Свържи се с нас

Икономика

Запознайте се с децентрализираната енергийна система

Published

on

Проект „Активни граждани за енергийно независими общини“ се изпълнява от„Асоциация на българските градове и региони” АБГР, „Институт по предприемачество, устойчиво развитие и иновации” (ИПУРИ), „Български Енергиен и Минен Форум“ (БЕМФ) и B16 Urban Energy AS, Осло, Норвегия.

Основната цел на проекта е повишаване на гражданската осведоменост в общините Панагюрище, Костинброд, Трявна и Дряново и енергийната демокрация, посредством колективни действия за подкрепа на енергийния преход.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

За постигане на своите цели, проектът предвижда широка информационна кампания за насърчаване на гражданското участие в процесите на Зеления преход.

Част от информационната кампания е и настоящият материал.

Какво е децентрализирана енергийна система?

Преди десет години енергийният пазар се характеризира с конвенционалното и централизирано производство на електрическа и топлинна енергия от петролни и въглищни централи. Този вид производство е планирано и предвидимо.

В момента сме свидетели на преход към чиста и възобновяема енергия. Увеличава се делът на произведена енергия от ветрогенератори и фотоволтаични системи. Пазарът се пренасочва към все по-децентрализиран модел (и модел в реално време).

Централизираната енергийна индустрия се характеризира с изграждането и разработването на големи електроцентрали и преноса на енергия през дълги преносни и разпределеителни мрежи към потребителите в региона. При децентрализираната енергийна система съоръженията за производство на енергия са разположени по-близо до мястото на потребление. По този начин се осигурява по-оптимално използване на възобновяема енергия и ограничаване на използването на изкопаеми горива, както и предотвратяване на загуби при разпределението по електрическата преносна мрежа, което прави процеса по-ефективен от икономическа и екологична гледна точка.

Как работи?

Компоненти на инфраструктурата

Децентрализираната система разчита на разпределено производство (distributed generation), съхранение на енергия (energy storage) и реакция на търсенето? (demand response).

Разпределено производство

Основен компонент на децентрализираната енергийна система е разпределеното производство, наричано още вградено производство, производство на място, разпръснато производство и децентрализирано производство. Този начин на производство на енергия позволява координиране между генерирането на топлинна и електроенергия в комбинирането топло и електро централи. Така се повишава ефективността на системата с производството на електричество и топлина.

Съхранение на енергия

Важно за разпределението на елетроенергия е фактът, че тя не може да се съхранява и затова е необходимо да се произвежда според нуждите. Затруднение, което може да възникне при контролиране на предлагането, е добавянето на повече източници на генериране в децентрализираната система. Въпреки това техники за съхранение като батерии, сгърстен въздух и хидропомпи могат да помогнат за поддържане на стабилността на мрежата като съхраняват енергия, когато предлагането надвишава търсенето и я подават обратно към мрежата в пиковите часове. Съхранението е полезно за инсталации за възобновяема енергия с прекъсвания, които често произвеждат с най-високия си капацитет през непиковите часове. Както при генерирането, така и съхранението трябва да е децентрализирано, за да се увеличи максимално неговата ефективност.

Реакция/Отговор на търсенето/Demand response

Технологиите за отговор на търсенето предоставят друг инструмент за управление на стабилността на мрежата, когато децентрализираното производство е свързано към нея/мрежата/. Обикновено управлението на мрежата се фокусира върху управлението на доставките. Новите технологии като интелигентни мрежи и интелигентно измерване позволяват наблюдение в реално време и комуникация между производители и потребители на електроенергия за оптимизиране на използването на мрежата. При разпределеното производство и съхранение много от потребителите на електроенергия понякога стават и производители на енергия. Внедряването на умни мрежови технологии за улесняване на управлението на мрежата е необходимо за изграждането на една наистина децентрализирана енергийна система.

Проектиране на инфраструктура

Съоръженията за разпределено производство могат да са свързани към мрежата или само да обслужват конкретен обект без да захранват излишно с произведена енергия мрежата.

Свързаност към мрежата: разпределеното производство на електроенергия може да е свързано към централната мрежа, напр. търговски или промишлени предприятия, които имат свои съоръжения за производство на електроенергия, но могат да продават излишната мощност на мрежата или на малка/минимрежа, за да обслужват региони, разположени далеч от централната мрежа. Минимрежите могат да бъдат надградени, за да образуват разпределителна мрежа, която е свързана с по-голямата преносна мрежа. Свързването на разпределителни производствени ресурси чрез мрежова система повишава тяхната надежност особено при използването на възобновяеми ресурси.

Извън системата: Управлението на търсене на електроенергия и нейното съхранение все още са важни елементи/компоненти на децентрализираната енергийна извън мрежата. Собственото генерирането на електроенергия от фотоволтаици е най-ефективно с батерии, които да я съхраняват, тъй като по този начин потребителите сами управляват необходимите им мощности спрямо колебанията в доставките.

Преимущества на децентрализираната система

Екологични

  • Комбинирана топлина и мощност (combined heat and power) или т.нар. когенерация – едновременното производство на електричество и топлинна енергия (за отопление и/или охлаждане) от един източник на енергия. Използването на когенерация, което е възможно чрез децентрализация на производството на електроенергия, повишава общата ефективност на топлинната и електроенергийната система и намалява отделянето на вредни емисии в околната среда.

Икономически

  • Източниците на разпределено производство изискват по-ниски разходи за осъществяване на проект (проектиране и изграждане) в сравнение с големите електроцентрали.
  • Разпределеното производство може да намали необходимостта от разширяване на преносната и разпределителна мрежа.
  • По-ниските загуби при продължително пренасяне на електроенергия повишава екологичната ефективност. Намаляването на загубите при преноса и разпределението и постепенното увеличаване на капацитета чрез разпределено производство може да помогне за отлагане на инвестициите в големи електроцентрали.
  • Изграждането на съоръжения за децентрализирано производство на енергия изисква децентрализирани предприятия да изграждат, оперират и поддържат съоръженията като се създава възможности за местен бизнес и създаване на нови работни места.

Технически

  • Проектите за разпределено производство осигуряват гъвкавост при планиране поради малкия си размер и кратките срокове за изграждане в сравнение с по-големите електроцентрали за централизирано производство на енергия.
  • Създаването на децентрализирана енергийна система е благоприятна мярка за енергийна ефективност. По-добрата информираност за енергийните потоци от „умни”/”интелигентни” измервателни уреди може да направи потребителите по-съзнателни относно тяхното използване. Чрез локалното производство на енергия потребителите стават производители и имат по-голям икономически интерес в ефективното производство и потребление.

Социални

  • Децентрализираната енергийна система е подходяща в селските райони, където гъстотата на населението е ниска и е икономически по-реалистична от изграждането на голяма централна мрежа.

Предизвикателства при използването на децентрализирана енергийна система

Институционален

  • Контролираните от държавата пазари на електроенергия възпрепядстват развитието на децентрализирана енергийна система, тъй като локалното производство дава възможност на потребителите да станат и производители на енергия.
  • За разработването на такъв тип проекти са налице икономически, правни и административни пречки.
  • Необходимо е схемите за собственост и системите за ценообразуване да са правно и административно обусловени. (цена=разходи за производство на електричество+покупателна възможност на потребителите)

Технически

  • Изисква се добро и правилно планиране на внедряването на децентрализираното производство, защото в противен случай това може да доведе до нестабилност в напрежението по мрежата.
  • Навлизащите нови технологии като интелигентни мрежи, възобновяема енергия и нейното съхранение изискват промени в критериите за работа на цялата енергийна система.
  • Технологията за отговор на търсенето изисква постоянна и надеждна интернет връзка.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство – www.activecitizensfund.bg, в изпълнение на проект „Активни граждани за енергийно независими общини“. Основна цел на проекта е повишаване на гражданската осведоменост в общините Костинброд, Панагюрище, Трявна и Дряново и енергийната демокрация, посредством колективни действия за подкрепа на енергийния преход.

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от “Асоциация на българските градове и региони” /АБГР/ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и на Оператора на Фонд Активни граждани България.

Икономика

„Социално предприемачество в действие“

Published

on

СНЦ „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ е регистрирано социално предприятие. Екипът на социалното предприятие изпълнява проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване“ в периода август–октомври 2025 г., финансиран от Фонд „Социална закрила“. Фокусът е върху реално сътрудничество между работещи социални предприятия и хора от уязвими групи в Благоевград и Перник и СНЦ „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“.

Подходът е практичен: срещи на място, демонстрации на процеси, разговори с ръководства и участници, а накрая – еднодневен семинар, в който изводите се превръщат в кратки, изпълними мини-планове с отговорници и срокове. До момента е изпълнена Дейност 2 – организирани посещения в три социални предприятия („Съни Арт Дизайн“, ОП „Озеленяване и поддържане на зелени площи“, „Направено с любов 21“).

На всяко място е проведена кратка демонстрация на реална работа, среща с екипа и разговор с включени участници от целевите групи. Събрани са конкретни добри практики – менторски модели за въвеждане на нови хора, адаптирани работни задачи и огледален график за постепенно натоварване.

Финалът е еднодневният семинар „Социално предприемачество в действие“ на 30.10.2025 г., 09:30–17:00 ч., в Регионалния център по социална икономика – Благоевград. Програмата включва представяне на резултатите от посещенията, кратки презентации на трите предприятия, модерирана дискусия за устойчиви модели и работилница „Какво можем да приложим на местно ниво“. Участват екипът на проекта, социални предприятия, партньори, местни институции и представители на целевите групи.

Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.

Зареди още

Икономика

Стартъп с амбициозни планове за Габрово

Published

on

В последните години Габрово все по-често се споменава като град, в който иновациите срещат предприемаческия дух. Нов пример за това е Digital New Era – уеб агенция, основана от Васил Гърбов, габровец, който прави смели стъпки към развитие на местната дигитална екосистема.

След няколко години опит в сферата на уеб услугите, Васил се връща в родния си град с ясна мисия, а именно да създаде условия, при които бизнесите и младите хора от региона могат да растат заедно чрез технологиите.

Под бранда Studio New Era, екипът му разработва иновативен модел „уебсайт като услуга“ – решение, което премахва високите първоначални разходи и предлага пълно уеб присъствие срещу достъпна месечна такса.

„Нашата цел е да направим качествените уеб услуги, достъпни и надеждни за всеки бизнес, независимо от размера му. Много компании искат да се дигитализират, но се спират заради цената или сложността. Ние премахваме тези бариери“, споделя Васил Гърбов.

Studio New Era предлага съвременен подход, който позволява на малките и средни предприятия в региона да изградят модерно онлайн присъствие, да достигнат нови клиенти и да развиват своята дейност устойчиво.

Моделът е гъвкав, а поддръжката – постоянна, така че собствениците да могат да се концентрират върху основния си бизнес, докато екипът на Digital New Era се грижи за всичко, свързано с техния сайт и дигитална визия.

„За нас е важно местната икономика да расте. Вярваме, че силният бизнес е гръбнакът на един жив град. Когато помогнем на една фирма да излезе онлайн и да бъде конкурентна, това е успех не само за нас, но и за Габрово като цяло“, допълва Гърбов.

Паралелно с услугите за бизнеса, Digital New Era развива и втора, не по-малко значима линия, свързана със създаване на възможности за млади хора, които искат да започнат кариера в ИТ сектора.

Компанията предлага менторска среда, в която начинаещи уеб дизайнери, разработчици, маркетолози, търговци и създатели на съдържание могат да трупат практически опит, да работят по реални проекти и да изграждат портфолио.

„Искаме да покажем, че успешна кариера в ИТ е напълно възможна и от Габрово. Тук има талантливи и амбициозни хора – просто им трябва шанс да се развиват в реална работна среда“, казва основателят.

Digital New Era не спира само до индивидуалните успехи. Екипът има амбицията да бъде част от създаването на по-активна предприемаческа екосистема в Габрово и региона – мрежа от хора, компании и организации, които споделят опит, идеи и ресурси.

Планират се инициативи за обучения, събития и колаборации между местни бизнеси и млади специалисти, които да насърчават сътрудничеството и иновациите. „Вярвам, че Габрово има потенциал да се превърне в модерен, дигитално ориентиран град. Имаме хората, идеите и духа – остава само да ги обединим около обща цел“, заключава Васил Гърбов.

Digital New Era и Studio New Era са пример за това как една идея, родена от местен предприемач, може да вдъхне нов живот на града. Със своите технологични решения и социална мисия, екипът не просто развива бизнес, а поставя основите на нова дигитална ера за Габрово.

Повече информация за агенцията и студиото можете да намерите на адрес:
https://newerawebsites.com/
https://studionewera.com/

А с партньорската програма можете да се запознаете:
https://studionewera.com/partnorska-programa/

Зареди още

Икономика

Преизбраха Пламен Петров за председател на ОП на КСБ – Габрово

Published

on

Предприемачът Пламен Петров бе преизбран за председател на Областното представителство на Камарата на строителите в България – Габрово. Това се случи по време на редовното Общо годишно отчетно – изборно събрание на организацията, което се проведе в началото в началото на месец октомври.

Събитието събра членове на Областния и Контролния съвет, както и представители на строителни фирми от региона. Сред гостите бяха инж. Любомир Качамаков – заместник-председател на УС на КСБ, инж. Тодор Андонов и инж. Любомир Шербетов – членове на Изпълнителното бюро, както и Венцислав Дончев, председател на ОП на КСБ – Велико Търново.

Заседанието бе открито от председателя на ОП – Габрово, Пламен Петров, който приветства присъстващите и представи доклад на председателя на Областния съвет. В него бяха обобщени основните дейности на Камарата през изминалата година, както и ключовите инициативи, реализирани съвместно с други областни представителства в страната. Сред акцентите беше форумът „Идеи с бъдеще“, събрал в Арбанаси представители от Велико Търново, София, Ловеч, Русе, Плевен и Габрово.

Пламен Петров припомни и откриването на Камерната зала на Кукления театър в Габрово, на което са присъствали всички фирми, участвали в ремонта. В доклада бе споменато и награждаването на участниците в Националния конкурс „Преминал майстор през земята“, който се реализира в рамките на честванията, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето. ОП на КСБ – Габрово осигури отличията, които Петров връчи на победителите.

След представянето на доклада, председателят на Контролния съвет Иван Иванов отчете финансовите резултати и предложи бюджетната рамка за 2026 година. Делегатите единодушно я одобриха, като насочиха вниманието си към бъдещи инициативи, свързани с квалификацията на кадрите и по-тясното сътрудничество с общините в региона.

В дух на прозрачност и доверие премина и изборът на новия Областен съвет. С тайно гласуване за председател бе преизбран Пламен Петров („Валентин Петров 2004“ ООД). Сред избраните членове са Манол Манолов („Масив Трявна“ ЕООД), Рачо Шейтанов („РГС“ ООД), Стойо Стоев („Фаворит 96“ ООД), Илиян Димитров („Илистрой“ ЕООД), Богомил Петков („Мазалат“ ЕООД) и Евгени Стоев („Пътстрой-Габрово“ АД). В Контролния съвет влизат Иван Иванов („Мегастрой 2014“ ООД), Васил Михайлов („Прометал 2000“ ООД) и Тихомир Галов („ТНТ Инженеринг“ ЕООД).

В края на заседанието инж. Любомир Качамаков изрази признание за активната дейност на габровската структура и поздрави Пламен Петров за последователната му работа. ОП Габрово издигна неговата кандидатура за член на Управителния съвет на КСБ, а Иван Иванов – за член на Контролния съвет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица