Свържи се с нас

Новини

Пътят Габрово – Велико Търново може да се превърне в новата „отсечка на смъртта“

Published

on

Двулентовият път между Габрово и Велико Търново може да се превърне в новата „отсечка на смъртта“ у нас, ако тежкотоварният трафик, пътуващ по направлението от Русе към Свиленград, се прехвърли през тунела под Шипка.

Тези опасения изказа министърът на Регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов по време на работна среща с представители на Агенция „Пътна инфраструктура“, Института по пътища и мостове, и „Автомагистрали“ ЕАД.

По думите на министър Караджов, ако АМ „Русе – Велико Търново“ бъде завършена, поради икономически причини тежкотоварният трафик вероятно ще предпочете по-късия маршрут, а именно през Прохода на Републиката, отколкото да използва тунела под Шипка.

„Но да вкараме магистрала в двулентов път с тежкотоварен трафик, се опасявам че сегашната ситуация на отсечката Бяла – Русе ще я повторим в частта Велико Търново – Габрово и оттам прохода Шипка“, заяви министър Караджов.

Той информира, че е възложен одит на безопасността на движение на въведения в експлоатация обходен път на Габрово.

Според експертите от АПИ по изградения вече обход преминават между 2 000 – 2 500 МПС-та за 24 часа, а платното за движение с две ленти, с габарит 10.5 м, е пригодено и може да поеме тежкотоварен трафик. По съществуващия проект трябва да бъде изградена 4-километрова пътна отсечка, с 5 по-малки тунела, преди да се пристъпи към фактическото изграждане на тунела под Стара планина.

Представителите на АПИ са на мнение, че дори интензитетът на тежкотоварния трафик да се увеличи, обходният път на Габрово и съществуващия проект за тунел под Шипка могат да бъдат използвани.

Министър Караджов допусна, че възможна пречка за реализация на проекта е и извършването на втора процедура по оценка на въздействие на околната среда и водите, която Министерството на околната среда и водите ще възложи, тъй като обектът минава през защитена местност.

За тунела под Шипка има разширен идеен проект от 2016 г. Обявена е процедура за разработване на технически проект и строителство на участъка, за която е избран изпълнител, но не е подписан договор. Трябва да бъде изготвен технически проект, за които има приключила процедура.

„Трябва да вървим към решение на онова, което е започнато. Работата по проекта за реализиране на тунела под Шипка не е спирала. Не разполагаме с „магическа пръчка“ и ще отнеме около четири години и половина, в които при получаване на положителна екологична процедура дейностите по обекта ще бъдат завършени“, каза още вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов.

Проектите за строителство на АМ „Русе – Велико Търново“, заедно с тунела под Шипка и АМ „Струма“ с Кресненското дефиле, са предложени за общо финансиране по програмата „Транспортна свързаност 2021 – 2027“, на обща стойност около 3 милиарда лева. Сумата, около 650 милиона евро, ще бъде търсената от ЕС като финансова помощ, от които 100 милиона евро трябва да бъдат насочени за рехабилитация на второкласната и третокласната пътна мрежа на страната, а останалото липсващо финансиране, в размер на 1,9 милиарда лева, трябва да бъдат осигурени от държавата.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица