Икономика
Запознайте се с децентрализираната енергийна система
Проект „Активни граждани за енергийно независими общини“ се изпълнява от„Асоциация на българските градове и региони” АБГР, „Институт по предприемачество, устойчиво развитие и иновации” (ИПУРИ), „Български Енергиен и Минен Форум“ (БЕМФ) и B16 Urban Energy AS, Осло, Норвегия.
Основната цел на проекта е повишаване на гражданската осведоменост в общините Панагюрище, Костинброд, Трявна и Дряново и енергийната демокрация, посредством колективни действия за подкрепа на енергийния преход.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
За постигане на своите цели, проектът предвижда широка информационна кампания за насърчаване на гражданското участие в процесите на Зеления преход.
Част от информационната кампания е и настоящият материал.

Какво е децентрализирана енергийна система?
Преди десет години енергийният пазар се характеризира с конвенционалното и централизирано производство на електрическа и топлинна енергия от петролни и въглищни централи. Този вид производство е планирано и предвидимо.
В момента сме свидетели на преход към чиста и възобновяема енергия. Увеличава се делът на произведена енергия от ветрогенератори и фотоволтаични системи. Пазарът се пренасочва към все по-децентрализиран модел (и модел в реално време).
Централизираната енергийна индустрия се характеризира с изграждането и разработването на големи електроцентрали и преноса на енергия през дълги преносни и разпределеителни мрежи към потребителите в региона. При децентрализираната енергийна система съоръженията за производство на енергия са разположени по-близо до мястото на потребление. По този начин се осигурява по-оптимално използване на възобновяема енергия и ограничаване на използването на изкопаеми горива, както и предотвратяване на загуби при разпределението по електрическата преносна мрежа, което прави процеса по-ефективен от икономическа и екологична гледна точка.

Как работи?
Компоненти на инфраструктурата
Децентрализираната система разчита на разпределено производство (distributed generation), съхранение на енергия (energy storage) и реакция на търсенето? (demand response).
Разпределено производство
Основен компонент на децентрализираната енергийна система е разпределеното производство, наричано още вградено производство, производство на място, разпръснато производство и децентрализирано производство. Този начин на производство на енергия позволява координиране между генерирането на топлинна и електроенергия в комбинирането топло и електро централи. Така се повишава ефективността на системата с производството на електричество и топлина.
Съхранение на енергия
Важно за разпределението на елетроенергия е фактът, че тя не може да се съхранява и затова е необходимо да се произвежда според нуждите. Затруднение, което може да възникне при контролиране на предлагането, е добавянето на повече източници на генериране в децентрализираната система. Въпреки това техники за съхранение като батерии, сгърстен въздух и хидропомпи могат да помогнат за поддържане на стабилността на мрежата като съхраняват енергия, когато предлагането надвишава търсенето и я подават обратно към мрежата в пиковите часове. Съхранението е полезно за инсталации за възобновяема енергия с прекъсвания, които често произвеждат с най-високия си капацитет през непиковите часове. Както при генерирането, така и съхранението трябва да е децентрализирано, за да се увеличи максимално неговата ефективност.
Реакция/Отговор на търсенето/Demand response
Технологиите за отговор на търсенето предоставят друг инструмент за управление на стабилността на мрежата, когато децентрализираното производство е свързано към нея/мрежата/. Обикновено управлението на мрежата се фокусира върху управлението на доставките. Новите технологии като интелигентни мрежи и интелигентно измерване позволяват наблюдение в реално време и комуникация между производители и потребители на електроенергия за оптимизиране на използването на мрежата. При разпределеното производство и съхранение много от потребителите на електроенергия понякога стават и производители на енергия. Внедряването на умни мрежови технологии за улесняване на управлението на мрежата е необходимо за изграждането на една наистина децентрализирана енергийна система.

Проектиране на инфраструктура
Съоръженията за разпределено производство могат да са свързани към мрежата или само да обслужват конкретен обект без да захранват излишно с произведена енергия мрежата.
Свързаност към мрежата: разпределеното производство на електроенергия може да е свързано към централната мрежа, напр. търговски или промишлени предприятия, които имат свои съоръжения за производство на електроенергия, но могат да продават излишната мощност на мрежата или на малка/минимрежа, за да обслужват региони, разположени далеч от централната мрежа. Минимрежите могат да бъдат надградени, за да образуват разпределителна мрежа, която е свързана с по-голямата преносна мрежа. Свързването на разпределителни производствени ресурси чрез мрежова система повишава тяхната надежност особено при използването на възобновяеми ресурси.
Извън системата: Управлението на търсене на електроенергия и нейното съхранение все още са важни елементи/компоненти на децентрализираната енергийна извън мрежата. Собственото генерирането на електроенергия от фотоволтаици е най-ефективно с батерии, които да я съхраняват, тъй като по този начин потребителите сами управляват необходимите им мощности спрямо колебанията в доставките.

Преимущества на децентрализираната система
Екологични
- Комбинирана топлина и мощност (combined heat and power) или т.нар. когенерация – едновременното производство на електричество и топлинна енергия (за отопление и/или охлаждане) от един източник на енергия. Използването на когенерация, което е възможно чрез децентрализация на производството на електроенергия, повишава общата ефективност на топлинната и електроенергийната система и намалява отделянето на вредни емисии в околната среда.
Икономически
- Източниците на разпределено производство изискват по-ниски разходи за осъществяване на проект (проектиране и изграждане) в сравнение с големите електроцентрали.
- Разпределеното производство може да намали необходимостта от разширяване на преносната и разпределителна мрежа.
- По-ниските загуби при продължително пренасяне на електроенергия повишава екологичната ефективност. Намаляването на загубите при преноса и разпределението и постепенното увеличаване на капацитета чрез разпределено производство може да помогне за отлагане на инвестициите в големи електроцентрали.
- Изграждането на съоръжения за децентрализирано производство на енергия изисква децентрализирани предприятия да изграждат, оперират и поддържат съоръженията като се създава възможности за местен бизнес и създаване на нови работни места.
Технически
- Проектите за разпределено производство осигуряват гъвкавост при планиране поради малкия си размер и кратките срокове за изграждане в сравнение с по-големите електроцентрали за централизирано производство на енергия.
- Създаването на децентрализирана енергийна система е благоприятна мярка за енергийна ефективност. По-добрата информираност за енергийните потоци от „умни”/”интелигентни” измервателни уреди може да направи потребителите по-съзнателни относно тяхното използване. Чрез локалното производство на енергия потребителите стават производители и имат по-голям икономически интерес в ефективното производство и потребление.
Социални
- Децентрализираната енергийна система е подходяща в селските райони, където гъстотата на населението е ниска и е икономически по-реалистична от изграждането на голяма централна мрежа.

Предизвикателства при използването на децентрализирана енергийна система
Институционален
- Контролираните от държавата пазари на електроенергия възпрепядстват развитието на децентрализирана енергийна система, тъй като локалното производство дава възможност на потребителите да станат и производители на енергия.
- За разработването на такъв тип проекти са налице икономически, правни и административни пречки.
- Необходимо е схемите за собственост и системите за ценообразуване да са правно и административно обусловени. (цена=разходи за производство на електричество+покупателна възможност на потребителите)
Технически
- Изисква се добро и правилно планиране на внедряването на децентрализираното производство, защото в противен случай това може да доведе до нестабилност в напрежението по мрежата.
- Навлизащите нови технологии като интелигентни мрежи, възобновяема енергия и нейното съхранение изискват промени в критериите за работа на цялата енергийна система.
- Технологията за отговор на търсенето изисква постоянна и надеждна интернет връзка.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство – www.activecitizensfund.bg, в изпълнение на проект „Активни граждани за енергийно независими общини“. Основна цел на проекта е повишаване на гражданската осведоменост в общините Костинброд, Панагюрище, Трявна и Дряново и енергийната демокрация, посредством колективни действия за подкрепа на енергийния преход.
Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от “Асоциация на българските градове и региони” /АБГР/ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и на Оператора на Фонд Активни граждани България.
Икономика
Херметични детерминанти на паричната интеграция

Макроикономическа трансформация на България при прехода към еврото.
Автор: доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова.
Доц. д-р Цветелина Ганкова – Иванова е доцент по икономика в Стопански факултет на Технически университет – Габрово. Била е гост-професор в Университета по приложни науки, Висшето училище по публична администрация и финанси – Лудвигсбург, Германия, където преподава „Проблеми на Европейския икономически и валутен съюз” в магистърската степен „European Public Management”.
Мотивирана от своите изследователски търсения на ключов ориентир в подкрепа на икономическото самосъзнание на България при влизането й в еврозоната, тя предлага иновативен и провокативен анализ на най-актуалния икономически процес в страната – пълната монетарна интеграция. Изследването се дистанцира от стандартния статистически анализ, като прилага методологията на седемте херметични принципа за изследване на системната нестабилност и инфлационната ентропия в България, без да си поставя за цел навлизане в същината на херметизма и херметичната наука. То представлява опит да изгради „мост“ между древната мъдрост и модерното управление.
Подходът – да се изследва икономиката не просто като цифри, а като жива тъкан от древни закони и съвременни предизвикателства, проявяващи се през мисленето и поведението на хората – е именно това, което прави днес науката значима.
Светът, в който живеем, ни изправя пред нови, непознати предизвикателства. Срещата с тях налага смел и често провокативен аналитичен подход. Дошло е време, когато осъзнаването и разбирането на протичащите процеси насочва към прилагането на интердисциплинарна иновация – търсенето и изграждането на „мостове“ между икономиката и древното познание. Съществуват древни науки, които не са изчезнали. Те са действащи, но съвременните хора или не знаят за тях, или знанието за тях е прикривано, или е променяно. Те предоставят синтез на Знания, извлечени въз основа на универсални Принципи, познати във времената в древността, позабравени, но не и изгубени, за да се превърнат те в Познание и Мъдрост, а от там – и да намерят практическо приложение в ежедневието на всеки. В този смисъл прилагането на Херметичните принципи (универсалните закони на Разума, Съответствието, Вибрацията, Полярността, Ритъма, Причината и Следствието и Рода) към съвременните макроикономически процеси като присъединяването на България към еврозоната позволява да се погледне под повърхността на рационалната икономика и чистата статистика.
Защо това е така?
Традиционната икономическа наука се основава на неолибералната доктрина и кейнсианския модел, като при това често попада в капана на механистичния материализъм, разглеждайки паричните системи единствено като сбор от статистически данни и лихвени проценти. Преходът на България към еврозоната в периода 2024–2026 г. обаче доказа, че икономиката е преди всичко антропологична и ментална система. Когато една малка държава се интегрира в мащабен монетарен съюз в момент на неговата най-дълбока структурна и ценностна криза, резултатът не е просто статистическа промяна, а дълбока вибрационна трансформация. Настоящото изследване предлага нов аналитичен инструмент – седемте херметични принципа, за да обясни защо „счетоводният успех“ на интеграцията се превърна в „екзистенциално изпитание“ за българската социална тъкан. При това изкристализира тезата, че икономическите кризи и успехи не са само резултат от монетарни политики, а следствие от нарушаването или респективно следването на универсални закони за равновесие и съответствие.
Менталност и Съответствие в паричната политика: Когато идеите стават валута Първият херметичен закон – Принципът на Менталността („Всичко е Ум“), е фундаментален за разбирането на инфлационната психоза. Парите са една ментална конструкция – те нямат собствена стойност извън доверието, която обществото инвестира в тях. Преходът към еврото е преди всичко промяна в „колективния ум“ на нацията. Ако обществото вярва в обезценяването на доходите си, това обезценяване става факт; тоест налице е своеобразно самоизпълняващо се пророчество. А влизането в еврозоната в нестабилен момент превърна еврото от „символ на стабилност“ в „проводник на несигурност“.
Прилагайки Принципа на Съответствието („Каквото горе, такова и долу“), виждаме острия конфликт между европейската макроструктура (Франкфурт/Брюксел) и българската микрореалност. Хармонизирането на българското законодателство с правилата на Европейската централна банка (ЕЦБ) и свързаният с това опит да се наложи „горната“ структура върху „долната“ реалност и действителния производствен капацитет на България, без те да са в енергиен резонанс, доведе до системно напрежение и стрес. Вместо синхронизация, се получи икономическа аритмия – правилата на „богатия“ Запад се оказаха задушаващи за „крехкия“ Изток. Самата интеграция в еврозоната като процес на синхронизация на локалната икономическа структура (микрокосмос) с по-голямата европейска система (макрокосмос) показа на практика доколко „вътрешната“ готовност на българските институции и реалните (а не манипулираните) макроикономически индикатори съответстват на „външните“ изисквания на Маастрихтските критерии.
Динамика на Вибрацията и Полярността в условията на икономическа криза
По дефиниция парите не са нищо повече, освен средство за обръщение, и в този смисъл – енергия и информация. Преходът от лев към евро представлява смяна на „вибрационната честота“ на националния капитал. Принципът на Вибрацията обяснява шока за малкия бизнес. Еврото носи висока честота на капиталовия оборот, за която българската икономика – все още работеща на „ниски честоти“ (кешови разплащания, малки обеми, локални пазари) – не беше подготвена. В този смисъл неизбежният адаптационен период за малкия и средния бизнес представлява своеобразен „вибрационен шок“. Този „вибрационен сблъсък“ довежда до психологическа несигурност и изкуствено изтласкване на малките икономически субекти от пазара в полза на големите корпоративни, в това число и транснационални структури.
Въвеждането на еврото беше представено в публичното пространство като абсолютен позитив, но съгласно Закона за Полярността, всяко нещо притежава своите два полюса. В условия на глобална икономическа криза България не влезе в „полюса на растежа“, а в „полюса на отговорността“ за чужди дългове и инфлационни тежести. Полярността намира израз в парадокса на еврото – то е едновременно край на националния паричен суверенитет и начало на вкарването в глобалната среда на конкуренция и корпоративни интереси без необходимата готовност. И предизвикателството пред българската икономика сега е дали ще успее да намери „златната среда“ между тези два полюса, дали ще бъде открита „точката на помирение“ (синтез), която да гарантира икономически растеж без загуба на национална идентичност.
Принципът на Ритъма (Прилив и отлив) в пазарната конюнктура
Икономическите цикли в България традиционно следват вълнообразна крива. Предизвикателството тук е дали приемането на еврото ще „омекоти“ тези колебания като следствие от евентуален прилив на чуждестранни инвестиции или ще създаде нови, по-резки амплитуди в социалното разслоение. Обяснението, а и причината за този факт може да се търси във влизането в резонанс с икономическите цикли в ядрото на еврозоната и възникването на своеобразен риск от „аритмия“ – когато европейските лихвени проценти не отговарят на българската инфлационна динамика. Ето защо трябва да бъде отправено предупреждението, че без връщане на България към Закона за Ритъма, тоест към „самостоятелното дишане на икономиката“, паричната интеграция на българската икономика ще остане само „счетоводна илюзия“, която крие опасност от социален взрив.
Принципът на Причината и Следствието
Инфлацията и ценовият шок не са случайности, а следствия от предходни ментални и стопански модели. В това отношение е от съществено значение доколко българският бизнес разбира причинно-следствените връзки на глобалния пазар. Инфлацията в България през изминалите две години, предшестващи въвеждането на еврото, не без основание може да се смята, че е следствие от десетилетия на отлагани структурни реформи, а не просто резултат от приемането на еврото. Законът за Причината и Следствието е неумолим: влизането в една система в момент на нейния разпад (Причина) не може да доведе до просперитет (Следствие). Инфлацията, която разтърсва България, не е „случайност“, а закономерно изравняване на енергийните нива между дестабилизираната еврозона и българския потребител. Тук идва на помощ древното херметично познание, което учи на „центровка“, намиране на център на стабилност, тоест икономическата и политическата мощ на държавата не е възможна без влизане в хармония с духовния и ресурсен център на нацията.
Именно изключителната чувствителност към икономическата реалност във връзка с въвеждането на еврото налага по-задълбочено анализиране на приложението на принципа на причината и следствието, тоест да се покаже как „Причината“ (политическата нестабилност) доведе до „Следствието“ (прибързаното приемане), и как херметичният закон за каузалността работи по-точно от всяка банкова прогноза. Защото от гледна точка на херметизма и икономическата логика, влизането в една система в момент на нейния най-нисък вибрационен статус (криза) и вътрешна деструкция е акт на нарушено равновесие. Интерес представлява да се покаже именно това: как законът за Причината и Следствието превръща прибързаната парична интеграция от „успех“ в „системен риск“ и води до инфлационна ентропия и структурна нестабилност.
„Случайността“ на инфлационния шок
В херметичната философия се казва: „Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всичко се случва според Закона; Случайността е само име на Закон, който не е познат.“ Масовото икономическо говорене през 2024–2025 г. представяше инфлацията в България като „външен шок“ или „случайност“. Херметичният анализ обаче разкрива, че тя е директно Следствие от вкарването на една малка, недокапитализирана икономика в мощното магнитно поле на еврозоната в момент на нейния собствен структурен залез. Причината за това е изкуственото форсиране на критериите (политическа воля), което пренебрегна енергийната и ресурсна несъвместимост. Следствието е „внасяне“ на инфлация и дестабилизация на ценовия индекс, което изяжда реалната покупателна способност на българина, вместо да я защити.
Кризата като „лоша“ вибрация на входа
Приемането на еврото през 2025/2026 г. стана в период на глобална геополитическа и енергийна фрагментация. Според Закона за Причината и Следствието, ако един проект „се роди“ в условия на страх и нестабилност (Причина), крайният продукт (Следствието) неизбежно носи белезите на дефицит и несигурност. Тоест България влезе в еврозоната не като „равностоен партньор“, а като рецептор на чужди дългове и инфлационни тежести. Това не е успех, а доброволно приемане на чужда кармична обремененост (в икономически смисъл на думата).
Примката на „фиксирания курс“ и изгубената автономия
Губейки контрола над паричните си инструменти в момент на криза, България на практика изгуби своя автономен „център“. Следствието е „икономическа ентропия“: разпад на вътрешната логика на пазара, където малкият производител става жертва на големите корпоративни „хищници“ на Общия пазар.
Механизъм на „обратния удар“
Според херметизма всяко действие предизвиква равно по сила противодействие. Принудителното вкарване на България в еврозоната („мъжки“, активен принцип, наложен чрез сила) предизвика реакция на „икономическа стагнация“ („женско“, пасивно начало в защитна позиция). Вместо инвестиции, видяхме „замръзване“ на капиталите в имоти и злато; вместо растеж – социално напрежение.
Принципът на Рода („мъжкото“ и „женското“ начало, принцип на „активно“ и „пасивно“) и социалната тъкан на прехода към еврото: Сблъсъкът между Експанзията и Съхранението
В херметичната космогония Принципът на Рода гласи: „Родът е във всичко; всичко притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се манифестира на всички нива“. В контекста на макроикономическата трансформация на България при приемането на единната европейска валута, този принцип предоставя уникална рамка за анализ на динамиката между външните институционални изисквания и вътрешната икономическа устойчивост, между активно и пасивно начало в икономиката. Активното „мъжко“ начало (еврото) се прояви чрез агресивна манипулирана отчетност и логика на мащаба. То е насочено навън, към експанзия. Пасивното „женско“ начало (националният стопански характер) е насочено навътре – към съхранение, традиционна спестовност и интуитивна защита на домашното огнище.
Конфликтът от 2025 г. възникна, защото еврото беше вкарано в българската икономика чрез административно насилие, вместо чрез партньорство. Резултатът беше защитна реакция на пазара – изтегляне на капиталите от обращение и „замразяването“ им в инертни активи (имоти), което спря реалното икономическо развитие.
Приложението на Принципа на Рода показва как активният, „мъжки“ принцип на експанзията (еврото) се среща с пасивния, „женски“ принцип на съхранението (традиционната българска спестовност). В херметизма този принцип гласи, че „във всичко се съдържа мъжко и женско начало“, аспект на активно и на пасивно, и че всяко творчество (включително икономическото) е резултат от тяхното взаимодействие. Тоест, в настоящия момент успехът на паричната реформа зависи от баланса между експанзивната, активната логика на единната валута и съхраняващата, пасивната природа на националния икономически характер. Активният принцип (експанзия, структура, логика), или еврото като „мъжка“ енергия показва, че единната валута представлява стремеж към уеднаквяване, мащаб, правила и агресивно навлизане в Общия пазар. Това е енергията на растежа, конкуренцията и технологичната модернизация. Налице е своеобразно икономическо „проникване“: въвеждането на еврото изисква от българските фирми „мъжки“ тип поведение – активност, заемане на нови пазарни ниши и трезв подход спрямо външните регулации на ЕЦБ. Пасивният принцип (съхранение, интуиция, форма) отвежда към българската спестовност като „женска“ енергия, а именно към традиционния модел на българина да „пести за черни дни“, привързаността към физическото притежание на имоти и недоверието към абстрактни финансови инструменти, които са израз на женското начало (закрила и форма). Откроява се разбирането за лева като „майчински“ символ: националната валута психологически се възприема като източник на сигурност и автономност. Страхът от еврото често е интуитивен страх от загуба на „защитната обвивка“ на местната икономика.
Синтезът на двата принципа, приложен към анализа на конфликта показва, че кризите при въвеждането на еврото през 2024-2026 г. могат да се разглеждат като резултат от господството на едната енергия над другата. Ако активният принцип е твърде агресивен (прекомерна инфлация, наложена отвън), пасивният принцип (потреблението) се свива в защитна реакция.
Предложеният алтернативен прочит на монетарната трансформация на България през 2025–2026 г., базиран на седемте херметични принципа и по-конкретно на Принципа на Рода, представя въвеждането на еврото не просто като техническа смяна на паричната единица, а като макроикономическо взаимодействие между две фундаментални енергии. От една страна е активното начало на общоевропейската монетарна система – символизиращо логика, структура, агресивна експанзия и стриктни правила. От друга страна е пасивното начало на националния стопански характер – свързано със съхранението, традиционната спестовност, интуитивната защита на ресурсите и привързаността към материалната форма (активите).
Такъв подход позволява да се проследи как дисбалансът между тези два принципа в началния етап на интеграцията е довел до специфични пазарни аномалии и социална рефлексия.
Заключение и практически препоръки: Пътят към икономическо пробуждане
През 2026 г. България се намира в точка на бифуркация (в науката и системната теория бифуркацията се дефинира като критична точка на избор или промяна в динамична система, след която тя може да се развие по различен начин, често описвана като необратим момент.). Данните за реалния ръст на цените силно се различават от официалната статистика. Лихвените нива на ЕЦБ се оказаха „задушаващи“ за българския бизнес, тъй като не отговарят на местния ритъм на производство. Демографската последица от икономическата нестабилност в еврозоната е стимулиране на нова вълна на емиграция и вътрешнонационално обедняване.
Тоест, приемането на еврото в този нестабилен момент за Европейския съюз и българската икономическа и политическа ситуация извади наяве всички системни дефекти на неолибералния модел. Но херметизмът учи, че всяка криза е възможност за трансмутация (алхимия), следователно за обновление и развитие.
Спасението за българската икономика не е в самото евро или в самото връщане към лева (което всъщност вече е технически невъзможно), а в изграждането на вътрешен икономически суверенитет. България трябва да спре да бъде пасивен рецептор на външни влияния и да започне да използва еврото като инструмент за изграждане на собствена „свещена геометрия“ в икономиката – базирана на знание, етика и баланс между експанзията и съхранението. Само когато бъде постигнат този вътрешен ритъм, ще може да се премине през бурите на еврозоната, запазвайки националния център непокътнат, точно както древните архитектурни инсталации са запазили своето послание през вековете.
Следователно еврозоната не е заплаха за националната икономика, ако България успее да приложи херметичния принцип на Равновесието. За бизнеса това означава преминаване от количествен към качествен икономически растеж, което да бъде проявление на принципа на Вибрацията. Към държавата и държавните институции може да бъде отправена препоръка за изграждане на дългосрочна комуникационна стратегия, базирана на психологическото (менталното) успокояване на пазара.
Препоръките, които следва да бъдат отправени към държавници, политици, управленци, предприемачи и към отделния човек, се основават на един синтез на обективния икономически анализ с метафизичната мъдрост, с цел изход от „ентропията“, в която интеграцията в еврозоната вкара България в този нестабилен исторически момент. Те могат да бъдат формулирани като Стратегии за икономическа устойчивост в епоха на системна нестабилност.
Особено в тази заключителна част от изводи и препоръки позоваването на Принципа на Полярността и Закона за Ритъма позволява дефиниране на начин, как българският стопански субект и държавата могат да оцелеят в една „чужда“ и дестабилизирана валутна среда.
Първо: Трансформация на полярността: от пасивен приемник към активен балансьор
Херметизмът учи, че „всичко е двойствено; всяко нещо има два полюса“. Приемането на еврото в момент на криза постави България в негативния полюс на „рецептора“ (жертвата на чужда инфлация). Решението е преместване на фокуса от валутната единица (което вече е извън наш контрол) към реалните активи. Единственият начин да се неутрализира „лошата“ вибрация на еврото в момента е чрез инвестиции в автономни системи: енергийна независимост, местно производство на храни и технологично ноу-хау. Това е икономическият еквивалент на „златната среда“.
Второ: Връщане към Закона за Ритъма (икономическото дишане)
Всяко движение е махало. В момента еврозоната се намира в точка на дестабилизация и деструкция. България, бидейки част от този организъм, трябва да развие „вътрешен ритъм“. Една възможна концепция е изграждане на „икономика на островите“. Вместо пълно разтваряне в европейската макроструктура, България трябва да стимулира локални икономически клъстери, които да функционират със собствен ритъм, независим от лихвените нива на ЕЦБ. Това е защитната пасивна обвивка, която споменахме по-рано.
Трето: Финална поука от древните архитектурни паметници и конструкции, съхранили в себе си херметичното познание – центърът на вечността
Когато посещаваме оригинални древни архитектурни паметници, забелязваме, че въпреки хилядолетията на земетресения и войни, те остават е непокътнати. Причината е в техния център. Икономическото послание на херметизма е, че стабилността не идва от принадлежността към голяма империя (в случая – монетарния съюз), а от геометричната и духовна точност на собствената структура. Изводът за България е, че след като тя влезе в еврозоната без „център“ на стабилност, нейното спасение не е в еврото, а в изграждането на нов национален икономически център, базиран на Етиката на труда и Знанието – херметичният „Меркурий“ (Разумът), който управлява търговията.
Настоящото изследване показа, че принудителното вкарване на България в еврозоната в момент на глобална деструкция е акт на нарушен Херметичен закон. Следствието е реалната инфлация и социална апатия. Въпреки това, чрез познаване на принципите на Вибрацията и Рода, този „системен риск“ може да бъде превърнат в „катализатор за пробуждане“.
България трябва да спре да гледа на еврото като на „спасител“ или „поробител“ и да започне да го използва като „инструмент“ за надграждане на собствената си материя. Само чрез постигане на баланс между външния натиск и вътрешната устойчивост – точно както са го правили древните архитекти – българската икономика ще може да премине през този кризисен момент, превръщайки пепелта на стария модел в основа за нов, по-съвършен ред.
Освен това приложеният тук подход доказва, че икономиката не е само „суха статистика“, а жива система от енергии, която изисква мъдрост и баланс.
И още нещо. Този тип икономически анализ предлага един „Херметичен модел на икономическа устойчивост“, който може да служи като нов инструмент, нов концептуален апарат за осмисляне на икономическата реалност отвъд сухите цифри за прогнозиране. Вместо да разчита само на иконометрични модели, той включва човешкия и метафизичния фактор, неговата лична ментална, умствена и интелектуална отговорност, обяснявайки защо определени реформи „отхвърлят“ социалната тъкан, ако не са в хармония с универсалните закони.
Предлагането на такъв модел е ценно за науката поради неговата иновативност: премахва се чисто рационалистичният поглед върху икономиката и я връща към нейните корени като социална философия – а именно през призмата на древното херметично познание, достигнало до нас закодирано в древните писмени източници и конструкции.

Икономика
НАП пусна предварително попълнените данъчни декларации

Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в Портала за е-услуги на НАП. Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП), могат да се възползват от автоматично въведената информация за получени от тях доходи от трудови правоотношения, граждански договори (хонорари), от наем и други доходи, облагаеми с данък върху общата годишна данъчна основа, платците на които са юридически лица, доходи за получени субсидии от Държавен фонд „Земеделие“, данни за направените лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране, получени суми от наложени платежи от продажби в Интернет и информация за продажба на моторни превозни средства, които са били собственост на декларатора по-малко от 12 месеца, както и данни за ползваните чрез работодател данъчни облекчения. Информация за получените доходи е отразена в левове в съответните приложения на декларацията, която се намира в рубрика „Подоходни данъци“ в Портала за електронни услуги на приходната агенция.
Преди да потвърдят предварително попълнената декларация е важно потребителите да я прегледат внимателно, да я допълнят и/или коригират, ако това е необходимо, след което да я подадат. Обръщаме внимание, че при задължение за подаване на данъчна декларация, например за деклариране на получени хонорари, доходи от наем, при заявяване на данъчни облекчения и други, е необходимо да се обявяват и доходите от трудови правоотношения, ако има такива. Те се вписват в Приложение №1 „Доходи от трудови правоотношения“. Данъчната кампания за деклариране на доходите на физически лица, получени през 2025 г., приключва на 30 април.
На 30 юни изтича и срокът за подаване на годишните данъчни декларации (по чл. 50 ЗДДФЛ) от физическите лица, извършващи дейност като търговци, регистрираните еднолични търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане. Подалите годишните си декларации по електронен път до 31 март ползват отстъпка до 255,65 евро/500 лева от данъка за довнасяне, ако нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и внесат целия размер на данъка за довнасяне до края на март.
Дължимият данък за довнасяне или надвнесения данък се заплаща, съответно възстановява в евро. Информация за доходи от трудови и/или нетрудови правоотношения, от наем, от награди и други доходи, които са платени от юридически лица, е достъпна и в електронната услуга „Предоставяне на справка за изплатени доходи на физически лица №2687“с КЕП или ПИК.
Допълнителна информация за декларирането на доходите може да видите в подкаста по темата в YouTube канала на приходната агенция или да получите на телефоните на Информационния център на НАП: 0700 18 700 или 02/ 9859 6801, на цена, според тарифите на съответния оператор.

Икономика
Цветя, вкус, традиция и вдъхновение на 7 март на Фермерския пазар

Цветя, вкус, традиция и вдъхновение – на 7 март ви очаква Фермерски пазар „ОТ БГ“, посветен на Деня на жената и истинската българска храна!
Фермерски пазар „ОТ БГ“ Ви кани на 7 март на площад „Възраждане“ в град Габрово. От 10.00 до 16.00 часа ще Ви очакват добре познати и любими български производители, които носят със себе си вкуса на истинската храна, аромата на пролетта и вдъхновението за най-сърдечните подаръци.
Този пазар е посветен на жената – майката, съпругата, дъщерята, приятелката, колежката – на всяка дама, която прави света по-топъл и по-красив. На пазара ще откриете свежи пролетни, с които да зарадвате любимия човек.
Освен тях ще намерите ръчно изработени изделия, натурална козметика, билкови продукти, мед и пчелни продукти, сладка и конфитюри, вино, тахан, ядки, млечни и месни продукти и още много вкусни и красиви предложения, подходящи за подарък за 8 март така и за вашето ежедневие.
Фермерски пазар „ОТ БГ“ традиционно защитава каузата за подкрепа на българското производство и местните производители. За нас е важно не просто да пазарувате, а да избирате осъзнато – да подкрепяте труда, земята и хората зад всеки продукт.
Както винаги, един от вас, закупил продукт от пазара, ще си тръгне с богата томбола, събрала разнообразни артикули от щандовете на участниците. Защото доброто се връща, а когато подкрепяме родните производители, показваме уважение към техния труд и вдъхновение.
Очакваме Ви на 7 март, от 10:00 до 16:00 часа, на площад „Възраждане“ в град Габрово, където пролетта ще ухае на цветя, истинска храна и благодарност към жените в живота ни!

-
Новинипреди 7 дниТрета поредна победа за „Янтра“
-
Любопитнопреди 5 дниИсторически музей – Дряново стартира подкаст в собствено студио
-
Новинипреди 7 дниТъжна вест: Почина Анна Маринова!
-
Новинипреди 7 дниПротест на служителите на Български пощи и в област Габрово
-
Новинипреди 6 дниТомислав Дончев се срещна с кметовете в област Габрово
-
Новинипреди 4 дни„Янтра“ гостува на Севлиево, феновете от Габрово готвят силна подкрепа
-
Икономикапреди 4 дниНАП пусна предварително попълнените данъчни декларации
-
Икономикапреди 3 дниХерметични детерминанти на паричната интеграция







