Свържи се с нас

Култура

„Моби Дик“ и безвремевата илюзия

Published

on

Габровският драматичен театър представи най-новата си постановка „Моби Дик“. Премиерата се състоя на 15 декември на голяма сцена в ДТ „Рачо Стоянов“. Последваха две допълнителни премиерни представления на 16 и 17 декември на габровска сцена.

Спектакълът на режисьора Петринел Гочев е създаден по романа на Херман Мелвил. Автор на пиесата е Гергана Змийчарова, която е и художник на плаката. Запазено е идейното внушение на романа. Текстът е синтезиран и сценично адаптиран без да е ощетен откъм сюжет и философски въпроси за смисъла на човешкото съществуване.

Героите са пресъздадени от актьорите в габровската трупа. Специално участие има Гергана Змийчарова като гост-актьор в ролята на моряка Пип. Димо Димов влиза в образа на Ахав – капитан на кораба „Пекууд“. Надежда Петкова играе Старбък – капитан на първа китоловна лодка. Анатолий Ставрев се превъплъщава в Квийквек – харпунер на Старбък. Марио Василев е в ролята на Благородника. Светослав Славчев играе Тъпака – моряк. Поля Йорданова пресъздава образа на Стъб – капитан на втора китоловна лодка. Найден Банчевски се превъплъщава като Фласк – капитан на трета китоловна лодка. Любомира Башева играе юнгата Айман. Адриана Димова влиза в ролята на Гюнтер – моряк германец. Гордан Коев е в образа на Дагу – харпунер на Фласк. Таня Йоргова се превъплъщава като Кок – корабен готвач, и Гардинър. Петко Петков играе Йохансон – боцман. Любен Попов влиза в образите на Дърводелеца и Едноръкия.

Сценографските решения, организацията на сценичното пространство и костюмите са дело на Гергана Лазарова-Рънкъл. Музикалното оформление е на студио „Елисей“. Фотограф на спектакъла е  Росина Пенчева, а Гинка Дичева е помощник-режисьор.

Зрителите очакват да гледат театрално представление по всички тривиални правила. Това, което не подозират е, че с влизането в салона те вече са се качили на кораба на капитан Ахав – „Пекууд“. Стават невидима част от екипажа и свидетели на перипетиите му из океаните. Драматургичната тъкан на постановката е многопластова така, както и романът съдържа в себи си най-малкото три посоки: фабула, философските размисли на Мелвил за устройството на света, допълващата сюжета енциклопедична фактологичност.

В спектакъла те са отиграни динамично, с постоянно преплитане на различните пластове. Превърнати са в три разказа: познатата от романа фабула, библейски препратки и паралели, съзерцателно вглеждане в света и търсене на отговори за мястото на човека и реда му в божието творение. Търсенето на тези отговори води до задаването на въпроси, свързани с моралните норми и етични принципи. Вглъбен в преследването на неуловимото, капитан Ахав отправя своите морални въпроси към Благородника – едниствения, попаднал случайно на борда на „Пекууд“. Неговото присъствие няма пряко отношение в преследването на Моби Дик, но служи като контрапункт на собствената му социална роля в живота на общността.

В постановката са засегнати теми, които разкриват човешката душевност и страсти: борба за надмощие, противопоставяне, отмъщение, ярост, отчаяние, постоянно търсене на ред и следващата го субординация – всеки на борда да си знае мястото, което заема в общия ред на светоустройството. Всички са подчинени на безвремевата илюзия на един, че може да уловиш невъзможното, да победиш стихиите и да станеш господар на природата. Неминуемо се загатва вечната колизийна схватка между творението и твореца, позната още от времето на древногръцкия епос. Призивът за смирение на Старбък остава неразбран, потулен в гибелния гняв на Ахав. Съперничеството му с Моби Дик за надмощие ще бъде запомнено и разказано от моряка Пип. Той е единственият безстрашен, защото е безразсъден. Разбрал е мястото на човека в света от върха на мачтата на китоловния кораб, преминал е през различни трансформации и дълбини, за да стигне до своето просветление.

Действието на сцената е динамично и бурно, отражение на случващото се в бурно море и бурните взаимоотношения между хората. Освен актьорското майсторство и неспиращото физическо натоварване, актьорите навлизат във водите на певческото и хорово изкуство. Това живо изпълнение също служи за целите на сюжетната линия – кой определя курса на посоката, по която екипажът се движи. В постановката се прокрадва идеята за свободата на волята и какво всеки сам избира да прави в живота си. А това е избор между праведното и греха, правилното и несправедливото, доброто и злото, истиннното и лъжовното.

Смесеният актьорски състав от жени и мъже не е пречка за изграждането на единствено мъжки пресонажи. Този похват на режисьора Гочев придава допълнителна колоритност на образите, разкрива по-голямата им дълбочина и вътрешно противоборство.

Сценографското решение цялото пространство да бъде изградено с елементи от структурата на кораб, като към сцената е приобщена и част от салона, допълва зрителското усещане за съвместно плаване с екипажа на „Пекууд“. Музикалното оформление е в синхрон със случващото се в открито море – звуците на океана и пребиваването на кораб.

Режисьор, драматург, актьори, сценограф и музика ще ви потопят в безвремевата илюзия „Моби Дик“ и ще ви накарат да откриете себе си сред океан от възможности.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

Published

on

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.

Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)

6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)

7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

Зареди още

Култура

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите

Published

on

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите в музей „Етър“. Поканата за събитието отправят Община Габрово и Регионален етнографски музей на открито „Етър“, които канят жителите и гостите на града на Празник на пестила 2026, който ще се проведе от 5 до 7 септември в пространствата на музея.

Събитието е сред най-разпознаваемите кулинарни и културни акценти в региона, посветено на традиционния пестил от сини сливи – продукт, включен в световната кулинарна енциклопедия „Арка на вкусовете“.

Официалното откриване на празника ще се състои на 5 септември от 11.00 часа. Пестилът, наричан от мнозина „габровски шоколад“, е част от местната идентичност и от десетилетия се предава като умение между поколенията.

Празникът дава възможност на посетителите да се запознаят с традиционните техники за приготвяне, да видят демонстрации на старинни уреди и да опитат автентични вкусове, характерни за балканджийската кухня.

В рамките на тридневното събитие са предвидени: Алея на вкусовете – разнообразие от кулинарни предложения и местни продукти; III Фестивал на захарните изкуства – изложба и демонстрации на майстори сладкари; Живи демонстрации на приготвяне на пестил и други традиционни практики; Образователна игра с награди „Сливи с късмет“; Богата музикална програма.

Зареди още

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица