Свържи се с нас

Новини

Бъдни вечер е, Денят преди Рождество Христово

Published

on

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.

На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня.

Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват.

Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.

На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама.

До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.

Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.

От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина).

През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.

Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка.

Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

Новини

Денков в Габрово: Обезлюдяването не е случайно, нужни са антикорупционни действия

Published

on

Акад. Николай Денков проведе в Габрово открит разговор за това как да бъде спряна корупцията в страната и какви са реалните решения за проблемите на региона. В дискусията бяха засегнати темите, които хората поставят все по-често – обезлюдяването, липсата на инвестиции, състоянието на инфраструктурата и развитието на туризма.

Денков заяви пред габровци, че тежките демографски процеси не са неизбежни, а са резултат от лошо управление и порочни практики, които отблъскват инвеститорите и ограничават възможностите за развитие. По думите му това принуждава активните хора да търсят реализация извън региона, а младите все по-често избират да учат в чужбина и не се връщат. Само за последните 15 години Габровска област е загубила повече от 20% от населението си – показател за дълбочината на кризата.

Като решение той очерта създаването на стабилна икономическа среда, по-високи доходи и по-добри условия за живот – качествено образование, достъпно здравеопазване и сигурна инфраструктура. Сред конкретните мерки са стимули за бизнеса, компенсации за високите цени на горивата и електроенергията, както и увеличение на прага за регистрация по ДДС до 85 000 евро, за да се облекчат малките предприемачи.

Задълбочаващата се криза с безводието допълва тази картина. Денков посочи, че над 200 хиляди българи са на воден режим, а причините са години на липса на инвестиции и неефективно управление. Решението изисква целенасочени държавни действия и по-добра координация между институциите. В този контекст беше отбелязана и ролята на водача на листата Богомил Петков, който е работил за включването на ключови ВиК проекти в държавния бюджет – важна стъпка към трайното решаване на проблема.

Денков подчерта и потенциала на региона в туризма, който остава недостатъчно развит заради липсата на ясна концепция и инвестиции. Според него именно борбата с корупцията е в основата на всички решения, тъй като тя спира инвестициите, добрите работни места и реалното развитие.

В рамките на събитието официално се представиха лицата от листата на Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ за Габровския избирателен район – водачът с номер 101. Богомил Петков, както и: 102. Николай Томитов, 103. Алекс Згрипаров, 104. Ивелин Стоянов, 105. Михаил Гилин, 106. Антония Добрева, 107. Стефан Костадинов, 108. Петя Куманова.

Кандидатите заявиха готовност да работят за реални решения и развитие на Габрово и региона и призоваха гражданите да ги подкрепят с номер 7 в бюлетината.

В заключение Денков изрази увереност, че с последователни политики и силна обществена подкрепа тези процеси могат да бъдат обърнати и Габрово и регионът да се превърнат отново в привлекателно място за живот и развитие.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „ПП – ДБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ПП – ДБ“ е под номер 7 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Култура

Невидимата грижа за автентичността: Как се поддържа калдъръмът в музей „Етър“?

Published

on

Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.

Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.

„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.

Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.

Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.

Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.

Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.

Зареди още

Икономика

От Габрово към света: 10 години визия, технологии и устойчив растеж

Published

on

Преди десет години идеята да се отвори IT офис в Габрово изглежда нетипична за индустрия, концентрирана почти изцяло в столицата. За Божидар Бошнаков обаче това не е компромис, а целенасочен избор.

Офисът стартира през 2016 г. под името FFW – с ясната визия, че високотехнологичен бизнес може да се развива успешно и извън София. Днес той е част от Jakala – утвърдена международна организация с глобално присъствие. Още от самото начало залогът е ясен: да се изгради силен екип и да се работи на световно ниво, независимо от локацията. С времето този модел не просто се доказва, а се превръща в устойчив подход за растеж.

Хората като ключов фактор
В основата на развитието стои не технологията, а екипът.

Фокусът е върху създаване на среда, в която хората остават – с добри възнаграждения, дългосрочна перспектива и отношение, което изгражда доверие. В индустрия с високо текучество това се превръща в реален диференциатор. Резултатът е стабилен екип, способен да работи по сложни проекти и да изгражда дългосрочни партньорства.

Глобални клиенти, локална база
От старта през 2016 г. до днес екипът работи с международни компании като Ranstad, Vodafone, World Health Organization, Pfizer, Mars, Ferrero – доказателство, че качеството на работа определя доверието, а не географията.

С ясни процеси и високи стандарти, офисът в Габрово се позиционира като надежден партньор на глобални клиенти, конкурирайки компании от утвърдени технологични хъбове.

С времето офисът в Габрово се превръща в едно от най-силните звена на компанията в глобален мащаб.

Развитие отвъд един офис
В последствие Божидар прилага успешния пример от Габрово и в старата столица, отваряйки офис във Велико Търново и затвърждавайки стратегията за развитие извън столицата.

Паралелно с това екипът участва в разнообразни дейности, провежда редица обучения и инициативи на местно ниво като „Чисто Габрово“ и създава академия за обучение – дългосрочна инвестиция в кадри и отговор на един от най-големите проблеми в индустрията: недостигът на подготвени специалисти.

Този модел показва ясно, че устойчивият растеж изисква не само наемане, а създаване на таланти.

Технологии, общност и влияние
Компанията не се ограничава само до бизнес резултати. През годините организира шест издания на Gabrovo Digital Summit – събитие, посветено на технологии и иновации в IT сектора.

Следващото издание ще се проведе на 20 юни 2026 г., като утвърждава ролята на Габрово като активна част от технологичната екосистема на страната.

В ерата на изкуствения интелект
Навлизането на изкуствен интелект променя динамиката на индустрията. Вместо да бъде възприеман като заплаха, той се разглежда като инструмент за развитие и ефективност.

Фокусът е върху адаптацията – както на процесите, така и на хората. Това позволява на екипа не просто да следва промените, а да ги използва като възможност за растеж.

Поглед напред
Десет години по-късно първоначалният риск вече има ясен резултат. Историята на FFW, днес част от Jakala, показва, че успешният технологичен бизнес не зависи от локацията, а от визията, последователността и способността да се инвестира в хора.

В случая на Божидар Бошнаков това е доказателство, че глобален бизнес може да бъде изграден от място, което мнозина биха подценили – стига някой да има смелостта да повярва в него.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица