Свържи се с нас

Култура

Историята на професорите – разказ в изложба в „Старото школо“

Published

on

Историята на едни позабравени и поизчезнали от съвремието свещени предмети бе разказана в музей “Старото школо” в Трявна по време на тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат ежегодно под патронажа на президента на Р България Румен Радев и с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Колекцията от предмети и снимки на стари просфори и просфорни печати бе представена от д-р Иглика Мишкова – етнолог и уредник в Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките. Приветствие към всички гости отправи г-жа Юлия Нинова – директор на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство-Трявна, която подчерта, че идеята за гостуването на изложбата се е зародила отдавна, но пандемията от КОВИД-19 е забавила осъществяването ѝ.

Благодарности за представянето на интересните и различни исторически експонати по време на Славейковите празници изрази г-жа Силвия Кръстева – кмет на Община Трявна, която уважи събитието и поднесе букет и подарък на д-р Мишкова в знак на уважение и признателност. Букет бе поднесен и от г-жа Юлия Нинова.

“Искам да изкажа огромната си благодарност, че гостувате в Трявна и то, разбира се, в най-хубавите ни празници, а именно Славейковите – най-голямото ни събитие, което доказва във времето, че културата трябва да бъде преди всичко! Винаги сте добре дошли в Трявна и ще Ви очакваме отново с нови разкази!”, сподели кметът на Община Трявна.

“Изключително се радвам, че мога чрез тази изложба да бъда част от Националните славейкови празници, защото представяме едни обекти, които също са малко позабравени от нашите съвременници и като казах Славейков веднага ми дойде на акъла това, което самия той е написал през 1872 година – как ще дойде ден, в който поколенията няма да знаят нищо за това, което е било и за наредата на нашите дядови къщи, та май така се случват нещата и с просфорите”, поясни д-р Иглика Мишкова и допълни, че най-първобитните и известни просфорни печати у нас са тези от Северозападна България, а причина днес експонатите да са толкова рядко срещани е, че с времето предметите започвали да лепнат от кваса и честа практика било те да бъдат изгаряни.

“Печатът се изработва по-специален начин, по квасения хляб, за който също има изисквания, по-какъв начин да бъде замесен кваса, кога да бъде хванат кваса.. той е този, който дава душата на хляба и за да може да се ползва определен печат той трябва да притежава няколко важни полета. Най-напред в центъра всички сте видели един знак Иисус Христос ника – едно квадратче, което много често се мултиплицира по едно от рамената на страстта. Освен този знак имаме още две полета – едното е полето, посветено на Света Богородица, като това са символите Мария – майка на Господ и около нейното изписване на името са поставени задължително гъбата и копието, с което е измъчван Христос и едно пак квадратче, в което има по три триъгълника – това са деветте евангелски чина. Това са печатите, които се използват за евхаристията, която е част от православната литургия”, разказа уредникът в Националния етнографски музей към БАН.

Другият тип просфорни печати са т.нар. волгични или благословени печати, които бяха представени от Института по време на откриването на изложбата. “Много често те са с ликовете на най-различни светци и се правят обикновено хлябове, които са посветени на някой светия, който е патрон на храма, а защо не и на семействата. Освен с църквата, просфората е затворена и в един друг цикъл на домашното производство на обредните хлябове. Всички вие сигурно знаете, че за да се направи един обреден хляб има куп изисквания – обикновено брашното трябва да е най-хубаво, хората го пазят специално за празниците и за да имаме празник наистина трябва да имаме обреден хляб. Хората поставят най-различни пластични украси в зависимост от празника, от това, което е локално като традиция в региона, защото всеки край си има своите правила. По същия начин се слагат определен брой просфорни печати, когато е свързано със смъртта на човека или когато е свързано с някакъв по-неприятен повод“, добави още д-р Иглика Мишкова.

Един от най-интересните печати, върху който бе акцентирано от етнолога и уредник е този с лика на “Св. Василий Велики”, който бил изработен в един от скитовете на Света гора.

“Той е бил популярен с изкусните си майстори дърворезбари, които изработвали прекрасни просфорни печати, фини дървени лъжици и специални икони от дърво, като успявали да направят изображенията само с помощта на игла”, разказа още д-р Мишкова.

В изложбата е включен и документален видеоклип, който представя нагледно техниката, по която монасите са правели своите обредни хлябове в Света гора. Изложбата “Просфори” ще остане в музей “Старото школо” в Трявна до края на месеца.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Култура

Писателката Даян Шаер гостува на габровци

Published

on

Писателката Даян Шаер гостува на габровци в Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“. Даян Хасан Шаер е млада авторка от българо-сирийски произход. Тя определя себе си като мост между двете държави, древната сирийска култура и съвременното излъчване на модерна европейска жена се съчетават в нея и в литературното й творчество по интересен начин.

Писателската дарба тя носи в сърцето си, но необичайната ѝ фамилна история, развила се на два континента и в две твърде различни една от друга култури има своя принос за темите, които засяга в своите книги.

„Сирия бе една невероятна приказка  преди войната, като да разтвориш „1001 нощ“…, потапяш се в нея. Всяка страница е уникално различна и красива. За съжаление войната отне части от тази приказка, но постепенно в годините виждам, че тя започва отново да съгражда себе си. Беше някакъв много интересен контраст, като два различни свята, което се е запечатело някъде в мен, защото по-късно се ражда на страниците на първата ми книга“, казва самата писателка.

Първата ѝ книга – „Има ли места в Рая“, е книга за „историите, които ни променят завинаги. Това е приказка за безсмъртните мечти и заличените животи. За смелостта на младо момиче и за силата на духа, която идва при нас в най-трудните ни моменти. За горещината на лятото и тази на любовта, която гори вътре в нас. И за небето… Това, към което гледаме, когато имаме нужда от Надежда. Но от тези небеса не падат звезди, а бомби. И не сбъдват желания, а взимат животи…“ 

Великият Стефан Данаилов за втората книга на Шаер, наречена „Да откраднеш сърцето на Дявола“: „Признавам, че когато посегнах към ръкописа на бъдещата книга на Даян Шаер се подведох по атрактивността на заглавието. Не очаквах да намеря един дълбок, разтърсващ разказ за вечното човешко чувство – Любовта. Възхитен съм от умението на младата авторка да рисува незабравими цветни картини, в които потапя съдбите на своите герои. Романът се чете на един дъх и не само заради преплитането на житейските им съдби, а заради дълбоко философските изводи за това, което ни се случва докато се вливаме в голямата човешка навалица на времето, в което живеем…“

Третата книга на Даян Шаер дава отговор на въпроса как живее в България сирийка, избягала от войната заедно с трите си дъщери. Историята, която тя разказва в романа си „На моята майка Сирия“ е по действителен случай.

„Вдовицата  на времето“  е четвъртата книга на писателката. Тук Даян Шаер е коренно различна от предишните си заглавия. Книгата е в стил анти-утопия. Както самата Шаер казва: „Анти-утопията си е един измислен свят, който ти изграждаш в своето въображение и е много трудно да го изпипаш така, че читателят да повярва в него…“. Сюжетът на историята е базиран на случка, преживяна от самата авторка.

Най-новата, пета книга на писателката, се нарича „Събуди твореца в теб“ – „Всеки от нас съдържа в себе си стотици истории, за които понякога дори не подозира. Тази книга ще ви помогне да ги изведете вън от себе си и да им дадете живота, който заслужават. „Събуди твореца в теб“ е началото на едно приключение. Вашето неповторимо проглеждане в себе си и отвъд себе си…“

В наръчника „Събуди твореца в теб“ на Даян Шаер читателят ще открие:изпитани стъпки и методи за развиване на личната креативност; любопитни факти от литературния живот и работното място на световноизвестни автори; съвети за създаване на завладяващ сюжет; специално разработен въпросник за изграждане на пълнокръвни персонажи; упражнения, чрез които да приложите тайните на качественото писане; отговор на въпроса „Как да издам своята книга?“

Екипът на Габровската регионална библиотека и нейните партньори канят всички четящи габровци за интересната среща-разговор с писателката Даян Шаер и многоликото ѝ творчество на 18 април, четвъртък, от 17.15 часа в читалня „Д-р П. Цончев“, I етаж, централна сграда на библиотеката.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица