Г-н Анатолий Антов е главен учител по история и цивилизации и география, и икономика в ОУ „Неофит Рилски“ – Габрово. Има 32 години педагогически стаж и първа квалификационна степен в професионалната си кариера. Познат е на габровската общественост като регионален координатор на Асоциацията на професионалните географи и регионалисти. Той обаче заема и още една отговорна длъжност като председател на синдикат „Образование“ към Национален синдикат „ЗАЩИТА“.

Съвсем скоро Синдикатът входира няколко важни писма в Министерски съвет, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, парламентарно представените партии, а през месец ноември и в Министерството на образованието и науката на Република България, във връзка с доходите на учителите в системата на родното образование.

Това е поводът ни за разговор с господин Антов по отношение на важните проблеми, свързани с развитието на българското образование, труда, доходите на заетите в тази сфера специалисти, онлайн обучението, бюджетът който предстои да се приеме и други синдикални въпроси.

Г-н Антов, какво точно искате с тези писма в сферата на образованието?
– Първо искам да изразя своята и на колегите си благодарност към медията за проявения интерес по тези въпроси, и в частност към позицията на синдикат „Образование“ към НС „ЗАЩИТА“ който представлявам. Без да коментирам ситуацията в страната ще кажа, че още през месец ноември 2021г. синдикатът депозира писмо в МОН, с искания за 20 % увеличение на единния разходен стандарт за издръжка на ученика в българското училище и 15% увеличение на работните заплати от 1.01.2022 г., отчитайки тежката среда в която работи българският учител.

Целта беше да изпреварим събитията и да поставим „картите на масата“ пред министерството, като се надявахме да ни подкрепят и другите синдикати в страната и родителски организации.

Към момента разчетите на МФ относно издръжката на учениците /т.нар. ЕРС/ сочат 10,5% увеличение, а предполагаемият процент увеличение на учителските заплати е приблизително 12%. Ще се компенсират разходите за ток с около 11-12 ст. киловат час електроенергия, което е крайно недостатъчно.

Повишават се целевите плащания по отделни програми на МОН, но те не влизат в графа „издръжка на ученик и на училище“. Част от допълнителните разходите за консумативи са прехвърлени отново към бюджетите на училищата, които и сега изнемогват.

В каква среда работи българският учител с оглед епидемията, ротацията на учениците и тестването им?
– Тежка и много напрегната. Вървим като „роботи“ с лаптопи нагоре – надолу. Отделяме време да създадем онлайн среда и с това ощетяваме останалите ученици в клас. Тази „хибридна“ система на обучение е не ефективна, тежка, нерационална и изморява колегите.

Който е предложил подобно нещо, явно не е влизал в час и не е изпробвал сам това, което е предложил. Иначе няма как де се приеме подобно нещо. Учениците или трябва да бъдат в клас, или в онлайн среда. Това е!

Ние не сме роботи, направени от желязо и пригодни да запълваме всякакви дупки в системата на образованието. Боледуваме, изморяваме се, прегаряме и в крайна сметка излизаме в болнични. Като прибавим и изискванията на родителите за качество, което няма как да се постигне, когато учениците са пред мониторите, картината става още по- страшна.

За тестването ще кажа, че е излишно. Достатъчно е да тестват учителите, а родителите и медицинските лица да следят за симптоми при децата, и своевременно да ги отстраняват при нужда. След това преминават още един допълнителен тест. Харчат се излишно пари, които биха могли да отидат по други важни пера и направления. Говорил съм с медицински лица в училищни институции и с лекари. Те са на същото мнение.

Учителите да участват в процеса на тестване също не е правилно решение. Най-много да се заразят и нещата да се усложнят още повече.

Какво трябва да се направи в системата на образование, за да стане тя ефективна, креативна и учениците с радост да идват на училище?
– Опростена, присъствена, интегрираща други културни и образователни институции, психически не обременяваща учители и ученици. По-малко външни фактори трябва да се бъркат в работата на учителя. Ние сме постоянно пред погледа на всички и на всичко. Всеки дава акъл какво да правим, коментират се заплатите ни, отпуските, а контролът е убийствен. Административният натиск е голям.

Учителският труд е специфичен и присъщ на хора, които обичат децата и учението. Народът го е казал простичко: „От всяко дърво свирка не става“. Във връзка с това си спомням как преди три години МОН прие наредба, с която приравни полувисшето с висшето образование относно заплащането. Нямате си и представа колко унижи това колегията! До каква демотивация доведе тази наредба за преподавателите. Мога само още една гилдия да сложа на този кантар и това са лекарите. Без двете системи обществото няма как да го има.

Аз винаги давам за пример една японска поговорка, която казва, че в Япония единствените, които не се покланят на императора, това са учителите. Защото те са създали и формирали личността на императора. Какво повече да кажа от това? Мъдър народ. Поклон.

Какви са отношенията ви с другите синдикати в образованието. Има ли неща в комуникацията синдикати – работодатели която трябва да се промени?
– Благодаря за този въпрос. В училището, в което работя отношенията ни са повече от колегиални, професионални и толерантни. Работим идеално, комуникираме нормално и вземаме решенията, касаещи колектива заедно. За което благодаря на колегите и ръководството на училището за професионализма. На национално ниво нямаме някакви значими проблеми, но там има една остаряла парадигма и модел на отношения в образованието, която трябва да се промени.

Какво имам предвид? Нужна е реформа в отношенията синдикати – работодатели. В т. нар. „Тристранен съвет“ трябва да участват всички синдикати от сферата на образованието, имащи синдикални секции, както и родителски организации имащи съдебна регистрация като НПО-та.

За всяко нещо, касаещо образованието, да се взема за основа решенията на Педагогическите съвети. Апелирам към МОН, премахнете ретроградната система синдикатите да предлагат за награди свои членове пред министерството и то автоматично да ги утвърждава. Това се нарича „скрит лобизъм“ и е дискриминационна практика. Тази роля да се вмени само на педагогическите съвети. Те са органът, който трябва да взема колективни решения за всичко в даденото учебно заведение.

Синдикат „Образование“ към НС „ЗАЩИТА“ е против мандатността, която искат да въвеждат за директорите. Това ще политизира българското образование и ще обезличи институцията. Възниква въпросът, а ще бъде ли въведена мандатност и за другите длъжности в образованието? Директорите и учителите са по Кодекса на труда. Той също трябва да се промени и то кардинално в доста от разделите. Атестацията е достатъчна за оценка труда на българския учител и директор. При добра атестация, да следва и промяна на заплатите на учителите нагоре. Уеднаквяването не е правилният модел за стимулиране работата на педагозите. Ние сме против него и този порочен модел. Максимата е „Повече работиш, повече и получаваш“!

Благодаря на медията за възможността да изложа нашите виждания за развитието на българското образование и желая на всички колеги предимно здраве и много професионални успехи през настоящата учебна година!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/