Новини
Анатолий Антов, НС „Защита“: В ръцете на учителите е бъдещето на децата и държавата ни!

Г-н Анатолий Антов е главен учител по история и цивилизации и география, и икономика в ОУ „Неофит Рилски“ – Габрово. Има 32 години педагогически стаж и първа квалификационна степен в професионалната си кариера. Познат е на габровската общественост като регионален координатор на Асоциацията на професионалните географи и регионалисти. Той обаче заема и още една отговорна длъжност като председател на синдикат „Образование“ към Национален синдикат „ЗАЩИТА“.
Съвсем скоро Синдикатът входира няколко важни писма в Министерски съвет, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, парламентарно представените партии, а през месец ноември и в Министерството на образованието и науката на Република България, във връзка с доходите на учителите в системата на родното образование.
Това е поводът ни за разговор с господин Антов по отношение на важните проблеми, свързани с развитието на българското образование, труда, доходите на заетите в тази сфера специалисти, онлайн обучението, бюджетът който предстои да се приеме и други синдикални въпроси.

Г-н Антов, какво точно искате с тези писма в сферата на образованието?
– Първо искам да изразя своята и на колегите си благодарност към медията за проявения интерес по тези въпроси, и в частност към позицията на синдикат „Образование“ към НС „ЗАЩИТА“ който представлявам. Без да коментирам ситуацията в страната ще кажа, че още през месец ноември 2021г. синдикатът депозира писмо в МОН, с искания за 20 % увеличение на единния разходен стандарт за издръжка на ученика в българското училище и 15% увеличение на работните заплати от 1.01.2022 г., отчитайки тежката среда в която работи българският учител.
Целта беше да изпреварим събитията и да поставим „картите на масата“ пред министерството, като се надявахме да ни подкрепят и другите синдикати в страната и родителски организации.
Към момента разчетите на МФ относно издръжката на учениците /т.нар. ЕРС/ сочат 10,5% увеличение, а предполагаемият процент увеличение на учителските заплати е приблизително 12%. Ще се компенсират разходите за ток с около 11-12 ст. киловат час електроенергия, което е крайно недостатъчно.
Повишават се целевите плащания по отделни програми на МОН, но те не влизат в графа „издръжка на ученик и на училище“. Част от допълнителните разходите за консумативи са прехвърлени отново към бюджетите на училищата, които и сега изнемогват.
В каква среда работи българският учител с оглед епидемията, ротацията на учениците и тестването им?
– Тежка и много напрегната. Вървим като „роботи“ с лаптопи нагоре – надолу. Отделяме време да създадем онлайн среда и с това ощетяваме останалите ученици в клас. Тази „хибридна“ система на обучение е не ефективна, тежка, нерационална и изморява колегите.
Който е предложил подобно нещо, явно не е влизал в час и не е изпробвал сам това, което е предложил. Иначе няма как де се приеме подобно нещо. Учениците или трябва да бъдат в клас, или в онлайн среда. Това е!
Ние не сме роботи, направени от желязо и пригодни да запълваме всякакви дупки в системата на образованието. Боледуваме, изморяваме се, прегаряме и в крайна сметка излизаме в болнични. Като прибавим и изискванията на родителите за качество, което няма как да се постигне, когато учениците са пред мониторите, картината става още по- страшна.
За тестването ще кажа, че е излишно. Достатъчно е да тестват учителите, а родителите и медицинските лица да следят за симптоми при децата, и своевременно да ги отстраняват при нужда. След това преминават още един допълнителен тест. Харчат се излишно пари, които биха могли да отидат по други важни пера и направления. Говорил съм с медицински лица в училищни институции и с лекари. Те са на същото мнение.
Учителите да участват в процеса на тестване също не е правилно решение. Най-много да се заразят и нещата да се усложнят още повече.
Какво трябва да се направи в системата на образование, за да стане тя ефективна, креативна и учениците с радост да идват на училище?
– Опростена, присъствена, интегрираща други културни и образователни институции, психически не обременяваща учители и ученици. По-малко външни фактори трябва да се бъркат в работата на учителя. Ние сме постоянно пред погледа на всички и на всичко. Всеки дава акъл какво да правим, коментират се заплатите ни, отпуските, а контролът е убийствен. Административният натиск е голям.
Учителският труд е специфичен и присъщ на хора, които обичат децата и учението. Народът го е казал простичко: „От всяко дърво свирка не става“. Във връзка с това си спомням как преди три години МОН прие наредба, с която приравни полувисшето с висшето образование относно заплащането. Нямате си и представа колко унижи това колегията! До каква демотивация доведе тази наредба за преподавателите. Мога само още една гилдия да сложа на този кантар и това са лекарите. Без двете системи обществото няма как да го има.
Аз винаги давам за пример една японска поговорка, която казва, че в Япония единствените, които не се покланят на императора, това са учителите. Защото те са създали и формирали личността на императора. Какво повече да кажа от това? Мъдър народ. Поклон.

Какви са отношенията ви с другите синдикати в образованието. Има ли неща в комуникацията синдикати – работодатели която трябва да се промени?
– Благодаря за този въпрос. В училището, в което работя отношенията ни са повече от колегиални, професионални и толерантни. Работим идеално, комуникираме нормално и вземаме решенията, касаещи колектива заедно. За което благодаря на колегите и ръководството на училището за професионализма. На национално ниво нямаме някакви значими проблеми, но там има една остаряла парадигма и модел на отношения в образованието, която трябва да се промени.
Какво имам предвид? Нужна е реформа в отношенията синдикати – работодатели. В т. нар. „Тристранен съвет“ трябва да участват всички синдикати от сферата на образованието, имащи синдикални секции, както и родителски организации имащи съдебна регистрация като НПО-та.
За всяко нещо, касаещо образованието, да се взема за основа решенията на Педагогическите съвети. Апелирам към МОН, премахнете ретроградната система синдикатите да предлагат за награди свои членове пред министерството и то автоматично да ги утвърждава. Това се нарича „скрит лобизъм“ и е дискриминационна практика. Тази роля да се вмени само на педагогическите съвети. Те са органът, който трябва да взема колективни решения за всичко в даденото учебно заведение.
Синдикат „Образование“ към НС „ЗАЩИТА“ е против мандатността, която искат да въвеждат за директорите. Това ще политизира българското образование и ще обезличи институцията. Възниква въпросът, а ще бъде ли въведена мандатност и за другите длъжности в образованието? Директорите и учителите са по Кодекса на труда. Той също трябва да се промени и то кардинално в доста от разделите. Атестацията е достатъчна за оценка труда на българския учител и директор. При добра атестация, да следва и промяна на заплатите на учителите нагоре. Уеднаквяването не е правилният модел за стимулиране работата на педагозите. Ние сме против него и този порочен модел. Максимата е „Повече работиш, повече и получаваш“!
Благодаря на медията за възможността да изложа нашите виждания за развитието на българското образование и желая на всички колеги предимно здраве и много професионални успехи през настоящата учебна година!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
„Успехът на държавата се измерва с това дали хората живеят по-добре днес“
Томислав Дончев – на прага на нови избори. Сигурно не броите вече кои поред са?
– Честно казано, не ги броя като поредност, а като контекст. Всякакви избори идват с различна тежест – понякога са за стабилност, друг път за посока, а понякога просто за изход от политическа безизходица. По-важният въпрос не е кой номер са, а дали този път ще произведат устойчиво управление и ясно мнозинство, което да носи отговорност. Ако обществото получи това, тогава броенето на изборите губи значение.
А кое е това, което броите?
– Броя си крачките. Гледам да не падам под 14 хил. на ден, иначе ще загубя планинарска форма. Годините не ги броя много. Броя си приятелите редовно, защото в кризисни времена, списъкът е динамичен.
Г-н Дончев, защо стигнахме пак до нови избори? Протестите ли бяха причината или бяха поводът?
– Протестите бяха поводът. Има много причини – противоестествената коалиция – не искам да кажа нищо лошо за партньорите ни, но тази коалиция се състоеше от партии, които в годините сигурно по 100 пъти бяха казали, че няма да работят с другия. Това направи привържениците на всички от партиите, не много щастливи.
Вие сте от онова поколение активни хора, които прекараха своята младост също по площадите, протестирайки. Какви са приликите и разликите с тогава и какво ви се иска да кажете на протестиращите сега или поне на младите от тях?
– Точно това мислих, като гледах гневните млади и не толкова млади хора на площада. Каква въртележка е животът- преди 30-ина години правех същото. Дори си спомням една среща с Проф. Илчо Димитров, тогава министър на образованието, а аз бунтовен студент. Аз излагам исканията ни – той казва „няма пари в бюджета“.
Всеки млад човек трябва да изживее една негова си революция. Няма значение дали разбира от бюджет, държавно управление, политически науки и т.н. Когато си млад, усещането за красиво и некрасиво е по-силно от всичко.
Защо, според Вас, вече 5 години българите не можем да изберем устойчиво управление и политиците не могат да създадат такова?
– След 5-6 години душмански политически борби, обществото ни се раздели на малки групи и подгрупи, които вярват в различни неща. Най-характерното обаче е, че стръвно се мразят едни други. От разделено общество как очаквате да излъчи стабилна политическа конструкция?
Но не хората са виновни. Виновни са онези политици, които нямаха цел, приоритети, програма, политика, единствената им политика е кого мразят. Има и такива партии, които функционират на принципа „кого мразим днес“. Ето го и резултата.
И сега, след тези избори, накъде виждате пътя на страната ни?
– Надявам се да има редовно и стабилно правителство, което да води хората в посока, за която хората са гласували.
Какво остана неразбрано от хората от усилията на ГЕРБ и управленията с участието на ГЕРБ?
– Иронията е, че това правителство с всичките му недостатъци успя да свърши и добра работа. Завърши процеса на пълна интеграция на България в Европейския съюз, възобнови пътните ремонти, спрени от 4 години, успя да спаси до голяма степен парите от Националния план за възстановяване и устойчивост. Радостен съм, че заедно с колегите ми успяхме да преодолеем всички, нарочно създадени, пречки пред реализацията на тунела под вр. Шипка. Още ноември миналата година северният подход към тунела (от сега съществуващия път до входа на тунела) получи разрешение за строеж. Като министър на иновациите, успях да предприема важни стъпки в посока привличане на българската индустрия в процеса на модернизация на Българската армия, вкл. и за производство на дронове. Свършихме и чудесна работа по отношение на суверенни мощности – центрове за данни, специализирани в сферата на изкуствения интелект. Тази година ще започне инсталирането на нов суперкомпютър за 90 милиона евро с финансиране от ЕК.
Кое е различното, което ГЕРБ предлага на избирателите си в сравнение с другите партии?
– Чудесни предложения имаме от всички партии. Някой от тях даже са невероятни, а други съвсем фантастични. Разликата между нас и всички останали е, че в годините успяхме да отгледаме и развием уникален отбор от експерти и управленци. Имаме потенциала да случваме нещата, да превръщаме идеите в реалност.
Иначе като сериозна и системна партия, не можем да си сменяме приоритетите всяка година. Всичко, за което сме говори през последните години – политики за модернизация на страната – инфраструктура, пътища, железници, ВиК, градска среда, остава в сила, образованието продължава да бъде ключов приоритет. Няма развито общество и конкурентноспособна икономика без образовани хора.
Ако има нещо ново, това е смелата ни програма за икономически трансформация- икономика на високата добавена стойност, преход към икономика на знанието и иновациите. План, как индустриите ни да мигрират към производство на скъпи и уникални продукти.
А за габровски регион?
– Ако трябва да обобщя какво предлагаме на хората в област Габрово, бих казал така – комбинация от сигурност за хората и реални, изпълними проекти за региона.
От една страна, говорим за ясни национални приоритети – повишаване на доходите и модерна пенсионна система, запазване на ниските данъци, както и достъпна енергия за домакинствата и бизнеса. Това са неща, които хората усещат директно в ежедневието си. Към това добавяме и конкретни политики като 100% безплатно саниране, което е реална подкрепа за хиляди семейства.
От друга страна, ние не говорим само в бъдеще време. Само за последната година в област Габрово сме осигурили финансиране за водопроводи и ремонти в редица села, подобрихме водоснабдяването в Севлиево, възобновихме работата по тунела под Шипка и инвестирахме в спортна инфраструктура. Това показва, че можем не само да обещаваме, но и да изпълняваме.
Напред също имаме ясен план – решаване на проблемите с водоснабдяването в Габрово, Севлиево и Трявна, включително чрез изграждане на пречиствателни съоръжения и довършване на язовир „Нейковци“. Предвиждаме изграждане на индустриална зона между Габрово и Севлиево, за да задържим младите хора в региона, както и ключови инфраструктурни проекти – от обхода на Севлиево до рехабилитацията на важни пътища.
Не на последно място, продължаваме последователната си политика в образованието – с гарантирани възнаграждения за учителите над 125% от средната заплата и фокус върху качественото обучение.
Така че разликата е ясна – ние не предлагаме просто идеи, а конкретни решения, подкрепени с вече свършена работа. Защото за нас стабилността не е лозунг, а условие за растеж.
Вие бяхте вицепремиер, министър, евродепутат, депутат, кмет – коя е ролята, която ви носи най-голямо удовлетворение и защо?
– Работата ми като кмет. Тази работа е най-близо до хората, най-близо до реалните проблеми. Работата, в която може да се разбере със сигурност кой става и кой не. Работа, отвъд мъглите на политическата митология.
Коя е най-трудната истина за себе си, която политиката ви принуди да признаете?
– Че съм се превърнал в професионален политик, въпреки дългите години съпротива и самоопределянето ми като „мениджър“ или „експерт“.
Тъжно е, защото политик по дефиниция е мразена професия. И все пак – професия. Важното е да не е основната и единствената, защото опасен е този политик, който не може да върши нищо друго, извън политиката. Тогава той е готов на всякакви компромиси, само и само да остане в играта.
За себе си съм спокоен, ако спра да чувствам, че съм полезен, винаги мога да се отдам на други професионални предизвикателства.
Кое качество най-много Ви пречи в политиката и как го управлявате?
– Не можах да стана лицемер. Това е голям проблем и много ми пречи. Сериозно! Останах добър и нормален човек (надявам се). В тази професия е много опасно да загубиш и едното, и другото. Политиката и в частност властта не понасят на всеки. Понякога от един човек се появява друг, който няма нищо общо с този, когото си познавал. Виждал съм такива неща. Много е тъжно. Много. Болест е това, която ходи по коридорите на високите сгради в София. Какво хората разбират неправилно за Вас? Може би най-често хората приемат, че когато не говориш шумно и постоянно, значи нямаш ясна позиция. А всъщност е точно обратното – просто вярвам, че действията трябва да говорят повече от думите. Понякога сдържаността се тълкува като дистанция или липса на емоция. Истината е, че предпочитам да подхождам рационално и спокойно, особено когато става дума за важни решения. Това не означава безразличие, а отговорност.
И още нещо – често се подценява колко сложни са процесите в управлението. Отстрани изглежда, че всичко може да стане бързо, но реалността изисква баланс, търпение и понякога непопулярни решения. Така че, ако има нещо, което хората разбират неправилно, то е, че умереният тон и прагматичният подход не са слабост, а начин да се стига до устойчиви резултати.
Кое е най-трудно за Вас, в живота и в политиката – да останеш, да си тръгнеш или да замълчиш и защо?
– Най-трудното е да намериш смисъл да останеш. Да си тръгнеш понякога е емоционално решение, но ясно – прекъсваш, затваряш страница. Да замълчиш е контрол и търпение. Но да останеш изисква нещо по-дълбоко – вътрешна убеденост, че има смисъл да продължиш, дори когато е трудно, дори когато резултатите не идват бързо или признанието липсва. В политиката това е особено валидно. Има периоди, в които натискът е голям, очакванията са противоречиви, а решенията не носят мигновено удовлетворение. Тогава въпросът не е просто „какво да направя“, а „защо да продължа“.
И в личен план е същото – оставането винаги изисква причина, която да е по- силна от умората или съмненията.
Оптимист ли сте за България след тези избори?
– Оптимизмът в политиката не е въпрос на настроение, а на основания. И да – имам основания да съм умерен оптимист.
България неведнъж е показвала, че дори в трудни моменти, намира път към стабилност. Въпросът след тези избори е дали ще има ясно мнозинство и воля за управление, а не пореден период на колебание.
Кое за Вас е най-важното доказателство, че държавата има успешен път напред?
– Най-важното доказателство, че една държава върви в правилната посока, не е в отчетите или статистиката, а в усещането на хората за сигурност и перспектива.
Когато доходите растат и хората могат да планират живота си спокойно – това е знак за стабилност. Когато младите избират да останат и да се развиват тук, вместо да търсят бъдеще навън – това е знак за доверие. И когато бизнесът инвестира, защото вижда предвидима среда и ясни правила – това е знак за устойчива икономика.
В крайна сметка, успехът на държавата не се измерва с обещания, а с това дали хората живеят по-добре днес и имат увереност за утре.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Крими
Вътрешният министър, заместникът му и главния секретар на МВР посетиха Габрово

Министърът на вътрешните работи Емил Дечев, заместник-министърът Калоян Милтенов и изпълняващият длъжността главен секретар на МВР, главен комисар Георги Кандев, проведоха работна среща с ръководния състав на Областната дирекция на МВР – Габрово.

В рамките на срещата министър Дечев подчерта, че основният приоритет на Министерството е подготовката и провеждането на честни, демократични и законосъобразни избори.
Той акцентира върху необходимостта от еднакво и безпристрастно прилагане на закона спрямо всички извършители на нарушения и престъпления, без допускане на двойни стандарти, както и върху нуждата от бързи и решителни действия от страна на полицейските служители.
Като ключов елемент в работата на структурите на МВР бе откроено и повишаването на качеството на досъдебните производства, както и ефективността на разследванията.
Акцент бе поставен и върху работата със сигнали, постъпващи от представители на неправителствени организации, граждански активисти и разследващи журналисти. Министър Дечев подчерта, че те са важен партньор на институциите, тъй като често разполагат с ценна информация, която може да подпомогне разкриването на престъпления.
Главен комисар Кандев представи анализ на резултатите от полицейската дейност в контекста на предстоящите избори, като направи съпоставка с данните от изборния период през 2024 г.

По думите му, 20 дни преди изборите през настоящата година служителите на ОДМВР – Габрово са работили по 20 сигнала, при 2 сигнала за същия период през 2024 г. До момента са образувани три досъдебни производства, при липса на такива през 2024 г.

Изготвени и връчени са 22 предупредителни протокола, при един за 2024 г. „Зад тези резултати стои сериозният труд и ангажираност на всички служители“, отбеляза той, като увери, че ще продължи да се оказва пълна подкрепа за проактивните действия на полицейските органи.
„Работете уверено и в рамките на закона“, заяви още главен комисар Кандев. Заместник-министър Милтенов също призова служителите да изпълняват служебните с задължения при стриктно спазване на законовите разпоредби.

Култура
„Габровски гласчета“ с отличия от национален конкурс

На 27 март „Габровски гласчета“ участваха в XXXI Национален детски фолклорен конкурс „Диньо Маринов“ в град Варна, организиран от Министерство на образованието, Община Варна и Общински детски комплекс.
Младите изпълнители се завърнаха с първо място в раздел народни хорове, трето място и стипендия за Кристина Топалова, а диплом за отлично представяне получиха Йоана Ненова и Виктория Дангова.

Това високо отличие е гордост за диригента на „Габровски гласчета“ Стефка Стоева, защото по думитея й в този конкурс с участие на деца от цяла България регламентът на конкурса изисква да има отличени само с едно първо, едно второ и едно трето място за раздел и възрастова група.
“Габровски гласчета“ отново представиха отлично град Габрово пред авторитетно жури с председател доцент Димитър Христов, който е диригент на оркестъра на БНР и преподавател в Национална музикална академия „Професор Панчо Владигеров“.

-
Новинипреди 5 дниКампанията „НЗОК за теб“ бе представена в НАГ
-
Любопитнопреди 6 дниМладежко събитие тази събота в Дома на културата
-
Новинипреди 5 дниОбявена е поръчката за инженеринг на зала „Орловец“
-
Кримипреди 5 дниРъст на преписките и наркоделата, отчетоха габровските прокурори
-
Новинипреди 4 дниСилен екип на ПП-ДБ за 7 МИР Габрово
-
Новинипреди 3 дниСилна България в силна Европа или България на двата стола? Изборът е ясен
-
Новинипреди 2 дниТомислав Дончев: Целта ни е България да стане най-благоденстващата държава на Балканите!
-
Новинипреди 2 дниРадев в Габрово: Ще работим за преустановяване на натиска върху българската икономика











