Култура
Историята на професорите – разказ в изложба в „Старото школо“
Историята на едни позабравени и поизчезнали от съвремието свещени предмети бе разказана в музей “Старото школо” в Трявна по време на тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат ежегодно под патронажа на президента на Р България Румен Радев и с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Колекцията от предмети и снимки на стари просфори и просфорни печати бе представена от д-р Иглика Мишкова – етнолог и уредник в Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките. Приветствие към всички гости отправи г-жа Юлия Нинова – директор на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство-Трявна, която подчерта, че идеята за гостуването на изложбата се е зародила отдавна, но пандемията от КОВИД-19 е забавила осъществяването ѝ.

Благодарности за представянето на интересните и различни исторически експонати по време на Славейковите празници изрази г-жа Силвия Кръстева – кмет на Община Трявна, която уважи събитието и поднесе букет и подарък на д-р Мишкова в знак на уважение и признателност. Букет бе поднесен и от г-жа Юлия Нинова.
“Искам да изкажа огромната си благодарност, че гостувате в Трявна и то, разбира се, в най-хубавите ни празници, а именно Славейковите – най-голямото ни събитие, което доказва във времето, че културата трябва да бъде преди всичко! Винаги сте добре дошли в Трявна и ще Ви очакваме отново с нови разкази!”, сподели кметът на Община Трявна.
“Изключително се радвам, че мога чрез тази изложба да бъда част от Националните славейкови празници, защото представяме едни обекти, които също са малко позабравени от нашите съвременници и като казах Славейков веднага ми дойде на акъла това, което самия той е написал през 1872 година – как ще дойде ден, в който поколенията няма да знаят нищо за това, което е било и за наредата на нашите дядови къщи, та май така се случват нещата и с просфорите”, поясни д-р Иглика Мишкова и допълни, че най-първобитните и известни просфорни печати у нас са тези от Северозападна България, а причина днес експонатите да са толкова рядко срещани е, че с времето предметите започвали да лепнат от кваса и честа практика било те да бъдат изгаряни.

“Печатът се изработва по-специален начин, по квасения хляб, за който също има изисквания, по-какъв начин да бъде замесен кваса, кога да бъде хванат кваса.. той е този, който дава душата на хляба и за да може да се ползва определен печат той трябва да притежава няколко важни полета. Най-напред в центъра всички сте видели един знак Иисус Христос ника – едно квадратче, което много често се мултиплицира по едно от рамената на страстта. Освен този знак имаме още две полета – едното е полето, посветено на Света Богородица, като това са символите Мария – майка на Господ и около нейното изписване на името са поставени задължително гъбата и копието, с което е измъчван Христос и едно пак квадратче, в което има по три триъгълника – това са деветте евангелски чина. Това са печатите, които се използват за евхаристията, която е част от православната литургия”, разказа уредникът в Националния етнографски музей към БАН.

Другият тип просфорни печати са т.нар. волгични или благословени печати, които бяха представени от Института по време на откриването на изложбата. “Много често те са с ликовете на най-различни светци и се правят обикновено хлябове, които са посветени на някой светия, който е патрон на храма, а защо не и на семействата. Освен с църквата, просфората е затворена и в един друг цикъл на домашното производство на обредните хлябове. Всички вие сигурно знаете, че за да се направи един обреден хляб има куп изисквания – обикновено брашното трябва да е най-хубаво, хората го пазят специално за празниците и за да имаме празник наистина трябва да имаме обреден хляб. Хората поставят най-различни пластични украси в зависимост от празника, от това, което е локално като традиция в региона, защото всеки край си има своите правила. По същия начин се слагат определен брой просфорни печати, когато е свързано със смъртта на човека или когато е свързано с някакъв по-неприятен повод“, добави още д-р Иглика Мишкова.
Един от най-интересните печати, върху който бе акцентирано от етнолога и уредник е този с лика на “Св. Василий Велики”, който бил изработен в един от скитовете на Света гора.

“Той е бил популярен с изкусните си майстори дърворезбари, които изработвали прекрасни просфорни печати, фини дървени лъжици и специални икони от дърво, като успявали да направят изображенията само с помощта на игла”, разказа още д-р Мишкова.
В изложбата е включен и документален видеоклип, който представя нагледно техниката, по която монасите са правели своите обредни хлябове в Света гора. Изложбата “Просфори” ще остане в музей “Старото школо” в Трявна до края на месеца.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.
Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.
Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.
Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.
Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.
Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.
Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.


Култура
Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.
Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.
Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.
„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.
Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.


Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


-
Кримипреди 6 дниЗадържаха под стража рецидивист след поредна кражба
-
Новинипреди 5 дниИван Екимов стана държавен шампион по шахмат
-
Кримипреди 5 дни20 години затвор за севлиевец, убил по жесток начин майка си
-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ приема дубъла на ЦСКА в труден тест
-
Културапреди 4 дниИсторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето
-
Икономикапреди 4 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Любопитнопреди 3 дниЖБД „Майчина грижа“ с нов сайт
-
Кримипреди един денШест кашона с контрабандни цигари „цъфнаха“ от багажник (снимки)








