Вие сте кандидат за общински съветник, как ще мотивирате хората да гласуват за Вас?

На изборите  хората  трябва да избират според това, което  кандидатите са направили до този момент назад в своята собствена история, а не на база на издигане на лозунги и идeологеми. Последните няколко години, моите занимания са публични, заради битието ми на общински съветник, така че тези, които са ме наблюдавали и са сметнали, че аз съм се справила добре, могат да го изразят с вот за мен, с бюлетина номер 8 на 23-ти октомври.

Тези 20 години, повечето български граждани се чувстват неудовлетворени от това, което се случва и те проектират това свое неудовлетворение в отношението си към всеки един от хората, които се занимават с политика. Лично за себе си като професионално развитие смятам, че това ми е донесло плюсове. Смятам, че заниманието с обществените дела  е работа като всяка една друга и тя изисква огромни усилия, за да овладееш материята на това, с което трябва да се занимаваш. Освен това, за което години наред говорим, за морал, за честност, за принципност,  на същото ниво всеки един от хората, които кандидатстват да се занимават с тази дейност, трябва да имат  и съответната професионална подготовка.

Всички признават, че Вие сериозно работите. Така ли е?

Много от колегите ми от други политически партии са признавали  това  и пред мен. Консултирали са се с мен, питали са ме. Това не става изведнъж и веднага. Тогава, когато 1991г. станах съветник всеки един опит да кажа нещо в зала, беше посрещан резервирано, така че както във всяка една професия, занимание или хоби, това изисква много дълго време за подготовка, много четене, много пъти да си счупиш главата, за да може от неуспеха да почерпиш опит и да натрупаш съответните знания. Така, че в никакъв случай това не съм го постигнала веднага и за кратко време.

В същото време пак Вашите опоненти казват, че понякога и за  добри идеи опозицията  винаги е против?

Все още не можем да избягаме от детската болест на демокрацията, така да го нарека, да има моменти, когато само  заради създадено напрежение и конфликт, едните   гласуват против идеите на другите. Аз не мога да си кривя душата и да отрека, че има такива случаи. Надявам се с натрупване на опит в демократичното развитие на България, с натрупване на опит в хората, които се занимават с обществените дела, това лека полека да отстъпва, за да може да не страда обществото като цяло, града ни, хората.

Имало ли е случаи, в които Вие сте се разграничавала от Вашата политическа партия?

Може би много от  хората няма да повярват, защото последните 20 години има едно клише, че в БСП нещата се случват под строй. Съвсем искрено и от дъното на душата си, аз не мога да споделя това. Мен за 20 години никой не е успял да ме вкара в клише или в някакъв ред, когато той е бил различен от този, който моята професионална подготовка и моя морал ми е подсказвал. Не са се и опитвали, да си призная честно.

Можем ли да направим сега извода, че колкото по-подготвени са общинските съветници, толкова по-трудно, която и да е политическа централа би могла да им повлияе, и че по-скоро манипулативни  по отношение на гласуването са мързеливите. Онези, които не работят, не се запознават в детайли с проблемите и изобщо отиват там, за да вдигнат ръката си така както е казал партийният секретар ?

Това е както при всяка една професия. Когато един човек е слаб в своята професия, той бива лесно манипулиран. Аз съм изключителен привърженик, хората които се занимават с обществените дела да бъдат подготвени. Разбира се трябва да има естественото обновяване, както всяка една професия, но трябва да става по най-общите правила на кариерно развитие, за да можем действително в залата да имаме подготвени хора, които професионално спорят по проблеми за развитие на града.

Смятате ли, че в Общински съвет има хора, на които мястото им не е там?

От всичките тези мандати, които минаха, в Общински съвет винаги е имало процент хора, на които мястото им не е било там. Понякога се случва човек, който няма афинитет към тази материя и към политиката да става съветник, защото  за съжаление в България  това се възприема като нещо, което е изгодно, като нещо, което носи престиж.

На вас, обаче ви харесва да бъдете в кожата на опозиционер?

В опозиция е значително по-лесно да бъдеш, отколкото в управляващата група. От друга гледна точка обаче, за да чуе управляващата група, един общински съветник, който е в опозиция, да се вслушат в неговото мнение, се изисква изключителна подготвеност, изключителна прецизност на изказа, т.е. да излезеш извън идеологемите, извън общите фрази, извън разделянето на наши и ваши, извън обидите и да бъдеш аргументиран и точен. Доволна съм, че на мен това ми се  е случвало, да мога да убедя залата да гласува заедно с мен.

Когато обаче в Габрово са разработени толкова много проекти, не изпадате ли в дискомфортната позиция на критикар?

Тук ангажирам не само себе си, но и цялата група на БСП с много минимални изключения, почти нямаме гласуване за проектно предложение, което да не е „за“. Разбира се това не изключва факта, който Вие казвате, че ние сме критикували определени елементи и нюанси от проектното предложение. Адмирирайки кандидатстването по проекти, вътрешно бидейки убедена, че това е бъдещото сериозно финансиране на България, искам да дам кураж на всички, независимо от това те в какви позиции се намират, че всеки един може да се научи. Не можем да смятаме, че само определена избрана групичка от хора са призвани да могат да пишат проекти, а всички останали не могат. И в никакъв случай, аз дори смятам, че това е вредно, не бива да се създава това усещане, че виждате ли проектите са само за избрани. Не искам да oмаловажа разработването на проекти, но искам да кажа, че държавата предварително е изиграла своята програмна роля по отношение на това къде и как сравнително най-общо трябва да бъдат разпределени тези средства. Довеждането на средства в Габрово, усвояването на средства е изключително важно и трябва да бъде приветствано. Много е важно как са инвестирани тези средства, с какво качество на изпълнението и с какъв ефект на устойчивост във времето, в годините напред. Не съм привърженик на проекти, които имат твърде много меки мерки: обмяна на опит, ходене на семинари, дискусии, разговори. Трябва вече да се ориентираме повече към това, което трайно остава и променя средата, в която живеем.