Дългогодишният главен учител по български език и литература в Професионалната техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ г-жа Ренета Колева бе избрана за председател на новоучреденото сдружение с нестопанска цел „Фонд 200 години д-р Никола Василиади“.

За неин заместник бе избран бившият кмет на Габрово Николай Дачев. Това се случи по време на учредително събрание на дружеството, в чиито Управителен съвет влизат още Димитър Димитров – заместник-директор на ПТГ „Д-р Никола Василиади“, Васил Христов – бивш директор на гимназията, и Радослав Първанов – кореспондент на БТА.

Основатели на сдружението са няколко поколения възпитаници на Техническото училище, което носи името на възрожденския дарител. Основната му цел е свързана с желанието на „Василиадевци“ да поддържат и предават на новите поколения уважението и признателността към паметта и делото на радетеля за професионално техническо образование.

Първата задача на новоучредената организация е съхраняване и популяризиране паметта за живота и делото на благодетеля д-р Никола Василиади, и изграждане на негов монумент, по случай отбелязване на 200 години от рождението на патрона на техническото училище. Идеята е паметникът да бъде поставен в двора на техникума.

Основателите на фонда разгледаха два първоначални идейни проекта, разработени от скулптора Адриан Новаков, и се обединиха около варианта за монумент в цял ръст (около 3.20 – 3.40 м  с постамента).

Идеята да се изрази отношение към паметта и делото на д-р Василиади чрез скулптурна фигура и съответно да се търси подходящо място за нея беше споделена от инициаторите в Община Габрово в края на месец септември 2022 година.

Ден след началото на учебната 2022-2023 година в центъра на града беше открита външна експозиция „200 години от рождението на д-р Никола Василиади – благодетел на техническото образование в Габрово”, подготвена от Национален музей на образованието. Експозицията е реализирана с финансовата подкрепа на Община Габрово по програма „Култура 2022“. и може да бъде разгледана и в момента, в алеята пред Национална Априловска гимназия.

До дни сдружението ще бъде регистрирано и Управителният съвет ще информира за конкретните стъпки, които ще предприеме за осъществяване на целите си.

Д-р Никола Василиади е лекар, общественик и дарител. Роден е през 1822 г. в Букурещ и няма данни да е идвал в Габрово. Баща му е от Гачевци, успешен търговец, собственик на хан „Габровене“ и магазини в Букурещ. Този хан и друг имот, построен със собствени средства, д-р Василиади дарява за построяване на техническо училище в родното място на баща му. Година преди смъртта си той подготвя завещание. Тъй като няма преки наследници, възлага изпълнението на Евлоги Георгиев и д-р Георги Атанасович:
„Ще основат и поддържат в града Габрово, в Царство България, родното място на моя баща, едно политехническо училище, според както средствата позволят, или пък едно занаятчийско училище, което ще носи името ми. За основаване, поддържане и управление на това училище споменатите универсални легатори, заедно с изпълнителя на завещанието, ще вземат мерки, които считат за най-подходящи, като могат дори и да продадат недвижимите имоти и като постъпят тъй, че приходът на имота ми, които ще наследят, да бъде всякога назначен за училището.“
По преценка на съвременници тези имоти възлизат на обща стойност около 300–350 хиляди лева.
Изпълнението на завещанието среща много перипетии през всички години – родствениците и румънските власти го оспорват, Евлоги Георгиев успява да замени двата имота в Букурещ с равностойни в София, в ново време възстановеният фонд „Д-р Н. Василиади“ не можа да се пребори за връщане на сградата на ул. „Московска“ 13 (сега административна сграда на БАН).
Въпреки трудностите на 26 август 1895 г. в Габрово е открито кожарско училище, а за негов директор е назначен Йонко Калпазанов, специално завършил кожарско образование във Франция. След пет години то става железаро-кожарско, а от 1905 г. се нарича механотехническо училище „Д-р Никола Василиади“. През годините се извършват промени в името и учебните планове и програми, но училището продължава гордо да носи името на своя благодетел и до днес – вече 127 години.
Историческата наука и поколенията все още са в дълг към д-р Василиади. Не се знае точната дата на неговото раждане, както и къде са положени тленните останки на дарителя в букурещкото гробище „Белу“. Няма издигнат и паметник на благодетеля макар в последните редове на завещанието той да пише: „Господа легаторите и наследниците ми ще се погрижат за моето погребение и за правене на помени според християнските обичаи и за един скромен паметник.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/