Свържи се с нас

Култура

Лесните уроци за материята движението, за енергията и силата започват от Габрово

150 години от първия кабинет по физика и приносът на Иван Гюзелев

Published

on

С фотодокументална изложба, посветена на първия учебен кабинет по физика, Националният музей на образованието отбелязва 150 години от неговото създаване в Габровската гимназия.

Историческият разказ е разгърнат върху 24 цветни табла и проследява въвеждането на физиката като учебен предмет през 20-те години на XIX в. Специално място е отредено на оригинални материали от фонда на НМО: физични уреди; снимки; учебници; тетрадки на ученици от Радомир, Пловдив и Габрово, каталози и др.

Показан е първият български учебник по физика „Извод от физиката” от 1849 г., съставен от Найден Геров. Авторът въвежда френската метрична система и създава първите физични понятия: ,,Във физиката, както и във всяка друга наука има да се употребляват някои особни речи. Ми нямахме тях на наш език, защото нямаме и сама науката. Някои от тези речи взех от руский язик, защото ми ся видя, че идат добре и на български, а много измислих нови, колкото за сега, докле ся потвърдът някои от всеобщо употребление”. Учебникът е богато илюстриран, което го прави нагледен и разбираем.

Изложбата акцентира и върху ролята на Иван Гюзелев – учител в Главното мъжко училище в Габрово и създател на първия кабинет по физика в българските земи през 1872 г. Горещ привърженик на експеримента, Гюзелев въвежда модерен метод в преподаването и включва учениците в представянето на физични опити и демонстрации.

Посетителите могат да видят първото и второ издание на ,,Ръководство към физиката” на Иван Гюзелев от 1874 г. и 1895 г.. Учебникът въвежда първите закони и формули на езика на математиката и е определен като най-систематизиран и добър за времето си. По страниците му има множество изображения на уреди и апарати. За пръв път се появяват задачи с приложени обяснения и решения. В първото издание е публикуван и списък на най-необходимите уреди – 30 на брой, за обзавеждане на учебния кабинет. Изложбата показва уреди и апарати от физичния кабинет и от метеорологичната станция, която е една от първите в страната, създадена преди 135 години в двора на Държавната мъжка реална гимназия в Габрово (днес Национална Априловска гимназия).

Една от движимите културни ценности в богатата музейна колекция „Училищни уреди и апарати“ е телеграфният апарат, свързан не само с училищния, но и с обществено-политическия живот в Османската империя. След обявяване на Априлското въстание в Габрово Иван Гюзелев и други учители от гимназията са заловени и откарани в Търновския затвор. Освен в подстрекателство към бунт физикът е обвинен, че е използвал училищния телеграфен апарат, за да улавя тайните разпореждания на турското правителство и да ги предава на четата на Цанко Дюстабанов.

Интерес представляват Магдебургските полукълба, които демонстрират силата на атмосферното налягане върху полусфери, между които е създаден вакуум. През 1654 г. Ото фон Герике прави демонстрация в град Магдебург. Германският изобретател използва две полукълба, допира ги и изтегля затворения между тях въздух. За да ги раздели, трябвало да впрегне по осем коня от двете страни.

Друг интересен и днес уред е Сферата на Херон. Апаратът демонстрира силата на парата и е прототип на реактивна парна турбина.

Във временната експозиция са показани и уреди от Метеорологичната станция – термометър, барометър, анемометър и други.

Посетителите на изложбата могат да видят и филма „Експериментът 1872“, който включва опити и демонстрации с уреди от колекцията „Училищни уреди и апарати“, Експериментите се извършват от Теодосий Теодосиев, наричан Златния учител на България, заради многото високи отличия на неговите възпитаници.

Изложбата е на разположение на посетителите до края на месец февруари 2022 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица