Новини
Президентът назначи служебен кабинет, изборите ще са на 2 октомври
На основание чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България президентът Румен Радев подписа указ за разпускане на 2 август 2022 г. на 47-ото Народно събрание. Държавният глава насрочва избори за Народно събрание на 2 октомври 2022 г.
С друг свой указ президентът Румен Радев назначава служебно правителство от 2 август 2022 г. Държавният глава ще представи задачите и приоритетите на служебното правителство на церемония в Гербовата зала в президентската институция от 12.00 часа на 2 август.
Служебното правителство е в състав:
Гълъб Спасов Донев за служебен министър-председател на Република България;
Лазар Манолов Лазаров за служебен заместник министър-председател по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика;
Христо Владимиров Алексиев за служебен заместник министър-председател по икономическите политики и служебен министър на транспорта и съобщенията;
Иван Петев Демерджиев за служебен заместник министър-председател по обществения ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи;
Атанас Ангелов Пеканов за служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства;
Росица Атанасова Велкова-Желева за служебен министър на финансите;
Димитър Желязков Стоянов за служебен министър на отбраната;
Асен Георгиев Меджидиев за служебен министър на здравеопазването;
Иван Димитров Шишков за служебен министър на регионалното развитие и благоустройството;
Сашо Георгиев Пенов за служебен министър на образованието и науката;
Николай Милков Милков за служебен министър на външните работи;
Крум Костадинов Зарков за служебен министър на правосъдието;
Велислав Величков Минеков за служебен министър на културата;
Росица Атанасова Карамфилова-Благова за служебен министър на околната среда и водите;
Явор Илиев Гечев за служебен министър на земеделието;
Никола Руменов Стоянов за служебен министър на икономиката и индустрията;
Росен Иванов Христов за служебен министър на енергетиката;
Александър Георгиев Пулев за служебен министър на иновациите и растежа;
Илин Павлинов Димитров за служебен министър на туризма;
Весела Николаева Лечева за служебен министър на младежта и спорта.
Георги Георгиев Тодоров за служебен министър на електронното управление.
Биографични справки
Гълъб Донев е роден през 1967 г. в София.
Завършва 35-а Руска езикова гимназия в София. Придобива магистърска степен по „Финанси“ в УНСС и по право в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Специализира „Бизнес и мениджмънт“ в УНСС.
От 2005 до 2006 г. е и.д. главен секретар на Министерството на труда и социалната политика. От 2007 до 2009 г. е член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. През 2008 г. става председател на Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж.
От 2001 до 2007 г. Гълъб Донев е директор на дирекция “Условия на труд и управление при кризи” в Министерството на труда и социалната политика.
От 2007 до 2009 г. е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а през 2009 г. става зам.-председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
От 2014 до 2016 г. е заместник-министър на Министерството на труда и социалната политика. Сред длъжностите, които заема след това, са зам.-директор на дирекция „Административно и информационно обслужване“ и зам.-директор на дирекция „Вътрешен одит“ на Министерството на отбраната.
Заема поста служебен министър на труда и социалната политика в служебното правителство, назначено от президента Румен Радев през януари 2017 г. От май до декември 2021 г. Гълъб Донев е заместник министър-председател по икономическите и социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика в двете служебни правителства, назначени от президента Румен Радев.
Назначен е за секретар по социални политики и здравеопазване на президента на Република България с указ № 120 от 9 май 2017г. Във втория мандат на президента Румен Радев е назначен за секретар по социални политики и здравеопазване с указ № 19 от 22 януари 2022 г. Преназначен е на длъжността секретар по демография и социални политики с указ № 97 от 30 март 2022 г.
Лазар Лазаров е роден на 18 март 1970 г. в София. Завършил е УНСС, специалност „Макроикономика“ през 1996г. Магистър по икономика. Завършил е и курс по „Мониторинг и оценка на социални програми и проекти по методологията на Международната организация на труда“.
От 1995 г. последователно е заемал консултантски, експертни и управленски позиции в Националната служба по заетостта (понастоящем Агенция по заетостта), Българската стопанска камара, Икономическия и социален съвет, Народното събрание, Министерството на труда и социалната политика и Фонд „Условия на труд“.
Бил е съветник на министъра на труда и социалната политика от август 2005 до ноември 2007 г., а от ноември 2007 г. до юли 2009 г. Лазар Лазаров е заместник-министър на труда и социалната политика. От август 2009 г. до юни 2013 г. е бил главен експертен сътрудник към Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание. В периодите юни 2013 – август 2014 г., ноември 2014 г. – май 2016 г., февруари 2017 г.- май 2017 г., както и от края на септември 2017 г. досега Лазар Лазаров е заместник-министър на труда и социалната политика.
Председателствал е редица тристранни органи за социален диалог в областта на пазара на труда, трудовата миграция и трудовата мобилност, политиките за хората с увреждания, равните възможности на мъжете и жените и др.
Христо Алексиев е магистър по „Международни икономически отношения“ от УНСС и бакалавър по политология от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Притежава редица допълнителни квалификации и сертификати в сферата на икономиката, управлението и дигитализацията от Импириъл Колидж Лондон, Бизнес училището на Оксфордския университет и други международни образователни институции.
През годините е заемал позиции като икономически експерт и консултант по проекта за изграждане на Интермодален контейнерен терминал в Пловдив, член на съвета на директорите на Зона за обществен достъп в „Пристанище Бургас“, председател на съвета на директорите на „Пристанище Бургас“ ЕАД и председател на управителния съвет и заместник генерален директор на Националната компания „Железопътна инфраструктура“.
Бил е министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в служебното правителство, назначено от президента Румен Радев през януари 2017 година. От септември до декември 2021 година отново е министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в служебното правителство, назначено от държавния глава.
От март 2022 г. заема длъжността секретар по икономика на президента.
Иван Демерджиев е адвокат с над 20 години опит. Роден е през 1975 г. в Пловдив. През 2001 г. завършва магистърска степен по право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
От февруари 2007 г. е съдружник и управител на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“. От юни 2016 г. е член на Адвокатски съвет към Адвокатска колегия – Пловдив, като от юли 2016 г. до февруари 2019 г. е негов секретар. През февруари 2019 г. става председател на Адвокатска колегия – Пловдив. Напуска поста, след като през май 2021 година е назначен за заместник-министър на правосъдието в служебното правителство, назначено от президента Румен Радев.
През октомври същата година с указ на президента Румен Радев е назначен за служебен министър на правосъдието.
След края на мандата се връща към адвокатската си практика. Като адвокат е известен със силните си обществени позиции. Взима активно участие при обсъждането на важните теми в сферата на правосъдието.
Атанас Пеканов е икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO) във Виена, Австрия, и лектор във Виенския университет по икономика и бизнес (WU Wien). Преди това е работил в Европейската централна банка във Франкфурт, Германия. Завършил е бакалавърска степен по икономика във Виенския университет по Икономика и бизнес и магистратура по Икономическа политика в University College London.
Вицепремиер по управление на европейските средства от май до декември 2021 г. в двете служебни правителства, назначени от президента Румен Радев.
Докторант по икономика във Виенския университет по икономика и бизнес (WU Wien) с фокус върху темите Парична и Фискална политика. Два пъти е избран за стипендиант на Българската народна банка (2015, 2019). През 2019г. печели стипендия „Фулбрай“ и посещава икономическия факултет на Harvard University, където работи върху дисертацията си в сферата на паричната политика.
Росица Велкова е родена през 1972 г. в София. Придобива магистърска степен по финанси в Университета за национално и световно стопанство.
През 1993 г. започва работа в Министерството на финансите (МФ) и притежава професионален опит в МФ от 28 години. От 2001 г. до 2017 е началник на отдел „Устойчиво икономическо развитие” в дирекция „Държавни разходи“ със сфера на дейност бюджетно финансиране на първостепенни разпоредители с бюджет. В периода 2000-2001 г. е заместник-председател на съществуващата по това време „Държавна агенция за осигурителен надзор“.
През 2008-2009 г. представлява Република България в групата на финансовите експерти и във Финансовата комисия, които обсъждат бюджетните, финансовите и административните въпроси на ЮНЕСКО.
В периода ноември 2017 – април 2021 г. е заместник-министър на финансите, от април 2021 г. до декември 2021 г. е изпълнявала длъжността директор на дирекция „Държавни разходи“ в МФ и от декември 2021 г. до момента е заместник-министър на финансите.
Димитър Стоянов е роден на 28 октомври 1968 г. в Свиленград.
През 1986 г. завършва Математическа гимназия в Хасково. В периода 1986-1991 г. продължава образованието си във Висшето военновъздушно училище – Долна Митрополия. През 2001 г. завършва Командно-щабната академия на Военната академия „Г. С. Раковски”. Възпитаник е и на Военновъздушния колеж „Максуел”, САЩ.
Димитър Стоянов започва военната си кариера като техник в изтребителен авиационен полк в Узунджово. Преминал е през редица командно-инженерни длъжности, последната от които е заместник-командир по авиационна техника и въоръжение в Трета изтребителна авиобаза „Граф Игнатиево“. От 2009 г. е началник на щаб в авиобазата. През периода 2013 – 2016 г. заема различни длъжности в Командването на Военновъздушните сили на Република България, последната от които е началник на щаба на ВВС.
С указ №44 от 23 януари 2017 г. е назначен за главен секретар на президента Румен Радев. Във втория мандат на президента Радев е назначен за главен секретар с указ №10 от 22 януари 2022 г.
Д-р Асен Меджидиев е роден през 1968 г. Завършва медицина към Висшия медицински институт в София през 1994 г. В началото на професионалното си развитие работи като лекар-ординатор в Отделение по белодробни болести на Пета градска клинична болница. В периода 1995 г. -2011 г. е УНГ специалист и бронхоскопист към Клиника по оториноларингология и лицево-челюстна хирургия на УМБАЛ „Св. Анна“. През 2010 г. завършва и висше образование по Здравен мениджмънт към Медицинския университет в София.
От 2012 г. е част от екипа на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Създава и ръководи първото отделение по УНГ болести в лечебното заведение и инициира Националната програма „Детско здраве „Пирогов“ за провеждане на високоспециализирани профилактични прегледи в страната.
Д-р Меджидиев има редица публикации на тема УНГ и бронхология в български и международни издания. Взима участие във форуми и конгреси в страната и чужбина. Има проведени специализации в Германия, Хърватия и Швейцария. Член е на Българския лекарски съюз (БЛС), като от 2018 г. е председател на УС на Столичната лекарска колегия към БЛС.
Иван Шишков е роден на 14 септември 1963г. в София. Завършва образователна степен магистър по „Архитектура“ през 1990 във ВИАС София.
Арх. Шишков е работил като проектант в „Интерпроект“ и „Софпроект“. В периода 1992г.-2000г. е заемал длъжността на главен архитект на Община Драгоман, от 2002г. до 2008г. – главен архитект на Район „Банкя“ в Столичната община (СО), а от 2008г. до 2021г. е бил главен архитект на Район „Триадица“ – СО.
От 1996г. до 2006г. e член на Общински експертен съвет по устройство на територията.
От 2007г. до 2015г. е експерт в Комисия по устройство на територията и жилищна политика към СОС.
По време на двете служебни правителства, назначени от президента Румен Радев през 2021 година, е съветник и заместник-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Към днешна дата работи като архитект.
Проф. д-р Сашо Пенов е магистър по право от Юридически факултет (ЮФ) на Софийски университет “ Св. Климент Охридски“ (1986). Преподавател в Юридическия факултет от 1987 г. (асистент), 2000 г. (доцент), 2012 г. ( професор) по дисциплините финансово право, данъчно право, международно данъчно право в ЮФ. Доктор по право (1996 г.).
Специализирал е в университета в Хамбург, Германия (с Вайтзекерова стипендия и защитена магистърска степен по право в същия университет 1991-1992), в Международния център за подготовка на кадри при ОИСР – Виена, Австрия (1993); в университета в Атина, Гърция (1995); в университета в Саарбрюкен, Германия (2001, 2004); в САЩ (2002).
Ръководител на Катедрата по административноправни науки (2010-2018 г.), декан на ЮФ (2011-2018). Работил е като експерт в Главно управление на данъчната администрация (1989-1990) и ръководител на отдел „Данъчни спогодби“ (1992-1994 г.). Бил е член на Консултативния съвет по законодателството при ХХХІХ (2001-2005) и ХL (2005-2009) Народно събрание. Член на Правния съвет при Президента на Република България и председател на Комисията за опрощаване на несъбираеми държавни вземания в периода от 2002 г. до 2011 г.
Адвокат в Софийска адвокатска колегия от 1994 г.
Николай Милков е роден на 10 декември 1957 г. в София.
Завършил е Френската гимназия в София, а висшето си образование получава в Департамента по Международни отношения на УНСС.
Професионалното си развитие започва в научната сфера, а през 1991 г. му е присъдена научната степен доктор за дисертация в сферата на международните отношения и най-новата история.
В държавната администрация започва работа през 1992 г., като първоначално заема различни длъжности на цивилен служител в Министерството на отбраната. След това преминава на работа в Министерството на външните работи, но през 2010 г. след конкурс се завръща в Министерството на отбраната като постоянен секретар.
В МВнР е на работа от 1997 г. В дипломатическата служба е заемал различни длъжности, сред които директор на Дирекция „Външнополитическо планиране, информация и координация“, заместник-министър на външните работи с ресори на отговорност европейски страни, включително ЮИЕ, и въпроси на сигурността. В това си качество е член на Комисията за експортен контрол и секретар на Междуведомствения комитет за членството на Република България в НАТО. Бил е посланик на България в Румъния и Канада, генерален консул в Ню Йорк. Понастоящем е извънреден и пълномощен посланик във Френската република и Княжество Монако и постоянен представител в ЮНЕСКО.
Крум Зарков е роден през 1982 г. в София.
Завършва 9-а Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София. През 2007 г. се дипломира като магистър в Университета Париж 1 „Пантеон – Сорбона“ в специалност „Международно право и право на международните организации“. В същата година получава диплома за завършен курс от Института по политически науки – Париж, Фрнация.
От 2007 г. до 2010 г. се занимава с изследователска и научна дейност в Центъра за изследване и науки в областта на международното публично право на Университета Париж 1 „Пантеон – Сорбона“. През 2010 г. постъпва на работа като инспектор – юрист в Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
В 41-ото и 42-ото Народно събрание работи като главен експертен сътрудник към Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. В периода 2014 – 2016 г. е експертен сътрудник към депутата от Европейския парламент Георги Пирински (Групата на социалистите и демократите).
Народен представител и член на Комисията по правните въпроси в 44-ото, 45-ото, 46-oто и 47-ото Народно събрание.
Велислав Минеков е професор в Националната художествена академия (НХА). Завършва образованието си в Националната художествена академия и специализира в Хамбург, Германия. Преподавател е по скулптура, металодизайн, художествено метолеене, художествено каменоделие и реставрация в България, Германия, Турция и ОАЕ. Представен е с монументални и кавалетни творби в България, САЩ, Германия, Русия, Украйна, Корея, Испания, Италия, Люксембург, Холандия, Дания, Швеция, Швейцария, Сингапур, Китай, Мароко, Ливан, Босна, Сърбия, Бразилия и Обединените арабски емирства.
Награждаван е като участник в множество международни симпозиуми, конкурси и изложби. Член е на творчески съюзи в Европа и организации, подпомагащи закрилата на културното наследство.
Проф. Минеков е граждански и политически активист. Участва в инициативи за промяна на закони в областта на културата, музейното дело, правния статут на колекционерите и авторските права.
Министър на културата от май до декември 2021 г. в двете служебни правителства, назначени от президента Румен Радев.
Д-р инж. Росица Карамфилова е експерт с дългогодишен опит в областта на управление на околната среда. Повече от 17 години работи в системата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), последователно заемайки експертни и ръководни длъжности – от младши експерт до изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС).
Магистър-инженер е по „Екология и опазване на околната среда“ в Химико-технологичен и металургичен университет (ХТМУ) в София. Защитава успешно докторска степен на тема „Изследване възможността за получаване на биогаз чрез анаеробно разграждане на някои нетрадиционни отпадъчни биопродукти“ в ХТМУ, където е работила и като хоноруван преподавател.
През 2005 г. започва трудовия си стаж в ИАОС към МОСВ и в продължение на 11 години заема различни експертни длъжности в сферата на управление и мониторинг на отпадъците, екологични индикатори, контрол на качеството при инвентаризация на парниковите газове и национален координатор (NFP) към Европейската агенция по околна среда. От 2016 г. заема ръководни позиции към звената за стратегическо планиране и международни програми и проекти в МОСВ.
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда от април 2021 г. Член на Борда на директорите на Европейската агенция по околна среда. Притежава и опит от участие в редица национални и международни проекти в сферата на околната среда.
Явор Гечев е роден на 10 юни 1978 г. в Пловдив. По образование е инженер-агроном.
През 2001 г. завършва Аграрен университет Пловдив. Магистър е по “Растителна защита”. Има няколко специализации – професионални квалификации по “Управленски умения”, “Политически мениджмънт”, “Публични политики” и “Политически мениджмънт” в Нов български университет, Българско училище за политика и Съвета на Европа /Страсбург/.
Първите години от професионалната му биография са на земеделски производител. След това започва да трупа сериозен професионален опит в Държавен фонд „Земеделие“, започва като експерт и стига до поста ръководител на Регионална разплащателна агенция – Пловдив.
От 2013 г. е депутат в 42-ото Народно събрание. През същата година е назначен за заместник-министър на земеделието и храните.
Явор Гечев е третият председател на Национален съюз на земеделските кооперации в България. Избран е на този пост на 28 юни 2016 г. и го заема до май 2021 г., когато е поканен и впоследствие заема отново поста на заместник-министър на земеделието, храните и горите в двете служебни правителства, назначени от президента Румен Радев.
Никола Стоянов е роден през 1976 г. в София. Завършва „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дипломиран е в магистърските програми „Европейско и международно търговско право“ и „Немско право за чужденци“ в Мюнхенския университет “Ludwig-Maximilian”. Притежава опит в развитието на стартиращи компании, подкрепа за малки и средни предприятия и инвестициите.
В частния сектор е основал, ръководил и подпомагал множество компании. В период от 8 години ръководи компания, която е ексклузивен партньор за Югоизточна Европа на експортни организации, Агенции за подпомагане на малки и средни предприятия и Агенции за инвестиции от Европа, Азия и САЩ. Участва като ръководител или експерт в над 1000 проекта, като стратегически партньор на чужди компании при навлизането им на пазари в Източна Европа, търсене на нови доставчици, преструктуриране и инвестиции.
В публичния сектор е заемал позициите съветник в Министерството на икономиката, както и изпълнителен директор и заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Насърчаване на малките и средните предприятия“. През 2021 г. е назначен за председател на Съвета на директорите на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД, като участва в ръководството на дружеството до средата на 2022 г.
Росен Христов е магистър по международни икономически отношения от Калифорнийския университет в САЩ. Има многогодишен опит в енергетиката, заемайки високи отговорни позиции в международни компании. Международно признат специалист по придобивания и реструктуриране на предприятия, решаване на кризисни ситуации, стратегии и развитие.
Работил е за италианската енергийна компания „Енел“, отговаряйки за реструктурирането и интеграцията на придобитите мащабни енергийни дъщерни компании в Гърция, Франция и Русия. След това е регионален директор за Източна Европа и Латинска Америка в нидерландската компания за ремонт и поддръжка на енергийни активи „Дицман“ и ръководи придобиването на „Енергоремонт Холдинг“ в България, на която става по-късно председател на управителния съвет.
В последните години се занимава с инвестиции в стартиращи компании с фокус върху зелените технологии. Говори свободно 4 езика и е член на МЕНСА.
Александър Пулев е роден на 5 февруари 1981 г. в Пловдив. Той е магистър по финанси на Оксфордския университет и бакалавър по информационни системи и финанси на Университета в Мейн, САЩ.
Професионалната му кариера преминава през „УниКредит“, където четири години е бил директор „Инвестиционно банкиране“; Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), в която шест години е главен банкер; мениджър „Консултации по сделки“ в „Ърнст и Янг“.
Работил е в международни компании като „Ситигруп Глоубъл Маркетс“, „Браун Брадърс Хариман“ и „Дженеръл Електрик“.
Александър Пулев има дългогодишен опит в проектното финансиране и в структурирането на транзакции, вариращи от дялово инвестиране до синдикиране на хибриден и старши дълг. Управлявал е портфолио от стартиращи компании на „Булбанк“ и е бил координатор на програмата за рисков капитал на ЕБВР за Балканите.
Заместник-министър на транспорта и съобщенията в служебното правителство, назначено от президента Румен Радев за периода от септември до декември 2021 г.
Илин Димитров е роден през 1983 г. Завършва средното си образование в гимназия с преподаване на немски език „Гео Милев“ в Добрич.
Притежава 3 бакалавърски степени от различни университети и колежи (по управление на хотели и ресторанти, стопанско управление, маркетинг и мениджмънт), магистратура („Стопанско управление“) и докторска степен в направление „Туризъм“.
Работи в сектора на туризма от 2000 година, като е преминал през различни длъжности. В периода 2020-2021 е председател на Варненска туристическа камара.
Преподавател от 11 години в Колеж по туризъм-Варна и директор на център „Кариери, Маркетинг и Предприемачество“ в ИУ-Варна. От 2008 до 2021 се занимава паралелно с предприемаческа дейност.
В 47-ото Народно събрание е председател на постоянната Комисия по туризъм.
Весела Лечева е родена на 20 май 1964 г. във Велико Търново. Завършва Националната спортна академия със степен доктор на спортните науки.
Постиженията й в спортната стрелба я поставят сред най-значимите спортисти на България за всички времена – сребърни медали от Олимпийските игри в Сеул (1988 г.) и в Барселона (1992 г.), петкратен световен шампион, осемкратен европейски шампион, четирикратен носител на Световната купа, многократен световен рекордьор. През 2007 година в Мюнхен е избрана за стрелец на ХХ век. За постигнатите върхови европейски, световни и олимпийски резултати в спортната стрелба Весела Лечева е обявена за почетен гражданин на Велико Търново.
Народен представител е в 39-ото, 40-ото, 44-ото и 45-ото Народно събрание. В периода 2005-2009 година е председател на Държавната агенция за младежта и спорта. Под нейното ръководство институцията става двигател на множество програми, насочени към достъп до спорт на децата в училище, както и за подкрепа и развитие на млади спортни таланти.
Георги Тодоров е магистър по право. Професионалната му кариера преминава през Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Столична община и частния бизнес.
През годините е бил министър и заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в четири правителства, председател на Управителния съвет на ДП „Пристанищна инфраструктура“, председател на Съвета на директорите на „Информационно обслужване“ АД, председател на Съвета на директорите на „Български пощи“ АД, заместник-председател на Съвета на директорите на „Пристанище Бургас“, член на Съвета на директорите на „България Еър“ ЕАД и пр.
Георги Тодоров притежава дългогодишен експертен и управленски опит, отговарял е както за сектор „Информационни технологии и съобщения“, така и за сектор „Транспорт“, както и за процеса по цифровизация.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
Три нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово

Областната дирекция на МВР -Габрово получи три нови патрулни автомобила „Шкода Кодиак“, чието закупуване е финансирано от Фонда за безопасност на движението.
Автомобилите са оборудвани с лайтбар и необходимата специализирана техника за изпълнение на полицейските функции.
Те са обозначени с отличителните знаци и герба на Министерството на вътрешните работи.

Новите патрулни автомобили ще подпомогнат ежедневната работа на полицейските служители и ще бъдат използвани за патрулно-постова дейност, териториално обслужване и осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата.
С включването им в автопарка на дирекцията ще се повишат мобилността и оперативните възможности на полицейските екипи, както и ще се подобри контролът по пътната безопасност.

Новини
Полагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана

Областният и заместник областният управители Кристина Сидорова и Андрей Николов проведоха работна среща с директора на Областно пътно управление Габрово инж. Деян Георгиев.
По време на срещата бяха обсъдени текущите дейности по поддържането на републиканската пътна инфраструктура в област Габрово.
Георгиев подчерта, че екипите на Областно пътно управление работят по отводняване и подрязване на храсти край пътните пространства. Приоритетно работата се извършва по първостепенните пътища.

Продължава работата по пътя между Габрово и местността Узана, като е предвидено да бъдат асфалтирани още 4 км от трасето.
Почти е завършен ремонтът на пътя Севлиево – Сенник – Градница – Бериево.
На износващ пласт е вече и пътят между Царева ливада и Дряново, като остава да се положи пътна маркировка и да се поставят знаци.
Започват ремонтните дейности по пътя Агатово- Крамолин.

Новини
170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената

Архитектура на свободата: Вълната на Тесла и българският хоризонт за енергиен суверенитет
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, Стопански факултет на Технически университет – Габрово
„Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия… Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.“ — Никола Тесла
На 10 юли 2026 година се навършват 170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който е роден в нашите земи – на Балканите. Наричат го човекът, който изобрети ХХ век, геният, който чуваше Вселената. Неговите открития – системата за пренос на електроенергия чрез променлив ток, радиотехнологиите, безжичната комуникация, устройството за генериране на високоволтово електричество, дистанционното управление, електрическия мотор – преобърнаха света. Неговите открития стоят в основата на квантовата теория. Тесла твърди, че Вселената е изградена от вълни. През целия си живот е говорил за наличие на свободна енергия, която се разпространява чрез ефира – за разлика от Айнщайн, който отрича тази концепция. Името му носи мерната единица за магнитна индукция (тесла) и световноизвестната компания за електрически автомобили.
Във времената, когато неолибералният икономически модел, стоящ в основата на съвременната икономика, е в криза, основополагаща е доктрината за ограничеността на ресурсите, а България загуби финансовия си суверенитет, възниква въпросът: възможно ли е България да има енергийна независимост?
Днес, на това място, няма да разказваме биография, защото тя вече е написана. Няма да изброяваме заслуги, защото те са известни. Няма да славословим, защото сме твърде малки. Когато пред нас стои гений, просто притихваме. И свеждаме глави. Замълчаваме. Размишляваме: Какво би станало, ако …? Какво щеше да бъде, ако …? А можеше ли да …? А сега накъде? И какво предстои? В какво вярваме и какво искаме да променим?
Нека поставим началото на нашия разказ, за да видим до къде ще ни отведат мислите ни, визията ни, фактите, реалността и аргументите. И да се опитаме да излезем извън времето и пространството, както го правеше Тесла.
Да започнем разказа с построяването на една кула. Кула, която превръща самата Земя в батерия. Това едновременно е визията на Тесла и неговата прокоба, или може би изкупление… В Колорадо Спрингс Тесла предизвиква изкуствените мълнии да танцуват. Лампите светват. Без кабели, без ток от контакта. Енергията протича през земята и въздуха, сякаш самата Вселена е неговата електроцентрала. Уорденклиф е трябвало да бъде доказателството. Висока 187 фута, вкопана 300 фута дълбоко в земята. Канал между земната повърхност и йоносферата, свободен за всеки, който иска да се включи. Безплатна енергия за всички хора. Но Дж. П. Морган разпознава в този проект заплахата. Безплатната енергия означава никакви сметки за ток, никакъв контрол, никакви печалби. Финансирането спира. Кулата остава незавършена. Днес живеем с мрежи, които ни държат в зависимост, докато Тесла доказа, че енергията е навсякъде около нас. Самата Земя пулсира със сила. Ами ако неговата визия никога не е умирала, а просто чака да бъде открита наново? Кой знае …
Голямата тайна – проектът на Тесла се проваля и това никак не е случайно. Защо ли? Да помислим: Кула с височина 300 фута, която свързва земята и небето. Безжична енергия за всеки човек на тази планета. Тесла доказа, че това работи – неговите крушки светеха без кабели. Но когато Дж. П. Морган разбра, че безплатната енергия ще застраши империята му, парите изведнъж пресъхнаха. Уорденклиф никога не беше завършен. Да си представим: свят, в който енергията е като въздуха. Свободно достъпна, навсякъде. Без сметки за ток, без изкуствено поддържана ограниченост на ресурсите. Тесла прозря това бъдеще, а определени сили видяха как контролът им се изплъзва. Технологията беше налице. Визията беше ясна. Това, което липсваше, беше система, която поставя общественото благо пред печалбата.
Как ли би изглеждал светът ни днес, ако мечтата на Тесла беше станала реалност?
Кой знае … И дали някога ще разберем … В летописа на човешката цивилизация съществуват умове, които не просто откриват закони, а проправят мостове между материалното и метафизичното. През настоящата 2026 година, когато светът отбелязва 170 години от рождението на Никола Тесла, неговото наследство отеква с нова, стряскаща актуалност. Смятан от съвременниците си за утопист, а от вечността – за проводник на висша космическа мисъл, Тесла завеща на човечеството не просто патенти, а една фундаментална философия: енергията е природно право, проявление на Вселенския Дух, което трябва да служи за еманципацията на човека, а не за неговото закрепостяване.
Днес, когато геополитическите реалности превърнаха енергийните ресурси в инструмент за диктат и икономическа зависимост, въпросът за енергийния суверенитет надхвърля рамките на инженерната наука и се превръща в екзистенциален избор.
За България този избор е съдбоносен. Обръщането към принципите на Тесла за улавяне на неизчерпаемите сили на природата – вплетени в богатия слънчев, вятърен и неоползотворен геотермален потенциал на нашата земя – е не просто технологичен преход, а изграждане на истинска архитектура на свободата. Ето защо тук правим опит за размисъл върху това как една нация може да разчупи оковите на енергийната зависимост, като събуди своя интелектуален потенциал и се настрои на честотата на бъдещето.
Разбира се, в контекста на XXI век стремежът към енергийна независимост неизбежно се сблъсква със суровата матрица на геополитическите реалности и рестриктивните външни регулации, в които България е дълбоко интегрирана.
Наднационалните рамки на Европейския съюз и строгите изисквания за декарбонизация често изглеждат като окови за традиционната ни енергетика. Но точно в тази привидна безизходица се крие възможността за необичаен ход, вдъхновен от гения на Тесла – обръщане към сили, които не подлежат на външен диктат и квоти.
Докато изкопаемите горива ни закотвят в позицията на зависим консуматор, под краката ни, в самото сърце на българската земя, пулсира нашият собствен, автентичен „етер“ – огромният и непростимо пренебрегван океан от геотермална енергия. Нареждайки се на второ място в Европа по богатство на минерални извори, България притежава уникален денонощен източник на чиста, постоянна топлина, която не се влияе от капризите на времето или интересите на чужди пазари.
От свръхгорещия гейзер в Сапарева баня до топлите недра на Софийското поле, Мизия и Тракия, това минерално съкровище е енергиен суверенитет в чист вид. (Щерев, К. (2002). Минералните води на България: Хранилища на енергия и живот. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“) Пренасочването на този ресурс за директно отопление на цели градове и за нуждите на родното оранжерийно земеделие не просто заобикаля външните регулации, а ги преобръща в наш интерес, превръщайки екологичните изисквания във финансов трамплин за вътрешна автономия. Защото никоя международна директива не може да наложи лимити върху топлината, с която земята ни е благословила; изборът дали да отключим този безплатен код за свобода е изцяло в нашите собствени ръце.
За да разберем напълно мащаба на този неоползотворен потенциал, е достатъчно да насочим поглед към Исландия – държавата, която превърна своите геотермални недра в национална доктрина и символ на абсолютна икономическа автономност. (Ragnarsson, Á. (2015). Geothermal Development in Iceland. Proceedings World Geothermal Congress, Melbourne, Australia). В средата на миналия век тази северна островна нация е сред най-бедните в Европа, изцяло зависима от вноса на скъпи изкопаеми горива. Днес, благодарение на смела политическа и научна визия, Исландия задоволява близо 100% от нуждите си от отопление и над 25% от електроенергията си директно от земната топлина.
Този исторически паралел е изключително отрезвяващ за България.
На географско ниво, докато Исландия овладява суровата, често деструктивна вулканична енергия, българската природа ни е дарила с далеч по-благодатни, спокойни и равномерно разпределени хидротермални басейни.
На системно ниво анализите показват, че внедряването на исландския модел у нас – чрез централизирани геотермални системи за отопление и нискотемпературни бинарни централи за ток – би помогнало за трайно решаване на енергийния проблем в редица български региони.
Разликата между двете страни не е в ресурса, а в интелектуалната дързост.
Исландия доказа, че геотермалната енергия не е просто алтернативна технология, а щит срещу глобалните кризи и фундамент за висок стандарт на живот.
За България прегръщането на този модел е исторически шанс да спре да бъде пасивен консуматор на чужди енергийни стратегии и да се превърне в суверенна, самозахранваща се система.
Мащабната реализация на тази революционна геотермална архитектура обаче не зависи от пасивни технологии, а от раждането на едно ново поколение визионери – младите български умове, инженери и студенти, които днес седят в университетските аудитории. Именно те са призвани да бъдат съвременните проводници на духа на Тесла, превръщайки сухата теория в живи, работещи системи, които да уловят и канализират земната топлина на родината ни.
Пред тях стои предизвикателството да надскочат инерцията на миналото, да овладеят интердисциплинарни знания на границата между геологията, термодинамиката и екологичното инженерство и да проектират автономната енергийна карта на утрешна България.
Когато младостта и интелектуалната дързост се настроят на честотата на иновациите, те придобиват силата да разчупят скептицизма на статуквото. Училищата и университетите ни трябва да станат инкубатори за това дръзновение, защото енергийната независимост на една нация започва първо като искра в ума на нейните млади откриватели, готови да превърнат наследството на природата в триумф на човешкия гений.
В крайна сметка, изграждането на тази „архитектура на свободата“ не е въпрос на технологична невъзможност, а на интелектуален и духовно пробуждане.
Реализирането на геотермалния суверенитет на България изисква нови проводници на мисълта – онези млади български инженери, учени и студенти, които днес стоят в аулите и утре ще проектират утрешния ден. Именно към тях е отправен големият апел: да надскочат скептицизма на статуквото и да прегърнат дързостта на Никола Тесла.
Когато в светлината на неговата 170-годишнина (2026 г.) преоткриваме завета му, ние си напомняме, че истинското знание не може да бъде заключено, нито пренебрегнато; то винаги си проправя път.
България има историческия шанс да се откъсне от орбитата на енергийната зависимост не чрез чужди заеми или политически компромиси, а чрез силата на собствената си земя и собствения си гений.
Защото когато една нация съедини топлината на своите недра с дръзновението на своя Дух, тя престава да бъде просто зрител на историята. Тя се превръща в творец на собствената си свобода, доказвайки, че светлината на истинското знание винаги е по-силна от тишината на настоящето.
*Използваното фоново изображение на Никола Тесла е генерирано от AI.

-
Новинипреди 5 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Новинипреди 5 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Новинипреди 4 дниТаня Христова хвърли бомбата: Габрово вече не е безопасен, а МВР бездейства!
-
Кримипреди 4 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Кримипреди 5 дниЗаплашиха с бомба прокуратурата в Габрово
-
Културапреди 4 дниИзлезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“
-
Кримипреди 5 дниПолицията предотврати телефонна измама за 13 000 евро и злато
-
Културапреди 5 дниМария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година







