Свържи се с нас

Икономика

Селски мол със Сгледно хоро на Петковден в Габрово

Published

on

Селският мол ще отпразнува 8-та си годишнина със Сгледно хоро на Петковден – 14 октомври, в пространството до храма „Света Троица“ и Дечковата къща. Там от 16.00 до 19.00 часа ще бъде организиран благотворителен базар на селскостопански изделия и домашни храни, в подкрепа на читалищната дейност, ще има фолклорна сцена, на която ще се извие сгледно хоро и ще бъде теглена томбола с награди от щандовете на базара.

По време на Базара „Забравени традиции, живи вкусове“ – Селски МОЛ, в деня на духовния празник на Габрово, и тази година ще бъде спазена традицията на възроденото Петковденско сгледно хоро. Селският мол ще се проведе в деня на Света Петка Българска. Събитието е възстановка на петковденския събор, който се провеждал на Женския пазар до средата на миналия век.

Хорото ще поведе един от най-новите танцови състави към читалище „Христо Ботев 2008”- с. Гарван. Ще се заловят и други самодейни колективи. Инициативата за възстановката на петковденското сгледно хоро тази година е първата от три публични прояви на танцовия състав към читалището по проект „неЗабравени традиции”, съфинансиран по програма „Възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество, Договор № LI-2022-170 15/08/2022.

Освен плодовете на есента, ще има традиционни почерпки за градските посетители, чрез които читалищата получават дарения и подкрепа за свои инициативи, с цел опазване на културното и фолклорно наследство.

Преди 8 години Селският мол възроди габровската традиция на Петковден да се извие Сгледно хоро, играно в този ден на габровския пазар. След приключването на кърската работа и завръщането на гурбетчиите в родния край, бъдещите свекърви оглеждали момите дали са лични на хорото и събирали информация дали са работни и уважителни вкъщи.

Хванати ръка за ръка габровци и този път ще „направят“ бяла магия за повече млади семейства и челяд в града. Селският мол и Хорото за хората се събират на Петковден и посвещават на духовния празник на града.

На Петковден настъпва преходът към зимата. От Петковден в миналото и традициите на българина започвали сгледите за годежите и сватбите. В народните разбирания Света Петка е покровител на раждането и плодовитостта при хората и при животните. В Габровско балканджиите я почитали с празничен пазар и веселба.

Близо до старата часовникова кула в града се извивало голямо хоро, на което майките на момчета за женене сглеждали бъдещите си булки – могат ли леко да стъпват и кръшно да вият снага. На Петковденското сгледно хоро, което ще поведат самодейците от местните читалища, ще се заловят и млади, и стари, за да спазят традицията и да почетат светицата, духовна закрилница на Габрово, да я помолят да не изоставя хората в този край, да не стоят къщите им заключени, а децата им да се завръщат в родината веднъж в годината от гурбет.

Традицията на Петковденското сгледно хоро бе възродена от инициативата „Селски мол“, която и тази година ще събере читалища и местни производители на пазар и открита фолклорна сцена.

Петковден бележи края на земеделската работа и прибирането на реколтата. Затова на сергиите ще има от всички плодове на земята и труда на хората по селата. На масата на габровеца на Петковден по традиция присъствали гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове. Но това меню ще оставим на именниците Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева.

А габровци, които се отбият на базара „Забравени традиции, живи вкусове“ – Селски мол, ще опитат домашно сиренце и баничка, тиквеник, ябълки, мед и сладкиши. Началото е в 16.00 часа, а мястото е пред храма „Св.Троица“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Семинар „Социално предприемачество в действие“

Published

on

Семинарът „Социално предприемачество в действие“, реализиран в рамките на проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд „Социална закрила“, обедини над 20 участници – представители на социални предприятия, местни партньорски организации, екипа на проекта и лица от целевите групи.

Събитието имаше работен характер и беше проведено като равностоен диалог между всички присъстващи, а не като формална презентация пред публика. Основният фокус на семинара беше поставен върху практическото прилагане на социалното предприемачество.

Бяха представени реални модели на работа с уязвими групи, включително хора с намалена трудоспособност, продължително безработни лица, младежи без предишен трудов опит и лица в риск от социално изключване. Участниците обсъдиха как тези модели функционират в реална производствена и услуговa среда и как могат да бъдат адаптирани и приложени на местно ниво.

В рамките на дискусиите беше поставен акцент върху въвеждането на нови участници в трудов процес по адаптиран, защитен и проследим начин. Беше подчертано, че успешният подход включва ясно формулирани задачи, определен наставник и поетапно натоварване, съобразено със здравословното състояние и възможностите на човека.

Участниците единодушно отчетоха, че присъствието на конкретен наставник, който работи директно с новия човек на място, е ключово за задържане в заетост, а не само за първоначалното включване. Моделът беше оценен като критичен за ограничаване на отпадането през първите седмици. Обсъдена беше и икономическата устойчивост на социалните предприятия.

Представени бяха действащи практики като производство в малки серии с висока добавена стойност, комбинирани продажбени канали (индивидуални клиенти и корпоративни/институционални поръчки), както и предоставяне на услуги с обществена значимост, които отговарят на локални нужди и за които общинските структури често нямат капацитет.

В рамките на семинара бе изрично подчертано, че социалното предприятие не е благотворителен механизъм, а икономически субект с ясно формулирана социална функция. Съществен резултат от семинара беше изработването на конкретни минипланове за действие на местно ниво. В процеса на съвместна работа участниците определиха мерки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен хоризонт и с ограничен ресурс.

Сред заложените направления са: краткосрочни практически стажове за хора от уязвими групи, с ясно определени задачи, фиксирана времева рамка и реална работна среда; вътрешна наставническа схема „един към един“, при която опитен служител поема отговорност за въвеждането, адаптацията и задържането на нов участник; съвместни инициативи между социални предприятия и местни структури за предоставяне на малки обществени услуги, изпълнявани от лица в уязвима позиция при контролируемо натоварване.

В рамките на срещата беше заявено намерение за продължаване на сътрудничеството между участващите организации. Представителите на социалните предприятия и организацията домакин поеха ангажимент за координация и взаимна подкрепа при последващо включване на уязвими лица в икономическа дейност. Беше договорен механизъм за контакт и за обмен на експертиза между страните.

В края на събитието всички участници получиха сертификати за участие. Сертификатите бяха връчени като признание за реалния принос на всяко лице към съдържанието и резултатите от семинара, включително за споделен опит от практиката и формулирани предложения за следващи стъпки.

Общата оценка на срещата е, че социалното предприемачество беше разгледано не като абстрактен модел или кампаниен слоган, а като практически инструмент за социално и икономическо включване. Постигнат бе консенсус, че устойчивите модели са тези, които са едновременно адаптирани към човека, финансово жизнеспособни и с ясно дефинирана отговорност за тяхното прилагане.

Основната добавена стойност на семинара е, че участниците излязоха не само с анализ на съществуващи проблеми, а с конкретни действия, които могат да започнат в рамките на подписаното партньорско споразумение за работа в мрежа.

Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.

Зареди още

Икономика

Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово

Published

on

Нов офис на Изи Пей отвори врати в Габрово. Той се намира в квартал „Трендафила“, на ул. „Тота Венкова“ 12.

Работно време:
*Понеделник – Петък – от 09.00 до 19.00 часа
*Събота – от 09.30 до 13.30 часа.

Зареди още

Икономика

До 31 октомври се подават декларациите за дължими данъци

Published

on

Предприятията и самоосигуряващите се, които са изплатили доходи на физически лица по извънтрудови правоотношения наем и/или от други източници, и са задължени по закон да удържат авансов данък върху тях, подават електронно декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО до 31 октомври за дължими данъци за третото тримесечие на 2025 г. Физическите лица също декларират дължими данъци, ако предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода, не е задължено да удържа и съответно да внася данък.

Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО се подава и за окончателните данъци, удържани върху доходите на чуждестранни физически и юридически лица (например върху възнаграждения за технически услуги, доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други). По този ред се декларират и окончателните данъци върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, разпределени на местни и чуждестранни физически лица, на чуждестранни юридически лица, когато данъкът е дължим, и на местни юридически лица, които не са търговци, включително общини.

Със същия формуляр предприятията, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, обявяват в НАП и данни от текущата си счетоводна отчетност към края на трето тримесечие на 2025 г. Необходимо е те да обявят наличните парични средства в касите, размера на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици – физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол и други, когато общият им размер към края на тримесечието надхвърля 50 000 лв.

Информация за попълване декларациите и внасяне на суми към бюджета, може да се получи в сайта на приходната агенция или на телефона на НАП – 0700 18 700 /на цена, според тарифата на съответния оператор/.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица