Култура
Историята на професорите – разказ в изложба в „Старото школо“
Историята на едни позабравени и поизчезнали от съвремието свещени предмети бе разказана в музей “Старото школо” в Трявна по време на тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат ежегодно под патронажа на президента на Р България Румен Радев и с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Колекцията от предмети и снимки на стари просфори и просфорни печати бе представена от д-р Иглика Мишкова – етнолог и уредник в Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките. Приветствие към всички гости отправи г-жа Юлия Нинова – директор на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство-Трявна, която подчерта, че идеята за гостуването на изложбата се е зародила отдавна, но пандемията от КОВИД-19 е забавила осъществяването ѝ.

Благодарности за представянето на интересните и различни исторически експонати по време на Славейковите празници изрази г-жа Силвия Кръстева – кмет на Община Трявна, която уважи събитието и поднесе букет и подарък на д-р Мишкова в знак на уважение и признателност. Букет бе поднесен и от г-жа Юлия Нинова.
“Искам да изкажа огромната си благодарност, че гостувате в Трявна и то, разбира се, в най-хубавите ни празници, а именно Славейковите – най-голямото ни събитие, което доказва във времето, че културата трябва да бъде преди всичко! Винаги сте добре дошли в Трявна и ще Ви очакваме отново с нови разкази!”, сподели кметът на Община Трявна.
“Изключително се радвам, че мога чрез тази изложба да бъда част от Националните славейкови празници, защото представяме едни обекти, които също са малко позабравени от нашите съвременници и като казах Славейков веднага ми дойде на акъла това, което самия той е написал през 1872 година – как ще дойде ден, в който поколенията няма да знаят нищо за това, което е било и за наредата на нашите дядови къщи, та май така се случват нещата и с просфорите”, поясни д-р Иглика Мишкова и допълни, че най-първобитните и известни просфорни печати у нас са тези от Северозападна България, а причина днес експонатите да са толкова рядко срещани е, че с времето предметите започвали да лепнат от кваса и честа практика било те да бъдат изгаряни.

“Печатът се изработва по-специален начин, по квасения хляб, за който също има изисквания, по-какъв начин да бъде замесен кваса, кога да бъде хванат кваса.. той е този, който дава душата на хляба и за да може да се ползва определен печат той трябва да притежава няколко важни полета. Най-напред в центъра всички сте видели един знак Иисус Христос ника – едно квадратче, което много често се мултиплицира по едно от рамената на страстта. Освен този знак имаме още две полета – едното е полето, посветено на Света Богородица, като това са символите Мария – майка на Господ и около нейното изписване на името са поставени задължително гъбата и копието, с което е измъчван Христос и едно пак квадратче, в което има по три триъгълника – това са деветте евангелски чина. Това са печатите, които се използват за евхаристията, която е част от православната литургия”, разказа уредникът в Националния етнографски музей към БАН.

Другият тип просфорни печати са т.нар. волгични или благословени печати, които бяха представени от Института по време на откриването на изложбата. “Много често те са с ликовете на най-различни светци и се правят обикновено хлябове, които са посветени на някой светия, който е патрон на храма, а защо не и на семействата. Освен с църквата, просфората е затворена и в един друг цикъл на домашното производство на обредните хлябове. Всички вие сигурно знаете, че за да се направи един обреден хляб има куп изисквания – обикновено брашното трябва да е най-хубаво, хората го пазят специално за празниците и за да имаме празник наистина трябва да имаме обреден хляб. Хората поставят най-различни пластични украси в зависимост от празника, от това, което е локално като традиция в региона, защото всеки край си има своите правила. По същия начин се слагат определен брой просфорни печати, когато е свързано със смъртта на човека или когато е свързано с някакъв по-неприятен повод“, добави още д-р Иглика Мишкова.
Един от най-интересните печати, върху който бе акцентирано от етнолога и уредник е този с лика на “Св. Василий Велики”, който бил изработен в един от скитовете на Света гора.

“Той е бил популярен с изкусните си майстори дърворезбари, които изработвали прекрасни просфорни печати, фини дървени лъжици и специални икони от дърво, като успявали да направят изображенията само с помощта на игла”, разказа още д-р Мишкова.
В изложбата е включен и документален видеоклип, който представя нагледно техниката, по която монасите са правели своите обредни хлябове в Света гора. Изложбата “Просфори” ще остане в музей “Старото школо” в Трявна до края на месеца.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
ИМ-Дряново ще посрещне художничката Ема Вертерова

На 15 януари, четвъртък, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на среща с художничката Ема Вертерова. Събитието ще се състои в Икономовата къща, където ще бъде открита нейната изложба „Споделени празници“ – живописна разходка из световете на българското Възраждане, обагрена с декоративна хармония и емоционален колорит.
В платната си Вертерова вплита носталгия и възхита към българското Възраждане – в тях оживяват алафрангите, етно мотивите, декоративните орнаменти, и симетрията, която носи усещане за вътрешна тържественост.
„Много от моите картини правят препратка към нашето Възраждане… Всичко това се стремя да постигна чрез хармония, ритъм, симетрия, подкрепени от декоративно-орнаментална цветност“, споделя самата авторка.

Ема Вертерова е завършила специалност „Монументална живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1975 година живее и твори в Габрово, където е активен член на местната група художници и отдаден педагог в школи по изобразително изкуство. Нейни творби са част от колекциите на Националната художествена галерия – София, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, галерия „Видима“ – Севлиево, както и от редица частни сбирки в България и чужбина.
Творческият ѝ път е озарен от признание – носител е на Голямата награда на Община Габрово (2011), Наградата на името на Христо Цокев (2012), Наградата на Община Габрово (2023) и Наградата на ХГ „Христо Цокев“ (2025).
„Празник е за мен, когато създавам картина, и се надявам това да са празници и за хората, споделили изложбата“, казва Ема Вертерова – с усмивката и топлината на човек, за когото изкуството е не просто професия, а състояние на духа.
Исторически музей – Дряново ви кани да споделите този празник на светлината, цвета и вдъхновението.


Култура
Теодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“

Севлиево ще посрещне първото си голямо художествено събитие за 2026 година с откриването на изложбата „Преведена реалност /индивидът и множеството/“ на младата художничка Теодора Георгиева.
Експозицията ще бъде открита на 16 януари (петък) от 18.00 часа в галерия „Видима“. Изложбата е третата самостоятелна изява на авторката и включва 20 живописни платна и една видеоинсталация, създадени специално за пространството на галерията.

С проекта си Георгиева продължава да развива своите търсения, свързани с темата за взаимодействието между индивида и колектива, като използва образа на мравката като метафора на трудолюбието, сплотеността и оцеляването.
В творбите си художничката противопоставя антонимите голямо и малко, единство и множество, хаос и хармония, търсейки паралели между природните модели и социалните структури. Колоритната палитра, пастьозната мазка и динамичните композиции доближават живописта ѝ до абстрактното, но без да губят връзката с реалността.

Видеоинсталацията, включена в изложбата, документира движението и адаптацията на мравките в естествена среда, като превръща тяхното поведение в метафора за човешкото съществуване и постоянния стремеж към равновесие между личната свобода и колективната отговорност.

С „Преведена реалност“ галерия „Видима“ продължава своята мисия да подкрепя българското визуално изкуство, предоставяйки поле за изява както на утвърдени, така и на млади творци.
Теодора Георгиева е родена през 2003 г. в Плевен. Завършва НУИ „Панайот Пипков“ и в момента е студентка в четвърти курс по специалност „Изящни изкуства – живопис“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награда за живопис от Националната изложба „Младата българска живопис“ (2025) и награда за самостоятелна изложба от „Следващите 25“ (2024).


Култура
Идеи и гласове за бъдещето на културния туризъм

Проф. д-р Светла Димитрова, председател на Българския национален комитет на ИКОМ и директор на музей „Етър“, прикани музейните директори да бъдат по-смели в представянето на културното наследство, което според нея не просто носи стойност, а има и потенциал да привлича приходи, а България – уникално място със своя непрекъснат исторически континуитет.
Това стана по време на нейното изказване на работна среща с представители на музеите в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив, където бе представена „Визия за развитие на културния туризъм в България“. Срещата бе водена от министър Мирослав Боршош.

Официалните гости на събитието бяха генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев, заместник-кметът по култура археология и туризъм на Пловдив Пламен Панов, изпълнителният директор на Регионален център за опазване на нематериално културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова, председателят на Българския национален комитет на ИКОМ проф. Светла Димитрова, председателят на Сдружение „Български музеи“ д-р Огнян Тодоров и други.
Срещата започна с думите на министъра на туризма в оставка Мирослав Боршош, който подчерта, че независимо от бъдещото политическо ръководство, културният туризъм следва да бъде в центъра на тематичните акценти през новата година.

Той припомни, че България дълго време се е развивала основно в посока летен и частично зимен туризъм, но последните данни показват рязък ръст на вътрешните пътувания.
Генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев посочи, че БТА е естествената информационна платформа за българските културни институции.
Той припомни създаването на редакция ЛИК, която системно отразява културния живот у нас и по света, и сподели, че агенцията вече има договори с 12 музеи и галерии, които редовно предоставят свои програми и събития.
Д-р Огнян Тодоров от Сдружение Български музеи очерта трите основни приоритета на организацията: включването на 49 общински музея в държавна финансова рамка, подобряване на условията и задържане на специалистите, и осигуряване на стабилни средства за проектна дейност.

Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев също сподели визия за по-активно участие на медиите в подкрепа на българския туризъм. По неговите думи това може да стане чрез разкази за музейните пространства с видео материали, които да достигат до публиката онлайн и чрез ефирно време.
Д-р Ирена Тодорова от Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО припомни, че музеите са пазители не само на предмети, но и на нематериални традиции и знания. Тя изтъкна, че още от 2015 г. ЮНЕСКО работи активно за популяризиране на тази роля на музеите.


-
Кримипреди 2 дниДвама души загинаха при пожар в Габрово
-
Кримипреди 2 дниУмишлен палеж е сред версиите за пожара, отнел живота на двама
-
Новинипреди 6 дниПътищата в региона са проходими при зимни условия
-
Кримипреди един ден32-годишна „се уплаши“ от теста за дрога, за втори път
-
Културапреди 2 дниИдеи и гласове за бъдещето на културния туризъм
-
Културапреди 2 дниТеодора Георгиева гостува с изложба в галерия „Видима“
-
Кримипреди 2 дниМъж с девет присъди подкара кола с фалшиви номера, бягайки от полицаи
-
Икономикапреди един денЕврото в България: Какво печелим и защо е важно за джоба ни?








