Култура
Интересни факти за създаването на Габровската математическа гимназия
През настоящата година се навършват 50 години от създаването на Математическата гимназия в Габрово. За идеята, пътя, откриването, за трудностите и успехите най-точно „разказват” запазените архивни документи. Идеята за откриване на Математическа гимназия в нашия град е формулирана през ноември 1971 г. с писмо от Изпълнителния комитет на тогавашния Окръжен народен съвет (ИК на ОНС) до Министерството на народната просвета.

В него са обосновани мотивите за искането за откриване на такова училище в града, като най-важните са нарасналите нужди за подготовка на кандидати за инженерно-техническите специалности на висшите учебни заведения и на териториално-изчислителните центрове. В писмото председателя на ИК на ОНС Ив. Иванов пише следното „..ИК на ОНС счита за необходимо и целесъобразно през следващата година в Габрово да се открие специална математическа гимназия. За целта предлагаме от учебната 1972/1973 г. съществуващите две физико-математически паралелки към Априловска гиманзия да се трансформират в математически, а от следващата учебна година в Габрово да се разкрие Математическа гимназия”. Откриването ѝ като самостоятелно учебно заведение става факт от 1 септ. 1972 г., съгласно Заповед № 1957 от 2 юни 1972 г. на Министерството на Народната просвета.
За официалното откриване на новото училище се разработва план с включени дейности като кратка художествена програма, участие на духова музика, естетическа украса, отпечатване на 500 покани и 100 паметни картички, официална част с гости и тържествен ритуал за връчване на знамето на училището и т.н. Мястото е тогавашната партийна зала (днес зала „Възраждане”), като тържеството започва с поднасяне на цветя на паметника на Васил Априлов и продължава с тържество. Приветствия изнасят директора Вергил Димитров и представители на партийните структури в града.
Новото училище не разполага със собствена сграда и с Решение на ИК на ГНС от 25 авг. 1972 г., то е настанено в помещенията на Междуокръжна партийна школа в сградата на Изчислителния център в Габрово. Списъкът на първия екип на училището се състои от 23 души: директор Вергил Димитров, зам.директор Иван Петков, учители, административен персонал и хигиенисти. В VIII клас са приети 116 ученика, в IX-ти- 106, част от тях с конкурсен изпит по Математика.

Друг интересен момент от най-ранната история на гимназията е изборът на име. През февруари 1973 г. учителския и ученически колектив на гимназията изготвя предложение до ИК на ГНС – Габрово, за именуване на гимназията на името на Николай Коперник – велик математик, физик и астроном. Градската управа дава съгласивето си за това. Липсва последващ документ на гимназията, където тя да е наречена с това име, а продължава да се нарича Математическа гимназия – Габрово. Междувременно сагата с осигуряване на подходящи помещения на новото училище продължава.
През 1973 г. двете гимназии в града споделят една база, т.к. дадените предната година помещения на Математическата гимназия са отнети. Базата е крайно недостатъчна. За да се реши донякъде проблема, специална комисия на Градския народен съвет, предоставя на Математическата гимназия помещение на ул. „Юрий Венелин” № 1, собственост на наследниците на Иван Чехлевски и Петко Табаков. Независимо от всички първи трудности, приемът на училището се увеличава и достига до 16 паралелки. Въвежда се за първи път и производствено обучение – преработка на пластмасите с базов център завод „Капитан дядо Никола” – Габрово, студена обработка на металите – с база учебните работилници на Априловска гимназия и Учителския институт и програмирането и числени методи с бази – ТИЦ „Богомил Гъдев” и ЕИЦ „Георги Генев” – Габрово.
Нуждата от подходяща материална база става още по-голяма. За целта, съгласно Заповед № 955 от 14 авг. 1980 г. на председателя на Общинския народен съвет – Габрово, на гимназията се предоставя държавен имот в двора на Техникума по механотехника „Д-р Никола Василиади”, представляващ четириетажна училищна сграда. Въпреки всички трудности, Математическата гимназия изгражда своя авторитет и става базово училище за тогавашния Габровски окръг. Учебната 1981-1982 г. е юбилейна, навършват се 10 години от нейното създаване.

По този повод на тържеството, по случай 24 май 1982 г. гимназията се мести и е настанена в новата сграда на Априловска гимназия – Габрово, кв. Радичевец, като така окончателно се решава проблема с подходяща материална база. През същата учебна година, ръководството на училището приема за свой патрон името на заслужилия габровец Иван Гюзелев. Така, 10 години след откриването си, Математическата гиманзия се сдобива с подходяща сграда и име.
Още интересни факти от историята на училището се съхраняват в неговия фонд, в Държавен архив – Габрово. В него са систематизирани документи за периода от неговото откриване през 1972 г., до 1993 г. Сред тях са правилници за вътрешния трудов ред, кореспонденция по учебно-възпитателната дейност, заповеди на директора от разпоредителен характер, протоколни книги от заседания на Педагогическия съвет, списъци на педагогическия персонал по образец, щатни разписания, годишни планове, годишни комплексни планове за дейността, годишни отчети и др.
Предстои предаването от страна на училището на на документи, създадени от дейността му за периода 1994 – 2002 г. Освен в неговия фонд, документи за училището се пазят във фонда на Окръжен народен съвет – Габрово, а особено интересни са съхранените снимки във фондовете на Окръжен център за фотообслужване и фотопропаганда и на фотографа Георги Рачев. Там са запазени ценни кадри от строежа и откриването на сегашната сграда в кв. „Радичевец”, от учебни часове, бригади, плувни състезания, първи учебен ден, годишнини, конференции и др.
А в личния фонд на учителя Стефан Моров се пази един от най-интересните документи: заповедта за откриване на Математическата гимназия от 1972 г,, отпечатана на гърба на пощенска картичка с изглед от Габрово. Всички представени документи, свързани с историята на училището са достъпни за читатели и изследователи.
Автор: Цветомира Койчева, началник-отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Култура
Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май


Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.
От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.
И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.
Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.
Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.
Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.
В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.
За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Култура
Кметица меси питка за Валентин Велчев

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

-
Кримипреди 7 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Културапреди 7 дниИсторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“
-
Културапреди 2 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Кримипреди 3 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди 17 часаКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Кримипреди 2 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 17 часаКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Кримипреди 14 часаЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)











