Днес Габрово получи знака на Мисията на ЕС (ЕU Mission Label). Нашият град е сред 39-те европейски града, отличени от Мисията за климатично неутрални и интелигентни градове на ЕС.

„Това признание е доказателство за смелата ни визия да работим за постигане на климатична неутралност до 2030 г. То отваря нови възможности за публично и частно финансиране и приближава Габрово до бъдещето, което заслужаваме – по-чисто, по-умно и по-справедливо. Благодаря на всички колеги, които със своя труд и професионализъм направиха така, че днес можем да се поздравим с този успех“, написа на страницата си във фейсбук кметът Таня Христова.

„Действията срещу изменението на климата все повече изискват внедряване на „умни“ и иновационни решения. Градовете са в най-добра позиция да бъдат първите, които приемат политиките, за да стигнат до климатична неутралност. Както знаем, Габрово е град на първите неща и ние се ангажираме да бъдем еталон в европейски мащаб чрез новаторски и приобщаващ опит, за да постигнем климатична неутралност до 2030 година. Радостни сме за признанието и сме благодарни, че усилията ни са оценени високо“, каза още кметът Таня Христова след връчването на плакета.

Тя посочи, че целите и приоритетите на Община Габрово за справяне с климатичните предизвикателства могат да бъдат реализирани чрез диалог и партньорство с всички заинтересовани страни – националните органи, професионалните асоциации, научните среди, частния сектор и гражданите.

Освен Габрово носител на приза стана и столицата София, както и градовете: Антверпен (Белгия), Либерец (Чехия), Орхус, Копенхаген (Дания), Дрезден, Лайпциг (Германия), Корк, Дъблин (Ирландия), Атина (Гърция), Бордо, Дижон, Дюнкерк, Гренобъл-Алпи, Нант, Париж (Франция), Падова (Италия), Рига (Латвия), Таураге, Вилнюс (Литва), Будапеща (Унгария), Краков, Лодз, Жешов, Варшава, Вроцлав (Полша), Веленье (Словения), Кошице (Словакия), Хелзинки (Финландия), Хелзингборг, Лунд (Швеция), Рейкявик (Исландия), Осло, Трондхайм, Ставангер (Норвегия), Истанбул (Турция) и Бристол, Глазгоу (Обединено кралство). Всички те са част от Мисията на ЕС за неутрални по отношение на климата и интелигентни градове в рамките на изследователската и иновационна програма на Европейския съюз „Хоризонт Европа“ за периода 2021 – 2027 г.

На 2 юни от 19.00 ч. в Дома на културата „Емануил Манолов“ в Габрово, зрителите ще могат да се насладят на хитовата театрална постановка „Лъжата“ от Флориан Зелер, с режисура на Борислав Чакринов.

Събитието се реализира благодарение на Импресарска къща „Верди Арт“ и продуцентска компания Viva Arte. На сцената ще се качат някои от най-популярните и обичани български актьори: Асен Блатечки, Койна Русева, Стефан Иванов и Милена Маркова – Маца.

Пиесата „Лъжата“ представя живота на две семейни двойки от средната класа, въвлечени в поредица от изневери, подозрения и недоизказани истини.

Спектакълът е едновременно смешен и болезнено реалистичен – портрет на съвременния човек, изгубен между морал, удобство и страх да погледне истината в очите.

Комедията предлага на зрителите вихрушка от интриги, полуистини и неочаквани обрати, поднесени с много хумор и актьорска експресивност. Режисьорът Борислав Чакринов успява с лекота да преведе публиката през лабиринта на съвременните човешки взаимоотношения и да провокира смях, съчувствие и размисъл.

Билети можете да намерите на касата на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово, всеки работен ден от 10.00 – 14.00 ч. и 15.00 – 19.00 ч. Вашите резервации можете да направите на телефон: 0896 745 100 или да закупите онлайн билети – скоро достъпни на: https://entase.to/upf

*Допълнителна информация: 0898 293 951. При закъснение над 10 минути, местата по билетите не са гарантирани. Зрителите ще бъдат настанявани по преценка на организаторите.

На този ден честваме паметта на Свети Георги Победоносец (275-281 – 23 април 303). Той е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-тачените светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия, България, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра. На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря. Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря”. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет. Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден.

Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрил, Габрина, Габриела, Габриел и други имена, подходящи за празника. В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник.

Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън, както и Хъдърлез и Адрелес, сред мюсюлманите и помаците. Празникът е календарно обвързан-празнува се на 6 май и се чества във всички територии населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.

Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на попас), като стадото се подкарва със зелена пръчка.

На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата и с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница).

По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък” с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените.

Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината. Традиционно на Гергьовден се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото: Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни. В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд, (в който също има зеленина), и се заравя в земята на чисто място (в смисъл далеч от бунище, тоалетна, капчук и др. места, които в народните представи се определят като „нечисти”), където не се стъпва.

На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата (ако е заколено в къщи, кръвта му се отнася и се хвърля в реката).

След празника костите на жертвеното агне също се хвърлят в течаща вода („да тече млякото като вода”), заравят се в нивата или в мравуняк („да се въдят овцете като мравки”). От тях някъде запазват кокалчето от предния десен крак, което използват на следващата година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка – с нея лекуват децата от уруки.

В Родопите по предната плешка се гадае за плодородието през годината и съдбата на стопанина. Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място. Тя обикновено е общоселска.

Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни.

На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата. Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите”, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие.

Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.

На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.