Новини
Анатолий Антов, НС „Защита“: В ръцете на учителите е бъдещето на децата и държавата ни!
Г-н Анатолий Антов е главен учител по история и цивилизации и география, и икономика в ОУ „Неофит Рилски“ – Габрово. Има 32 години педагогически стаж и първа квалификационна степен в професионалната си кариера. Познат е на габровската общественост като регионален координатор на Асоциацията на професионалните географи и регионалисти. Той обаче заема и още една отговорна длъжност като председател на синдикат „Образование“ към Национален синдикат „ЗАЩИТА“.
Съвсем скоро Синдикатът входира няколко важни писма в Министерски съвет, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, парламентарно представените партии, а през месец ноември и в Министерството на образованието и науката на Република България, във връзка с доходите на учителите в системата на родното образование.
Това е поводът ни за разговор с господин Антов по отношение на важните проблеми, свързани с развитието на българското образование, труда, доходите на заетите в тази сфера специалисти, онлайн обучението, бюджетът който предстои да се приеме и други синдикални въпроси.
Г-н Антов, какво точно искате с тези писма в сферата на образованието?
– Първо искам да изразя своята и на колегите си благодарност към медията за проявения интерес по тези въпроси, и в частност към позицията на синдикат „Образование“ към НС „ЗАЩИТА“ който представлявам. Без да коментирам ситуацията в страната ще кажа, че още през месец ноември 2021г. синдикатът депозира писмо в МОН, с искания за 20 % увеличение на единния разходен стандарт за издръжка на ученика в българското училище и 15% увеличение на работните заплати от 1.01.2022 г., отчитайки тежката среда в която работи българският учител.
Целта беше да изпреварим събитията и да поставим „картите на масата“ пред министерството, като се надявахме да ни подкрепят и другите синдикати в страната и родителски организации.
Към момента разчетите на МФ относно издръжката на учениците /т.нар. ЕРС/ сочат 10,5% увеличение, а предполагаемият процент увеличение на учителските заплати е приблизително 12%. Ще се компенсират разходите за ток с около 11-12 ст. киловат час електроенергия, което е крайно недостатъчно.
Повишават се целевите плащания по отделни програми на МОН, но те не влизат в графа „издръжка на ученик и на училище“. Част от допълнителните разходите за консумативи са прехвърлени отново към бюджетите на училищата, които и сега изнемогват.
В каква среда работи българският учител с оглед епидемията, ротацията на учениците и тестването им?
– Тежка и много напрегната. Вървим като „роботи“ с лаптопи нагоре – надолу. Отделяме време да създадем онлайн среда и с това ощетяваме останалите ученици в клас. Тази „хибридна“ система на обучение е не ефективна, тежка, нерационална и изморява колегите.
Който е предложил подобно нещо, явно не е влизал в час и не е изпробвал сам това, което е предложил. Иначе няма как де се приеме подобно нещо. Учениците или трябва да бъдат в клас, или в онлайн среда. Това е!
Ние не сме роботи, направени от желязо и пригодни да запълваме всякакви дупки в системата на образованието. Боледуваме, изморяваме се, прегаряме и в крайна сметка излизаме в болнични. Като прибавим и изискванията на родителите за качество, което няма как да се постигне, когато учениците са пред мониторите, картината става още по- страшна.
За тестването ще кажа, че е излишно. Достатъчно е да тестват учителите, а родителите и медицинските лица да следят за симптоми при децата, и своевременно да ги отстраняват при нужда. След това преминават още един допълнителен тест. Харчат се излишно пари, които биха могли да отидат по други важни пера и направления. Говорил съм с медицински лица в училищни институции и с лекари. Те са на същото мнение.
Учителите да участват в процеса на тестване също не е правилно решение. Най-много да се заразят и нещата да се усложнят още повече.
Какво трябва да се направи в системата на образование, за да стане тя ефективна, креативна и учениците с радост да идват на училище?
– Опростена, присъствена, интегрираща други културни и образователни институции, психически не обременяваща учители и ученици. По-малко външни фактори трябва да се бъркат в работата на учителя. Ние сме постоянно пред погледа на всички и на всичко. Всеки дава акъл какво да правим, коментират се заплатите ни, отпуските, а контролът е убийствен. Административният натиск е голям.
Учителският труд е специфичен и присъщ на хора, които обичат децата и учението. Народът го е казал простичко: „От всяко дърво свирка не става“. Във връзка с това си спомням как преди три години МОН прие наредба, с която приравни полувисшето с висшето образование относно заплащането. Нямате си и представа колко унижи това колегията! До каква демотивация доведе тази наредба за преподавателите. Мога само още една гилдия да сложа на този кантар и това са лекарите. Без двете системи обществото няма как да го има.
Аз винаги давам за пример една японска поговорка, която казва, че в Япония единствените, които не се покланят на императора, това са учителите. Защото те са създали и формирали личността на императора. Какво повече да кажа от това? Мъдър народ. Поклон.
Какви са отношенията ви с другите синдикати в образованието. Има ли неща в комуникацията синдикати – работодатели която трябва да се промени?
– Благодаря за този въпрос. В училището, в което работя отношенията ни са повече от колегиални, професионални и толерантни. Работим идеално, комуникираме нормално и вземаме решенията, касаещи колектива заедно. За което благодаря на колегите и ръководството на училището за професионализма. На национално ниво нямаме някакви значими проблеми, но там има една остаряла парадигма и модел на отношения в образованието, която трябва да се промени.
Какво имам предвид? Нужна е реформа в отношенията синдикати – работодатели. В т. нар. „Тристранен съвет“ трябва да участват всички синдикати от сферата на образованието, имащи синдикални секции, както и родителски организации имащи съдебна регистрация като НПО-та.
За всяко нещо, касаещо образованието, да се взема за основа решенията на Педагогическите съвети. Апелирам към МОН, премахнете ретроградната система синдикатите да предлагат за награди свои членове пред министерството и то автоматично да ги утвърждава. Това се нарича „скрит лобизъм“ и е дискриминационна практика. Тази роля да се вмени само на педагогическите съвети. Те са органът, който трябва да взема колективни решения за всичко в даденото учебно заведение.
Синдикат „Образование“ към НС „ЗАЩИТА“ е против мандатността, която искат да въвеждат за директорите. Това ще политизира българското образование и ще обезличи институцията. Възниква въпросът, а ще бъде ли въведена мандатност и за другите длъжности в образованието? Директорите и учителите са по Кодекса на труда. Той също трябва да се промени и то кардинално в доста от разделите. Атестацията е достатъчна за оценка труда на българския учител и директор. При добра атестация, да следва и промяна на заплатите на учителите нагоре. Уеднаквяването не е правилният модел за стимулиране работата на педагозите. Ние сме против него и този порочен модел. Максимата е „Повече работиш, повече и получаваш“!
Благодаря на медията за възможността да изложа нашите виждания за развитието на българското образование и желая на всички колеги предимно здраве и много професионални успехи през настоящата учебна година!
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Днес, 15 октомври, служители от детските ясли в Габрово и от специализираната белодробна болница в Трявна проведоха протестна акция пред сградите на здравните заведения.
Протестът бе организиран от Териториалния координационен съвет на Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и Регионалния съвет на синдиката.
Техните искания са за увеличение на работните заплати с не по-малко от 10 % от 01.01.2027 г. и подписване на колективен трудов договор за отрасъл „Здравеопазване“.
Служителите държаха протестни плакати, които гласяха „КНСБ протест”, „Искам още 10 % към заплатата“, „Стига вече работещи бедни”, „Цените летят в космоса, заплатите лазят в калта“, „Дайте поне още 10 %“, „Сметките растат заплатите – не” и „Достойният труд заслужава достойна заплата“.
Протестът бе проведен в обедната почивка, за да не бъде нарушаван трудовия процес и застрашено здравето на децата и пациентите.
Акцията е част от протестните действия на КНСБ, които се провеждат в цялата страна във връзка с Бюджет 2027.
По случай Международния ден на нематериалното културно наследство, РЕМО „Етър“ организира специалното събитие „Гайдата – българският глас към света“. Поводът е историческият успех от 2025 година, когато елементът „Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения“ бе официално вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.
Събитието ще се проведе на 17 октомври, събота, с начало от 11:30 часа за първата част и 14:00 часа за втората част, в пространството пред Сакова къща и Музеен център в РЕМО „Етър“. Посетителите ще се потопят в магията на един от най-емблематичните български инструменти чрез музикални изпълнения, прожекция на документален филм, интерактивни игри за деца и открити практически класове по свирене на гайда.
Програмата започва пред Сакова къща с кратка музикална програма под надслов „Чуй гласа на традицията“, в която майстор Цвятко Цвятков и неговите ученици ще представят своите изпълнения. Тя ще продължи с практични занимания и първа среща с инструмента в модула „Предай звука нататък“.
В Музеен център на ниво три програмата продължава с презентацията „От какво е направена една гайда?“, където майстор Цвятко Цвятков ще покаже отделните части на инструмента, материалите, конструкцията и тънкостите на майсторската изработка. Програмата включва още прожекция на документалния филм „Гайди и гайдарско свирене в България“, създаден като част от българската кандидатура за ЮНЕСКО, както и интерактивната игра за разпознаване на звуци „Узнай звуците на традицията“.
Събитието е посветено на живата традиция, майсторството и приемствеността между поколенията. То се провежда с редовен входен билет за музея. Елате да преживеем заедно традицията като жив и пълен с енергия български глас.
„Янтра“ приема елитния „Локомотив“ (Пловдив) в двубой от 1/16-финалите на турнира Sesame Купа на България. Срещата с двукратния носител на трофея е в петък от 19:00 часа на стадион „Христо Ботев“ в Габрово.
Това няма да бъде първият сблъсък между двата отбора в турнира. Историята помни няколко интересни двубоя между тях, както и любопитни статистически факти от срещите им в елита на българския футбол. През сезон 1991/1992 „Янтра“ и „Локомотив“ отново се срещат на фазата на 1/16-финалите. Тогава и двата отбора са част от елита, а според регламента победителят се определя в два мача на разменено гостуване. Габровският тим печели домакинството си с 2:0, с голове на Ацаров и Богомилов, а реваншът в Пловдив завършва без голове. Така „Янтра“ продължава към осминафиналите, където е спрян от силния състав на „Сливен“, който година по-рано печели Купата на стадион „Христо Ботев“ в Габрово след паметна победа с 2:0 над ЦСКА.
През сезон 2002/2003 жребият отново противопоставя „Янтра“ и „Локомотив“ на 1/16-финалите. По това време габровският тим се състезава в „Б“ група. Този път пловдивчани печелят и двата мача – 2:1 в Габрово и 3:0 в Пловдив. Равносметката от срещите между двата съперника на ниво „А“ група е в полза на „Локомотив“. Пловдивчани имат осем победи, пет от двубоите са завършили наравно, а „Янтра“ е записала два успеха.
Паметен остава първият триумф на габровския тим в Пловдив през сезон 1970/1971 – първия му след влизането в „А“ група. Тогава под името „Чардафон-Орловец“ отборът надиграва „Локомотив“, в чийто състав е Христо Бонев, с 4:2 като гост.
Особено любопитен е и двубоят между двата тима в Пловдив през сезон 1973/1974. „Янтра“ отбелязва цели пет гола, но въпреки това губи със 7:5. Срещата остава сред най-резултатните в историята на българския елит с общо 12 попадения. Габровци успяват да наваксат изоставане от 5:1 и да намалят разликата до 6:5, но четири минути преди края Христо Бонев носи победата на „Локомотив“.
Любопитен факт преди предстоящия двубой е, че и в двата състава има футболисти, които са носили екипа на съперника. В настоящия състав на „Янтра“ това са трима играчи – Асен Георгиев, Мартин Райнов и Айвън Ангелов. Асен Георгиев е част от историята на „Локомотив“ при първия триумф на пловдивчани с Купата на България.
През сезон 2018/2019 той е в състава на Бруно Акрапович, който печели трофея след победа с 1:0 над градския съперник „Ботев“ във финала. Георгиев взема участие и в петте мача на „Локомотив“ в турнира през тази кампания. Мартин Райнов на два пъти е обличал екипа на пловдивския клуб, а Айвън Ангелов е част от състава на „Локомотив“ през сезон 2021/2022, когато участва с тима и в квалификациите за Лигата на конференциите.
Основен футболист в настоящия състав на пловдивчани пък е габровецът Ивайло Иванов. Той показа потенциала си с екипа на „Янтра“ в трудните първи три сезона след завръщането на отбора в професионалния футбол. Впоследствие бе привлечен от ЦСКА 1948 в Първа лига, а по-късно стана част от „Локомотив“ (Пловдив). Днес 24-годишният габровски талант има над 110 мача за „смърфовете“ и е твърд титуляр в състава на Душан Косич.
Предстоящият двубой за Купата на България ще събере отново два отбора с история на терена, а за „Янтра“ това е възможност да добави нова паметна страница към съперничеството с пловдивския клуб.
-
Новинипреди 7 дниУченик от Габрово с второ място на международно състезание по английски
-
Новинипреди 7 дниНад 130 дървета и 4175 храсти в новия парк в квартал Младост
-
Новинипреди 7 дниВодопроводът в Поповци е почти изцяло изграден
-
Новинипреди 4 дниПепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра
-
Кримипреди 4 дниМъж падна от мост в река Росица
-
Културапреди 3 дни„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври
-
Културапреди 3 дни„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща
-
Новинипреди 4 дниЯнтра се върна на победния път след успех над лидера Вихрен