„Янтра“ записа равенство срещу „Спартак“ (Плевен) в мач от 30-я кръг на първенството във Втора професионална лига. Двубоят се игра на стадион „Христо Ботев“ и завърши без попадения – 0:0. Така габровският тим прекъсна серията от три поредни поражения в шампионата, но не с победа.

За отбелязване е все пак, че това беше първи мач от началото на втория полусезон, в който отборът ни не допусна попадение във вратата си. Велислав Вуцов отново остави на пейката Ивайло Михайлов.

В стартовия състав не намери място и Валентин Цветанов, а като ляв бек излезе Димитър Стоянов. Десен краен бранител беше завърналият се след наказание Божидар Томовски. В нападение до Даниел Младенов действаше Александър Петров.

Като цяло срещата премина при натиск и превъзходство на Янтра, но съставът ни успя да създаде само две от т.н. стопроцентови ситуации за гол. В 26-ата минута грандиозен пропуск направи опитния Даниел Младенов.

При контраатака Тони Иванов влезе отдясно в наказателното поле и пусна чудесен успореден пас към Младенов, но нападателят не успя да нанесе добър удар и от малкия пеналт не намери очертанията на вратата. В 43-ата стражът на Спартак Станислав Антонов направи две страхотни спасявания, за да запази нулевото равенство. Вратарят на гостите първо отрази удар на Айвън Ангелов от границата на наказателното поле, а след това се справи и с добавката отблизо на Даниел Младенов.

През първата част и Константин Иванов беше близо до попадение, но ударът му с глава след ъглов мина на сантиметри над напречната греда, Младенов също изпрати топката над вратата след добро центриране на Божидар Томовски.

Дискусионна ситуация имаше още във втората минута, в която Тони Иванов падна в наказателното поле след съприкосновение с Яни Пехливанов, но реферът Антонио Антов прецени, че няма основание да отсъди 11-метров наказателен удар.

През втората част плевенчани бяха още по-прибрани, а Янтра така и не намери начин да се справи със защитата на гостите. В 66-тата минута Спартак беше близо дори до това да поведе на контраатака, но Борис Груев демонстрира рефлекс и извади с крак удар на останалия очи в очи с него Тончо Георгиев, за да запази „суха мрежа“.

Направените от Велислав Вуцов смени също не дадоха резултат и срещата приключи при нулево реми. С актив от 44 точки Янтра остава на 6-та позиция в класирането.

В следващия кръг съставът ни ще гостува на дублиращия отбор на ЦСКА 1948. Мачът е в четвъртък, 2 май, в столицата.

Православната и Католическата църква празнуват днес големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Цветница или Връбница.

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. Moже да си направите венче,с което да се накичите(пожелание). В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Иисус Христос (Йоан, гл. 11:1 – 45). Когато умира, четири дни след неговата смърт той въскръсва. Бог казва – „Лазаре излез вън!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.

Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Момите са пременени в традиционни фолклорни носии.

Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.

Източник: Уикипедия.