С четири медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“ – Габрово, които участваха в шахматния турнир Купа „Васил Левски“, който се провежда всяка година в Казанлък.

Във възрастовата група до 15 години габровските състезатели грабнаха два медала – сребърен за 13-годишния Стефан Тотев и бронзов за 13-годишния Ангел Марков. Състезателят на „Орловец 1997“ Кристиян Василев спечели бронзов медал във възрастовата група до 13-години.

Най-малкият участник от Габрово, 7-годишният Стелиян Пелеев, който за първи път участва в шахматна надпревара, успя да спечели бронзов медал във възрастовата група „Детска градина“.

Добре се представи и набиращият опит Габриел Петков, който остана на крачка от медалите в групата до 11 години. Росен Нанев стартира силно, но забуксува и този път не успя да влезе в призовата тройка в групата до 15 години. Освен медали, победителите получиха и награди от организаторите – Шахматен клуб „Казанлък 21“.

След успешно приключилия ремонт и положителни резултати от всички извършени проверки, закритият плувен басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово отново отваря врати.

Със заповед на Регионалната здравна инспекция – Габрово е възстановена експлоатацията на съоръжението, след като е потвърдено, че качеството на водата отговаря на всички изисквания за безопасност в спортни обекти.

Ремонтните дейности бяха извършени от Община Габрово и обхванаха коритата на малкия и големия басейн, както и прилежащата тръбна мрежа. След приключване на строително-ремонтните работи беше извършено поетапно напълване на басейните, технологично загряване на водата и последователен контрол чрез три проби за качество на водата. Резултатите от изследванията потвърдиха, че съоръжението е напълно готово за безопасна експлоатация.

От 24 февруари 2026 г. басейнът ще функционира по утвърден график и отново ще посреща ученици, спортни клубове и граждани. Съоръжението ще се използва както за учебни занятия по физическо възпитание, така и за тренировки на плувни клубове и за свободно плуване. Съгласно обявения график, понеделник и неделя са почивни дни.

В делничните дни от 14.00 до 15.30 ч. басейнът ще се използва от учениците на ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. В часовете между 15.30 и 17.00 ч. са предвидени занятия за различни габровски училища, сред които ОУ „Ран Босилек“, ОУ „Неофит Рилски“, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, ОУ „Иван Вазов“, СУ „Райчо Каролев“, СУ „Отец Паисий“, ОУ „Христо Ботев“ и НУ „Васил Левски“.

Във вечерните часове – от 17.00 до 20.00 ч., коридорите са разпределени между спортните клубове СК „Равен старт 2020“ и СК „Синкевица“, като е осигурена възможност и за граждани.

В часовия интервал от 20.00 до 21.00 ч. басейнът ще бъде отворен изцяло за свободно ползване от граждани. В събота преди обяд съоръжението ще се използва основно от СК „Синкевица“, като са предвидени и часове за свободно плуване.

От 12.00 до 12.30 ч. е обявена обедна почивка, след което заниманията продължават до 17.00 ч., включително с възможност за граждани. С възобновяването на дейността на закрития басейн се възстановява пълноценното провеждане на учебни и тренировъчни занятия, както и достъпът на габровци до модерна и безопасна спортна база. Очаква се съоръжението отново да се превърне в активно средище за плувния спорт в града.

Днес трудно бихме си представили какъв е бил животът на жените отпреди няколко поколения. Дори на тези, задомени в приличен дом, приети добре от новото си семейство и харесващи мъжа си. В многочленното домакинство под един покрив живеят хора от зме- три поколения, в две-три неголеми помещения, при това преходни и с прозорчета в стените между тях. Вярно, че подобен е и домът на доскорошната мома, но в чужда къща, с друг ред и под погледа на всички, си е изпитание. Затова говеенето (ритуалното мълчание) към мъжовото семейство е колкото тегоба, толкова и удобство – време за ориентация в отношенията, реда, шетнята и напасване към тях. Краят на говеенето идва до седмица от сватбата с прошка от страна на свекъра и свекървата и целуване на ръцете им.

Като най-нова в семейството младата булка се подчинява на всички мъже и жени от дома и се допитва за домакинската работа. От нея се очаква да е тиха, кротка, скромна, умела в женските занятия, сръчна, работлива, да не противоречи, да е добра с децата и пр. Трябва да се учи от по-възрастните и да се срамува, ако нещо не може, не знае или не е предвидила; да понася, ако ѝ се скарат, обидят я или я накажат. И да пази чисто семейното име, да не споделя семейни тайни дори на най-близките си, да търпи и мълчи за трудностите и проблемите, да не гледа в лицето мъжете, дори от семейството, да не говори с чужди мъже и ергени, да не стои на „празни“ приказки по улиците.

В традиционното семейство има ред за сядане край софрата – спазва се старшинство по пол и възраст. Най-възрастният и уважаваният в дома е близо до огъня, седнал на възглавница или столче, а към вратата сядат синовете. Свекървата може да е седнала, но снахите се хранят клекнали, подпрени на едно коляно. Вдигат и слагат най-младите снахи, които сядат последни в края, носят, ако е нужно нещо по време на храненето и първи стават да „вдигнат софрата“, щом свекърът даде знак, че се е нахранил. При заграбване от общата паница не може да се изпреварва по-старшия и понякога, ако булката закъснее, дъното може да се е провидяло – „Сит поп, сита попадия, дигай, невесто, софрата”, казва една поговорка. Децата се хранят отделно от възрастните. Част от задълженията на булката е поливането и подаване на кърпа при миене на ръцете, лицето или краката на възрастните, както и изхвърлянето на мръсната вода.

Известно време след сватбата на младоженците е осигурена относителна интимност – спят сами или с някои от малките деца и най-старата баба в една соба – според обстоятелствата. Но с оженването на по-малък син или раждане на друга снаха, стаята сменя обитателите си.

„Остаряването” на булката в различните региони става при забременяването ѝ, като дойде нова по-млада снаха или на първия Тодоровден след сватбата. Тогава булката приема донесени краваи и подаръци от близки и съседи и вече ѝ се разрешава да меси хляб за домакинството. В миналото това е признание, вид привилегия и промяна в социалния статус на младата булка. По-меко е отношението към нея, когато се разбере, че чака първото си дете – освобождават я от по-тежка работа, дават ѝ храна, каквато ѝ се яде, уважават я, според разбиранията си.

В българския песенен фолклор са разказани различни житейски истории – от „Мама на Радка думаше“, където булката е тормозена от новото си семейство, до „Стойновото булче“ – снощи доведено, а вече успяло да набие свекър, свекърва и съпруг.

Автор на текста е Румяна Денчева, уредник в музей „Етър“.