Свържи се с нас

Култура

156 години от рождението на Пенчо Славейков

Published

on

Днес, 27 април, се навършват 156 години от рождението на големия български поет – Пенчо Петков Славейков. Една от знаковите фигури и емблематични личности, свързани с възрожденска Трявна. Житейският му път разказва г-жа Румяна Маркова – екскурзовод в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство-Трявна.

“Пенчо Славейков е роден в Трявна през 1866 г. Той е най-малкият син на поета и политик Петко Славейков. Детството му преминава в тревненската къща. Описват Пенчо Славейков като буйно и палаво дете, обичащо народните песни и танци. Първоначалното си образование получава в Трявна, след това учи в Сливен, Търново, София и Пловдив.

На 17 години претърпява тежък инцидент, който оказва влияние върху цялостния му живот и творчество. Благодарение на необикновения талант и волята за живот, той успява да надмогне болестта и страданието. Според Пенчо Славейков именно тези състояния на духа, правят човека свръхчовек, те помагат да овладее Битието, да постигне духовно спасение. Славейков учи философия в Лайпциг. Там се запознава с постиженията на немската и световна философска мисъл и култура. Доусъвършенства идеята си за самотния, но извисен духовно човек. По време на престоя си в Германия, Пенчо Славейков написва едни от най-запомнящите се свои произведения: „Ралица’’, „Бойко’’, „Неразделни’’, започва и епопеята „Кървава песен’’, която пише през целия си живот. Заедно с д-р К. Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов издават сп. „Мисъл’’. Те са от основоположниците на българския модернизъм.

Пенчо Славейков е личност с огромна култура и дръзка демократична мисъл. Прям в изказа си, той не спестява истините и цял живот се бори срещу злобата, завистта и дребнавостта. Като директор на Народния театър и по-късно като директор на Народната библиотека, той е подложен на унижение от страна на тогавашния министър на културата Стефан Бобчев.

Огромното огорчение и обидата към авторитета и способностите му, карат Пенчо Славейков да напусне България. Установява се в Италия, където през 1912 г., далеч от родината, умира.

Пенчо Славейков е един от най-талантливите поети на България, творчеството му е необятно, той твори във всички жанрове на българската литература. Пламенен мечтател – поборник за пълна свобода на твореца. Независим от читателите, от времето, волен да изразява всичко от себе си, съдещ за всичко „само по чувство, воден от минутни импулси на симпатия и антипатия.’’ Пенчо Славейков иска духа на днешния човек да бъде свободен, да всее „в съзнанието му човещина’’ – „с което оръжие да се бори в битвите на бъдещето’’. Няма друг поет, за когото да са изказани толкова противоречиви мнения и оценки. Едни го наричат „велик художник’’, други „жрецът воин’’, трети „жесток критик’’…

В едно свое стихотворение Пенчо Славейков пише:
„При моите песни приложен е моя портрет.
Мнозина ме мислят, мнозина зовът ме поет.
И шепнат: Щастливец между ни тук на земята
небесно чедо с лира вълшебна в ръката.“

Пенчо Славейко е наистина Щастливец, израснал в семейството на Петко и Ирина, той получава безценни житейски съвети и уроци. Щастливец е и със своите произведения, които и днес вълнуват нас читателите. И както самият Пенчо Славейков казва: „Истински поет е само онзи, които в прекрасни мерни звуци е схванал великата тайна да бъде изразител на мислите и чувствата на своята епоха и е бил кадърен да наложи на поезията оригиналния печат на своята личност.”

Днес родната къща на поета е превърната в музей “Петко и Пенчо Славейкови” под шапката на СМРЗИ-Трявна. Там се съхранява богат литературен и исторически архив, ценни книги и редки издания от личната библиотека на Петко Славейков, лични вещи, пачи пера, бакърени съдове и др.

В експозиционната зала посетителите могат да видят и лични вещи на майката на Пенчо Славейков – Ирина, за която Петко Славейков се жени през 1853 год. в Трявна.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Култура

Изложба „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“

Published

on

В Музейния център на РЕМО „Етър“ е представена изложбата „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“, която може да се види до 15 ноември 2025 г. Тя е част от XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който ще се състои от 6 до 8 септември 2025 г. с участието на занаятчии от Европа, Азия и Африка.

В свят, в който машините създават почти всичко, ръчното произведение отново привлича вниманието. То носи не само форма, но и история, жест и отношение. Музей „Етър“ вече над 60 години събира, съхранява и представя занаятите като част от живото културно наследство – материално и нематериално.

В изложбата са показани над 100 произведения на 41 съвременни български занаятчии – бижута, съдове, мебели, играчки, скулптури и ритуални предмети, изработени от керамика, текстил, метал, кожа, дърво и камък. Всяко произведение носи отпечатъка на личен стил, умение и въображение.

Изложбата показва българските занаятчии в световен контекст. Международен партньор на изложбата е фондация „Микеланджело“ с нейната занаятчийска мрежа Хомо Фабер, в чиито онлайн пътеводител са вписани повечето занаятчии, които са представени в „НОВОТО ЦЕННО“.

Чрез „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“ се показва как традиционните техники и форми могат да бъдат интерпретирани от съвременния творец, превръщайки занаятчийството в изкуство. Срещат се поколения, стилове и материали, но всички творби споделят общо послание: ръчното има бъдеще – и то е красиво.

Посетителите са поканени да усетят пулса на съвременното занаятчийство и да видят как традицията се адаптира към съвременната естетика и начин на живот. Изложбата е реализирана от музей „Етър“ по идея на директора проф. д-р Светла Димитрова, с куратор Росина Пенчева – посланик на Хомо Фабер за България. Съществен елемент от „НОВОТО ЦЕННО“ е дизайна – дело на екипа на арх. Антонина Илиева. Консултант е доц. д-р Красимира Кръстанова. Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Официалното откриване ще се състои в първия ден от XIX Международен панаир на традиционните занаяти – 6 септември. През трите дни на това значимо културно събитие – 6, 7 и 8 септември, шест от майсторите, чиито творби са включени в изложбата, ще демонстрират своите умения пред посетителите.

Авторите, включени в изложбата: Адриана Герасимова, Албена Джокова, Александра Георгиева – Sashettu, Александра Камбурова – Tulipa, Ангелина Цветкова, Антоанета Рамджулска – Ramjuly, Атанас Константинов – Artefakti, Боряна Хаджиминчева – БОД, Георги Троянов, Димитър Николаев, Димитър Станков, Евгения Цанкова, Емилиaн Бонев, Жаклина Жекова, Женя Адамова, Константин Златев, Лилиан Щерева, Людмил Йорданов, Нева Балникова, Николай Сърдъмов, Рами Хамуд, Силвия Чанева, Стопàн, Студио tochka & tochka, Христо Тоцев, Цветана Недева- Силвион – Kinderlist, Цветелина Алексиева, сем. Чушкареви, Яна Танковска, Яна Юнакова, Esnaf Toys, Mano de Ana, Maria’s Nature Toys, Mental Syndicate, NO\ON Design Studio, Ornamento, Pottery & Poetry, Rosie Eisor, Tikla, Twisted Mud Studio, &HUE.

Зареди още

Култура

Ценен ръкопис на 200 години издаде габровската Регионална библиотека

Published

on

Излезе от печат „Габровски сборник” от 1824 година – юбилейно фототипно издание, посветено на 200-годишнината от написването на ръкописа и 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, информира Савина Цонева, директор на РБ „Априлов – Палаузов“.

Сборникът е наречен с това име заради мястото на написване и заради града, в който е роден един от българските нови преподобномъченици. Друга причина за названието на книгата е принадлежността ѝ към Габровската реална гимназия, чийто печат е запазен на първия лист на ръкописа. Както е известно, към гимназията е създаден първият музей (1883). По-късно книгата е изпратена в Софийския народен музей, откъдето през 1922 г. е постъпила във фонда на Софийската народна библиотека. Проф. Беньо Цонев включва описанието на книжовния паметник в своя „Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека“.  Ръкописът има 38 листа. Съдържа пространно житие на преподобномъченик Онуфрий Габровски, Служба за преподобномъченика Онуфрий, Гръмник и зодиак – съчинения, много любими и ползвани от четящите българи, често включвани в печатните Вечни календари от епохата на българската старопечатна книжнина. Чрез текстовете в Гръмника се правят предсказанията за метеорологичното време и за съдбата на отделния човек и общността, в зависимост от проявата на това природно явление. В края на книгата е изписан текстът на  апокрифното Видение Павлово. Двата основни дяла на ръкописа са писани с различни, макар и сходни почерци, най-вероятно от двама писачи, от друга ръка, с друго мастило, е преписан апокрифният текст. Подвързан е с картон, обвит с кожа. Върху кожата на левия капак с врязани линии е очертано правоъгълно поле. Щемпелът, нанесен в средата, съдържа сцената „Разпятие Христово”. Централният щемпел върху кожата на десния капак представя   изображение на Света Богородица на трон с детето Иисус в скута ѝ, с изображения на ангели от двете ѝ страни.

Благодарение на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” този ръкопис, съхраняван в отдел „Старопечатни, редки и ценни книги”, колекция „Ръкописи” (сигнатура 698), е публикуван и е достъпен за ползване от всички изследователи, които проявяват интерес.

Автори на встъпителната студия са проф. Елисавета Мусакова и доц. Елена Узунова. Подборната библиография е изработена от библиотечните специалисти от отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово.

Ръкописът е дигитализиран и е достъпен в Дигиталната библиотека на сайта на Националната библиотека https://digilib.nationallibrary.bg/slr/public/view.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица