Свържи се с нас

Икономика

Запознайте се с децентрализираната енергийна система

Published

on

Проект „Активни граждани за енергийно независими общини“ се изпълнява от„Асоциация на българските градове и региони” АБГР, „Институт по предприемачество, устойчиво развитие и иновации” (ИПУРИ), „Български Енергиен и Минен Форум“ (БЕМФ) и B16 Urban Energy AS, Осло, Норвегия.

Основната цел на проекта е повишаване на гражданската осведоменост в общините Панагюрище, Костинброд, Трявна и Дряново и енергийната демокрация, посредством колективни действия за подкрепа на енергийния преход.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

За постигане на своите цели, проектът предвижда широка информационна кампания за насърчаване на гражданското участие в процесите на Зеления преход.

Част от информационната кампания е и настоящият материал.

Какво е децентрализирана енергийна система?

Преди десет години енергийният пазар се характеризира с конвенционалното и централизирано производство на електрическа и топлинна енергия от петролни и въглищни централи. Този вид производство е планирано и предвидимо.

В момента сме свидетели на преход към чиста и възобновяема енергия. Увеличава се делът на произведена енергия от ветрогенератори и фотоволтаични системи. Пазарът се пренасочва към все по-децентрализиран модел (и модел в реално време).

Централизираната енергийна индустрия се характеризира с изграждането и разработването на големи електроцентрали и преноса на енергия през дълги преносни и разпределеителни мрежи към потребителите в региона. При децентрализираната енергийна система съоръженията за производство на енергия са разположени по-близо до мястото на потребление. По този начин се осигурява по-оптимално използване на възобновяема енергия и ограничаване на използването на изкопаеми горива, както и предотвратяване на загуби при разпределението по електрическата преносна мрежа, което прави процеса по-ефективен от икономическа и екологична гледна точка.

Как работи?

Компоненти на инфраструктурата

Децентрализираната система разчита на разпределено производство (distributed generation), съхранение на енергия (energy storage) и реакция на търсенето? (demand response).

Разпределено производство

Основен компонент на децентрализираната енергийна система е разпределеното производство, наричано още вградено производство, производство на място, разпръснато производство и децентрализирано производство. Този начин на производство на енергия позволява координиране между генерирането на топлинна и електроенергия в комбинирането топло и електро централи. Така се повишава ефективността на системата с производството на електричество и топлина.

Съхранение на енергия

Важно за разпределението на елетроенергия е фактът, че тя не може да се съхранява и затова е необходимо да се произвежда според нуждите. Затруднение, което може да възникне при контролиране на предлагането, е добавянето на повече източници на генериране в децентрализираната система. Въпреки това техники за съхранение като батерии, сгърстен въздух и хидропомпи могат да помогнат за поддържане на стабилността на мрежата като съхраняват енергия, когато предлагането надвишава търсенето и я подават обратно към мрежата в пиковите часове. Съхранението е полезно за инсталации за възобновяема енергия с прекъсвания, които често произвеждат с най-високия си капацитет през непиковите часове. Както при генерирането, така и съхранението трябва да е децентрализирано, за да се увеличи максимално неговата ефективност.

Реакция/Отговор на търсенето/Demand response

Технологиите за отговор на търсенето предоставят друг инструмент за управление на стабилността на мрежата, когато децентрализираното производство е свързано към нея/мрежата/. Обикновено управлението на мрежата се фокусира върху управлението на доставките. Новите технологии като интелигентни мрежи и интелигентно измерване позволяват наблюдение в реално време и комуникация между производители и потребители на електроенергия за оптимизиране на използването на мрежата. При разпределеното производство и съхранение много от потребителите на електроенергия понякога стават и производители на енергия. Внедряването на умни мрежови технологии за улесняване на управлението на мрежата е необходимо за изграждането на една наистина децентрализирана енергийна система.

Проектиране на инфраструктура

Съоръженията за разпределено производство могат да са свързани към мрежата или само да обслужват конкретен обект без да захранват излишно с произведена енергия мрежата.

Свързаност към мрежата: разпределеното производство на електроенергия може да е свързано към централната мрежа, напр. търговски или промишлени предприятия, които имат свои съоръжения за производство на електроенергия, но могат да продават излишната мощност на мрежата или на малка/минимрежа, за да обслужват региони, разположени далеч от централната мрежа. Минимрежите могат да бъдат надградени, за да образуват разпределителна мрежа, която е свързана с по-голямата преносна мрежа. Свързването на разпределителни производствени ресурси чрез мрежова система повишава тяхната надежност особено при използването на възобновяеми ресурси.

Извън системата: Управлението на търсене на електроенергия и нейното съхранение все още са важни елементи/компоненти на децентрализираната енергийна извън мрежата. Собственото генерирането на електроенергия от фотоволтаици е най-ефективно с батерии, които да я съхраняват, тъй като по този начин потребителите сами управляват необходимите им мощности спрямо колебанията в доставките.

Преимущества на децентрализираната система

Екологични

  • Комбинирана топлина и мощност (combined heat and power) или т.нар. когенерация – едновременното производство на електричество и топлинна енергия (за отопление и/или охлаждане) от един източник на енергия. Използването на когенерация, което е възможно чрез децентрализация на производството на електроенергия, повишава общата ефективност на топлинната и електроенергийната система и намалява отделянето на вредни емисии в околната среда.

Икономически

  • Източниците на разпределено производство изискват по-ниски разходи за осъществяване на проект (проектиране и изграждане) в сравнение с големите електроцентрали.
  • Разпределеното производство може да намали необходимостта от разширяване на преносната и разпределителна мрежа.
  • По-ниските загуби при продължително пренасяне на електроенергия повишава екологичната ефективност. Намаляването на загубите при преноса и разпределението и постепенното увеличаване на капацитета чрез разпределено производство може да помогне за отлагане на инвестициите в големи електроцентрали.
  • Изграждането на съоръжения за децентрализирано производство на енергия изисква децентрализирани предприятия да изграждат, оперират и поддържат съоръженията като се създава възможности за местен бизнес и създаване на нови работни места.

Технически

  • Проектите за разпределено производство осигуряват гъвкавост при планиране поради малкия си размер и кратките срокове за изграждане в сравнение с по-големите електроцентрали за централизирано производство на енергия.
  • Създаването на децентрализирана енергийна система е благоприятна мярка за енергийна ефективност. По-добрата информираност за енергийните потоци от „умни”/”интелигентни” измервателни уреди може да направи потребителите по-съзнателни относно тяхното използване. Чрез локалното производство на енергия потребителите стават производители и имат по-голям икономически интерес в ефективното производство и потребление.

Социални

  • Децентрализираната енергийна система е подходяща в селските райони, където гъстотата на населението е ниска и е икономически по-реалистична от изграждането на голяма централна мрежа.

Предизвикателства при използването на децентрализирана енергийна система

Институционален

  • Контролираните от държавата пазари на електроенергия възпрепядстват развитието на децентрализирана енергийна система, тъй като локалното производство дава възможност на потребителите да станат и производители на енергия.
  • За разработването на такъв тип проекти са налице икономически, правни и административни пречки.
  • Необходимо е схемите за собственост и системите за ценообразуване да са правно и административно обусловени. (цена=разходи за производство на електричество+покупателна възможност на потребителите)

Технически

  • Изисква се добро и правилно планиране на внедряването на децентрализираното производство, защото в противен случай това може да доведе до нестабилност в напрежението по мрежата.
  • Навлизащите нови технологии като интелигентни мрежи, възобновяема енергия и нейното съхранение изискват промени в критериите за работа на цялата енергийна система.
  • Технологията за отговор на търсенето изисква постоянна и надеждна интернет връзка.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство – www.activecitizensfund.bg, в изпълнение на проект „Активни граждани за енергийно независими общини“. Основна цел на проекта е повишаване на гражданската осведоменост в общините Костинброд, Панагюрище, Трявна и Дряново и енергийната демокрация, посредством колективни действия за подкрепа на енергийния преход.

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от “Асоциация на българските градове и региони” /АБГР/ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и на Оператора на Фонд Активни граждани България.

Икономика

Започва трансформацията на Централния общински пазар

Published

on

Община Габрово възложи на „Агенция Дизайн и Архитектура“ АД изработването на инвестиционния проект и упражняването на авторски надзор за реконструкцията и модернизацията на Централния общински пазар, след като дружеството спечели обществената поръчка.

С този избор започва пътя към реалната трансформация на едно от най-значимите пространства в сърцето на града, което дълги години е било в амортизирано състояние и е загубило своята привлекателност за жителите, младите хора и гостите на Габрово.

Проектът предвижда изготвяне на пълния инвестиционен работен проект във всички необходими части – архитектура, конструктивни решения, електро- и ВиК инсталации, енергийна ефективност, ОВК, благоустройство, паркоустройство, пътна инфраструктура и организация на движението.

Това е първата стъпка към създаването на съвременна, функционална и устойчива среда, която да отговори на политиките на Габрово като един от климатично неутралните градове в Европа.

„Работим за това Общински пазар Габрово да има съвсем ново развитие, което ще отрази много от традициите, но по начин, който ще бъдат осъвременени и ще направят мястото наистина привлекателно“, подчерта кметът Таня Христова.

По време на срещата между кмета и екипа на изпълнителя арх. Пантелеев представи концепцията, върху която се работи. Тя запазва качествата на пазара, но ги надгражда чрез модерни решения, които да отговорят на съвременните нужди на търговците и гражданите.

Предвижда се ново покритие със зелен покрив, което да създаде устойчив микроклимат и да позволи комфортна работа през най-горещите и най-студените дни. Щандовете и павилионите ще бъдат разположени под това покритие, а пространството ще включва зона за рекреация с водна площ около съществуващите липи, кафе с обществени тоалетни и напълно достъпна среда.

Паркингът ще бъде модернизиран с фотоволтаични навеси, които ще генерират енергия за нуждите на пазара, а калканите на околните сгради ще бъдат трансформирани чрез нови обеми, които ще приютят магазини, павилиони и помощни помещения на второ и трето ниво.

Според арх. Пантелеев концепцията цели пазарът да се превърне не само в място за търговия, но и във вторичен градски център – пространство за социални контакти, културни събития и качествена пешеходна среда.

Представената визия отговаря пряко на очакванията на габровци, изразени в допитването от 2025 година. Жителите, търговците и потребителите посочиха необходимостта от благоустрояване на прилежащите улици и пространства, подобряване на транспортната достъпност и паркирането, създаване на пазар за местни производители и занаятчии, оформяне на комплексно публично пространство за търговия, услуги, събития и отдих, както и осигуряване на комфортна, сигурна и модерна среда.

Концепцията на арх. Пантелеев отразява именно тези очаквания – чрез достъпност, зелени решения, нови зони за рекреация, модерна инфраструктура и условия за местни производители, тя изпълнява ключовите обществени приоритети.

Този проект става възможен след финализирането на дългогодишната сага за собствеността на Централния пазар. През 2024 година, след 14 години трудности и съдебни спорове с дружество „Пазари“, Община Габрово успя да си върне пълните права върху терена. Това се случи след предложението на кмета Таня Христова, подкрепено от Общинския съвет, което позволи Общината да придобие собствеността чрез прихващане на дължими обезщетения и последващо закупуване на имоти и съоръжения.

Така бяха придобити поземлен имот от 417 кв. м със сграда, три павилиона, слънцезащитно съоръжение и метални щандове, което увеличи потенциалната търговска площ и отвори пътя към модернизацията. „Габровци заслужават да се радват и гордеят със съвременен и функционално удобен градски пазар, който по подобаващ начин се вписва в архитектурната среда, духа и характера на централната градска зона“, каза тогава кметът Христова.

Предстои изработването на два идейни проекта, които ще бъдат представени и обсъдени с обществеността. След тази фаза ще започне подготовката на работния проект, включващ техническите решения и детайлите за реализация. Изборът на изпълнител и ясната визия за развитие поставят на фокус една от най-значимите градски трансформации през последните години – създаването на модерен, устойчив и жив градски пазар, който да бъде притегателно място за търговия, култура, социални контакти и градски живот.

Зареди още

Икономика

Липсата на кадри е сред водещите проблеми на работодателите

Published

on

Работодателите в област Габрово все още посочват недостига на кадри като основен проблем. Това става ясно от анкетното проучване, проведено от Агенция по заетостта в периода 28 май – 3 юли 2026г. Данните бяха представени на редовно заседание на Постоянната комисия по заетост, което се проведе под председателството на заместник областния управител Андрей Николов.

В представителната извадка са включени 165 работодатели, като 62 от тях взеха участие в анкетата. Според резултатите през следващите 12 месеца работодателите в областта ще търсят работници и специалисти предимно в секторите на преработващата промишленост, здравеопазването, строителството и транспорта.

Най-голямо търсене се очаква за шивачи, монтьори на енергийни съоръжения и инсталации, работници в производството на облекло, медицински сестри, лекари, строителни инженери и мотокаристи. Заявена е и потребност от работници без специална квалификация.

Сред основните причини за недостига на кадри работодателите открояват липсата на кандидати за свободните работни места, недостига на квалифицирани специалисти и несъответствието между уменията на търсещите работа и изискванията на бизнеса.

Наред с професионалната квалификация все по-голямо значение придобиват и т.нар. „меки умения“ – дисциплина и самоконтрол, умения за работа в екип, комуникативност, адаптивност и способност за решаване на проблеми.

Резултатите от проучването потвърждават, че демографските процеси, застаряването на населението и недостигът на квалифицирани кадри остават сред най-сериозните предизвикателства пред икономическото развитие на област Габрово.

Зареди още

Икономика

„Скарата“ в Габрово посреща гостите си от днес с отличен вкус на жар

Published

on

От днес, 20 юли, Габрово има ново място за вкусна храна на жар. „Скарата“ отвори врати на ул. „Ванче Михайлов“ 25, в двора на бившия завод Карталов, и заявява своя специалитет – разкраченото пиле, изпечено бавно на жар до онази златиста коричка, която кара човек да предвкусва хапката отдалеч.

Месото е мариновано предварително в специална марината, в която отлежава, за да поеме напълно аромата, а след приготвянето се поднася със специален сос, който довършва вкуса.

Освен емблематичното разкрачено пиле, менюто предлага свински и пилешки пържоли, свински и пилешки шишчета, сочни свински ребра и четири вида риба на жар – всички приготвени по същия принцип на предварително маринованите и отлежали продукти. Компания им правят пресни печени и пържени картофи.

„Скарата“ предлага достатъчно паркоместа в двора на бившия завод Карталов, за да могат клиентите спокойно да оставят автомобилите си, независимо дали ще похапнат на място, на някоя от обособените маси, или ще вземат поръчката за вкъщи.

На разположение са и напитки.

Работното време е от понеделник до петък – от 11.30 до 20.30 ч., събота от 11.30 до 16.30 ч.

За предварителни заявки: +359 877 609 200.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица