Икономика
Запознайте се с децентрализираната енергийна система
Проект „Активни граждани за енергийно независими общини“ се изпълнява от„Асоциация на българските градове и региони” АБГР, „Институт по предприемачество, устойчиво развитие и иновации” (ИПУРИ), „Български Енергиен и Минен Форум“ (БЕМФ) и B16 Urban Energy AS, Осло, Норвегия.
Основната цел на проекта е повишаване на гражданската осведоменост в общините Панагюрище, Костинброд, Трявна и Дряново и енергийната демокрация, посредством колективни действия за подкрепа на енергийния преход.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
За постигане на своите цели, проектът предвижда широка информационна кампания за насърчаване на гражданското участие в процесите на Зеления преход.
Част от информационната кампания е и настоящият материал.

Какво е децентрализирана енергийна система?
Преди десет години енергийният пазар се характеризира с конвенционалното и централизирано производство на електрическа и топлинна енергия от петролни и въглищни централи. Този вид производство е планирано и предвидимо.
В момента сме свидетели на преход към чиста и възобновяема енергия. Увеличава се делът на произведена енергия от ветрогенератори и фотоволтаични системи. Пазарът се пренасочва към все по-децентрализиран модел (и модел в реално време).
Централизираната енергийна индустрия се характеризира с изграждането и разработването на големи електроцентрали и преноса на енергия през дълги преносни и разпределеителни мрежи към потребителите в региона. При децентрализираната енергийна система съоръженията за производство на енергия са разположени по-близо до мястото на потребление. По този начин се осигурява по-оптимално използване на възобновяема енергия и ограничаване на използването на изкопаеми горива, както и предотвратяване на загуби при разпределението по електрическата преносна мрежа, което прави процеса по-ефективен от икономическа и екологична гледна точка.

Как работи?
Компоненти на инфраструктурата
Децентрализираната система разчита на разпределено производство (distributed generation), съхранение на енергия (energy storage) и реакция на търсенето? (demand response).
Разпределено производство
Основен компонент на децентрализираната енергийна система е разпределеното производство, наричано още вградено производство, производство на място, разпръснато производство и децентрализирано производство. Този начин на производство на енергия позволява координиране между генерирането на топлинна и електроенергия в комбинирането топло и електро централи. Така се повишава ефективността на системата с производството на електричество и топлина.
Съхранение на енергия
Важно за разпределението на елетроенергия е фактът, че тя не може да се съхранява и затова е необходимо да се произвежда според нуждите. Затруднение, което може да възникне при контролиране на предлагането, е добавянето на повече източници на генериране в децентрализираната система. Въпреки това техники за съхранение като батерии, сгърстен въздух и хидропомпи могат да помогнат за поддържане на стабилността на мрежата като съхраняват енергия, когато предлагането надвишава търсенето и я подават обратно към мрежата в пиковите часове. Съхранението е полезно за инсталации за възобновяема енергия с прекъсвания, които често произвеждат с най-високия си капацитет през непиковите часове. Както при генерирането, така и съхранението трябва да е децентрализирано, за да се увеличи максимално неговата ефективност.
Реакция/Отговор на търсенето/Demand response
Технологиите за отговор на търсенето предоставят друг инструмент за управление на стабилността на мрежата, когато децентрализираното производство е свързано към нея/мрежата/. Обикновено управлението на мрежата се фокусира върху управлението на доставките. Новите технологии като интелигентни мрежи и интелигентно измерване позволяват наблюдение в реално време и комуникация между производители и потребители на електроенергия за оптимизиране на използването на мрежата. При разпределеното производство и съхранение много от потребителите на електроенергия понякога стават и производители на енергия. Внедряването на умни мрежови технологии за улесняване на управлението на мрежата е необходимо за изграждането на една наистина децентрализирана енергийна система.

Проектиране на инфраструктура
Съоръженията за разпределено производство могат да са свързани към мрежата или само да обслужват конкретен обект без да захранват излишно с произведена енергия мрежата.
Свързаност към мрежата: разпределеното производство на електроенергия може да е свързано към централната мрежа, напр. търговски или промишлени предприятия, които имат свои съоръжения за производство на електроенергия, но могат да продават излишната мощност на мрежата или на малка/минимрежа, за да обслужват региони, разположени далеч от централната мрежа. Минимрежите могат да бъдат надградени, за да образуват разпределителна мрежа, която е свързана с по-голямата преносна мрежа. Свързването на разпределителни производствени ресурси чрез мрежова система повишава тяхната надежност особено при използването на възобновяеми ресурси.
Извън системата: Управлението на търсене на електроенергия и нейното съхранение все още са важни елементи/компоненти на децентрализираната енергийна извън мрежата. Собственото генерирането на електроенергия от фотоволтаици е най-ефективно с батерии, които да я съхраняват, тъй като по този начин потребителите сами управляват необходимите им мощности спрямо колебанията в доставките.

Преимущества на децентрализираната система
Екологични
- Комбинирана топлина и мощност (combined heat and power) или т.нар. когенерация – едновременното производство на електричество и топлинна енергия (за отопление и/или охлаждане) от един източник на енергия. Използването на когенерация, което е възможно чрез децентрализация на производството на електроенергия, повишава общата ефективност на топлинната и електроенергийната система и намалява отделянето на вредни емисии в околната среда.
Икономически
- Източниците на разпределено производство изискват по-ниски разходи за осъществяване на проект (проектиране и изграждане) в сравнение с големите електроцентрали.
- Разпределеното производство може да намали необходимостта от разширяване на преносната и разпределителна мрежа.
- По-ниските загуби при продължително пренасяне на електроенергия повишава екологичната ефективност. Намаляването на загубите при преноса и разпределението и постепенното увеличаване на капацитета чрез разпределено производство може да помогне за отлагане на инвестициите в големи електроцентрали.
- Изграждането на съоръжения за децентрализирано производство на енергия изисква децентрализирани предприятия да изграждат, оперират и поддържат съоръженията като се създава възможности за местен бизнес и създаване на нови работни места.
Технически
- Проектите за разпределено производство осигуряват гъвкавост при планиране поради малкия си размер и кратките срокове за изграждане в сравнение с по-големите електроцентрали за централизирано производство на енергия.
- Създаването на децентрализирана енергийна система е благоприятна мярка за енергийна ефективност. По-добрата информираност за енергийните потоци от „умни”/”интелигентни” измервателни уреди може да направи потребителите по-съзнателни относно тяхното използване. Чрез локалното производство на енергия потребителите стават производители и имат по-голям икономически интерес в ефективното производство и потребление.
Социални
- Децентрализираната енергийна система е подходяща в селските райони, където гъстотата на населението е ниска и е икономически по-реалистична от изграждането на голяма централна мрежа.

Предизвикателства при използването на децентрализирана енергийна система
Институционален
- Контролираните от държавата пазари на електроенергия възпрепядстват развитието на децентрализирана енергийна система, тъй като локалното производство дава възможност на потребителите да станат и производители на енергия.
- За разработването на такъв тип проекти са налице икономически, правни и административни пречки.
- Необходимо е схемите за собственост и системите за ценообразуване да са правно и административно обусловени. (цена=разходи за производство на електричество+покупателна възможност на потребителите)
Технически
- Изисква се добро и правилно планиране на внедряването на децентрализираното производство, защото в противен случай това може да доведе до нестабилност в напрежението по мрежата.
- Навлизащите нови технологии като интелигентни мрежи, възобновяема енергия и нейното съхранение изискват промени в критериите за работа на цялата енергийна система.
- Технологията за отговор на търсенето изисква постоянна и надеждна интернет връзка.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство – www.activecitizensfund.bg, в изпълнение на проект „Активни граждани за енергийно независими общини“. Основна цел на проекта е повишаване на гражданската осведоменост в общините Костинброд, Панагюрище, Трявна и Дряново и енергийната демокрация, посредством колективни действия за подкрепа на енергийния преход.
Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от “Асоциация на българските градове и региони” /АБГР/ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и на Оператора на Фонд Активни граждани България.
Икономика
Габрово е домакин на Лагер за иновации 2026 „Пространството между нас“

В Габрово започна Лагер за иновации Габрово 2026 „Пространството между нас“. Инициативата на Община Габрово и Европейския комитет на регионите продължава до 30 октомври и събира представители на институции, предприятия, научни и културни организации, независими творци и гражданския сектор. В центъра на форума са кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032 и сътрудничеството между бизнеса и науката.
Форумът се провежда десет години след първия иновационен лагер в града, организиран пак в партньорство с Европейския комитет на регионите. „Тогава заложихме на силата на сътрудничеството – на срещата между различни знания, опит и гледни точки. Десет години по-късно тази идея има още по-голямо значение“, каза при откриването кметът Таня Христова.
В словото си кметът подчерта, че европейската конкурентоспособност не бива да остава привилегия на най-развитите центрове. „Тя трябва да се усеща и в индустриалните градове, в малките и средните общности, в регионите, които имат потенциал, но губят хора“, посочи Христова. Според нея бъдещето на политиката на сближаване след 2027 г. е въпрос на посока за цяла Европа: „Кохезията не е компенсация за изоставане. Тя е инвестиция в способността на всички европейски територии да участват в общия просперитет.“

Като член на Европейския комитет на регионите кметът заяви, че градовете и регионите трябва да имат реален глас при определянето на тези политики, защото „именно на местно ниво най-ясно се вижда как икономическите промени се отразяват върху живота на хората“.
Христова постави в центъра на разговора идеята за „правото да останеш“ и предизвикателството пред Габрово да задържа и привлича хора. „Силната икономика е необходима, но сама по себе си не е достатъчна, за да осигури бъдещето на един град“, каза тя и добави: „Нашата задача не е да убеждаваме младите хора, че трябва да останат в Габрово. Нашата задача е да създадем град, който те сами да изберат.“
Като пример за младежка енергия кметът посочи играта „Съхрани миналото и бъди бъдещето“, създадена от отбора „Пазители на времето“ от Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“. С помощта на съвременните технологии учениците превръщат историята на Габрово в преживяване. „Тези млади хора не чакат бъдещето да им бъде предложено. Те вече участват в неговото създаване“, отбеляза Христова.Кметът припомни, че в основата на габровската индустрия и култура стои стремежът да се създава. „Индустрията и културата не са два паралелни разговора за бъдещето на Габрово. Те са част от един и същ разговор – как да бъдем град, който създава стойност и привлича хора“, каза тя.

Според Христова на това разбиране се основават и амбицията на Габрово за климатична неутралност до 2030 г. и кандидатурата за Европейска столица на културата 2032, която общината подготвя в стратегическо партньорство с Велико Търново. Тя заяви, че защитава разбирането, че културата е съществена част от икономическото развитие, и в работата си по „Културния компас за Европа“.
Темата на лагера, „Пространството между нас“, е това между предприятията и университета, между културата и икономиката, между институциите и гражданските инициативи, между поколенията. „Понякога именно там са най-големите ни пропуснати възможности. Но там могат да възникнат и най-интересните решения – когато хора, които обикновено работят поотделно, започнат да мислят и действат заедно“, посочи кметът.
В продължение на три дни участниците ще обменят опит, ще посещават местни предприятия и културни обекти и ще разработват предложения по две предизвикателства.

„Габрово 2030 – От знания към индустриални иновации“ е насочено към конкретни технологични проблеми на местните предприятия и към възможностите бизнесът и науката да търсят решения заедно. Това включва разработване и изпитване на нови продукти, подобряване на производствените процеси и прилагане на изкуствен интелект и автоматизация. Целта е да се очертае обща индустриална програма, основана на потребностите на местния бизнес.
Културното предизвикателство ще търси как творците, местните занаяти и културните организации да намират нови възможности в условията на технологична промяна. Те ще продължат да творят с ръцете си, да се срещат с хората и да се обединяват около идеи. Екипът ще разработва предложения за сътрудничество между културни институции, независими творци, бизнеса и гражданите с принос към кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032.

Откриващият семинар днес е отворен за всички заинтересовани, от 10:00 до 14:00 ч. Кметът Таня Христова представи „Културен компас за Европа“, стратегическия документ на Европейската комисия за развитието на културата в ЕС, по който е докладчик на Европейския комитет на регионите. Програмата включва още темите за Новия европейски Баухаус и бъдещето на Европейските столици на културата, последвани от дискусия „Габрово и Европа: културата като двигател на градското развитие“.
От 12:00 ч. Петър Ганев от Института за пазарна икономика представя икономическия профил и перспективите пред Габрово. В дискусията за технологичната промяна и подкрепата за индустриални иновации участват Томислав Дончев, председател на Комисията по иновациите и дигиталната трансформация в Народното събрание, представители на Техническия университет – Габрово, на Управляващия орган на Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ и на Регионалния иновационен център „Амбициозно Габрово“.
Резултатите от работните групи ще бъдат представени публично на 30 октомври.

Икономика
Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан

Кметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан в България Елмар Маммадов. Той разказа за своя професионален път, дипломатическия си опит и работата си в сферата на международните отношения, икономическото сътрудничество и държавното управление.
Основен акцент в разговора бяха Габрово и Баку – двата града, техният потенциал за развитие и възможностите за обмен на опит и добри практики. Посланикът представи накратко своя дългогодишен професионален път, преминал през различни структури на Министерството на външните работи на Азербайджан, дипломатическата мисия на страната към ООН и международните организации в Женева, както и посолството на Азербайджан във Франция.
В периода 2017–2024 г. той заема отговорни позиции в администрацията на президента на Азербайджан, а преди назначаването си за извънреден и пълномощен посланик на страната в България през февруари 2026 г. ръководи отдела за икономическо сътрудничество към Министерството на външните работи.
В хода на разговора бяха засегнати теми, свързани с икономическото сътрудничество, международните отношения, местното самоуправление и развитието на градовете. Обсъдени бяха още възможностите за насърчаване на контактите между Габрово и Баку, обмена на информация и опит в управлението, както и потенциалът за бъдещи инициативи в области от взаимен интерес.
Кметът Таня Христова и посланикът обмениха информация и впечатления за своите градове, като споделиха опит и гледни точки за предизвикателствата и възможностите пред съвременните градове. Разговорът даде възможност за по-добро взаимно опознаване и за очертаване на перспективи за бъдещи контакти.
В края на срещата двамата си размениха символични подаръци за спомен от гостуването – жест на уважение и приятелство, който допълни топлата атмосфера на разговора.
Посещението е още една възможност за изграждане на мостове между Габрово и Азербайджан и за проучване на нови посоки за сътрудничество, основано на споделен опит, диалог и взаимно уважение.

Икономика
Gabrovo Informal навлиза в нов етап от развитието си
Новата нетуъркинг инициатива Gabrovo Informal навлиза в нов етап от своето развитие. Вече можете да се включите в нея и да я подкрепите чрез годишни партньорски пакети. Това обяви нейният основател Васил Гърбов.
Поводът за тази важна стъпка е породен от успеха и огромния потенциал, която първата по рода си среща предизвика сред местния бизнес и потребността подобна общност да се обедини в името на по-добрия икономически облик и развитие на региона.
„Над 120 активни хора и представители на бизнеса от Габрово и региона се събраха на едно място. Създадоха се нови контакти, приятелства, идеи и възможности, които тепърва ще се развиват. Дори вече започнаха съвместни партньорства по общи проекти. Вечерта мина перфектно, но истинската работа започва сега. Gabrovo Informal е нова възможност за региона, която не е за подценяване. Истината е, че ако сами не подобрим средата и бизнес еко-системата на любимия ни град – няма кой да го направи“, сподели Гърбов.
Средствата от годишните партньорски пакети ще се използват за организацията на събитията, развитието на самата платформа, създаването на съдържание и поддържане на инициативата.
В замяна партньорите ще получат конкретни ползи и дивиденти, видимост пред общността, профил в платформата и възможности да представят своя бизнес и свободни позиции. Могат да се включат както компании, така и физически лица.
Подкрепата ще бъде насочена към две направления. Едното е постоянни нетуъркинг събития – вечери и Informal Talks – включващ лайф подкаст сесии с успешни български предприемачи. А второто – платформа, която в момента се разработва, чиято идеята е да създаде безплатна регионална борса за работа с профили на специалисти и тяхната квалификация, заедно с каталог на компаниите и обяви от региона, които да носят възможност и да се привлекат потенциални външни инвеститори.
Можете да се свържете с Gabrovo Informal на: https://gabrovoinformal.com/.

-
Новинипреди 6 дниЯнтра посреща набралия скорост Хебър
-
Любопитнопреди 6 дниCity Grooming Studio Gabrovo скоро отваря и зоомагазин
-
Кримипреди 5 дниПолицейска акция в навечерието на балотажа, шестима са задържани
-
Новинипреди 6 дниДържавата осигурява средства за решаване на водната криза в Севлиевско
-
Новинипреди 6 дниГласувайте за Илияна Йотова и Кирил Вълчев с бюлетина №25 на балотажа
-
Кримипреди 5 дниПрокуратурата в Габрово предаде на съд „Маг Нелина“
-
Новинипреди 6 дниРазмразено финансиране за пътища в област Габрово
-
Новинипреди 3 дниТВ „Канал Фокус“ с плакет за принос в съвременната журналистика






