Свържи се с нас

Икономика

Запознайте се с децентрализираната енергийна система

Published

on

Проект „Активни граждани за енергийно независими общини“ се изпълнява от„Асоциация на българските градове и региони” АБГР, „Институт по предприемачество, устойчиво развитие и иновации” (ИПУРИ), „Български Енергиен и Минен Форум“ (БЕМФ) и B16 Urban Energy AS, Осло, Норвегия.

Основната цел на проекта е повишаване на гражданската осведоменост в общините Панагюрище, Костинброд, Трявна и Дряново и енергийната демокрация, посредством колективни действия за подкрепа на енергийния преход.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

За постигане на своите цели, проектът предвижда широка информационна кампания за насърчаване на гражданското участие в процесите на Зеления преход.

Част от информационната кампания е и настоящият материал.

Какво е децентрализирана енергийна система?

Преди десет години енергийният пазар се характеризира с конвенционалното и централизирано производство на електрическа и топлинна енергия от петролни и въглищни централи. Този вид производство е планирано и предвидимо.

В момента сме свидетели на преход към чиста и възобновяема енергия. Увеличава се делът на произведена енергия от ветрогенератори и фотоволтаични системи. Пазарът се пренасочва към все по-децентрализиран модел (и модел в реално време).

Централизираната енергийна индустрия се характеризира с изграждането и разработването на големи електроцентрали и преноса на енергия през дълги преносни и разпределеителни мрежи към потребителите в региона. При децентрализираната енергийна система съоръженията за производство на енергия са разположени по-близо до мястото на потребление. По този начин се осигурява по-оптимално използване на възобновяема енергия и ограничаване на използването на изкопаеми горива, както и предотвратяване на загуби при разпределението по електрическата преносна мрежа, което прави процеса по-ефективен от икономическа и екологична гледна точка.

Как работи?

Компоненти на инфраструктурата

Децентрализираната система разчита на разпределено производство (distributed generation), съхранение на енергия (energy storage) и реакция на търсенето? (demand response).

Разпределено производство

Основен компонент на децентрализираната енергийна система е разпределеното производство, наричано още вградено производство, производство на място, разпръснато производство и децентрализирано производство. Този начин на производство на енергия позволява координиране между генерирането на топлинна и електроенергия в комбинирането топло и електро централи. Така се повишава ефективността на системата с производството на електричество и топлина.

Съхранение на енергия

Важно за разпределението на елетроенергия е фактът, че тя не може да се съхранява и затова е необходимо да се произвежда според нуждите. Затруднение, което може да възникне при контролиране на предлагането, е добавянето на повече източници на генериране в децентрализираната система. Въпреки това техники за съхранение като батерии, сгърстен въздух и хидропомпи могат да помогнат за поддържане на стабилността на мрежата като съхраняват енергия, когато предлагането надвишава търсенето и я подават обратно към мрежата в пиковите часове. Съхранението е полезно за инсталации за възобновяема енергия с прекъсвания, които често произвеждат с най-високия си капацитет през непиковите часове. Както при генерирането, така и съхранението трябва да е децентрализирано, за да се увеличи максимално неговата ефективност.

Реакция/Отговор на търсенето/Demand response

Технологиите за отговор на търсенето предоставят друг инструмент за управление на стабилността на мрежата, когато децентрализираното производство е свързано към нея/мрежата/. Обикновено управлението на мрежата се фокусира върху управлението на доставките. Новите технологии като интелигентни мрежи и интелигентно измерване позволяват наблюдение в реално време и комуникация между производители и потребители на електроенергия за оптимизиране на използването на мрежата. При разпределеното производство и съхранение много от потребителите на електроенергия понякога стават и производители на енергия. Внедряването на умни мрежови технологии за улесняване на управлението на мрежата е необходимо за изграждането на една наистина децентрализирана енергийна система.

Проектиране на инфраструктура

Съоръженията за разпределено производство могат да са свързани към мрежата или само да обслужват конкретен обект без да захранват излишно с произведена енергия мрежата.

Свързаност към мрежата: разпределеното производство на електроенергия може да е свързано към централната мрежа, напр. търговски или промишлени предприятия, които имат свои съоръжения за производство на електроенергия, но могат да продават излишната мощност на мрежата или на малка/минимрежа, за да обслужват региони, разположени далеч от централната мрежа. Минимрежите могат да бъдат надградени, за да образуват разпределителна мрежа, която е свързана с по-голямата преносна мрежа. Свързването на разпределителни производствени ресурси чрез мрежова система повишава тяхната надежност особено при използването на възобновяеми ресурси.

Извън системата: Управлението на търсене на електроенергия и нейното съхранение все още са важни елементи/компоненти на децентрализираната енергийна извън мрежата. Собственото генерирането на електроенергия от фотоволтаици е най-ефективно с батерии, които да я съхраняват, тъй като по този начин потребителите сами управляват необходимите им мощности спрямо колебанията в доставките.

Преимущества на децентрализираната система

Екологични

  • Комбинирана топлина и мощност (combined heat and power) или т.нар. когенерация – едновременното производство на електричество и топлинна енергия (за отопление и/или охлаждане) от един източник на енергия. Използването на когенерация, което е възможно чрез децентрализация на производството на електроенергия, повишава общата ефективност на топлинната и електроенергийната система и намалява отделянето на вредни емисии в околната среда.

Икономически

  • Източниците на разпределено производство изискват по-ниски разходи за осъществяване на проект (проектиране и изграждане) в сравнение с големите електроцентрали.
  • Разпределеното производство може да намали необходимостта от разширяване на преносната и разпределителна мрежа.
  • По-ниските загуби при продължително пренасяне на електроенергия повишава екологичната ефективност. Намаляването на загубите при преноса и разпределението и постепенното увеличаване на капацитета чрез разпределено производство може да помогне за отлагане на инвестициите в големи електроцентрали.
  • Изграждането на съоръжения за децентрализирано производство на енергия изисква децентрализирани предприятия да изграждат, оперират и поддържат съоръженията като се създава възможности за местен бизнес и създаване на нови работни места.

Технически

  • Проектите за разпределено производство осигуряват гъвкавост при планиране поради малкия си размер и кратките срокове за изграждане в сравнение с по-големите електроцентрали за централизирано производство на енергия.
  • Създаването на децентрализирана енергийна система е благоприятна мярка за енергийна ефективност. По-добрата информираност за енергийните потоци от „умни”/”интелигентни” измервателни уреди може да направи потребителите по-съзнателни относно тяхното използване. Чрез локалното производство на енергия потребителите стават производители и имат по-голям икономически интерес в ефективното производство и потребление.

Социални

  • Децентрализираната енергийна система е подходяща в селските райони, където гъстотата на населението е ниска и е икономически по-реалистична от изграждането на голяма централна мрежа.

Предизвикателства при използването на децентрализирана енергийна система

Институционален

  • Контролираните от държавата пазари на електроенергия възпрепядстват развитието на децентрализирана енергийна система, тъй като локалното производство дава възможност на потребителите да станат и производители на енергия.
  • За разработването на такъв тип проекти са налице икономически, правни и административни пречки.
  • Необходимо е схемите за собственост и системите за ценообразуване да са правно и административно обусловени. (цена=разходи за производство на електричество+покупателна възможност на потребителите)

Технически

  • Изисква се добро и правилно планиране на внедряването на децентрализираното производство, защото в противен случай това може да доведе до нестабилност в напрежението по мрежата.
  • Навлизащите нови технологии като интелигентни мрежи, възобновяема енергия и нейното съхранение изискват промени в критериите за работа на цялата енергийна система.
  • Технологията за отговор на търсенето изисква постоянна и надеждна интернет връзка.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство – www.activecitizensfund.bg, в изпълнение на проект „Активни граждани за енергийно независими общини“. Основна цел на проекта е повишаване на гражданската осведоменост в общините Костинброд, Панагюрище, Трявна и Дряново и енергийната демокрация, посредством колективни действия за подкрепа на енергийния преход.

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от “Асоциация на българските градове и региони” /АБГР/ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и на Оператора на Фонд Активни граждани България.

Икономика

Gabrovo Informal навлиза в нов етап от развитието си

Published

on

Новата нетуъркинг инициатива Gabrovo Informal навлиза в нов етап от своето развитие. Вече можете да се включите в нея и да я подкрепите чрез годишни партньорски пакети. Това обяви нейният основател Васил Гърбов.

Поводът за тази важна стъпка е породен от успеха и огромния потенциал, която първата по рода си среща предизвика сред местния бизнес и потребността подобна общност да се обедини в името на по-добрия икономически облик и развитие на региона.

„Над 120 активни хора и представители на бизнеса от Габрово и региона се събраха на едно място. Създадоха се нови контакти, приятелства, идеи и възможности, които тепърва ще се развиват. Дори вече започнаха съвместни партньорства по общи проекти. Вечерта мина перфектно, но истинската работа започва сега. Gabrovo Informal е нова възможност за региона, която не е за подценяване. Истината е, че ако сами не подобрим средата и бизнес еко-системата на любимия ни град – няма кой да го направи“, сподели Гърбов.

Средствата от годишните партньорски пакети ще се използват за организацията на събитията, развитието на самата платформа, създаването на съдържание и поддържане на инициативата.

В замяна партньорите ще получат конкретни ползи и дивиденти, видимост пред общността, профил в платформата и възможности да представят своя бизнес и свободни позиции. Могат да се включат както компании, така и физически лица.

Подкрепата ще бъде насочена към две направления. Едното е постоянни нетуъркинг събития – вечери и Informal Talks – включващ лайф подкаст сесии с успешни български предприемачи. А второто – платформа, която в момента се разработва, чиято идеята е да създаде безплатна регионална борса за работа с профили на специалисти и тяхната квалификация, заедно с каталог на компаниите и обяви от региона, които да носят възможност и да се привлекат потенциални външни инвеститори.

Можете да се свържете с Gabrovo Informal на: https://gabrovoinformal.com/.

Зареди още

Икономика

Бюрото по труда в Габрово организира трудова борса в Севлиево

Published

on

Трудова борса ще се проведе във вторник, 20 октомври, в Севлиево. Събитието започва в 11.00 часа в сградата на Община Севлиево, а организатор е дирекция „Бюро по труда“ – Габрово.

Инициативата е насочена към всички, които търсят работа или нови професионални възможности и искат да се срещнат директно с работодатели. На едно място ще бъдат събрани както търсещите работа, така и фирмите със свободни позиции, което дава възможност за пряк разговор и запознаване с актуалните обяви за работа.

Освен срещите с работодатели, посетителите ще могат да получат полезна информация и професионална консултация, които да им помогнат да направят следващата крачка в кариерата си.

Организаторите призовават всички заинтересувани да споделят информацията, за да достигне до повече хора, които търсят нова професионална възможност. Допълнителна информация може да се получи на телефон 087 900 3812 и на електронна поща DBT-402@az.government.bg.

Зареди още

Икономика

На 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации

Published

on

На 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи данъчни декларации от физическите и юридическите лица. Те имат възможност еднократно да коригират данните, които са посочили в годишната си декларация за облагане на доходите на физическите лица или в тази по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане на юридическите.

При откриване на грешка в декларираните данни гражданите и дружествата имат право еднократно и в срок до 30 септември на текущата година, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация.

Физическите лица могат да проверят и да коригират декларираните си данни чрез електронната услуга на НАП „Предварително попълнена данъчна декларация“ достъпна с персонален идентификационен код (ПИК) или електронен подпис (КЕП).

С цел да напомни за тази възможност и необходимостта от корекции, НАП изпраща имейли на граждани, при които е установено разминаване между обявените от тях данни в годишната данъчна декларация и наличните в приходната агенция.

Според информацията в НАП, декларирана от работодатели и/или платци на доходи, през 2025 г. тези лица са получили хонорари, финансово подпомагане от Държавен фонд „Земеделие“, приходи от продажби в Интернет и др., но са пропуснали да ги обявят пред Агенцията или са ги декларирали неточно.

Повече информация за попълването и подаването на коригиращи декларации може да се получи от сайта на НАП , в YouTube канала на приходната агенция , както и на телефоните на Информационния център: 0700 18 700 и +359 2 9859 6801, на цена, съобразно тарифата на съответния оператор.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица