Култура
Интересни факти за създаването на Габровската математическа гимназия
През настоящата година се навършват 50 години от създаването на Математическата гимназия в Габрово. За идеята, пътя, откриването, за трудностите и успехите най-точно „разказват” запазените архивни документи. Идеята за откриване на Математическа гимназия в нашия град е формулирана през ноември 1971 г. с писмо от Изпълнителния комитет на тогавашния Окръжен народен съвет (ИК на ОНС) до Министерството на народната просвета.

В него са обосновани мотивите за искането за откриване на такова училище в града, като най-важните са нарасналите нужди за подготовка на кандидати за инженерно-техническите специалности на висшите учебни заведения и на териториално-изчислителните центрове. В писмото председателя на ИК на ОНС Ив. Иванов пише следното „..ИК на ОНС счита за необходимо и целесъобразно през следващата година в Габрово да се открие специална математическа гимназия. За целта предлагаме от учебната 1972/1973 г. съществуващите две физико-математически паралелки към Априловска гиманзия да се трансформират в математически, а от следващата учебна година в Габрово да се разкрие Математическа гимназия”. Откриването ѝ като самостоятелно учебно заведение става факт от 1 септ. 1972 г., съгласно Заповед № 1957 от 2 юни 1972 г. на Министерството на Народната просвета.
За официалното откриване на новото училище се разработва план с включени дейности като кратка художествена програма, участие на духова музика, естетическа украса, отпечатване на 500 покани и 100 паметни картички, официална част с гости и тържествен ритуал за връчване на знамето на училището и т.н. Мястото е тогавашната партийна зала (днес зала „Възраждане”), като тържеството започва с поднасяне на цветя на паметника на Васил Априлов и продължава с тържество. Приветствия изнасят директора Вергил Димитров и представители на партийните структури в града.
Новото училище не разполага със собствена сграда и с Решение на ИК на ГНС от 25 авг. 1972 г., то е настанено в помещенията на Междуокръжна партийна школа в сградата на Изчислителния център в Габрово. Списъкът на първия екип на училището се състои от 23 души: директор Вергил Димитров, зам.директор Иван Петков, учители, административен персонал и хигиенисти. В VIII клас са приети 116 ученика, в IX-ти- 106, част от тях с конкурсен изпит по Математика.

Друг интересен момент от най-ранната история на гимназията е изборът на име. През февруари 1973 г. учителския и ученически колектив на гимназията изготвя предложение до ИК на ГНС – Габрово, за именуване на гимназията на името на Николай Коперник – велик математик, физик и астроном. Градската управа дава съгласивето си за това. Липсва последващ документ на гимназията, където тя да е наречена с това име, а продължава да се нарича Математическа гимназия – Габрово. Междувременно сагата с осигуряване на подходящи помещения на новото училище продължава.
През 1973 г. двете гимназии в града споделят една база, т.к. дадените предната година помещения на Математическата гимназия са отнети. Базата е крайно недостатъчна. За да се реши донякъде проблема, специална комисия на Градския народен съвет, предоставя на Математическата гимназия помещение на ул. „Юрий Венелин” № 1, собственост на наследниците на Иван Чехлевски и Петко Табаков. Независимо от всички първи трудности, приемът на училището се увеличава и достига до 16 паралелки. Въвежда се за първи път и производствено обучение – преработка на пластмасите с базов център завод „Капитан дядо Никола” – Габрово, студена обработка на металите – с база учебните работилници на Априловска гимназия и Учителския институт и програмирането и числени методи с бази – ТИЦ „Богомил Гъдев” и ЕИЦ „Георги Генев” – Габрово.
Нуждата от подходяща материална база става още по-голяма. За целта, съгласно Заповед № 955 от 14 авг. 1980 г. на председателя на Общинския народен съвет – Габрово, на гимназията се предоставя държавен имот в двора на Техникума по механотехника „Д-р Никола Василиади”, представляващ четириетажна училищна сграда. Въпреки всички трудности, Математическата гимназия изгражда своя авторитет и става базово училище за тогавашния Габровски окръг. Учебната 1981-1982 г. е юбилейна, навършват се 10 години от нейното създаване.

По този повод на тържеството, по случай 24 май 1982 г. гимназията се мести и е настанена в новата сграда на Априловска гимназия – Габрово, кв. Радичевец, като така окончателно се решава проблема с подходяща материална база. През същата учебна година, ръководството на училището приема за свой патрон името на заслужилия габровец Иван Гюзелев. Така, 10 години след откриването си, Математическата гиманзия се сдобива с подходяща сграда и име.
Още интересни факти от историята на училището се съхраняват в неговия фонд, в Държавен архив – Габрово. В него са систематизирани документи за периода от неговото откриване през 1972 г., до 1993 г. Сред тях са правилници за вътрешния трудов ред, кореспонденция по учебно-възпитателната дейност, заповеди на директора от разпоредителен характер, протоколни книги от заседания на Педагогическия съвет, списъци на педагогическия персонал по образец, щатни разписания, годишни планове, годишни комплексни планове за дейността, годишни отчети и др.
Предстои предаването от страна на училището на на документи, създадени от дейността му за периода 1994 – 2002 г. Освен в неговия фонд, документи за училището се пазят във фонда на Окръжен народен съвет – Габрово, а особено интересни са съхранените снимки във фондовете на Окръжен център за фотообслужване и фотопропаганда и на фотографа Георги Рачев. Там са запазени ценни кадри от строежа и откриването на сегашната сграда в кв. „Радичевец”, от учебни часове, бригади, плувни състезания, първи учебен ден, годишнини, конференции и др.
А в личния фонд на учителя Стефан Моров се пази един от най-интересните документи: заповедта за откриване на Математическата гимназия от 1972 г,, отпечатана на гърба на пощенска картичка с изглед от Габрово. Всички представени документи, свързани с историята на училището са достъпни за читатели и изследователи.
Автор: Цветомира Койчева, началник-отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Идеи и гласове за бъдещето на културния туризъм

Проф. д-р Светла Димитрова, председател на Българския национален комитет на ИКОМ и директор на музей „Етър“, прикани музейните директори да бъдат по-смели в представянето на културното наследство, което според нея не просто носи стойност, а има и потенциал да привлича приходи, а България – уникално място със своя непрекъснат исторически континуитет.
Това стана по време на нейното изказване на работна среща с представители на музеите в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив, където бе представена „Визия за развитие на културния туризъм в България“. Срещата бе водена от министър Мирослав Боршош.

Официалните гости на събитието бяха генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев, заместник-кметът по култура археология и туризъм на Пловдив Пламен Панов, изпълнителният директор на Регионален център за опазване на нематериално културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова, председателят на Българския национален комитет на ИКОМ проф. Светла Димитрова, председателят на Сдружение „Български музеи“ д-р Огнян Тодоров и други.
Срещата започна с думите на министъра на туризма в оставка Мирослав Боршош, който подчерта, че независимо от бъдещото политическо ръководство, културният туризъм следва да бъде в центъра на тематичните акценти през новата година.

Той припомни, че България дълго време се е развивала основно в посока летен и частично зимен туризъм, но последните данни показват рязък ръст на вътрешните пътувания.
Генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев посочи, че БТА е естествената информационна платформа за българските културни институции.
Той припомни създаването на редакция ЛИК, която системно отразява културния живот у нас и по света, и сподели, че агенцията вече има договори с 12 музеи и галерии, които редовно предоставят свои програми и събития.
Д-р Огнян Тодоров от Сдружение Български музеи очерта трите основни приоритета на организацията: включването на 49 общински музея в държавна финансова рамка, подобряване на условията и задържане на специалистите, и осигуряване на стабилни средства за проектна дейност.

Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев също сподели визия за по-активно участие на медиите в подкрепа на българския туризъм. По неговите думи това може да стане чрез разкази за музейните пространства с видео материали, които да достигат до публиката онлайн и чрез ефирно време.
Д-р Ирена Тодорова от Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО припомни, че музеите са пазители не само на предмети, но и на нематериални традиции и знания. Тя изтъкна, че още от 2015 г. ЮНЕСКО работи активно за популяризиране на тази роля на музеите.


Култура
Обявено е 12-то издание на конкурса за събитие на годината в областта на културата

Обявено е дванадесетото издание на конкурса за събитие на годината в областта на културата. Зрители, граждани, творци, автори и изпълнители могат да правят предложения за своите фаворити от 12 до 23 януари.
Отличия и номинации за свои спектакли през изминалата година вече получиха Кукленият и Драматичния театър в Габрово. И не само те. Ще ги припознаят ли габровци като висок художествен факт и емоционална провокация?
„Без Ви да даваме насока, или Ви влияем, с горните два примера само напомняме, че можете да се разровите в спомените си, да надникнете в сърцето си и фотоалбумите си, за да дадете личната си оценка.
Уверяваме Ви, Вашето мнение е важно. Не за организаторите на конкурса, а за самите творци, за Габрово като общност и духовно средище вече 165 години. За Вас самите, които и през тази година ще седнете „на първия ред”.
Започна набирането на предложения за участие в ежегодния конкурс „Събитие в областта на културата” – Габрово 2025″, споделят организаторите на инициативата.
Клубът на будителите към НЧ „Будителите 2017” ще връчи своята награда както всяка година. Конкурсът отличава събитието, докоснало сърцата на габровци през изминалата година и прави своеобразна ретроспекция на създадения в общността културен продукт.
Предложенията се приемат от 12 до 23 януари 2026 г. на e-mail: buditelite@mail.bg и buditelite@buditelite.bg, или във Фейсбук на страницата Народно Читалище „Будителите 2017“ и на страницата „Клуб на будителите“ .
Гласуването за номинираните събития ще продължи от 26 януари до 20 февруари по същия начин. Вотът на публиката и журито ще определят събитието на Габрово в областта на културата за 2025 година и победителят ще получи специалната годишна награда. Наградите ще бъдат връчени на церемония през март.


Култура
Три златни медала за Музикален клуб „Весела“ от клавирния конкурс „Орион“

Младите пианисти от Музикален клуб „Весела“ отново доказаха своя висок професионализъм и талант, като спечелиха впечатляващи отличия на престижния Национален клавирен конкурс „Орион“, проведен в София през 2025 година. Три златни медала завоюваха Полина Флориду (11 клас), Мира Русинова (9 клас) и Кристина Стефанова (4 клас), които безапелационно грабнаха първите награди в своите възрастови групи.
Техните блестящи изпълнения впечатлиха журито и публиката, като още веднъж доказаха, че Музикален клуб „Весела“ е средище на изключителни млади таланти. Сребърни медали в надпреварата заслужиха Адриана Кънева (12 клас) и Ай Хасегава (10 клас), а бронзово отличие донесе Иво Велков (9 клас).


Всички участници впечатлиха журито, съставено от преподаватели и пианисти от Националната музикална академия. Председателят на журито, проф. Борислава Танева, отправи специални поздравления към клавирния педагог Весела Пенева за нейната всеотдайност, високо ниво на подготовка и забележителните постижения на нейните ученици.


Конкурсът „Орион“ се провежда вече пета поредна година в къщата-музей „Панчо Владигеров“ – място, което носи духа и вдъхновението на един от най-великите български композитори.


Събитието обединява както любители пианисти, така и ученици от музикалните училища, а тази година към тях се присъединиха и млади композитори, които представиха свои клавирни творби. Задушевната атмосфера в дома на Владигеров и срещата с изкуството на връстниците им мотивира младите музиканти за нови постижения и вдъхновения.


-
Новинипреди 6 дниУченик от НАГ извади кръста от водите на „Янтра“ в Габрово
-
Новинипреди 7 дниГаброво ще отбележи Богоявление с ритуал по потапяне на кръста
-
Новинипреди 7 дниМомче е първото родено бебе в Габрово
-
Новинипреди 5 дниЧестит Ивановден!
-
Новинипреди 4 дниПътищата в региона са проходими при зимни условия
-
Културапреди 2 часаОбявено е 12-то издание на конкурса за събитие на годината в областта на културата
-
Кримипреди един часМъж с девет присъди подкара кола с фалшиви номера, бягайки от полицаи
-
Културапреди 2 часаИдеи и гласове за бъдещето на културния туризъм









