Свържи се с нас

Любопитно

135 години от създаването на Габровската метеорологична станция

Published

on

През януари се навършват 135 години от създаването на метеорологична станция в двора на Държавната мъжка реална гимназия в Габрово (днес Национална Априловска гимназия).

Тя е една от първите в страната и е изградена след издаденото от Министерството на народното просвещение (МНП) на 24 декември 1886 г. окръжно № 6324, с което се възлага на директорите към поверените им гимназии да открият станции за метеорологични наблюдения.


Аврам Досев, преподавател по физика и математика в Априловската гимназия

Директорът на гимназията тогава Манол Белчев и учителят по физика Христофор Ангелов с ентусиазъм приемат поставената задача и успешно изграждат метеорологична станция. За целта те използват доставените от чужбина през 1881 г. и подарени на гимназията от Министъра на народното просвещение проф. Константин Иречек метереологични уреди. Оборудването на станцията се допълва с уреди от кабинета по физика, който е първият в страната – уреден в гимназията през 1872 г. от учителя по математика и физика Иван Гюзелев.

Станцията е построена в югозападната част на двора на училището. Размерите и конструкцията ѝ са съобразени с най-съвременните за времето изисквания. Тя разполага с над 16 уреда: термометър, барометър, анемометър (уред за определяне скоростта и посоката на вятъра) и др.

На метеорологичната площадка, 1919 г.

До станцията върху дървен стълб, висок 8 метра, е поставен ветромер на Билд. До стълба се намира цинков дъждомер и разграфена дървена линия за измерване дебелината на снежната покривка.

Вътре в гимназията, в малко помещение под стълбите на дясното крило, ,,в едно кюше”, по думите на Аврам Досев, са поставени 4 различни барометъра (живачни, анероид и бароскоп), таблици за редуциране височината на живачните барометри, атлас за определяне вида на облаците.

Ученици от Априловска гимназия пред станцията, 1959 г.

Под ръководството на първия завеждащ метереологичната станция – преподавателя по физика Христофор Ангелов, редовните наблюдения започват от 1 януари 1887 г. С помощта на събраните измервателни уреди се извършват 8 типа наблюдения и замервания: на атмосферното налягане; температурата на въздуха; минималната и максималната температура; относителната влажност; посоката и силата на вятъра; вида и количеството облачност; количеството на валежите от дъжд и сняг; отбелязва се времето и продължителността на атмосферните явления: гръмотевици, светкавици, бури, метеори.

Наблюденията се извършват три пъти дневно (в 7.00, в 14.00 и 21.00 ч .), а резултатите се вписват в специални дневници. Всяка сутрин в 7.20 ч. данните се изпращат с шифрована телеграма по морзов апарат до централната метеорологична станция в София.

Петко Чубриков, старши метеорологичен наблюдател, 50-те години  на XX в.

За работата в станцията през годините отговарят учителите-физици Христофор Ангелов, Никола Дуков и Аврам Досев, П. Харлаков – писар и Алекси Стойков – математик. В измерванията често се включват и ученици от гимназията.

Първи годишен отчет на Държавна мъжка Априловска гимназия, 1897 г.

Работата на станцията е преустановена през 1998 г. след 111-годишна дейност. Тогава започва строителството на ново крило на Априловската гимназия. Голяма част от уредите, използвани в метеорологичната станция, днес са част от богатата колекция ,,Училищни уреди и апарати” на Националния музей на образованието.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Любопитно

Детски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли

Published

on

Община Габрово организира детски следобед, изпълнен с игри и изненади, който ще се проведе в понеделник, 6 юли, от 17.00 до 18.00 часа на детската площадка зад Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“.

Инициативата е насочена към най-малките жители на града, както и към гостите на Габрово, а входът е свободен за всички семейства, които искат да прекарат приятно време заедно.

Събитието се организира съвместно с няколко институции и организации, които работят активно с деца и хора в неравностойно положение. Сред тях са Държавен куклен театър Габрово, Център за обществена подкрепа към Сдружение „ИМКА“, Дневен център за пълнолетни лица с увреждания, Дневен център за деца с увреждания, Център за социална рехабилитация и интеграция „Келер“, Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“, както и кафе Липите.

Очаква се децата да могат да участват в различни занимания и игри, подготвени специално за случая, докато родителите ще имат възможност да наблюдават или да се включат заедно с тях.

Организаторите канят всички семейства с деца да се възползват от инициативата и да прекарат част от следобеда на понеделник в компанията на приятели, игри и добро настроение край библиотеката.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Published

on

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица