Свържи се с нас

Култура

Историята на професорите – разказ в изложба в „Старото школо“

Published

on

Историята на едни позабравени и поизчезнали от съвремието свещени предмети бе разказана в музей “Старото школо” в Трявна по време на тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат ежегодно под патронажа на президента на Р България Румен Радев и с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Колекцията от предмети и снимки на стари просфори и просфорни печати бе представена от д-р Иглика Мишкова – етнолог и уредник в Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките. Приветствие към всички гости отправи г-жа Юлия Нинова – директор на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство-Трявна, която подчерта, че идеята за гостуването на изложбата се е зародила отдавна, но пандемията от КОВИД-19 е забавила осъществяването ѝ.

Благодарности за представянето на интересните и различни исторически експонати по време на Славейковите празници изрази г-жа Силвия Кръстева – кмет на Община Трявна, която уважи събитието и поднесе букет и подарък на д-р Мишкова в знак на уважение и признателност. Букет бе поднесен и от г-жа Юлия Нинова.

“Искам да изкажа огромната си благодарност, че гостувате в Трявна и то, разбира се, в най-хубавите ни празници, а именно Славейковите – най-голямото ни събитие, което доказва във времето, че културата трябва да бъде преди всичко! Винаги сте добре дошли в Трявна и ще Ви очакваме отново с нови разкази!”, сподели кметът на Община Трявна.

“Изключително се радвам, че мога чрез тази изложба да бъда част от Националните славейкови празници, защото представяме едни обекти, които също са малко позабравени от нашите съвременници и като казах Славейков веднага ми дойде на акъла това, което самия той е написал през 1872 година – как ще дойде ден, в който поколенията няма да знаят нищо за това, което е било и за наредата на нашите дядови къщи, та май така се случват нещата и с просфорите”, поясни д-р Иглика Мишкова и допълни, че най-първобитните и известни просфорни печати у нас са тези от Северозападна България, а причина днес експонатите да са толкова рядко срещани е, че с времето предметите започвали да лепнат от кваса и честа практика било те да бъдат изгаряни.

“Печатът се изработва по-специален начин, по квасения хляб, за който също има изисквания, по-какъв начин да бъде замесен кваса, кога да бъде хванат кваса.. той е този, който дава душата на хляба и за да може да се ползва определен печат той трябва да притежава няколко важни полета. Най-напред в центъра всички сте видели един знак Иисус Христос ника – едно квадратче, което много често се мултиплицира по едно от рамената на страстта. Освен този знак имаме още две полета – едното е полето, посветено на Света Богородица, като това са символите Мария – майка на Господ и около нейното изписване на името са поставени задължително гъбата и копието, с което е измъчван Христос и едно пак квадратче, в което има по три триъгълника – това са деветте евангелски чина. Това са печатите, които се използват за евхаристията, която е част от православната литургия”, разказа уредникът в Националния етнографски музей към БАН.

Другият тип просфорни печати са т.нар. волгични или благословени печати, които бяха представени от Института по време на откриването на изложбата. “Много често те са с ликовете на най-различни светци и се правят обикновено хлябове, които са посветени на някой светия, който е патрон на храма, а защо не и на семействата. Освен с църквата, просфората е затворена и в един друг цикъл на домашното производство на обредните хлябове. Всички вие сигурно знаете, че за да се направи един обреден хляб има куп изисквания – обикновено брашното трябва да е най-хубаво, хората го пазят специално за празниците и за да имаме празник наистина трябва да имаме обреден хляб. Хората поставят най-различни пластични украси в зависимост от празника, от това, което е локално като традиция в региона, защото всеки край си има своите правила. По същия начин се слагат определен брой просфорни печати, когато е свързано със смъртта на човека или когато е свързано с някакъв по-неприятен повод“, добави още д-р Иглика Мишкова.

Един от най-интересните печати, върху който бе акцентирано от етнолога и уредник е този с лика на “Св. Василий Велики”, който бил изработен в един от скитовете на Света гора.

“Той е бил популярен с изкусните си майстори дърворезбари, които изработвали прекрасни просфорни печати, фини дървени лъжици и специални икони от дърво, като успявали да направят изображенията само с помощта на игла”, разказа още д-р Мишкова.

В изложбата е включен и документален видеоклип, който представя нагледно техниката, по която монасите са правели своите обредни хлябове в Света гора. Изложбата “Просфори” ще остане в музей “Старото школо” в Трявна до края на месеца.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица