Свържи се с нас

Икономика

КНСБ – Габрово със становище по бюджетите на Общините в региона

Published

on

Регионалният съвет на КНСБ – Габрово подготви и представи Становище по бюджетите на Общините в област Габрово за 2022 година след приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за т.г. и в дните, когато след обществени обсъждания местните парламенти приемат своите финансови рамки.

Документът анализира промяната на средствата за делегираните от държавата дейности в процентно изражение и като абсолютна стойност, в контекста на повишаването на възнагражденията на работещите, което е основен приоритет на синдиката.

В процентно изражение най-голямо увеличение на средствата за държавно делегираните дейности за 2022 г. спрямо миналата година има община Дряново – 18 %, а най-малко община Трявна, където и сумата е най-ниска. Най-значително повишение има на средствата по единните разходни стандарти за социалните дейности, финансирани от държавния бюджет, като то е средно с 25 на сто за региона.

Считано от 1 април 2022 г. стойностните показатели за социалните услуги са завишени средно с 31 % спрямо действащите през първото тримесечие на 2022 г., като за домовете за пълнолетни лица с увреждания те са завишени с 38 %, а за социалните услуги предоставяни в общността стандартите са увеличени средно с 31 %.

Това дава възможност за добро повишение и на трудовите възнаграждения на персонала в институциите от началото на година.

Увеличението на основните работни заплати от 1 април 2022 г. на педагогическите специалисти в училищата и детските градини в четирите общини на област Габрово ще бъде в размер на 12 %, а за непедагогическия персонал с 10 %, което е добра тенденция с която може да се постигне повишаване на качеството на образователната система. Що се отнася до детското и училищно здравеопазване, то медицинските сестри в Севлиево вече ще получават 1 200 лв. основна заплата с новото увеличение на средствата и отново ще имат най-високите възнаграждения в областта, договорени от КНСБ.

Исканията на синдиката за работещите в тази сфера в Габрово са за 14 % увеличение на заплатите на персонала от 01.04.2022 г. Според синдикалистите такъв ръст може да се постигне и в Дряново. Медицинските специалисти в училищата и детските градини в Трявна ще продължат да получават най-ниски заплати, дори при увеличение с 12 на сто или 900 лв, въпреки усилието на Общината да дофинансира дейността през годините и да се справи с липсата на кадри. За да се реши проблемът, КНСБ продължава да настоява за въвеждането на допълващ стандарт за здравен кабинет в учебно заведение.

В общинските администрации служителите няма да могат да получат адекватно на квалификацията и отговорностите си увеличение на заплатите, тъй като средствата от държавния бюджет са с незначително повишение, с по-малко от 4 на сто.

На този фон Община Габрово увеличава възнагражденията почти двойно спрямо ръста на средствата, което според Синдиката е добро постижение. Тревожно остава положението на възнагражденията на работещите в местните дейности, където недостигът на средства не може да се преодолее и през тази година и част от служителите остават на минимална работна заплата, без възможност за надхвърляне на този размер.

За КНСБ продължава да е тревожно недостатъчното финансиране на културните институции. В област Габрово средствата за тази функция на бюджетите се увеличават едва с 6 на сто, което означава, че работещите няма да получат повишение на заплатите ако не се разпределят предвидените 12 млн. лв за музеи и художествени галерии, гласувани от Народното събрание с бюджета за 2022 г.

В тази посока ресорната федерация на КНСБ води интензивни разговори с управляващите. Областната структура на синдиката ще извършва анализи на общинските бюджети на всеки три месеца, за да се преценяват възможностите за увеличение на заплатите на заетите в държавно делегираните и местните дейности чрез механизмите на колективното трудово договаряне.

От Регионалния съвет на КНСБ напомнят, че увеличението на възнагражденията се постига чрез колективни преговори между синдикатите и работодателите, и е плод на добър социален диалог с местната власт, която обаче е ограничена в определена бюджетна рамка.

Синдикатът продължава да настоява за увеличение на минималната работна заплата на 760 лв. с актуализация на държавния бюджет в средата на годината и ръст на бюджетните заплати с поне 10 на сто. Единствено чрез повишаване доходността и покупателната способност на населението, може да се компенсира ръстът на цените на стоките, особено от първа необходимост, енергоизточниците и горивата, който става все по-осезаем в последните месеци.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

Published

on

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.

Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.

То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.

В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.

Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.

С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.

Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.

Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.

Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.

Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.

Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.

В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.

Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.

Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица