Свържи се с нас

Култура

Лесните уроци за материята движението, за енергията и силата започват от Габрово

150 години от първия кабинет по физика и приносът на Иван Гюзелев

Published

on

С фотодокументална изложба, посветена на първия учебен кабинет по физика, Националният музей на образованието отбелязва 150 години от неговото създаване в Габровската гимназия.

Историческият разказ е разгърнат върху 24 цветни табла и проследява въвеждането на физиката като учебен предмет през 20-те години на XIX в. Специално място е отредено на оригинални материали от фонда на НМО: физични уреди; снимки; учебници; тетрадки на ученици от Радомир, Пловдив и Габрово, каталози и др.

Показан е първият български учебник по физика „Извод от физиката” от 1849 г., съставен от Найден Геров. Авторът въвежда френската метрична система и създава първите физични понятия: ,,Във физиката, както и във всяка друга наука има да се употребляват някои особни речи. Ми нямахме тях на наш език, защото нямаме и сама науката. Някои от тези речи взех от руский язик, защото ми ся видя, че идат добре и на български, а много измислих нови, колкото за сега, докле ся потвърдът някои от всеобщо употребление”. Учебникът е богато илюстриран, което го прави нагледен и разбираем.

Изложбата акцентира и върху ролята на Иван Гюзелев – учител в Главното мъжко училище в Габрово и създател на първия кабинет по физика в българските земи през 1872 г. Горещ привърженик на експеримента, Гюзелев въвежда модерен метод в преподаването и включва учениците в представянето на физични опити и демонстрации.

Посетителите могат да видят първото и второ издание на ,,Ръководство към физиката” на Иван Гюзелев от 1874 г. и 1895 г.. Учебникът въвежда първите закони и формули на езика на математиката и е определен като най-систематизиран и добър за времето си. По страниците му има множество изображения на уреди и апарати. За пръв път се появяват задачи с приложени обяснения и решения. В първото издание е публикуван и списък на най-необходимите уреди – 30 на брой, за обзавеждане на учебния кабинет. Изложбата показва уреди и апарати от физичния кабинет и от метеорологичната станция, която е една от първите в страната, създадена преди 135 години в двора на Държавната мъжка реална гимназия в Габрово (днес Национална Априловска гимназия).

Една от движимите културни ценности в богатата музейна колекция „Училищни уреди и апарати“ е телеграфният апарат, свързан не само с училищния, но и с обществено-политическия живот в Османската империя. След обявяване на Априлското въстание в Габрово Иван Гюзелев и други учители от гимназията са заловени и откарани в Търновския затвор. Освен в подстрекателство към бунт физикът е обвинен, че е използвал училищния телеграфен апарат, за да улавя тайните разпореждания на турското правителство и да ги предава на четата на Цанко Дюстабанов.

Интерес представляват Магдебургските полукълба, които демонстрират силата на атмосферното налягане върху полусфери, между които е създаден вакуум. През 1654 г. Ото фон Герике прави демонстрация в град Магдебург. Германският изобретател използва две полукълба, допира ги и изтегля затворения между тях въздух. За да ги раздели, трябвало да впрегне по осем коня от двете страни.

Друг интересен и днес уред е Сферата на Херон. Апаратът демонстрира силата на парата и е прототип на реактивна парна турбина.

Във временната експозиция са показани и уреди от Метеорологичната станция – термометър, барометър, анемометър и други.

Посетителите на изложбата могат да видят и филма „Експериментът 1872“, който включва опити и демонстрации с уреди от колекцията „Училищни уреди и апарати“, Експериментите се извършват от Теодосий Теодосиев, наричан Златния учител на България, заради многото високи отличия на неговите възпитаници.

Изложбата е на разположение на посетителите до края на месец февруари 2022 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Култура

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май

Published

on

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.

От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.

И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.

Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.

Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.

Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.

В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.

За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Зареди още

Култура

Кметица меси питка за Валентин Велчев

Published

on

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица