Култура
„Моби Дик“ и безвремевата илюзия
Габровският драматичен театър представи най-новата си постановка „Моби Дик“. Премиерата се състоя на 15 декември на голяма сцена в ДТ „Рачо Стоянов“. Последваха две допълнителни премиерни представления на 16 и 17 декември на габровска сцена.

Спектакълът на режисьора Петринел Гочев е създаден по романа на Херман Мелвил. Автор на пиесата е Гергана Змийчарова, която е и художник на плаката. Запазено е идейното внушение на романа. Текстът е синтезиран и сценично адаптиран без да е ощетен откъм сюжет и философски въпроси за смисъла на човешкото съществуване.

Героите са пресъздадени от актьорите в габровската трупа. Специално участие има Гергана Змийчарова като гост-актьор в ролята на моряка Пип. Димо Димов влиза в образа на Ахав – капитан на кораба „Пекууд“. Надежда Петкова играе Старбък – капитан на първа китоловна лодка. Анатолий Ставрев се превъплъщава в Квийквек – харпунер на Старбък. Марио Василев е в ролята на Благородника. Светослав Славчев играе Тъпака – моряк. Поля Йорданова пресъздава образа на Стъб – капитан на втора китоловна лодка. Найден Банчевски се превъплъщава като Фласк – капитан на трета китоловна лодка. Любомира Башева играе юнгата Айман. Адриана Димова влиза в ролята на Гюнтер – моряк германец. Гордан Коев е в образа на Дагу – харпунер на Фласк. Таня Йоргова се превъплъщава като Кок – корабен готвач, и Гардинър. Петко Петков играе Йохансон – боцман. Любен Попов влиза в образите на Дърводелеца и Едноръкия.

Сценографските решения, организацията на сценичното пространство и костюмите са дело на Гергана Лазарова-Рънкъл. Музикалното оформление е на студио „Елисей“. Фотограф на спектакъла е Росина Пенчева, а Гинка Дичева е помощник-режисьор.

Зрителите очакват да гледат театрално представление по всички тривиални правила. Това, което не подозират е, че с влизането в салона те вече са се качили на кораба на капитан Ахав – „Пекууд“. Стават невидима част от екипажа и свидетели на перипетиите му из океаните. Драматургичната тъкан на постановката е многопластова така, както и романът съдържа в себи си най-малкото три посоки: фабула, философските размисли на Мелвил за устройството на света, допълващата сюжета енциклопедична фактологичност.

В спектакъла те са отиграни динамично, с постоянно преплитане на различните пластове. Превърнати са в три разказа: познатата от романа фабула, библейски препратки и паралели, съзерцателно вглеждане в света и търсене на отговори за мястото на човека и реда му в божието творение. Търсенето на тези отговори води до задаването на въпроси, свързани с моралните норми и етични принципи. Вглъбен в преследването на неуловимото, капитан Ахав отправя своите морални въпроси към Благородника – едниствения, попаднал случайно на борда на „Пекууд“. Неговото присъствие няма пряко отношение в преследването на Моби Дик, но служи като контрапункт на собствената му социална роля в живота на общността.

В постановката са засегнати теми, които разкриват човешката душевност и страсти: борба за надмощие, противопоставяне, отмъщение, ярост, отчаяние, постоянно търсене на ред и следващата го субординация – всеки на борда да си знае мястото, което заема в общия ред на светоустройството. Всички са подчинени на безвремевата илюзия на един, че може да уловиш невъзможното, да победиш стихиите и да станеш господар на природата. Неминуемо се загатва вечната колизийна схватка между творението и твореца, позната още от времето на древногръцкия епос. Призивът за смирение на Старбък остава неразбран, потулен в гибелния гняв на Ахав. Съперничеството му с Моби Дик за надмощие ще бъде запомнено и разказано от моряка Пип. Той е единственият безстрашен, защото е безразсъден. Разбрал е мястото на човека в света от върха на мачтата на китоловния кораб, преминал е през различни трансформации и дълбини, за да стигне до своето просветление.

Действието на сцената е динамично и бурно, отражение на случващото се в бурно море и бурните взаимоотношения между хората. Освен актьорското майсторство и неспиращото физическо натоварване, актьорите навлизат във водите на певческото и хорово изкуство. Това живо изпълнение също служи за целите на сюжетната линия – кой определя курса на посоката, по която екипажът се движи. В постановката се прокрадва идеята за свободата на волята и какво всеки сам избира да прави в живота си. А това е избор между праведното и греха, правилното и несправедливото, доброто и злото, истиннното и лъжовното.

Смесеният актьорски състав от жени и мъже не е пречка за изграждането на единствено мъжки пресонажи. Този похват на режисьора Гочев придава допълнителна колоритност на образите, разкрива по-голямата им дълбочина и вътрешно противоборство.

Сценографското решение цялото пространство да бъде изградено с елементи от структурата на кораб, като към сцената е приобщена и част от салона, допълва зрителското усещане за съвместно плаване с екипажа на „Пекууд“. Музикалното оформление е в синхрон със случващото се в открито море – звуците на океана и пребиваването на кораб.
Режисьор, драматург, актьори, сценограф и музика ще ви потопят в безвремевата илюзия „Моби Дик“ и ще ви накарат да откриете себе си сред океан от възможности.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Проф. Петко Ст. Петков: Априлското въстание постига целта си!

Априлското въстание от пролетта на 1876 години постига целта си, а именно да се предизвикат и заставят непременно Великите сили да решат съдбата на българския народ, който е част от Османската империя преди 150 години. Това стана известно от думите на проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, който бе в Дряново за официалното представяне на най-новата му книга, посветена на Априлското въстание.
Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е в съавторство с доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище, който също присъства на премиерата в града на майстор Колю Фичето.

Събитието, предизвикало интереса на местната общественост, е част от програмата, с която през тази пролет ще бъдат отбелязани 150 години от Априлската епопея. Негов домакин бе Исторически музей – Дряново. Сред гостите бяха заместник – кметът на Община Дряново Ангел Ангелов, издателят Димитър Томов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. Светла Димитрова, представители на НМО – Габрово, музеите в Севлиево и Трявна, общественици и културни дейци.
Присъстващите бяха приветствани от Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, който сподели, че книгата е създадена по идея на издателство „Български бестселър“ и е излязла от печат в края на 2025 г. „Изданието си поставя благородната цел да представи цялостно – на основата на съвременната българска историография – подготовката, хода и резултатите от Априлското въстание, както и съдбовните решения на Великите сили по българския въпрос“, отбеляза той. Христов благодари за възможността именно в Дряново да се състои премиерата на тази книга, която по думите му бележи настоящата годишнина.

Книгата е съставена на базата на досегашната научна литература и друга книжнина, илюстрираща цялостно картината на събитията отпреди 150 години. В тази посока се изказа и проф. Петков, който допусна, че в голяма степен организаторите на Априлското въстание са предвидили зверствата и кръвопролитията, целящи да покажа на цял свят истинското лице на османците. Историкът си послужи с думи на заловения и погинал от османците участник в Априлското въстание – Цанко Дюстабанов. Изправен пред турския съд и с предложение да се покае пред султана, българският революционер, родом от Габрово, заявява преди обесването си, че чрез зверствата в потушаването на бунта светът е видял истинския образ на османлиите.
Ученият посочи някои грешки в организирането на Априлското въстание, които според него са се оказали определящи. Той открои липсата на единна дата, на която да то избухне – бунтът започна на различни дати в отделните революционни окръзи, което дава възможност на османската власт да реагира. Няма и главен координационен център или оперативен щаб.

„Българското въстание се превръща в национално събитие. Това е общобългарско дело! То претендира и на моменти се получава, създават се микро структури на нова държава: и в Панагюрище го има, и в Ново село го има! Войска, знаме! Тези хора живеят с идеята, че създават нова България, независимо от това, че разбират, че чрез саможертвата си само ще поканят Великите сили да се произнесат, както на тях им уйдисва!“, заяви проф. Петков.
Той призова днешните държавни мъже да замислят и направят така, че 20 април да бъде включен като официален празник у нас, което би било значимо признание към делото на хората, отдали и платили с живота си българската свобода, на които дължим почит и признателност. Историкът посочи за пример съседните на България народи: сърби и гърци, където почитат като официални празници, именно датите на началото на бунтовете им срещу османската власт, които също като българското въстание не са успешни на момента. „Това е достойно! Това показва, че сме достойни наследници – да уважаваме предците си!“, добави още проф. Петков.

Казаното бе допълнено от доц. д-р Атанас Шопов, който разгледа приноса на Априлската епопея за последвалата след нея свобода. „XIX век е векът на нациите, оформят се националните държави. Българите не се задоволяват, че владеят пазара на Османската империя! Те отиват на борба, за да се идентифицират с Европа“, каза той.
Доцент Шопов също призова днешните политици да говорят с гласа на учените. Той определи историята не като наука за миналото, а като поглед към нашето бъдеще. Ръководителят на музея в Панагюрище изрази мнение, че чрез превода на английски език книгата ще достигне до целия свят, който ще узнае за делото на българите, връщайки дори сънародниците ни зад граница към родовия си корен.

Пред присъстващите Шопов анонсира още новина, свързана с аудио-визиуална инсталация, която за първи път в България ще бъде открита на 1 май в Панагюрище, посветена на идеите за държавността, наследниците на Левски и дейността на Априлци.

Димитър Томов разказа за предисторията на книгата. Изданието „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ е двуезично, пренасящо паметта за великия подвиг на нашите предци към следващите поколения и към целия свят. Книгата е богата на оригинални исторически документи, спомени на преки участници и свидетели, коментари на чуждестранни дипломати и журналисти, снимки, карти и биографии на ключови личности от епохата. Паралелният превод на английски език е мост към света – послание, че саможертвата на хилядите българи от 1876 г. не е само наша гордост, а страница от общочовешката история на свободата.

Култура
„Габровски гласчета“ с отличия от национален конкурс

На 27 март „Габровски гласчета“ участваха в XXXI Национален детски фолклорен конкурс „Диньо Маринов“ в град Варна, организиран от Министерство на образованието, Община Варна и Общински детски комплекс.
Младите изпълнители се завърнаха с първо място в раздел народни хорове, трето място и стипендия за Кристина Топалова, а диплом за отлично представяне получиха Йоана Ненова и Виктория Дангова.

Това високо отличие е гордост за диригента на „Габровски гласчета“ Стефка Стоева, защото по думитея й в този конкурс с участие на деца от цяла България регламентът на конкурса изисква да има отличени само с едно първо, едно второ и едно трето място за раздел и възрастова група.
“Габровски гласчета“ отново представиха отлично град Габрово пред авторитетно жури с председател доцент Димитър Христов, който е диригент на оркестъра на БНР и преподавател в Национална музикална академия „Професор Панчо Владигеров“.

Култура
Лазаровден оживява в музей „Етър“ с песни, танци и млади лазарки

На 4 април в музей „Етър“, Габрово ще бъде пресъздаден един от най-красивите български пролетни обичаи – Лазаровден. Събитието предлага на посетителите атмосфера, изпълнена с традиция, цвят и празнично настроение.
Възстановката на обичая лазаруване ще бъде представена от момичета от „Училище за лазарки“ – традиционна образователна програма на музея, която има за цел да съхранява и предава българските обичаи на младото поколение. Тази година групите са две. Габровските девойки ще лазаруват в „Етър“ от 11:30, а тревненските от 13:30 часа.

С песни, танци и обредни наричания лазарките ще пресъздадат характерните елементи на празника, свързан с настъпването на пролетта и пожеланията за здраве и благополучие. Събитието дава възможност на посетителите да се докоснат до живата традиция в автентичната възрожденска среда на музея.
Лазаровден в музей „Етър“ е част от усилията на институцията да съхранява и популяризира нематериалното културно наследство, като го представя по достъпен и въздействащ начин пред широка аудитория. Лазаруването е обред за посвещаване. След преминаване през него момичетата вече могат публично да се момеят, имат право да се гиздят, да обличат везани ризи и да бъдат поискани за жени.

Специалистите от музей „Етър“ изтъкват необходимостта да се запази традицията жива и да не се насърчават деца да бъдат лазарки. Целта на образователната програма „Училище за лазарки“ е запознаване с обичая лазаруване и преживяване на автентичността на празника.
Младите момичета се въвеждат в символиката на Лазаровден, разучават обредни песни и танци, участват и във възстановка на обичая. Тя по традиция се провежда в музей „Етър“ на самия празник. Девойките са облечени в габровски носии, носят на главите си венчета, направени от тях самите, а в ръцете си – кошници, украсени с цветя.

-
Новинипреди 7 дниОбявена е поръчката за инженеринг на зала „Орловец“
-
Новинипреди 7 дниКампанията „НЗОК за теб“ бе представена в НАГ
-
Кримипреди 7 дниРъст на преписките и наркоделата, отчетоха габровските прокурори
-
Новинипреди 6 дниСилен екип на ПП-ДБ за 7 МИР Габрово
-
Новинипреди 4 дниРадев в Габрово: Ще работим за преустановяване на натиска върху българската икономика
-
Новинипреди 4 дниТомислав Дончев: Целта ни е България да стане най-благоденстващата държава на Балканите!
-
Новинипреди 5 дниСилна България в силна Европа или България на двата стола? Изборът е ясен
-
Новинипреди 4 дниЗлатен медал за Иван Екимов и Кристиян Василев от шахматен турнир „Загорец“






