Свържи се с нас

Култура

Габровският театър представи най-новия си спектакъл

На границата между два свята и свободата на избора.

Published

on

Габровският драматичен театър представи най-новия си спектакъл „Въпреки живота, всичко е любов“ с две премиерни представления на 14 и 16 януари 2022 г. на голяма сцена. Постановката е на режисьора Васил Дуев-Тайг и Сдружение „Суматоха“, които са автори на идейния проект.

В Сдружението влизат младите актьори от класа на проф. д-р Ивайло Христов – випуск 2021. Те участват в спектакъла, разделени в два актьорски състава. Четирама от тях: Татяна Йолинска, Йоан Попов, Иван Шуманов и Елена Хрант са автори на проекта, с който печелят финансова подкрепа по Програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“. В лицето на Васил Дуев-Тайг – щатен режисьор в габровската трупа, и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ срещат подкрепа и партньорство за осъществяването на проекта.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е създадено по романа „Германия, мръсна приказка“ от Виктор Пасков. Освен режисьор, Васил Дуев-Тайг е и автор на сценичната адаптация на текста. В постановъчния екип влизат: Даниела Николчова и Наталия Андреева – сценография и костюми; Христо Намлиев – музика; Филип Миланов – хореография; Яел Дуев-Тайг – автор на плаката; Росина Пенчева – фотограф на спектакъла; Васил Калев – медицински консултант и Валери Радев – помощник-режисьор. В постановката участват актьорите от сдружение „Суматоха“: Антония Кундакова, Бернарда Береану, Елена Хрант, Елеонора Иванова, Жаклин Даскалова, Никол Оташлийска, Полина Грозданова, Сирма Кунчева, Ахмет Исмаил, Вилиян Гешев, Иван Шуманов, Йоан Попов, Мартин Димиев, Ростислав Дамянов, Теодор Кисьов, Ясен Атанасов и Марио Василев, който е част от габровската трупа заедно с актьора Стоян Руменин.

Спектакълът следва сюжетната линия на романа, пречупена през режисьорската рефлексия на Васил Дуев-Тайг. Публиката се озовава на границата на няколко двойки светове: „вътрешния“ и „външния“ на героите, „източния“ и „западния“, НРБ и ГДР, „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Времето е бурната 1968 година. Бунтарството е новата форма на младите да утвърдят себе си в очуждения свят на войни и военни конфликти, фалшиви ценности и още по-фалшиви идеологии. Рокът е сила, която помита всичко „мръсно“ и сваля маските на преднамереното общество, оплетено в предразсъдъци. Културната вълна и идеали на децата-цветя шестват по света. Ветровете на Пражката пролет достигат и до младите хора в България.

Свободата става непосилен блян за реализиране у нас. За нея може да се мисли като „единствено случваща се навън“. Потърсена отвън, тя се оказва еднакво трудна за живеене като тази, от която бягат тогавашните 19-годишни. Пътят на емиграцията в търсене на свободата е и път за личностното развитие в търсене на собственото място в света.

Разминаването с приятелите и сблъсъкът с предателите са неизбежни. Те стават мярата, с която младият Виктор Пасков от спектакъла опознава свободата. Превръщат се в негови ориентири в избора му между „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Социалистическата реалност и репресивен апарат в ГДР не са по-различни от тези в НРБ. Тоталитарният режим не само изяжда усещането за свобода, но и чувството за лично достойнство, размива контурите на личността в пирамидално организираното авторитарно общество. Въпреки този натиск, младият „хер Паско“ избира: чест вместо безчестие, свобода вместо илюзия, мечта вместо нагаждане, бягство вместо подчинение.

Противопоставянето на „чужди“ срещу „свои“ и „свои“ срещу „свои“ допълват картината за живота на емигранта. Интересна и необичайна е сценографската визия на спектакъла. Разменени са местата на зрителското и игралното поле.

Представлението е изнесено изцяло в салона, като ползва и част от сцената. Това позволява да се пресъздадат картини с отворени и затворени пространства в синхрон със сюжетната линия. Използвано е естественото разположение на балкона в театралния салон за представяне на сцена от външния свят.

Костюмите са съобразени максимално с характерното за епохата на социалистическата реалност и културните нюанси на 1968 г. Режисьорът Васил Дуев-Тайг е работил с Даниела Николчова и Наталия Андреева и в други постановки на габровския театър. В спектакъла му „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. те създават сценографията и костюмите. Даниела Николчова е художникът на представлението му „Орото ламя е“, 2020 г.

Рок звученето присъства осезаемо в целия спектакъл. Наред с изпълнението на живо на популярни рок парчета от актьорите, музиката в постановката допълва алюзията за бурната на събития 1968 г. Нейн автор е Христо Намлиев, който композира музиката за много игрални филми, театрални представления и документални продукции. Носител е на наградите „Икар“ и „Аскеер“, а публиката го познава като музикант от рок бандата „Herman’s Wolf Band“.

Едно от предимствата на този спектакъл е живото изпълнение на автентичен рок. Специално внимание е обърнато на хореографията и движенията на актьорите. В някои от сцените заедно с актьорското майсторство се изискват умения на професионални балетисти и танцьори.

С подготовката на актьорите се занимава артистът и хореограф Филип Миланов. Той също е част от постановъчния екип на „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. Има опит като титулярен изпълнител в танцова компания Derida Dance, солист и част от трупата на Балет Арабеск.

Участва в международни проекти и е носител на наградата „Икар 2015“ за съвременен танц и пърформанс. Яел Дуев-Тайг създава плакатите на последните няколко представления на режисьора с габровската трупа: „Истината или се осмеляваш“, 2019 г., „Орото ламя е“, 2020 г., „Лейтенат Густл. Да обичаш живота“, 2020 г. и „Иванка Курвоазие на три морета“, 2020 г.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е осъществено с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, Програма „Дебюти“ и в партньорство с Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Завесата на Карнавала в Габрово се открехва

Published

on

Окончателно е готова програмата за празниците на Габрово през месец май и веселите цветни афиши скоро ще грейнат из града, за да информират мало и голямо кога и как да се явява на различните събития.

На 20 май в Музея на хумора и сатирата ще бъде открито 25-тото Габровско Биенале, което ще даде възможност на посетителите да се докоснат до две журирани изложби – една за карикатура и една за съвременно изкуство, както и от курирана изложба, дело на художника Олаф Вестфале.

Във вечерните часове на сцената на пл. Възраждане ще се качат група Джеръми?, а после небето ще бъде озарено от лазерно шоу.

Карнавалният ден – 21 май ще започне с детски мини карнавал и карнавално шествие на детските градини по ул. „Аврам Гачев“. На централния градски площад пък деца от цялата страна ще показват своите таланти в Националния детски фестивал на хумора „Смехоранчетата“. За най-малките в градинката с мечето ще бъде изградена и детска карнавална сцена. Юбилейното, 20-то, издание на Националното карнавално ревю с котки ще започне в 11 часа в Спортната зала.

В 18.30 часа стартира големият карнавал на Габрово, който тази година събира над 60 карнавални картини. Сценаристи, режисьори, шивачи на карнавални костюми, участници и всякакви културни работници и дейци са в трескава подготовка на най-цветния, пищен, весел, щур и незабравим Карнавал, който тази година се подвизава под мотото „Кот доди, гад доди!“.

След неговия финал сцената на площад „Възраждане“ ще завладеят „Остава“, C-Block, Culture Beat, C+C Music Factory и Funky Monkeys.

Но това, разбира се не е всичко, защото на 22 май карнавалът продължава с фестивал „Улицата“ по пешеходната „Радецка“ – шарена и щура рецепта за щастие, направена с любов, магия и музика. В следобедните часове на площад „Възраждане“ ви очаква традиционният Биг Бенд парад.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Чуй ме с жест“: Изложба, учеща ни как да кажем „Благодаря“ и „Извинявай“ на жестов език

Published

on

Никога не се изправяш толкова високо, като когато се наведеш да помогнеш на човек в нужда. Никога не си по-богат от момента, в който научиш още един нов език. Никога денят ти няма да бъде по-смислен от секундата, в която си ощастливил непознато момче с увреден слух с един простичък жест.

Елементарни движения, които значат „Добър ден! Как си?“. Именно това е целта на изложбата „чуй ме с жест“ – да открехне вратата на жестовия език към по-голяма част от българското общество и все повече хора да общуват свободно и без притеснение с хората с увреден слух.

„Обществото на хората с увреден слух е известно с това, че имат своя култура и своя доста силна общност. Трудностите, които срещат, не са се променили, те не са решени и в световен мащаб. Основните са борбата с митовете, които съществуват за глухотата, трудностите с комуникацията, усещането, че някой, ако вика, ще бъде разбран по-добре от човек, който не чува. Съществуват и трудности с това да бъдат приети добре на пазара на труда, което е наша мисия и борба да може да се случи – да уведомим работодателите, че това са едни много добри работници, хора, които могат да се справят много добре с различни професии“, обяснява директорът на Специално училище за ученици с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев“ Севделина Джонгарска.

Тя добави, че именно заради инициативи като „Чуй ме с жест“ поставят първата крачка по пътя на по-доброто разбиране на едно цяло общество, в което да уважаваме това, че всеки има право да бъде различен и да ценим това, което той може да направи за това всички да бъдат по-добре.

Всеки, на когото би му било интересно да научи как изглеждат на жестов език „Да“, „Не“, „Извинявай“ и всички подобни ежедневни изрази, може да го направи от 16 до 24 май 2022 г. в двора на Национална Априловска гимназия на постоянната изложба на Музея на образованието.

Официалното откриване на изложбата ще бъде днес, 16-ти май, от 17.30 часа. Представянето на изложбата в Габрово е съвместна инициатива на Ротари клуб Габрово, Национален музей на образованието Габрово, Регионално управление на образованието Габрово и Национална Априловска гимназия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Препълнена зала, аплодисменти и много емоции белязаха 90-та годишнина на хореографа Геньо Генев

Published

on

Препълнена зала „Възраждане“, нестихващи аплодисменти и неподправени емоции белязаха 90-та годишнина на хореографа Геньо Генев. Рожденият му ден на 5 май бе поводът Дружеството на писателите в Габрово и Фолклорен танцов ансамбъл „Габровче“ да организират юбилеен концерт с творчеството му, с който бивши танцьори на хореографа, приятели и гости да се насладят на неговото изкуство.

„Геньо Генев ще остане с многобройните танци, които създаде и които се играят в страната и чужбина, с текстовете си за песни и с онзи необорим оптимизъм, с който ни кани на концерта по повод 100-та си годишнина“, представи го водещата на концерта Светлана Кацарска.

Да сподели празника на официално най-възрастният хореограф в България беше и областният управител на Габрово Ралица Манолова.

Тя поднесе поздравителен адрес и картина с извезана българска шевица, изобразяваща „Дървото на живота“ – с пожелание за дълголетие и неспиращо творческо вдъхновение. Към всички присъстващи в залата Манолова се обърна с думи на благодарност, защото само една истински сплотена общност, може да донесе такава радост в душата на този човек, който е направил изключително много за нашия град, за нашите деца и за нас самите.

„Една идея може да се превърне в прах или в магия… Зависи от таланта, който я създава!“, цитира думите на Бил Бърнбах областният управител и допълни: „Тази вечер ние сме тук, за да признаем, че талантът на Геньо Генев създава магии и след него ще остане много, което ще се пренася от поколение на поколение, ще се танцува, ще се пее, ще се говори, а и вярвам, че предстои да се създаде още много.“

Поздравленията към юбиляра продължиха през целия концерт, стихове на твореца, негови песни и танци радваха публиката и разказваха неговата история.

Геньо Генев е роден в Габрово на 05.05.1932 година. Още като ученик в текстилния техникум, пленен от танцовото изкуство поема ръководството на състава към завод „Буря”. Липсва опит, но благодарение на упоритостта и ентусиазма, колективът израства и печели симпатиите на населението в цялата околия.
С първите си танцьори Геньо Генев работи над 15 години. Същевременно става ръководител на танцовия състав при фабрика „Добри Карталов”. Той обогатява репертоара с танци от различни географски области. С вродения си творчески и неспокоен дух търси нови форми и стилове, и още в началото се насочва към тематични композиции. Първите са : „Дядо белобради, ряпа взе да вади” и „На чешма за вода”. По-късно поставя „Билкоберачи”, „Кончета”, „Танц с камшичета”, „Зима”, „Сол-пипер”, „Танц с въжета”, „Женски габровски танц”, „Северняшка сюита” и др.
Във всички танци хореографът използва фолклорната основа, в която вплита тематична образност на произведението, като запазва поетичността и непосредствеността на народния фолклор. В тях създава и нови герои, изградени в обобщени щрихи, но жизнени и привлекателни.
Авторът Геньо Генев споделя: „Без идеи и теми не обичам самоцелно да градя композиции. Живият живот и прекрасното ни фолклорно наследство са извор на неизчерпаеми идеи”.
От 1966 година той е художествен ръководител на танцовия състав при Пионерски дом в град Габрово. Със своята преданост и всеотдайност към работата, с трудолюбието си и неизмеримото творческо въображение той води състава към най-високи сценични постижения.
През 1967 година съставът участва в международния пионерски фестивал в Париж, организиран от съюза на френските пионери. Габровчетата печелят първо място в този престижен форум.
През 1968 г. участват в Деветия младежки световен фестивал на художествената самодейност в София. През 1978 г. издателство „Танцово изкуство” отпечатва негова книга, посветена на танцовия фолклор в Габровския край. Книгата предизвиква изключителен интерес, тъй като съдържа автентични и уникални бележки, репортажи и фотоснимки на етнографски обичаи, накити и облекло. Тя представя доказателствата за богатото духовно развитие на местното население от дълбоки времена.
Други десет негови постановки са описани в списание „Танцова самодейност”. През 1988 г. Геньо Генев става член на редакционната колегия на списанието.
От 1968 до 1975 Генев е основател и главен художествен ръководител на танцовия състав при Образцово народно читалище „Априлов – Палаузов”. Още н началото съставът подготвя програма, която представя в България, Полша и СССР. Публиката е възхитена и очарована от играта на танцьорите. На страниците на тогавашния вестник „Балканско знаме” (предшественик на сегашния „Габрово днес”) се появява статия със заглавие – „Габрово жадува за повече такива концерти”.
От 1975 година Геньо Генев е създател и главен художествен ръководител на Детския ансамбъл за песни и танци „Габровче” до 1992 г., когато се пенсионира.
По повод на 30 – годишния юбилей на ансамбъла Снежана Серафимова пише: „В репертоара на „Габровче” сякаш разгръщаме страници от мили и познати далечни времена, когато са се раждали песните и танците на нашите деди. В новата си интерпретация те ни сближават и ни напомнят за топлината на род и роден край, за топлината на милото ни отечество. Не случайно поетесата сравнява малките оркестранти в габровските им носии с „гугутки”, китните цветове на костюмите с „цветя и полски треви, дънери и ели”, а певиците –„ с гласове от бисерни води и юнашки кърви, втъкани в поезията на песните”.
Танцовите постановки на Геньо Генев са включени в репертоара на редица състави от страната: Попово, Хасково, Русе, Казанлък, Плевен, В. Търново, Омуртаг, Шумен, Видин, Стара Загора и други.
На II, III, IV, V, VI и VII републикански фестивали на художествената самодейност танцовите състави, ръководени от Генев печелят златни медали и лауреатски звания. На районни, окръжни и републикански състезания по танцова самодейност се класират винаги на първо място.
Завоюваните успехи мотивират участниците в съставите и ръководителя им, издигат престижа на Габрово и стават лице на града им.
С указ на Държавния съвет хореографът Геньо Генев е награден с орден „Червено знаме на труда”. Присъден му е и орден „Кирил и Методи” – I степен. Със своите колеги, близки и приятели Генев споделя: „Приех тези отличия не като моя лична награда, а като признание за ентусиазма и професионализма на моите танцьори, колеги от състава и хората от Габрово, които ни помагаха”.
Геньо Генев е не само изпълнител, ръководител и автор. От 1975 до 1992 г. едновременно с работата си в ансамбъл „Габровче” той е и методист в Центъра за художествена самодейност в гр. Габрово.
От 1978 до 1995 година той преподава български народни танци от всички етнографски области в курсове за чужденци: руснаци, канадци, американци, французи, швейцарци, австралиийци, испанци и японци. Като лектор и постановчик, той е изпращан в тогавашния Съветски съюз пет пъти, в Швейцария шест пъти и във Франция четиринайсет пъти, като всеки отделен курс продължава до четири месеца.
Както във всяка област на обществения живот така и в танцовото изкуство, се повишават изискванията за техника, творчески дизайн и търсения на нови пластични и естетически форми. Затова са необходими млади кадри, влюбени в народното изкуство и притежаващи огромна творческа енергия.
Много млади и талантливи последователи на прекрасните български фолклорни традиции са израснали, благодарение на подкрепата и помощта на Геньо Генев. Самият хореограф казва, че не толкова личната му помощ , а „желанието на младите хора да се учат, да приемат и продължат непреходните културни традиции на българския народ е в основата за успеха и творческата реализация на много днешни хореографи и ръководители на танцови състави”.
За 70 годишния си юбилей – 5 май 2002 година Геньо Генев изненадва габровци с нова и непозната досега област на своето творчество – поезия. Тогава излиза стихосбирката му „Каквото и да става – животът продължава”. През 2005 година излиза стихосбирката „Три години по-късно”. Същата година излиза и стихосбирката „Хайде хопа, хайде тропа към Европа (Фермата на Тешо и Туряна)”.
Поезията му е белязана от същите концептуални идеи, които присъстват в танцовото му творчество – злободневни теми, представени в духа на фолклорните традиции на българския народ, но и лирични нотки, докосващи най-чувствените човешки възприятия за околния свят.
През 2002 година Геньо Генев е обявен за почетен гражданин на Габрово. През тази година получава отличието „Златна лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци.
В инициативата на ЮНЕСКО от 2008 г. „Живи човешки съкровища” Геньо Генев е номиниран на първо място за област Габрово и на пето място в България.
Известният габровец Ботьо Бараков – дарител и меценат казва за Геньо Генев: „Като запознаваш другите народи с нашите танци, ти сближаваш нашите народи с другите, ти вършиш полезна дейност, колкото едно министерство”
.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица