Свържи се с нас

Новини

Пътят Габрово – Велико Търново може да се превърне в новата „отсечка на смъртта“

Published

on

Двулентовият път между Габрово и Велико Търново може да се превърне в новата „отсечка на смъртта“ у нас, ако тежкотоварният трафик, пътуващ по направлението от Русе към Свиленград, се прехвърли през тунела под Шипка.

Тези опасения изказа министърът на Регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов по време на работна среща с представители на Агенция „Пътна инфраструктура“, Института по пътища и мостове, и „Автомагистрали“ ЕАД.

По думите на министър Караджов, ако АМ „Русе – Велико Търново“ бъде завършена, поради икономически причини тежкотоварният трафик вероятно ще предпочете по-късия маршрут, а именно през Прохода на Републиката, отколкото да използва тунела под Шипка.

„Но да вкараме магистрала в двулентов път с тежкотоварен трафик, се опасявам че сегашната ситуация на отсечката Бяла – Русе ще я повторим в частта Велико Търново – Габрово и оттам прохода Шипка“, заяви министър Караджов.

Той информира, че е възложен одит на безопасността на движение на въведения в експлоатация обходен път на Габрово.

Според експертите от АПИ по изградения вече обход преминават между 2 000 – 2 500 МПС-та за 24 часа, а платното за движение с две ленти, с габарит 10.5 м, е пригодено и може да поеме тежкотоварен трафик. По съществуващия проект трябва да бъде изградена 4-километрова пътна отсечка, с 5 по-малки тунела, преди да се пристъпи към фактическото изграждане на тунела под Стара планина.

Представителите на АПИ са на мнение, че дори интензитетът на тежкотоварния трафик да се увеличи, обходният път на Габрово и съществуващия проект за тунел под Шипка могат да бъдат използвани.

Министър Караджов допусна, че възможна пречка за реализация на проекта е и извършването на втора процедура по оценка на въздействие на околната среда и водите, която Министерството на околната среда и водите ще възложи, тъй като обектът минава през защитена местност.

За тунела под Шипка има разширен идеен проект от 2016 г. Обявена е процедура за разработване на технически проект и строителство на участъка, за която е избран изпълнител, но не е подписан договор. Трябва да бъде изготвен технически проект, за които има приключила процедура.

„Трябва да вървим към решение на онова, което е започнато. Работата по проекта за реализиране на тунела под Шипка не е спирала. Не разполагаме с „магическа пръчка“ и ще отнеме около четири години и половина, в които при получаване на положителна екологична процедура дейностите по обекта ще бъдат завършени“, каза още вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов.

Проектите за строителство на АМ „Русе – Велико Търново“, заедно с тунела под Шипка и АМ „Струма“ с Кресненското дефиле, са предложени за общо финансиране по програмата „Транспортна свързаност 2021 – 2027“, на обща стойност около 3 милиарда лева. Сумата, около 650 милиона евро, ще бъде търсената от ЕС като финансова помощ, от които 100 милиона евро трябва да бъдат насочени за рехабилитация на второкласната и третокласната пътна мрежа на страната, а останалото липсващо финансиране, в размер на 1,9 милиарда лева, трябва да бъдат осигурени от държавата.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Новини

282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно

Published

on

282 кг опасни отпадъци предадоха безплатно габровци по време на първата за годината организирана кампания от Община Габрово, оповестиха от местната администрация.

Специализираният пункт беше разположен в два дни на две различни локации в Габрово – пред спортна зала „Орловец“ и в кв. Младост.

Обичайно домакинствата предават фармацевтични продукти като лекарства с изтекъл срок на годност, живаксъдържащи отпадъци, опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества, бои, мастила, лакове и др.

Всичко това изхвърлено нерегламентирано замърсява околната среда и влияе отрицателно върху здравето на хората. Може да постави под риск живота на хората, животните и растенията.

Това е целта на кампанията, която два пъти годишно Община Габрово организира – получените от хората опасни отпадъци да бъдат предадени за обезвреждане или последващо третиране.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица