

Новини
Бъдни вечер е, Денят преди Рождество Христово
Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.
Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.
На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня.
Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват.
Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.
На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама.
До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.
Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.
От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина).
През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.
Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка.
Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.
Крими
Моторджия реагира положително на пико след удар в паркирана кола


Дрогиран моторджия предизвика пътнотранспортно произшествие в Габрово. Инцидентът е станал в събота, 16 август, вечерта на ул.“Неофит Рилски“, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР.
Мотористът се е ударил в паркиран на улицата автомобил. Пристигналият на мястото на инцидент полицейски екип установил, че 36-годшен мъж, управлявайки мотоциклет „Кавазаки“, изгубил контрол над него и се е блъснал в спрялата кола.
В резултат на катастрофата пострадалият бил откаран в „МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ с натъртвания и открити рани, без опасност за живота.
Водачът бил тестван за употреба на наркотици, като техническото средство отчело положителен резултат за метамфетамин. Мъжът е отказал да даде кръв за химически анализ.

Крими
Пожарникарите в Габровска област реагираха на близо 20 сигнала за три дни


Звената на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово имаха изключително натоварен уикенд. За периода от 15 до 17 август огнеборците са реагирали на общо 17 сигнала за пожари, произшествия и техническа помощ.
В рамките на първото денонощие (15.08 – 16.08) са получени три сигнала. Екип на РСПБЗН – Трявна се е отзовал на пътен инцидент с лек автомобил на ул. „П. Р. Славейков“ в Трявна, при който са нанесени материални щети. По-късно същия ден пожарникари от Габрово са загасили запалени отпадъци край обходния път за кв. Чехлевци. Най-сериозният случай е бил пожар в селскостопанска постройка в с. Кръвеник, общ. Севлиево, при който са нанесени щети.
Следващото денонощие е било значително по-натоварено – отчетени са девет произшествия. Екипите са реагирали на ВиК авария в с. Сенник, както и на множество пожари в сухи треви край Габрово, Дряново и в различни местности в региона. Материални щети са нанесени при пожар в обществен казан за изваряване на ракия в с. Веленци, общ. Трявна, причинен от късо съединение. В следобедните часове пожарникари са оказали съдействие и за измиване на пътното платно след катастрофа в Севлиево. Останалите пожари по сухи треви не са причинили щети, но са ангажирали значителен ресурс.
На третия ден е имало пет сигнала. Габровските екипи са оказали съдействие на колегите си от Велико Търново при голям пожар в землището на с. Дебелец. Огнеборците са се справили и с паднало дърво в с. Стайновци. Два пожара в кв. Пройновци, общ. Габрово, обаче са довели до щети – при втория огънят е засегнал горска растителност. Вечерта екипи от Габрово и Дряново са гасили пожар в селскостопанска постройка в с. Донино, предизвикан от късо съединение. И там са нанесени материални загуби.

Култура
Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура


„Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура.“ Това заяви д-р Венелин Бараков, главен уредник в Исторически музей – Дряново, при представянето на новата си книга „(Не)познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в църквата „Свети Николай“, построена във Велико Търново от възрожденския майстор.
На 17 август в православния храм в старата столица се състоя дискусията за живота и делото на Колю Фичето, в която се включиха още проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Константин Фичев, родственик на Майстора. Събитието се проведе в рамките на фестивала „Варуша юг“, като част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 г. от рождението на възрожденския майстор, които се организират от ИМ-Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата. Домакин на проявата бе отец Славчо Иванов, свещеноиконом в църквата „Свети Николай“.

По думите на д-р Бараков, в работата си Колю Фичето заимства от различни традиции, което е най-силното му качество. Строителният колос на българското Възраждане е изключително креативен, грамотен и начетен човек. Прави планове и макети на своите сгради. В дългия си жизнен път работи на много места в Северна България, Цариград и Одрин, получавайки признание дори от османската власт, която започва да го кани като водещ майстор строител по българските земи.
„Велико Търново и Дряново са градовете на Уста Колю Фичето. Книгата „(Не)познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ се роди спонтанно при разговор с колегите ми и с директора на ИМ – Дряново Иван Христов. Инициативите от Националната програма, посветена на 225 г. от рождението на Колю Фичето, включват изложби, родова среща, популяризиране на неговото дело, както и книжни издания“, сподели д-р Венелин Бараков.

Тази книга идва като допълнение към всичко известно, което е написано до този момент за Колю Фичето. В нея д-р Бараков представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засяга по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.
„Защо непознатият Колю Фичето? Той е много известна личност в българското Възраждане. Всички негови строежи са познати на научната общественост и многократно коментирани. Сред водещите имена бих отличил тези на арх. Георги Козаров – първият голям изследовател на Колю Фичето, Никола Мавродинов – проучвал произхода на различни типове сгради на Майстора, както проф. Николай Толешков – издирвал непознати църкви, свързани със строителството, маниера и начина на работа на Фичето, които той идентифицира“, добави още д-р Бараков.

Музейният специалист анонсира, че до края на месец септември предстои от печат ще излезе още една нова книга, която ще разгледа Колю Фичето в друга светлина. „Всички знаем, че той е известен майстор строител, но в същото време той е бил талантлив резбар, каменоделец и скулптор, което е малко популярно. Тази нова книга ще представи една различна страна от него“, поясни Бараков.
Според проф. Петко Петков, майстор Колю Фичето е духът на българското Възраждане, неговото дело е пред очите ни и без него не можем. „Той е част на нашата идентичност! Как да си представим Търново без църквата „Свети Николай“, „Къщата с маймунката“, камо ли без Конака? То това би било невъзможно. А какво да кажем за други централни български градове и градчета, където той е оставил подписа си и двойната кобилица?“, каза проф. Петков.

Той определи Колю Фичето като изключителен българин, който при това никога не се е натрапвал. „Мисля, че такъв пример ни е необходим в днешно време: на хора професионалисти, родолюбци и мълчаливо допринасящи за общото благо“, изрази мнение още проф. Петков.
Пред присъстващите Константин Фичев, родственик на Майстора, говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик, развенчавайки някои митове, легенди и твърдения за личността и делото на Никола Фичев, тиражирани през последните години в медийното пространство.

Константин отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, в който се съхраняват доста фотографии и документи, който в голямата си част е дигитализирал.
Родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.


-
Любопитнопреди 6 дни
Щъркели накацаха околовръстното на Габрово (снимка)
-
Новинипреди 7 дни
Ивайло Иванов застава начело на националите по ръгби
-
Новинипреди 7 дни
Черен „баварец“ едва не катастрофира край велоалея в Севлиево (видео)
-
Културапреди 6 дни
Откриха древна византийска златна монета на крепостта Хоталич (снимки)
-
Новинипреди 6 дни
Безплатен транспорт за Националното честване на Шипченската епопея
-
Новинипреди 5 дни
Внимание, кибератака: Фалшиви мейли от името на РЗОК – Габрово!
-
Културапреди 6 дни
МК „Весела“ с нови награди от международен конкурс
-
Любопитнопреди 6 дни
Търси се „Група Х“, ама не за ремонт на покрива, а за сцена в Янтра