Свържи се с нас

Култура

Интересни факти за създаването на Габровската математическа гимназия

Published

on

През настоящата година се навършват 50 години от създаването на Математическата гимназия в Габрово. За идеята, пътя, откриването, за трудностите и успехите най-точно „разказват” запазените архивни документи. Идеята за откриване на Математическа гимназия в нашия град е формулирана през ноември 1971 г. с писмо от Изпълнителния комитет на тогавашния Окръжен народен съвет (ИК на ОНС)  до Министерството на народната просвета.

В него са обосновани мотивите за искането за откриване на такова училище в града, като най-важните са нарасналите нужди за подготовка на кандидати за инженерно-техническите специалности на висшите учебни заведения и на териториално-изчислителните центрове. В писмото председателя на ИК на ОНС Ив. Иванов пише следното „..ИК на ОНС счита за необходимо и целесъобразно през следващата година в Габрово да се открие специална математическа гимназия. За целта предлагаме от учебната 1972/1973 г. съществуващите две физико-математически паралелки към Априловска гиманзия да се трансформират в математически, а от следващата учебна година в Габрово да се разкрие Математическа гимназия”. Откриването ѝ като самостоятелно учебно заведение става факт от 1 септ. 1972 г.,  съгласно Заповед № 1957 от 2 юни 1972 г. на Министерството на Народната просвета.  

За официалното откриване на новото училище се разработва план с включени дейности като кратка художествена програма, участие на духова музика, естетическа украса, отпечатване на 500 покани и 100 паметни картички, официална част с гости и тържествен ритуал за връчване на знамето на училището и т.н. Мястото е тогавашната партийна зала (днес зала „Възраждане”), като тържеството започва с поднасяне на цветя на паметника на Васил Априлов и продължава с тържество. Приветствия изнасят директора Вергил Димитров и представители на партийните структури в града.

Новото училище не разполага със собствена сграда и с Решение  на ИК на ГНС от 25 авг. 1972 г., то е настанено в помещенията на Междуокръжна партийна школа в сградата на Изчислителния център  в Габрово. Списъкът на първия екип на училището се състои от 23 души: директор Вергил Димитров, зам.директор Иван Петков, учители, административен персонал и хигиенисти.  В VIII клас са приети 116 ученика, в IX-ти- 106, част от тях с конкурсен изпит по Математика.  

Друг интересен момент от най-ранната история на гимназията е изборът на име. През февруари 1973 г.  учителския и ученически колектив на гимназията изготвя предложение до ИК на ГНС – Габрово, за именуване  на  гимназията на името на Николай Коперник – велик математик, физик и астроном.  Градската управа дава съгласивето си за това. Липсва последващ документ на гимназията, където тя да е наречена с това име, а продължава да се нарича Математическа гимназия – Габрово. Междувременно сагата с  осигуряване на подходящи помещения на новото училище продължава.

През 1973 г. двете гимназии в града споделят една база, т.к. дадените предната година помещения на Математическата гимназия са отнети. Базата е крайно недостатъчна. За да се реши донякъде проблема, специална комисия на Градския народен съвет, предоставя  на Математическата гимназия помещение на ул. „Юрий Венелин” № 1, собственост на наследниците на Иван Чехлевски и Петко Табаков. Независимо от всички първи трудности,  приемът на училището се увеличава и достига до 16 паралелки. Въвежда се за първи път и производствено обучение – преработка на пластмасите с базов център завод „Капитан дядо Никола” – Габрово, студена обработка на металите – с база учебните работилници на Априловска гимназия и Учителския институт и програмирането и числени методи с бази – ТИЦ „Богомил Гъдев” и ЕИЦ „Георги Генев” – Габрово.

Нуждата от подходяща материална база става още по-голяма. За целта, съгласно Заповед № 955 от 14 авг. 1980 г. на председателя на Общинския народен съвет – Габрово, на гимназията се предоставя държавен имот в двора на Техникума по механотехника „Д-р Никола Василиади”, представляващ четириетажна училищна сграда.  Въпреки всички трудности, Математическата гимназия изгражда своя авторитет и става базово училище за тогавашния Габровски окръг. Учебната 1981-1982 г. е юбилейна, навършват се 10 години от нейното създаване.

По този повод на тържеството, по случай 24 май 1982 г. гимназията се мести и е настанена в новата сграда на Априловска гимназия – Габрово, кв. Радичевец, като така окончателно се решава проблема с подходяща материална база. През същата учебна година, ръководството на училището приема за свой патрон името на заслужилия габровец Иван Гюзелев. Така, 10 години след откриването си, Математическата гиманзия се сдобива с подходяща сграда и име.

Още интересни факти от историята на училището се съхраняват в неговия фонд, в Държавен архив – Габрово. В него са систематизирани документи за периода от неговото откриване през 1972 г., до 1993 г. Сред тях са правилници за вътрешния трудов ред, кореспонденция по учебно-възпитателната дейност,  заповеди на директора от разпоредителен характер,  протоколни книги от заседания на Педагогическия съвет, списъци на педагогическия персонал по образец, щатни разписания, годишни планове, годишни комплексни планове за дейността, годишни отчети  и др. 

Предстои предаването от страна на училището на  на документи, създадени от дейността му за периода 1994 – 2002 г. Освен в неговия фонд, документи за училището се пазят във фонда на Окръжен народен съвет – Габрово, а особено интересни са съхранените снимки във фондовете на Окръжен център за фотообслужване и фотопропаганда и на фотографа Георги Рачев. Там са запазени ценни кадри от строежа и откриването на сегашната сграда в кв. „Радичевец”, от учебни часове, бригади, плувни състезания, първи учебен ден, годишнини, конференции и др.

А в личния фонд на учителя Стефан Моров се пази един от най-интересните документи: заповедта за откриване на Математическата гимназия от 1972 г,, отпечатана на гърба на пощенска картичка с изглед от Габрово. Всички представени документи, свързани с историята на училището са достъпни за читатели и изследователи.

Автор: Цветомира Койчева, началник-отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеят на хумора и сатирата гостува в Претория

Published

on

На 4 октомври бе открита представителната изложба „Нашият общ свят – усмихнати послания от България“ в гр. Претория, Южна Африка. Изложбата се организира от Посолството на Р България в Южна Африка в партньорство с Музея на хумора и сатирата в Габрово и Националната библиотека на Южна Африка.

Изложбата представя селекция от съвременни български карикатури, дело на водещите български художници в тази област. По този начин един популярен жанр на изобразителното изкуство се превръща в духовен мост между Южна Африка и България, като скъсява разстоянието между двете страни. Защото изкуството на карикатурата е универсално, забавно и разпознаваемо – гледано от София или от Йоханесбург.

Изложбата бе открита от посланика на Р България в Южна Африка Н.Пр. Мария Павлова Цоцоркова, в присъствието на членове на дипломатическия корпус, академичната общност, представители на медиите и българската диаспора в Южна Африка. Идеята за изложбата и включените в нея творби бяха представени от нейния куратор художника Калин Николов, който запозна присъстващите и с историята на българската карикатура. 

Селекцията от колекцията на Музея включва 40 работи от Анри Кулев, Велин Андреев, Димитър Томов, Борис Димовски, Румен Драгостинов, Трайко Попов, Ивайло Цветков, Ириен Трендафилов, Диляна Николова, Светла Христова, Любомир Михайлов, Йовчо Савов, Христо Комарницки и др., както и 12 творби от бащите на българската карикатура Александър Божинов, Илия Бешков, Стоян Венев.

Изложбата е насочена към всички любители на изобразителното изкуство от академичните и образователни среди, младежките и граждански организации, представители на дипломатическия корпус, книгоиздаването, културните секции на медиите, българската общност в РЮА и широката южноафриканска общественост. 

Представените творби надхвърлят актуалността на обикновената карикатура и вписват имената си в златния фонд на българското изобразително изкуство. Някои от тях – Доньо Донев, Борис Димовски, Георги Чаушов – често понасят ударите на социалистическата цензура, която следи съдържанието на всеки брой на печата.

Творбите са в традициите на цветната графика със сатирична нотка. Приложените техники включват рисунка с туш или черна темпера, както и концептуално оцветяване с пастел, цветен молив и акварел. Сложна образност, както и използването на символи от сюрреалистични картини, литература, кино и плакати, са неразделни атрибути. Нарисувани в стила на съвременния сатиричен език, творбите представят интелектуалната школа в българската карикатура.

Изложбата се реализира по План-програмата от дейности на МВнР и на българските дипломатически и консулски представителства в чужбина в областта на публичната, културната и дигиталната дипломация и стратегическите комуникации за 2024 година и е реализирана с финансовата подкрепа на МВнР. Българската колекция от карикатури може да бъде разгледана в Националната библиотека на Южна Африка до 11 октомври 2024 г.

Зареди още

Култура

НМО-Габрово отбелязва 50-годишен юбилей с богата програма от събития

Published

on

На 18 октомври 2024 г. Националният музей на образованието в Габрово ще отбележи своя 50-годишен юбилей с разнообразна програма, която ще събере на едно място гости, партньори, дарители и приятели на музея. Честването ще предложи комбинация от изложби, срещи и културни събития, които подчертават приноса на музея към образователното наследство на България.

Празничната програма ще започне в 15.00 часа с откриването на външната експозиция „Благодетели и дарители за образование в Габрово“, която ще бъде разположена в Алеята на знанието в двора на музея. Тази експозиция ще отдаде заслужено внимание на личностите, които с дарителството си са подпомогнали развитието на образованието в региона.

След това, посетителите ще могат да разгледат изложбата „Национален център „Музейно училище” – мост между Училището и Музея“, разположена в залата за временни изложби на музея. Тази изложба ще демонстрира как институцията изгражда връзка между миналото и съвременността, свързвайки училището с музейното дело.

В 16.00 часа ще бъде представена и друга външна експозиция, посветена на Васил Априлов, един от водещите благодетели на новобългарското образование. Тя ще бъде разположена пред паметника на Априлов, който е символ на просветното дело в града.

От 16.00 до 17.30 ч Националният музей на образованието ще стане сцена на „Среща на поколенията“. Бивши служители на музея, дарители, партньори и приятели ще се съберат, за да споделят спомени и поздравления по повод юбилея. След официалната част на събитието ще се проведе коктейл, който ще създаде неформална атмосфера за обмяна на опит и идеи сред присъстващите.

Кулминацията на празника ще бъде вечерният концерт, организиран от Народно читалище „Габрово – 2002“ в партньорство с Община Габрово. Концертът ще се състои в 18.00 часа в зала „Възраждане“ и ще предложи богат културен спектакъл, който ще подчертае значението на Националния музей на образованието за града и страната.

Зареди още

Култура

Габровски таланти блестят на „Северно сияние“

Published

on

От 4 до 6 октомври в емблематичната сграда на Доходното здание в Русе се проведе 28-ото издание на международния конкурс за млади изпълнители на българска и популярна песен „Северно сияние“. В престижното събитие се включиха млади певци и певици от цялата страна, демонстрирайки своя музикален талант пред авторитетно жури.

Конкурсът, който вече се утвърждава като едно от значимите събития в музикалния календар на България, бе оценяван от именити музиканти като Тони Димитрова, композиторът Хайгашод Агасян, Ева Найденова от легендарната група „Тоника“ и музикалния продуцент Димчо Рубчев. Техният професионализъм и богат опит гарантираха високо ниво на оценяване и обективност.

Сред множеството впечатляващи млади изпълнители изпъкна 10-годишната Анастасия Плачкова, която завоюва първа награда във втора възрастова група. Малката певица от школата на Зора Колева „Wild Sound“ към читалище „Будителите 2017“, Габрово, показа изключителен вокален талант, изпълнявайки песните „Остани тази нощ“ и „Never Enough“.

Силната конкуренция в категорията не попречи на Анастасия да впечатли журито и публиката със своята техника и емоционално изпълнение. Конкурсът „Северно сияние“ продължава да бъде сцена за изява на новото поколение музикални таланти в България, вдъхновявайки младите изпълнители да преследват мечтите си и да развиват своите способности.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица