Култура
Интересни факти за създаването на Габровската математическа гимназия
През настоящата година се навършват 50 години от създаването на Математическата гимназия в Габрово. За идеята, пътя, откриването, за трудностите и успехите най-точно „разказват” запазените архивни документи. Идеята за откриване на Математическа гимназия в нашия град е формулирана през ноември 1971 г. с писмо от Изпълнителния комитет на тогавашния Окръжен народен съвет (ИК на ОНС) до Министерството на народната просвета.

В него са обосновани мотивите за искането за откриване на такова училище в града, като най-важните са нарасналите нужди за подготовка на кандидати за инженерно-техническите специалности на висшите учебни заведения и на териториално-изчислителните центрове. В писмото председателя на ИК на ОНС Ив. Иванов пише следното „..ИК на ОНС счита за необходимо и целесъобразно през следващата година в Габрово да се открие специална математическа гимназия. За целта предлагаме от учебната 1972/1973 г. съществуващите две физико-математически паралелки към Априловска гиманзия да се трансформират в математически, а от следващата учебна година в Габрово да се разкрие Математическа гимназия”. Откриването ѝ като самостоятелно учебно заведение става факт от 1 септ. 1972 г., съгласно Заповед № 1957 от 2 юни 1972 г. на Министерството на Народната просвета.
За официалното откриване на новото училище се разработва план с включени дейности като кратка художествена програма, участие на духова музика, естетическа украса, отпечатване на 500 покани и 100 паметни картички, официална част с гости и тържествен ритуал за връчване на знамето на училището и т.н. Мястото е тогавашната партийна зала (днес зала „Възраждане”), като тържеството започва с поднасяне на цветя на паметника на Васил Априлов и продължава с тържество. Приветствия изнасят директора Вергил Димитров и представители на партийните структури в града.
Новото училище не разполага със собствена сграда и с Решение на ИК на ГНС от 25 авг. 1972 г., то е настанено в помещенията на Междуокръжна партийна школа в сградата на Изчислителния център в Габрово. Списъкът на първия екип на училището се състои от 23 души: директор Вергил Димитров, зам.директор Иван Петков, учители, административен персонал и хигиенисти. В VIII клас са приети 116 ученика, в IX-ти- 106, част от тях с конкурсен изпит по Математика.

Друг интересен момент от най-ранната история на гимназията е изборът на име. През февруари 1973 г. учителския и ученически колектив на гимназията изготвя предложение до ИК на ГНС – Габрово, за именуване на гимназията на името на Николай Коперник – велик математик, физик и астроном. Градската управа дава съгласивето си за това. Липсва последващ документ на гимназията, където тя да е наречена с това име, а продължава да се нарича Математическа гимназия – Габрово. Междувременно сагата с осигуряване на подходящи помещения на новото училище продължава.
През 1973 г. двете гимназии в града споделят една база, т.к. дадените предната година помещения на Математическата гимназия са отнети. Базата е крайно недостатъчна. За да се реши донякъде проблема, специална комисия на Градския народен съвет, предоставя на Математическата гимназия помещение на ул. „Юрий Венелин” № 1, собственост на наследниците на Иван Чехлевски и Петко Табаков. Независимо от всички първи трудности, приемът на училището се увеличава и достига до 16 паралелки. Въвежда се за първи път и производствено обучение – преработка на пластмасите с базов център завод „Капитан дядо Никола” – Габрово, студена обработка на металите – с база учебните работилници на Априловска гимназия и Учителския институт и програмирането и числени методи с бази – ТИЦ „Богомил Гъдев” и ЕИЦ „Георги Генев” – Габрово.
Нуждата от подходяща материална база става още по-голяма. За целта, съгласно Заповед № 955 от 14 авг. 1980 г. на председателя на Общинския народен съвет – Габрово, на гимназията се предоставя държавен имот в двора на Техникума по механотехника „Д-р Никола Василиади”, представляващ четириетажна училищна сграда. Въпреки всички трудности, Математическата гимназия изгражда своя авторитет и става базово училище за тогавашния Габровски окръг. Учебната 1981-1982 г. е юбилейна, навършват се 10 години от нейното създаване.

По този повод на тържеството, по случай 24 май 1982 г. гимназията се мести и е настанена в новата сграда на Априловска гимназия – Габрово, кв. Радичевец, като така окончателно се решава проблема с подходяща материална база. През същата учебна година, ръководството на училището приема за свой патрон името на заслужилия габровец Иван Гюзелев. Така, 10 години след откриването си, Математическата гиманзия се сдобива с подходяща сграда и име.
Още интересни факти от историята на училището се съхраняват в неговия фонд, в Държавен архив – Габрово. В него са систематизирани документи за периода от неговото откриване през 1972 г., до 1993 г. Сред тях са правилници за вътрешния трудов ред, кореспонденция по учебно-възпитателната дейност, заповеди на директора от разпоредителен характер, протоколни книги от заседания на Педагогическия съвет, списъци на педагогическия персонал по образец, щатни разписания, годишни планове, годишни комплексни планове за дейността, годишни отчети и др.
Предстои предаването от страна на училището на на документи, създадени от дейността му за периода 1994 – 2002 г. Освен в неговия фонд, документи за училището се пазят във фонда на Окръжен народен съвет – Габрово, а особено интересни са съхранените снимки във фондовете на Окръжен център за фотообслужване и фотопропаганда и на фотографа Георги Рачев. Там са запазени ценни кадри от строежа и откриването на сегашната сграда в кв. „Радичевец”, от учебни часове, бригади, плувни състезания, първи учебен ден, годишнини, конференции и др.
А в личния фонд на учителя Стефан Моров се пази един от най-интересните документи: заповедта за откриване на Математическата гимназия от 1972 г,, отпечатана на гърба на пощенска картичка с изглед от Габрово. Всички представени документи, свързани с историята на училището са достъпни за читатели и изследователи.
Автор: Цветомира Койчева, началник-отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.
Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.
След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.
Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

-
Новинипреди 6 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Кримипреди 5 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха
-
Културапреди 6 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Любопитнопреди 5 дниЦъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)
-
Новинипреди 6 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Новинипреди 6 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Културапреди 5 дниИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век








