитектурни инсталации са запазили своето послание през вековете.
Следователно еврозоната не е заплаха за националната икономика, ако България успее да приложи херметичния принцип на Равновесието. За бизнеса това означава преминаване от количествен към качествен икономически растеж, което да бъде проявление на принципа на Вибрацията. Към държавата и държавните институции може да бъде отправена препоръка за изграждане на дългосрочна комуникационна стратегия, базирана на психологическото (менталното) успокояване на пазара.
Препоръките, които следва да бъдат отправени към държавници, политици, управленци, предприемачи и към отделния човек, се основават на един синтез на обективния икономически анализ с метафизичната мъдрост, с цел изход от „ентропията“, в която интеграцията в еврозоната вкара България в този нестабилен исторически момент. Те могат да бъдат формулирани като Стратегии за икономическа устойчивост в епоха на системна нестабилност.
Особено в тази заключителна част от изводи и препоръки позоваването на Принципа на Полярността и Закона за Ритъма позволява дефиниране на начин, как българският стопански субект и държавата могат да оцелеят в една „чужда“ и дестабилизирана валутна среда.
Първо: Трансформация на полярността: от пасивен приемник към активен балансьор
Херметизмът учи, че „всичко е двойствено; всяко нещо има два полюса“. Приемането на еврото в момент на криза постави България в негативния полюс на „рецептора“ (жертвата на чужда инфлация). Решението е преместване на фокуса от валутната единица (което вече е извън наш контрол) към реалните активи. Единственият начин да се неутрализира „лошата“ вибрация на еврото в момента е чрез инвестиции в автономни системи: енергийна независимост, местно производство на храни и технологично ноу-хау. Това е икономическият еквивалент на „златната среда“.
Второ: Връщане към Закона за Ритъма (икономическото дишане)
Всяко движение е махало. В момента еврозоната се намира в точка на дестабилизация и деструкция. България, бидейки част от този организъм, трябва да развие „вътрешен ритъм“. Една възможна концепция е изграждане на „икономика на островите“. Вместо пълно разтваряне в европейската макроструктура, България трябва да стимулира локални икономически клъстери, които да функционират със собствен ритъм, независим от лихвените нива на ЕЦБ. Това е защитната пасивна обвивка, която споменахме по-рано.
Трето: Финална поука от древните архитектурни паметници и конструкции, съхранили в себе си херметичното познание – центърът на вечността
Когато посещаваме оригинални древни архитектурни паметници, забелязваме, че въпреки хилядолетията на земетресения и войни, те остават е непокътнати. Причината е в техния център. Икономическото послание на херметизма е, че стабилността не идва от принадлежността към голяма империя (в случая – монетарния съюз), а от геометричната и духовна точност на собствената структура. Изводът за България е, че след като тя влезе в еврозоната без „център“ на стабилност, нейното спасение не е в еврото, а в изграждането на нов национален икономически център, базиран на Етиката на труда и Знанието – херметичният „Меркурий“ (Разумът), който управлява търговията.
Настоящото изследване показа, че принудителното вкарване на България в еврозоната в момент на глобална деструкция е акт на нарушен Херметичен закон. Следствието е реалната инфлация и социална апатия. Въпреки това, чрез познаване на принципите на Вибрацията и Рода, този „системен риск“ може да бъде превърнат в „катализатор за пробуждане“.
България трябва да спре да гледа на еврото като на „спасител“ или „поробител“ и да започне да го използва като „инструмент“ за надграждане на собствената си материя. Само чрез постигане на баланс между външния натиск и вътрешната устойчивост – точно както са го правили древните архитекти – българската икономика ще може да премине през този кризисен момент, превръщайки пепелта на стария модел в основа за нов, по-съвършен ред.
Освен това приложеният тук подход доказва, че икономиката не е само „суха статистика“, а жива система от енергии, която изисква мъдрост и баланс.
И още нещо. Този тип икономически анализ предлага един „Херметичен модел на икономическа устойчивост“, който може да служи като нов инструмент, нов концептуален апарат за осмисляне на икономическата реалност отвъд сухите цифри за прогнозиране. Вместо да разчита само на иконометрични модели, той включва човешкия и метафизичния фактор, неговата лична ментална, умствена и интелектуална отговорност, обяснявайки защо определени реформи „отхвърлят“ социалната тъкан, ако не са в хармония с универсалните закони.
Предлагането на такъв модел е ценно за науката поради неговата иновативност: премахва се чисто рационалистичният поглед върху икономиката и я връща към нейните корени като социална философия – а именно през призмата на древното херметично познание, достигнало до нас закодирано в древните писмени източници и конструкции.

Новини
„Янтра“ гостува на Севлиево, феновете от Габрово готвят силна подкрепа

Футболните страсти в региона се нажежават тази събота. От 15.30 часа на стадион „Раковски“ в Севлиево един срещу друг излизат отборите на Севлиево и Янтра (Габрово) в двубой от 24-ия кръг на Втора лига.
Мачът обещава емоции, защото противопоставя два съседни града и два отбора, които винаги излизат пределно мотивирани в подобни срещи. Регионалните дербита рядко се решават само с футболни аргументи. Атмосферата по трибуните, емоцията и желанието за надмощие често превръщат подобни двубои в истинско зрелище.
Очаква се и този път стадион „Раковски“ да бъде арена на напрегната битка, в която нито един от съперниците няма да отстъпи без бой. Феновете на „Янтра“ вече се мобилизират, за да подкрепят отбора си в Севлиево.
Общински пътнически транспорт – Габрово ще предостави автобус за привържениците, които искат да бъдат част от атмосферата на трибуните. Автобусът ще потегли в 14.00 часа от паркинга срещу Дома на хумора и сатирата в Габрово. Той е с капацитет от 50 места и ще изчака до края на мача, за да върне феновете обратно.
Желаещите да се включат в организираното пътуване могат да се запишат на телефон +359 88 342 1152 – Георги Григоров.
Всички предпоставки за истинско регионално дерби са налице – близостта между двата града, гордостта на феновете и желанието за победа. В съботния следобед Севлиево и Габрово отново ще премерят сили, а отговорът на въпроса кой ще има последната дума ще дойде на терена на стадион „Раковски“.

Икономика
НАП пусна предварително попълнените данъчни декларации

Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в Портала за е-услуги на НАП. Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП), могат да се възползват от автоматично въведената информация за получени от тях доходи от трудови правоотношения, граждански договори (хонорари), от наем и други доходи, облагаеми с данък върху общата годишна данъчна основа, платците на които са юридически лица, доходи за получени субсидии от Държавен фонд „Земеделие“, данни за направените лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране, получени суми от наложени платежи от продажби в Интернет и информация за продажба на моторни превозни средства, които са били собственост на декларатора по-малко от 12 месеца, както и данни за ползваните чрез работодател данъчни облекчения. Информация за получените доходи е отразена в левове в съответните приложения на декларацията, която се намира в рубрика „Подоходни данъци“ в Портала за електронни услуги на приходната агенция.
Преди да потвърдят предварително попълнената декларация е важно потребителите да я прегледат внимателно, да я допълнят и/или коригират, ако това е необходимо, след което да я подадат. Обръщаме внимание, че при задължение за подаване на данъчна декларация, например за деклариране на получени хонорари, доходи от наем, при заявяване на данъчни облекчения и други, е необходимо да се обявяват и доходите от трудови правоотношения, ако има такива. Те се вписват в Приложение №1 „Доходи от трудови правоотношения“. Данъчната кампания за деклариране на доходите на физически лица, получени през 2025 г., приключва на 30 април.
На 30 юни изтича и срокът за подаване на годишните данъчни декларации (по чл. 50 ЗДДФЛ) от физическите лица, извършващи дейност като търговци, регистрираните еднолични търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане. Подалите годишните си декларации по електронен път до 31 март ползват отстъпка до 255,65 евро/500 лева от данъка за довнасяне, ако нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и внесат целия размер на данъка за довнасяне до края на март.
Дължимият данък за довнасяне или надвнесения данък се заплаща, съответно възстановява в евро. Информация за доходи от трудови и/или нетрудови правоотношения, от наем, от награди и други доходи, които са платени от юридически лица, е достъпна и в електронната услуга „Предоставяне на справка за изплатени доходи на физически лица №2687“с КЕП или ПИК.
Допълнителна информация за декларирането на доходите може да видите в подкаста по темата в YouTube канала на приходната агенция или да получите на телефоните на Информационния център на НАП: 0700 18 700 или 02/ 9859 6801, на цена, според тарифите на съответния оператор.

-
Новинипреди 4 дниТрета поредна победа за „Янтра“
-
Новинипреди 5 дниПротест на служителите на Български пощи и в област Габрово
-
Любопитнопреди 2 дниИсторически музей – Дряново стартира подкаст в собствено студио
-
Новинипреди 4 дниТъжна вест: Почина Анна Маринова!
-
Новинипреди 4 дниТомислав Дончев се срещна с кметовете в област Габрово
-
Икономикапреди 12 часаХерметични детерминанти на паричната интеграция
-
Икономикапреди 2 дниНАП пусна предварително попълнените данъчни декларации
-
Новинипреди един ден„Янтра“ гостува на Севлиево, феновете от Габрово готвят силна подкрепа







