Свържи се с нас

Новини

Анатолий Антов, НС „Защита“: В ръцете на учителите е бъдещето на децата и държавата ни!

Published

on

Г-н Анатолий Антов е главен учител по история и цивилизации и география, и икономика в ОУ „Неофит Рилски“ – Габрово. Има 32 години педагогически стаж и първа квалификационна степен в професионалната си кариера. Познат е на габровската общественост като регионален координатор на Асоциацията на професионалните географи и регионалисти. Той обаче заема и още една отговорна длъжност като председател на синдикат „Образование“ към Национален синдикат „ЗАЩИТА“.

Съвсем скоро Синдикатът входира няколко важни писма в Министерски съвет, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, парламентарно представените партии, а през месец ноември и в Министерството на образованието и науката на Република България, във връзка с доходите на учителите в системата на родното образование.

Това е поводът ни за разговор с господин Антов по отношение на важните проблеми, свързани с развитието на българското образование, труда, доходите на заетите в тази сфера специалисти, онлайн обучението, бюджетът който предстои да се приеме и други синдикални въпроси.

Г-н Антов, какво точно искате с тези писма в сферата на образованието?
– Първо искам да изразя своята и на колегите си благодарност към медията за проявения интерес по тези въпроси, и в частност към позицията на синдикат „Образование“ към НС „ЗАЩИТА“ който представлявам. Без да коментирам ситуацията в страната ще кажа, че още през месец ноември 2021г. синдикатът депозира писмо в МОН, с искания за 20 % увеличение на единния разходен стандарт за издръжка на ученика в българското училище и 15% увеличение на работните заплати от 1.01.2022 г., отчитайки тежката среда в която работи българският учител.

Целта беше да изпреварим събитията и да поставим „картите на масата“ пред министерството, като се надявахме да ни подкрепят и другите синдикати в страната и родителски организации.

Към момента разчетите на МФ относно издръжката на учениците /т.нар. ЕРС/ сочат 10,5% увеличение, а предполагаемият процент увеличение на учителските заплати е приблизително 12%. Ще се компенсират разходите за ток с около 11-12 ст. киловат час електроенергия, което е крайно недостатъчно.

Повишават се целевите плащания по отделни програми на МОН, но те не влизат в графа „издръжка на ученик и на училище“. Част от допълнителните разходите за консумативи са прехвърлени отново към бюджетите на училищата, които и сега изнемогват.

В каква среда работи българският учител с оглед епидемията, ротацията на учениците и тестването им?
– Тежка и много напрегната. Вървим като „роботи“ с лаптопи нагоре – надолу. Отделяме време да създадем онлайн среда и с това ощетяваме останалите ученици в клас. Тази „хибридна“ система на обучение е не ефективна, тежка, нерационална и изморява колегите.

Който е предложил подобно нещо, явно не е влизал в час и не е изпробвал сам това, което е предложил. Иначе няма как де се приеме подобно нещо. Учениците или трябва да бъдат в клас, или в онлайн среда. Това е!

Ние не сме роботи, направени от желязо и пригодни да запълваме всякакви дупки в системата на образованието. Боледуваме, изморяваме се, прегаряме и в крайна сметка излизаме в болнични. Като прибавим и изискванията на родителите за качество, което няма как да се постигне, когато учениците са пред мониторите, картината става още по- страшна.

За тестването ще кажа, че е излишно. Достатъчно е да тестват учителите, а родителите и медицинските лица да следят за симптоми при децата, и своевременно да ги отстраняват при нужда. След това преминават още един допълнителен тест. Харчат се излишно пари, които биха могли да отидат по други важни пера и направления. Говорил съм с медицински лица в училищни институции и с лекари. Те са на същото мнение.

Учителите да участват в процеса на тестване също не е правилно решение. Най-много да се заразят и нещата да се усложнят още повече.

Какво трябва да се направи в системата на образование, за да стане тя ефективна, креативна и учениците с радост да идват на училище?
– Опростена, присъствена, интегрираща други културни и образователни институции, психически не обременяваща учители и ученици. По-малко външни фактори трябва да се бъркат в работата на учителя. Ние сме постоянно пред погледа на всички и на всичко. Всеки дава акъл какво да правим, коментират се заплатите ни, отпуските, а контролът е убийствен. Административният натиск е голям.

Учителският труд е специфичен и присъщ на хора, които обичат децата и учението. Народът го е казал простичко: „От всяко дърво свирка не става“. Във връзка с това си спомням как преди три години МОН прие наредба, с която приравни полувисшето с висшето образование относно заплащането. Нямате си и представа колко унижи това колегията! До каква демотивация доведе тази наредба за преподавателите. Мога само още една гилдия да сложа на този кантар и това са лекарите. Без двете системи обществото няма как да го има.

Аз винаги давам за пример една японска поговорка, която казва, че в Япония единствените, които не се покланят на императора, това са учителите. Защото те са създали и формирали личността на императора. Какво повече да кажа от това? Мъдър народ. Поклон.

Какви са отношенията ви с другите синдикати в образованието. Има ли неща в комуникацията синдикати – работодатели която трябва да се промени?
– Благодаря за този въпрос. В училището, в което работя отношенията ни са повече от колегиални, професионални и толерантни. Работим идеално, комуникираме нормално и вземаме решенията, касаещи колектива заедно. За което благодаря на колегите и ръководството на училището за професионализма. На национално ниво нямаме някакви значими проблеми, но там има една остаряла парадигма и модел на отношения в образованието, която трябва да се промени.

Какво имам предвид? Нужна е реформа в отношенията синдикати – работодатели. В т. нар. „Тристранен съвет“ трябва да участват всички синдикати от сферата на образованието, имащи синдикални секции, както и родителски организации имащи съдебна регистрация като НПО-та.

За всяко нещо, касаещо образованието, да се взема за основа решенията на Педагогическите съвети. Апелирам към МОН, премахнете ретроградната система синдикатите да предлагат за награди свои членове пред министерството и то автоматично да ги утвърждава. Това се нарича „скрит лобизъм“ и е дискриминационна практика. Тази роля да се вмени само на педагогическите съвети. Те са органът, който трябва да взема колективни решения за всичко в даденото учебно заведение.

Синдикат „Образование“ към НС „ЗАЩИТА“ е против мандатността, която искат да въвеждат за директорите. Това ще политизира българското образование и ще обезличи институцията. Възниква въпросът, а ще бъде ли въведена мандатност и за другите длъжности в образованието? Директорите и учителите са по Кодекса на труда. Той също трябва да се промени и то кардинално в доста от разделите. Атестацията е достатъчна за оценка труда на българския учител и директор. При добра атестация, да следва и промяна на заплатите на учителите нагоре. Уеднаквяването не е правилният модел за стимулиране работата на педагозите. Ние сме против него и този порочен модел. Максимата е „Повече работиш, повече и получаваш“!

Благодаря на медията за възможността да изложа нашите виждания за развитието на българското образование и желая на всички колеги предимно здраве и много професионални успехи през настоящата учебна година!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Архивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“

Published

on

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.

Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.

Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.

Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Новини

Благотворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро

Published

on

Над 6 000 евро събра благотворителният концерт с базар „Дъга от доброта“, организиран от ДГ „Слънце“.

Събраните средства са в подкрепа на малкия Ники от Габрово, който се бори с тежката диагноза лимфобластна Т- клетъчна анемия.

На сцената се изявиха всички малчугани от градината, както и гостуващи изпълнители.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица