

Култура
Приключи „Книжно лято – букви, думи и знаци“
Проектът „Книжно лято – букви, думи и знаци“, съфинансиран по Програма „Култура 2022” на Община Габрово запозна деца и младежи с атрактивни начини за изписване на букви, знаци и думи чрез различни събития, които проследяват появата на нашата писменост, развитието на буквите и писмената реч, усъвършенстването на писмената култура на българите и знаковите исторически моменти в този процес.
Чрез участието си в ателиета по краснопис, рисуване на букви върху камък, бродиране на букви, литературно четене, забавни игри и кръстословици с думи, демонстрация на калиграфско изписване на текст участниците се запознаха с книжовната култура от появата на ръкописната книга до първите печатни български книги и ролята на старобългарски и възрожденски книжовници в този процес. По проекта е отпечатана книжка за оцветяване с интересни заглавки на българските букви от ръкописи и първи печатни издания в България.

На 6 юли 2022 г. е проведено първото художествено ателие по краснопис в беседката зад основната сграда на библиотеката. Представени са различни начини за изписване на букви в ателие с ръководител Бистра Георгиева, която сподели увлекателни разкази за историята на нашата азбука и писменост. Малките участници сами изписват своите имена с глаголически знаци. Бе направен и препис на част от „Неделника…“ на Софроний Врачански – първата печатна книга на новобългарски език.
В периода 8 юли – 10 август 2022 г. инициативите продължиха с литературно четене под надслов „Силата на писменото слово“. Беседката събра доброволци, потребителите на социалната услуга на ДЦПЛУ – Габрово и ученичката Ивана Цвяткова (на 11 г.), които четоха откъси от „Азбучна молитва“, „Проглас към евангелието“ и „История славяноболгарская“. На 13 юли 2022 г. под ръководството на Руска Симеонова деца, родители и доброволци оцветиха с много радост и въображение подходящи камъчета, и красиви букви от кирилицата и глаголицата.

На 3 август 2022 г. деца и доброволци, ръководени от Цветка Айвазова бродираха български букви в арт-ателие под мотото „Магията на буквите в шевица“. Поредното творческо ателие по проекта премина при голям интерес и в много ентусиазирана атмосфера. На 10 август 2022 г. се проведе поредното събитие – под мотото „Огърлици от думи…“ бяха организирани различни забавни игри, кръстословици, кръгословици, пъзели, съчиняване на истории, състезание между два отбора за изписване на възможно най-голям брой думи, започващи с определени буква, „Образуване на антоними“, „Допълни изречението“, „Ставаш ли за писател“, „Известни български книжовници“… и др. Децата работиха индивидуално до момента, в който в творческото ателие се включиха гостите от Дряново – участници в ежегодната лятна работилница към НЧ „Дряновска пробуда 2008” с ръководител Румяна Карамфилова.
Формирани бяха два отбора – този на децата и тийнейджърите от Габрово и на децата от Дряново, които всъщност живеят в чужбина, но всяко лято гостуват на свои баби и дядовци. Всички участници – деца, ръководители, родители и доброволци се забавляваха много, научиха нови неща и показаха високо ниво на владеене на родния български език, познаване на историята на нашата азбука и на личностите, свързани с нейното създаване, разпространение и прослава.

На 19 август 2022 г. в ХГ „Христо Цокев” се състоя заключителното събитие по проект „Книжно лято – букви, думи и знаци”. Изложбата калиграфия на художничката Маргарита Иванова представи 24 калиграфски изписани текста върху пергамент, между които „Господнята молитва” и „Символът на вярата”. Художничката демонстрира калиграфско изписване на старобългарско уставно писмо върху пергамент.
Присъстващите имаха рядката възможност да опитат писане на текст с туш и перо. Всички инициативи и дейности по проекта са заснети и споделени в You Tube канала на библиотеката.

Привлечени са нови публики, които обичайно не участват активно в културния живот на града и много рядко или изобщо не използват библиотечни услуги. В проекта взеха участие 105 деца, младежи и възрастни габровци. Деца и възрастни бежанци от Украйна се запознаха с българските букви и българския език по интересен и атрактивен начин. Проектът е на обща стойност 4290 лв., от които 1300 лв. собствен принос.
Партньори по проекта са Художествена галерия „Христо Цокев“, Регионален исторически музей и Дневен център за пълнолетни лица с увреждания – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“


От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.
Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.
Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.
Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.
В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.
Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.


Култура
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева


Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.
Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.
Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.
По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.
Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.


Култура
За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея


В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.
В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.
За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.


-
Кримипреди 6 дни
Инцидент с пътник в автобус от градския транспорт на Габрово
-
Културапреди 6 дни
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева
-
Кримипреди 6 дни
Задържаха млад габровец за опит за убийство
-
Кримипреди 5 дни
Агресия срещу животно: Мъж удари в земята малко коте и го уби
-
Кримипреди 5 дни
Пияният водач, убил жена и ранил четирима, бил в изпитателен срок и без книжка
-
Новинипреди 5 дни
Безплатен транспорт за Националното честване на Шипченската епопея
-
Културапреди 5 дни
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“
-
Кримипреди 2 дни
Задържан е садистът, убил малко коте в Севлиево