Свържи се с нас

Новини

50 години ПМГ „Академик Иван Гюзелев“ – Габрово

Published

on

Природоматематическа гимназия „Академик Иван Гюзелев“ – Габрово отбеляза своята 50 – годишнина с редица мероприятия, неспирни изненади, хиляди пожелания, срещи с бивши и настоящи възпитаници, учители, приятели и гости.

За да уважат празника бяха областният управител Ралица Манолова и нейният заместник Ивелин Стоянов, кметът на Община Габрово Таня Христова, заместник – кметът Невена Минева, началникът на РУО – Габрово Георги Маринов, директорът на Регионалната библиотека Савина Цонева, директорът на драматичния театър Петко Койчев, началникът на Държавен архив – Габрово, председателят на СБУ Ренета Колева.

Началото на празника беше дадено с откриване на STEM центъра на училището, в който вече година учениците имат възможност да изучават, изследват и прилагат различни науки.

По думите на директора на ПМГ-Габрово г-жа Цветана Кюмюрджиева – там те са щастливи. Гостите имаха възможността да посетят кабинетите и да видят как се обучават децата.

Веднага след това дойде ред и на поздравленията за годишнината. В своето обръщение Ралица Манолова отбеляза, че когато човек влезе в едно такова училище, му се иска да се върне в годините назад, за да учи в така оборудвани стаи с тези прекрасни и вдъхновяващи мисли по стените.

„Не съм завършила Математическата гимназия, но учех тук по времето, когато и друго училище беше в нея. В този момент си мисля, каква символика има това, колко отворено е пространството и как е готово да приеме дори две училища. Това което сте направили и развили във времето, води към най – добрите резултати. В една от стаите видях мисълта на Ганди „Трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света“. Зарадвах се, защото това е моето разбиране за живота. Учителите винаги са били сред важните личности, които допринасят за развитието на обществото и държавата ни. През нашето Възраждане в първите училища влизат най-просветените българи, заедно със свещениците. Те поставят основите на националното ни самосъзнание. Повечето от най-великите наши личности са били и учители – Христо Ботев, Иван Вазов, Йордан Йовков… И както в началото бе словото, в началото на всеки съзнателен живот – стои един учител. И всеки от нас, като се обърне назад във времето си спомня за своя учител, онзи който е запалил искрата в него към знанието, към успеха, към това да иска да бъде и да го постигне. Вярвам, че в това училище запалвате не една искра, а цял огън, който гори и развива всички тези личности напред. Надявам се те да развиват Габрово и цялата област и Ви благодаря за всяко усилие, което сте положили“, споделе Ралица Манолова.

По повод 50-годишния юбилей на гимназията областният управител връчи на директора Почетна грамота „Дързостта да бъдеш ПЪРВИ“ за значим принос към образованието на поколения ученици, за активна просветна дейност, постигнати високи резултати и издигане авторитета на област Габрово!

„Като възпитаник на тази гимназия, съм изключително доволна и щастлива, че учениците ще имат възможността да се обучават в толкова комфортна и вдъхновяваща обстановка.

Това, в допълнение към интерактивните и визуални материали, които преподавателите използват в учебния процес може само да ги насърчава да откриват своите таланти и да се развиват.

Поздравления за директора, госпожа Цветана Кюмюрджиева, която днес получи грамота Неофит Рилски, която се връчва от министъра на образованието и науката, за цялостната ѝ професионална трудова дейност в системата на предучилищното и училищното образование“, заяви кметът на Габрово Таня Христова.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Проектът за Бюджет 2026 на Габрово бе публично представен (Видео)

Published

on

Проведе се публично обсъждане на проект на бюджета на Община Габрово за 2026 година.

Съгласно нормативната процедура проектобюджетът ще бъде входиран в Общински съвет до края на текущата седмица и ще бъде разгледан от съветниците през месец септември.

По време на обсъждането бяха изслушани предложенията на присъстващи граждани.

Сред исканията им бяха асвалтиране на няколко улици в различни квартали на града, благоустрояване на пространства, нови детски площадки, актуализиране разписанието на градския транспорт, видеонаблюдение на места, които са с потенциално рисков характер.

За част от отправените питания и предложения, гражданите получиха веднага отговор и коментар.

Зареди още

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица