

Икономика
Запознайте се с децентрализираната енергийна система
Проект „Активни граждани за енергийно независими общини“ се изпълнява от„Асоциация на българските градове и региони” АБГР, „Институт по предприемачество, устойчиво развитие и иновации” (ИПУРИ), „Български Енергиен и Минен Форум“ (БЕМФ) и B16 Urban Energy AS, Осло, Норвегия.
Основната цел на проекта е повишаване на гражданската осведоменост в общините Панагюрище, Костинброд, Трявна и Дряново и енергийната демокрация, посредством колективни действия за подкрепа на енергийния преход.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
За постигане на своите цели, проектът предвижда широка информационна кампания за насърчаване на гражданското участие в процесите на Зеления преход.
Част от информационната кампания е и настоящият материал.

Какво е децентрализирана енергийна система?
Преди десет години енергийният пазар се характеризира с конвенционалното и централизирано производство на електрическа и топлинна енергия от петролни и въглищни централи. Този вид производство е планирано и предвидимо.
В момента сме свидетели на преход към чиста и възобновяема енергия. Увеличава се делът на произведена енергия от ветрогенератори и фотоволтаични системи. Пазарът се пренасочва към все по-децентрализиран модел (и модел в реално време).
Централизираната енергийна индустрия се характеризира с изграждането и разработването на големи електроцентрали и преноса на енергия през дълги преносни и разпределеителни мрежи към потребителите в региона. При децентрализираната енергийна система съоръженията за производство на енергия са разположени по-близо до мястото на потребление. По този начин се осигурява по-оптимално използване на възобновяема енергия и ограничаване на използването на изкопаеми горива, както и предотвратяване на загуби при разпределението по електрическата преносна мрежа, което прави процеса по-ефективен от икономическа и екологична гледна точка.

Как работи?
Компоненти на инфраструктурата
Децентрализираната система разчита на разпределено производство (distributed generation), съхранение на енергия (energy storage) и реакция на търсенето? (demand response).
Разпределено производство
Основен компонент на децентрализираната енергийна система е разпределеното производство, наричано още вградено производство, производство на място, разпръснато производство и децентрализирано производство. Този начин на производство на енергия позволява координиране между генерирането на топлинна и електроенергия в комбинирането топло и електро централи. Така се повишава ефективността на системата с производството на електричество и топлина.
Съхранение на енергия
Важно за разпределението на елетроенергия е фактът, че тя не може да се съхранява и затова е необходимо да се произвежда според нуждите. Затруднение, което може да възникне при контролиране на предлагането, е добавянето на повече източници на генериране в децентрализираната система. Въпреки това техники за съхранение като батерии, сгърстен въздух и хидропомпи могат да помогнат за поддържане на стабилността на мрежата като съхраняват енергия, когато предлагането надвишава търсенето и я подават обратно към мрежата в пиковите часове. Съхранението е полезно за инсталации за възобновяема енергия с прекъсвания, които често произвеждат с най-високия си капацитет през непиковите часове. Както при генерирането, така и съхранението трябва да е децентрализирано, за да се увеличи максимално неговата ефективност.
Реакция/Отговор на търсенето/Demand response
Технологиите за отговор на търсенето предоставят друг инструмент за управление на стабилността на мрежата, когато децентрализираното производство е свързано към нея/мрежата/. Обикновено управлението на мрежата се фокусира върху управлението на доставките. Новите технологии като интелигентни мрежи и интелигентно измерване позволяват наблюдение в реално време и комуникация между производители и потребители на електроенергия за оптимизиране на използването на мрежата. При разпределеното производство и съхранение много от потребителите на електроенергия понякога стават и производители на енергия. Внедряването на умни мрежови технологии за улесняване на управлението на мрежата е необходимо за изграждането на една наистина децентрализирана енергийна система.

Проектиране на инфраструктура
Съоръженията за разпределено производство могат да са свързани към мрежата или само да обслужват конкретен обект без да захранват излишно с произведена енергия мрежата.
Свързаност към мрежата: разпределеното производство на електроенергия може да е свързано към централната мрежа, напр. търговски или промишлени предприятия, които имат свои съоръжения за производство на електроенергия, но могат да продават излишната мощност на мрежата или на малка/минимрежа, за да обслужват региони, разположени далеч от централната мрежа. Минимрежите могат да бъдат надградени, за да образуват разпределителна мрежа, която е свързана с по-голямата преносна мрежа. Свързването на разпределителни производствени ресурси чрез мрежова система повишава тяхната надежност особено при използването на възобновяеми ресурси.
Извън системата: Управлението на търсене на електроенергия и нейното съхранение все още са важни елементи/компоненти на децентрализираната енергийна извън мрежата. Собственото генерирането на електроенергия от фотоволтаици е най-ефективно с батерии, които да я съхраняват, тъй като по този начин потребителите сами управляват необходимите им мощности спрямо колебанията в доставките.

Преимущества на децентрализираната система
Екологични
- Комбинирана топлина и мощност (combined heat and power) или т.нар. когенерация – едновременното производство на електричество и топлинна енергия (за отопление и/или охлаждане) от един източник на енергия. Използването на когенерация, което е възможно чрез децентрализация на производството на електроенергия, повишава общата ефективност на топлинната и електроенергийната система и намалява отделянето на вредни емисии в околната среда.
Икономически
- Източниците на разпределено производство изискват по-ниски разходи за осъществяване на проект (проектиране и изграждане) в сравнение с големите електроцентрали.
- Разпределеното производство може да намали необходимостта от разширяване на преносната и разпределителна мрежа.
- По-ниските загуби при продължително пренасяне на електроенергия повишава екологичната ефективност. Намаляването на загубите при преноса и разпределението и постепенното увеличаване на капацитета чрез разпределено производство може да помогне за отлагане на инвестициите в големи електроцентрали.
- Изграждането на съоръжения за децентрализирано производство на енергия изисква децентрализирани предприятия да изграждат, оперират и поддържат съоръженията като се създава възможности за местен бизнес и създаване на нови работни места.
Технически
- Проектите за разпределено производство осигуряват гъвкавост при планиране поради малкия си размер и кратките срокове за изграждане в сравнение с по-големите електроцентрали за централизирано производство на енергия.
- Създаването на децентрализирана енергийна система е благоприятна мярка за енергийна ефективност. По-добрата информираност за енергийните потоци от „умни”/”интелигентни” измервателни уреди може да направи потребителите по-съзнателни относно тяхното използване. Чрез локалното производство на енергия потребителите стават производители и имат по-голям икономически интерес в ефективното производство и потребление.
Социални
- Децентрализираната енергийна система е подходяща в селските райони, където гъстотата на населението е ниска и е икономически по-реалистична от изграждането на голяма централна мрежа.

Предизвикателства при използването на децентрализирана енергийна система
Институционален
- Контролираните от държавата пазари на електроенергия възпрепядстват развитието на децентрализирана енергийна система, тъй като локалното производство дава възможност на потребителите да станат и производители на енергия.
- За разработването на такъв тип проекти са налице икономически, правни и административни пречки.
- Необходимо е схемите за собственост и системите за ценообразуване да са правно и административно обусловени. (цена=разходи за производство на електричество+покупателна възможност на потребителите)
Технически
- Изисква се добро и правилно планиране на внедряването на децентрализираното производство, защото в противен случай това може да доведе до нестабилност в напрежението по мрежата.
- Навлизащите нови технологии като интелигентни мрежи, възобновяема енергия и нейното съхранение изискват промени в критериите за работа на цялата енергийна система.
- Технологията за отговор на търсенето изисква постоянна и надеждна интернет връзка.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство – www.activecitizensfund.bg, в изпълнение на проект „Активни граждани за енергийно независими общини“. Основна цел на проекта е повишаване на гражданската осведоменост в общините Костинброд, Панагюрище, Трявна и Дряново и енергийната демокрация, посредством колективни действия за подкрепа на енергийния преход.
Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от “Асоциация на българските градове и региони” /АБГР/ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и на Оператора на Фонд Активни граждани България.
Икономика
Габрово се срина до 15-то място в страната по заплати


Област Габрово регистрира сериозен спад в класацията по средна брутна месечна работна заплата и вече се нарежда на 15-то място в страната. Това сочат последните данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, за първото тримесечие на 2025 година.
Само три месеца по-рано, в края на 2024 г., областта заемаше 9-та позиция. Сега Габрово отстъпва зад София (столица), Варна, София (област), Враца, Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас, Плевен, Шумен, Перник, Търговище, Разград и Велико Търново.
Средната месечна работна заплата в Габрово за периода януари–март 2025 г. възлиза на 1 845 лева. Това е понижение от 4.3% спрямо четвъртото тримесечие на 2024 г., когато средното възнаграждение е било по-високо. По месеци, през януари тя е 1 820 лв., през февруари – 1 823 лв., а през март достига 1 892 лв. Макар и на годишна база да има ръст от 10.8% спрямо същия период на предходната година, но този ръст не е достатъчен, за да задържи областта в по-предна позиция спрямо останалите региони.
По-сериозно увеличение на заплатите се отчита в обществения сектор – 20.2%, докато в частния ръстът е по-скромен – 7.8%. Най-голям спад в заплащането е отчетен в секторите „Професионални дейности и научни изследвания“, „Образование“ и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“.
В същото време се наблюдава увеличение на заплатите в „Селско, горско и рибно стопанство“, „Строителство“ и „Административни и спомагателни дейности“. По отношение на нивото на възнагражденията по икономически дейности, най-високо платени през първото тримесечие са били служителите в „Държавно управление“ със средна заплата от 2 319 лв., следвани от заетите в „Образование“ – 2 208 лв., и тези в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 2 054 лв. Най-ниски са били заплатите в секторите „Административни и спомагателни дейности“ – 1 173 лв., „Други дейности“ – 1 342 лв., и „Култура, спорт и развлечения“ – 1 470 лв.
Спадът на област Габрово с шест позиции в рамките на едно тримесечие е показателен за икономическия натиск и дисбаланси в пазара на труда. Това поставя предизвикателства пред устойчивото развитие на региона и откроява нуждата от целенасочена подкрепа в секторите с намаляващи доходи.


Икономика
Габрово дава глас на бъдещето: Устойчиви градове, енергийни общности, нова визия


За четвърта поредна година Габрово ще бъде домакин на дискусионния форум „Кметовете говорят“, който се завръща в разширен формат на 24 и 25 юни 2025 г. Събитието ще е в рамките на конференцията „Изпълнението започва сега: Решения за забавени процеси в търсене на устойчиви резултати“. На фокус ще са ключови въпроси, свързани със стъпките към по-добро управление на проектите и прилагане на технологични иновации в полза на общините.
Програмата предвижда представяне на визията „Габрово 2030“ от кмета Таня Христова – стратегически инвестиции, системни решения и енергийна независимост. Темата ще бъде надградена от вицепремиера Томислав Дончев, който ще очертае възможностите пред общините и гражданите в контекста на новите програми за енергийна ефективност както чрез националното финансиране до 2030 г., така и по Социалния климатичен фонд.
За участие в сесията е поканена и Дора Янкова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството с ресор „Сградно обновяване“, която ще даде практически указания за изпълнението на текущите проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост. Двудневният форум ще обърне внимание на темата за ролята на градовете в борбата с климатичните промени. Опитът си ще споделят експерти от Габрово, Столична община, финландския град Еспоо, както и представители на бизнеса относно изграждане на енергийни общности, фотоволтаични системи, локални решения за геотермална енергия, системи за управление на енергията чрез изкуствен интелект, пътни карти за сградно обновяване.
Събитието ще завърши с отворена среща за гражданите на Габрово на тема „Какви са ползите от енергийната ефективност, възобновяемата и споделената енергия?“. В нея ще бъдат представени резултатите от соларни обследвания в квартали на града, термографски визуализации на топлинни загуби, примери за местни ВЕИ системи и модели за собствено потребление на енергия в многофамилни сгради.
Конференцията ще се състои присъствено в зала „Възраждане“ и зала „Ритуална“ на Община Габрово. Организатори са Центърът за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“, Областният информационен център и Община Габрово. Участието е безплатно с регистрация в електронна форма на адрес – https://forms.gle/gQMsV49KFgQDjUbY8 . Предварителна програма.


Икономика
Изкуственият интелект в производството


Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всички сфери на нашия живот, включително и в производството. В рамките на проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE Габровската търговско-промишлена палата проведе двудневен семинар.

В първия ден участниците – на място и онлайн, се запознаха с бъдещите дейности по проекта, примери от Учебната фабрика на Рурския университет в Бохум, Германия за контрол на качеството с помощта на ИИ, добри практики в приложението му в управлението на човешките ресурси. Ръководителят на Дигиталния иновационен хъб за Северен централен район Светослав Матеев представи възможностите за подпомагане на фирмите и публичната администрация. Семинарът беше открит от зам. – областния управител на Габрово Иван Любомиров.

Във втория ден ученици от ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово участваха в пилотно обучение за контрол на качеството в производството с помощта на изкуствен интелект. Представителите на учебната фабрика към Рурския университет в Бохум, Германия ги запознаха как на практика може да се използва ИИ в контрола на качеството, какви са стъпките при разработване на такова приложение.

Учениците имаха възможност да направят на практика подбор на данни за обучението на ИИ. Увериха се, че никак не е лесно да подбереш такива данни, които да дадат добър краен резултат от работата на ИИ. В края на обучението всички ученици получиха сертификати.

Повече за проекта:
Габровската търговско-промишлена палата е партньор за България по проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE. Водеща организация е Институтът за трудово правни науки към Рурския университет в Бохум. Участват и Катедрата по производствени системи към университета, Университетът в Гренобъл (Катедра „Индустрия 4.0“, Фабрика за обучение и изследвания, Франция), Университетът в Будапеща (Технологичен център BME „Индустрия 4.0“, Фабрика за обучение и изследвания, Унгария) и консултантска фирма по управление от Ираклион (Крит, Гърция).


Целта е да предоставим решения с ИИ на малки и средни предприятия (МСП). Потенциалът е огромен, независимо дали става въпрос за осигуряване на качеството в производството, за оптимизиране на сътрудничеството между хора и роботи или за вътрешни логистични процеси. Проектът се основава на своя предшественик „Digital Coach“, който беше признат от ЕС за проект с най-добри практики. В рамките на този проект хора от МСП бяха обучени като цифрови треньори, които ефективно следят за промените, включват служителите и помагат за преодоляване на съпротивата срещу новите технологии. Сега ще разширим сферата им на дейност, като включим и областта на изкуствения интелект. Предвижда се и активно включване на учениците от средните училища чрез разработване на гъвкави програми за обучение, които да предизвикат интереса им за работа в промишлеността и да демонстрират как ИИ може да бъде полезен.
Проектът се финансира от програма Еразъм+ в рамките на „Партньорства за сътрудничество“ – Партньорства за сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение от 2024 до 2027 г. (2024-1-DE02-KA220-VET-000256987).
-
Новинипреди 6 дни
Архивът отличи своите „Читател“, „Дарител“ и „Приятел“
-
Културапреди 7 дни
Изложба „Живопис на Константин Марков“ – носител на наградата на град Дряново
-
Новинипреди 6 дни
Габровски студенти посетиха Техническия университет в Рига
-
Кримипреди 6 дни
Спипаха габровец, ловил незаконно риба от язовир „Христо Смирненски“
-
Културапреди 5 дни
„Алея на книгата“ идва в Габрово
-
Икономикапреди 6 дни
Изкуственият интелект в производството
-
Икономикапреди 5 дни
Габрово дава глас на бъдещето: Устойчиви градове, енергийни общности, нова визия
-
Новинипреди 5 дни
След сигнал до „Габрово Нюз“: Окосиха тревата от детска площадка на бул.“Могильов“