С фотодокументална изложба, посветена на първия учебен кабинет по физика, Националният музей на образованието отбелязва 150 години от неговото създаване в Габровската гимназия.

Историческият разказ е разгърнат върху 24 цветни табла и проследява въвеждането на физиката като учебен предмет през 20-те години на XIX в. Специално място е отредено на оригинални материали от фонда на НМО: физични уреди; снимки; учебници; тетрадки на ученици от Радомир, Пловдив и Габрово, каталози и др.

Показан е първият български учебник по физика „Извод от физиката” от 1849 г., съставен от Найден Геров. Авторът въвежда френската метрична система и създава първите физични понятия: ,,Във физиката, както и във всяка друга наука има да се употребляват някои особни речи. Ми нямахме тях на наш език, защото нямаме и сама науката. Някои от тези речи взех от руский язик, защото ми ся видя, че идат добре и на български, а много измислих нови, колкото за сега, докле ся потвърдът някои от всеобщо употребление”. Учебникът е богато илюстриран, което го прави нагледен и разбираем.

Изложбата акцентира и върху ролята на Иван Гюзелев – учител в Главното мъжко училище в Габрово и създател на първия кабинет по физика в българските земи през 1872 г. Горещ привърженик на експеримента, Гюзелев въвежда модерен метод в преподаването и включва учениците в представянето на физични опити и демонстрации.

Посетителите могат да видят първото и второ издание на ,,Ръководство към физиката” на Иван Гюзелев от 1874 г. и 1895 г.. Учебникът въвежда първите закони и формули на езика на математиката и е определен като най-систематизиран и добър за времето си. По страниците му има множество изображения на уреди и апарати. За пръв път се появяват задачи с приложени обяснения и решения. В първото издание е публикуван и списък на най-необходимите уреди – 30 на брой, за обзавеждане на учебния кабинет. Изложбата показва уреди и апарати от физичния кабинет и от метеорологичната станция, която е една от първите в страната, създадена преди 135 години в двора на Държавната мъжка реална гимназия в Габрово (днес Национална Априловска гимназия).

Една от движимите културни ценности в богатата музейна колекция „Училищни уреди и апарати“ е телеграфният апарат, свързан не само с училищния, но и с обществено-политическия живот в Османската империя. След обявяване на Априлското въстание в Габрово Иван Гюзелев и други учители от гимназията са заловени и откарани в Търновския затвор. Освен в подстрекателство към бунт физикът е обвинен, че е използвал училищния телеграфен апарат, за да улавя тайните разпореждания на турското правителство и да ги предава на четата на Цанко Дюстабанов.

Интерес представляват Магдебургските полукълба, които демонстрират силата на атмосферното налягане върху полусфери, между които е създаден вакуум. През 1654 г. Ото фон Герике прави демонстрация в град Магдебург. Германският изобретател използва две полукълба, допира ги и изтегля затворения между тях въздух. За да ги раздели, трябвало да впрегне по осем коня от двете страни.

Друг интересен и днес уред е Сферата на Херон. Апаратът демонстрира силата на парата и е прототип на реактивна парна турбина.

Във временната експозиция са показани и уреди от Метеорологичната станция – термометър, барометър, анемометър и други.

Посетителите на изложбата могат да видят и филма „Експериментът 1872“, който включва опити и демонстрации с уреди от колекцията „Училищни уреди и апарати“, Експериментите се извършват от Теодосий Теодосиев, наричан Златния учител на България, заради многото високи отличия на неговите възпитаници.

Изложбата е на разположение на посетителите до края на месец февруари 2022 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/