Свържи се с нас

Култура

Лесните уроци за материята движението, за енергията и силата започват от Габрово

150 години от първия кабинет по физика и приносът на Иван Гюзелев

Published

on

С фотодокументална изложба, посветена на първия учебен кабинет по физика, Националният музей на образованието отбелязва 150 години от неговото създаване в Габровската гимназия.

Историческият разказ е разгърнат върху 24 цветни табла и проследява въвеждането на физиката като учебен предмет през 20-те години на XIX в. Специално място е отредено на оригинални материали от фонда на НМО: физични уреди; снимки; учебници; тетрадки на ученици от Радомир, Пловдив и Габрово, каталози и др.

Показан е първият български учебник по физика „Извод от физиката” от 1849 г., съставен от Найден Геров. Авторът въвежда френската метрична система и създава първите физични понятия: ,,Във физиката, както и във всяка друга наука има да се употребляват някои особни речи. Ми нямахме тях на наш език, защото нямаме и сама науката. Някои от тези речи взех от руский язик, защото ми ся видя, че идат добре и на български, а много измислих нови, колкото за сега, докле ся потвърдът някои от всеобщо употребление”. Учебникът е богато илюстриран, което го прави нагледен и разбираем.

Изложбата акцентира и върху ролята на Иван Гюзелев – учител в Главното мъжко училище в Габрово и създател на първия кабинет по физика в българските земи през 1872 г. Горещ привърженик на експеримента, Гюзелев въвежда модерен метод в преподаването и включва учениците в представянето на физични опити и демонстрации.

Посетителите могат да видят първото и второ издание на ,,Ръководство към физиката” на Иван Гюзелев от 1874 г. и 1895 г.. Учебникът въвежда първите закони и формули на езика на математиката и е определен като най-систематизиран и добър за времето си. По страниците му има множество изображения на уреди и апарати. За пръв път се появяват задачи с приложени обяснения и решения. В първото издание е публикуван и списък на най-необходимите уреди – 30 на брой, за обзавеждане на учебния кабинет. Изложбата показва уреди и апарати от физичния кабинет и от метеорологичната станция, която е една от първите в страната, създадена преди 135 години в двора на Държавната мъжка реална гимназия в Габрово (днес Национална Априловска гимназия).

Една от движимите културни ценности в богатата музейна колекция „Училищни уреди и апарати“ е телеграфният апарат, свързан не само с училищния, но и с обществено-политическия живот в Османската империя. След обявяване на Априлското въстание в Габрово Иван Гюзелев и други учители от гимназията са заловени и откарани в Търновския затвор. Освен в подстрекателство към бунт физикът е обвинен, че е използвал училищния телеграфен апарат, за да улавя тайните разпореждания на турското правителство и да ги предава на четата на Цанко Дюстабанов.

Интерес представляват Магдебургските полукълба, които демонстрират силата на атмосферното налягане върху полусфери, между които е създаден вакуум. През 1654 г. Ото фон Герике прави демонстрация в град Магдебург. Германският изобретател използва две полукълба, допира ги и изтегля затворения между тях въздух. За да ги раздели, трябвало да впрегне по осем коня от двете страни.

Друг интересен и днес уред е Сферата на Херон. Апаратът демонстрира силата на парата и е прототип на реактивна парна турбина.

Във временната експозиция са показани и уреди от Метеорологичната станция – термометър, барометър, анемометър и други.

Посетителите на изложбата могат да видят и филма „Експериментът 1872“, който включва опити и демонстрации с уреди от колекцията „Училищни уреди и апарати“, Експериментите се извършват от Теодосий Теодосиев, наричан Златния учител на България, заради многото високи отличия на неговите възпитаници.

Изложбата е на разположение на посетителите до края на месец февруари 2022 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Самостоятелна изложба на Момчил Митев в Галерия „Видима“

Published

on

На 5 юли, вторник, от 18.00 часа Галерия „Видима“ ще представи самостоятелната изложба „Завръщане“ на Момчил Митев. Той е родом от с. Малки Вършец и израснал в с. Градище, Севлиевско.

Завършва художествената гимназия в София през 1981 г. Работи над 20 години в рекламния бизнес, като негови клиенти са едни от най-големите световни брандове и много други, сред които банки и фармацевтични компании.

През годините работи и като илюстратор, негово дело са над 100 корици на книги, най-известните от които са българските издания от началото на 90-те години на фантастичните поредици „Дюн“, „Властелинът на пръстените“, „Фондацията“ и много други.

Няколко години работи и като художник за един от най-големите лейбъли за джаз музика „Лейбър Рекърдс“, Ню Йорк, САЩ. Занимава се с интериорен дизайн. Известно време живее и работи в Англия, в родния град на Шекспир, Стратфорд на Ейвън, където всъщност се завръща към живописта. Реализира изложби в България и чужбина, както и множество участия в общи изяви. Творбите му се намират в частни колекции на пет континента.

Момчил Митев се представя като художник, за когото можем да кажем, че хората го познават, без да го познават, защото на практика всеки един от нас почти всеки ден се среща с някое от неговите творения по рафтовете на магазини, по витрини или билбордове.

Въпреки успешната кариера и разнообразието, което му предлага работа обаче, в един момент у него се появява нуждата, заставайки пред белия лист да изрази не желанието на клиента, а самият себе си. Така започва да създава своите произведения, воден от свободата и вдъхновението.

Творбите му са най-разнообразни както като стил, така и като техники и материали. Поради естеството на своята професия, Момчил Митев отлично борави както с маслени и акрилни бои, така и с акварели, пастели, молив. Той е и сред единиците художници в света, които владеят уникалната техника за рисуване със свещ, когато лист хартия се прокарва над пламъка и пушека оставя ефирни линии, които художника майсторски превръща в образ.

В първата му за родното Севлиево изложба, символично наречена „Завръщане“, любителите на изкуството ще се запознаят както с нежни пастелни актове с леки сюрреалистични забежки, така и абстрактни творби върху платно, характерни с ярки цветове и майсторско наслояване на маслените бои.

Въпреки своята различност, творчеството на Момчил Митев се обединява около неговия вътрешен свят на мечти и фантазии. Успява да завладее и нас, зрителите, и да ни пренесе в едно пространство на митичност, ангелски създания, планетарни системи, паралелни светове, където на пиедестал е издигнато разбира се най-съвършеното божие създание – жената.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Блясък, стил, изящество и класа в гала спектакъла „Балетна симфония”

Published

on

Бляскавият гала спектакъл „Балетна симфония” беше финален акорд на успешния художествено-творческия сезон за Балетната школа при Народно читалище „Развитие-1870”. Концертът – годишна сценична продукция, беше тържество, което преплете красота и грация, въображение и емоция, драматургия и хореография, музика и танц на читалищната сцена – нежен пристан за чувствения свят на това изящно и несравнимо изкуство.

С нежност, стил, чувственост и класа очароваха малките балерини на художествения ръководител и хореограф Иванка Цанова. Богатата едночасова програма на спектакъла „Балетна симфония” започна с тържествения „Полонез” от Пьотр Чайковски по операта „Евгени Онегин”. Танц, харектерен при откриването на балове, красиво пресъздаден от Радост Панчева, Сияна Ковачева, Дария Цонева, Виктория Недялкова, Василена Василева, Боряна Богданова и Карина Казанджиева. „Танц на малката принцеса” по мотиви от балета „Спящата красавица” изпълни грацията Йоана Колева. В малки красиви лебеди, танцуващи на сцената, по музика на Ками Сен Санс, се преобразиха Сияна Балчева, Рая Дочева, Валерия Иванова, Даная Маркова. Под светлините на прожекторите Ема Златославова очарова с „Танц на куклата” по мотиви от балета „Копелия”, музика Лео Делиб. Класическа вариация „Сълзата на времето” чувствено изпълни балерината Лилия Апостолова. С красив и нежен „Валс” по музика на Лео Делиб блесна Раделина Георгиева. Грациозно изпълнение на вариация „Пицикато” представи Ая Нешева. Публиката се наслади на микс от класика и модерност с танца „Имаме парти” в изпълнение на Далия Цонева, София Цонева, Никол Деева, Цветина Цветомирова, Моника Нейчева и Мила Генова. С танца „Тя” разчувства очарователната прима Раделина Георгиева. Емоционално и страстно бе изпълнението на „Испански танц” от балета „Раймонда” от Лилия Апостолова. Танц върху огъня – „Нестинарско хоро”, беше финалният акорд на концерта. Ритуалът нестинарство изпълниха Велизара Георгиева, Елица Ганчева, Преслава Антонова, Петя Маркова, Катерина Маринова, Деница Иванова, Рая Балинова, Тияна Атанасова и Александра Събчева.

Брилянтно! Чувствено! Експлозия на талант, емоция и красота! Публиката бе във възторг от прекрасния спектакъл на балерините – великолепие, съчетало изящни движения, в синхрон с красива музика, сътворило вълнуващо преживяване – феерия и взрив от емоции. Дълго нестихващи, възторжени и заслужени бяха аплодисментите на зрителите.

На финала на концерта малките талантливи балерини засияха в цялата си прелест на сцената, заедно с художествения ръководител и хореограф Иванка Цанова. Благодарност бе изказана на художника Велизар Захариев за изработката на стилните декори и на корепетитора на Балетната школа Румяна Павлова. Специални поздравления отправи председателят на Народно читалище „Развитие-1870” Данаил Лалев. „Красиво, изящно, несравнимо! Бяхте брилянтни! Балетната школа е гордост за читалище „Развитие”! Поздравления за успешния художествено-творчески сезон, за спечелените награди, за вашия талант!”, развълнувано сподели г-н Лалев.

Изказана бе благодарност за професионализма на художествения ръководител и хореограф Иванка Цанова за създаването на традиции в балетното изкуство в Севлиево и преподаването с финес и отношение. С подаръчен ваучер на стойност 500 лв. председателят на читалище „Развитие” декларира подкрепа и партньорство за развитието на Балетната школа.

Автор: Десислава Димитрова,
организатор при НЧ „Развитие – 1870“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Песни в полите на Балкана“ на 2 и 3 юли в село Жълтеш

Published

on

На 2 и 3 юли в габровското село Жълтеш ще се проведе единадесетият национален фестивал за автентичен фолклор „Песни в полите на Балкана”.

За поредна година събитието, което започва в 10.00 часа, ще се проведе на откритата сцена в село Жълтеш.

На нея ще излязат индивидуални изпълнители и творчески формации. Организатори са Народно читалище „Светлина – 1927”, с. Жълтеш, кметство Жълтеш, Община Габрово.

Гост изпълнители на 2 юли от 16.00 часа ще бъдат Петър Кирилов и ДФФ „Габровските гласчета“. Фестивалът се провежда под патронажа на Министерство на културата.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица