Култура
„Моби Дик“ и безвремевата илюзия
Габровският драматичен театър представи най-новата си постановка „Моби Дик“. Премиерата се състоя на 15 декември на голяма сцена в ДТ „Рачо Стоянов“. Последваха две допълнителни премиерни представления на 16 и 17 декември на габровска сцена.

Спектакълът на режисьора Петринел Гочев е създаден по романа на Херман Мелвил. Автор на пиесата е Гергана Змийчарова, която е и художник на плаката. Запазено е идейното внушение на романа. Текстът е синтезиран и сценично адаптиран без да е ощетен откъм сюжет и философски въпроси за смисъла на човешкото съществуване.

Героите са пресъздадени от актьорите в габровската трупа. Специално участие има Гергана Змийчарова като гост-актьор в ролята на моряка Пип. Димо Димов влиза в образа на Ахав – капитан на кораба „Пекууд“. Надежда Петкова играе Старбък – капитан на първа китоловна лодка. Анатолий Ставрев се превъплъщава в Квийквек – харпунер на Старбък. Марио Василев е в ролята на Благородника. Светослав Славчев играе Тъпака – моряк. Поля Йорданова пресъздава образа на Стъб – капитан на втора китоловна лодка. Найден Банчевски се превъплъщава като Фласк – капитан на трета китоловна лодка. Любомира Башева играе юнгата Айман. Адриана Димова влиза в ролята на Гюнтер – моряк германец. Гордан Коев е в образа на Дагу – харпунер на Фласк. Таня Йоргова се превъплъщава като Кок – корабен готвач, и Гардинър. Петко Петков играе Йохансон – боцман. Любен Попов влиза в образите на Дърводелеца и Едноръкия.

Сценографските решения, организацията на сценичното пространство и костюмите са дело на Гергана Лазарова-Рънкъл. Музикалното оформление е на студио „Елисей“. Фотограф на спектакъла е Росина Пенчева, а Гинка Дичева е помощник-режисьор.

Зрителите очакват да гледат театрално представление по всички тривиални правила. Това, което не подозират е, че с влизането в салона те вече са се качили на кораба на капитан Ахав – „Пекууд“. Стават невидима част от екипажа и свидетели на перипетиите му из океаните. Драматургичната тъкан на постановката е многопластова така, както и романът съдържа в себи си най-малкото три посоки: фабула, философските размисли на Мелвил за устройството на света, допълващата сюжета енциклопедична фактологичност.

В спектакъла те са отиграни динамично, с постоянно преплитане на различните пластове. Превърнати са в три разказа: познатата от романа фабула, библейски препратки и паралели, съзерцателно вглеждане в света и търсене на отговори за мястото на човека и реда му в божието творение. Търсенето на тези отговори води до задаването на въпроси, свързани с моралните норми и етични принципи. Вглъбен в преследването на неуловимото, капитан Ахав отправя своите морални въпроси към Благородника – едниствения, попаднал случайно на борда на „Пекууд“. Неговото присъствие няма пряко отношение в преследването на Моби Дик, но служи като контрапункт на собствената му социална роля в живота на общността.

В постановката са засегнати теми, които разкриват човешката душевност и страсти: борба за надмощие, противопоставяне, отмъщение, ярост, отчаяние, постоянно търсене на ред и следващата го субординация – всеки на борда да си знае мястото, което заема в общия ред на светоустройството. Всички са подчинени на безвремевата илюзия на един, че може да уловиш невъзможното, да победиш стихиите и да станеш господар на природата. Неминуемо се загатва вечната колизийна схватка между творението и твореца, позната още от времето на древногръцкия епос. Призивът за смирение на Старбък остава неразбран, потулен в гибелния гняв на Ахав. Съперничеството му с Моби Дик за надмощие ще бъде запомнено и разказано от моряка Пип. Той е единственият безстрашен, защото е безразсъден. Разбрал е мястото на човека в света от върха на мачтата на китоловния кораб, преминал е през различни трансформации и дълбини, за да стигне до своето просветление.

Действието на сцената е динамично и бурно, отражение на случващото се в бурно море и бурните взаимоотношения между хората. Освен актьорското майсторство и неспиращото физическо натоварване, актьорите навлизат във водите на певческото и хорово изкуство. Това живо изпълнение също служи за целите на сюжетната линия – кой определя курса на посоката, по която екипажът се движи. В постановката се прокрадва идеята за свободата на волята и какво всеки сам избира да прави в живота си. А това е избор между праведното и греха, правилното и несправедливото, доброто и злото, истиннното и лъжовното.

Смесеният актьорски състав от жени и мъже не е пречка за изграждането на единствено мъжки пресонажи. Този похват на режисьора Гочев придава допълнителна колоритност на образите, разкрива по-голямата им дълбочина и вътрешно противоборство.

Сценографското решение цялото пространство да бъде изградено с елементи от структурата на кораб, като към сцената е приобщена и част от салона, допълва зрителското усещане за съвместно плаване с екипажа на „Пекууд“. Музикалното оформление е в синхрон със случващото се в открито море – звуците на океана и пребиваването на кораб.
Режисьор, драматург, актьори, сценограф и музика ще ви потопят в безвремевата илюзия „Моби Дик“ и ще ви накарат да откриете себе си сред океан от възможности.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Гала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената

13-годишната габровска изпълнителка Гала Савчева спечели награда на журито на Международния детски музикален фестивал „Златни ябълки“ 2026. Във финала на престижния форум, който се проведе на 19 септември в Кюстендил, Гала представи авторската си песен „Падаща звезда“.
Представянето ѝ донесе не само отличие, но и възможност песента да продължи своя път към международната сцена. Благодарение на получената промоционална възможност „Падаща звезда“ ще бъде представена и на международен конкурс в Сърбия, където Гала ще има възможност да представи България и да се срещне с млади музикални таланти от Европа.

Гала Савчева се развива в различни музикални направления – рок, поп музика и български фолклор. Освен като певица и автор на песни, тя се изявява и като водещ на концерти и културни събития. Сред отличията ѝ са първи места в конкурсите „Звукът на времето“, „Широка лъка пее, свири и танцува“ и „Златен Фолкарт“, където е носител и на златен медал. Гала има награди и от музикалните форуми „Звезден сблъсък“, „Орфеево изворче“, „Орфееви таланти“, „Българска душа на Святата земя“, „Авлига пее“ и други национални и международни конкурси.
За поредна година тя е и част от Клуба на успелите деца на България на Фондация „Димитър Бербатов“. Въпреки че е само на 13 години, Гала има близо десет години сценичен опит. Тя развива вокалните и артистичните си умения с помощта на своите преподаватели – д-р Ана Борисова по народно пеене, Надя Ботева по поп и джаз пеене и Елена Назърова по солфеж.

За Гала музиката е не само начин за изява, но и възможност да създава и споделя. Тя насърчава младите изпълнители да създават авторска музика, да се развиват и да не се страхуват да бъдат различни.
Особено важно за нея е младите хора да обичат българския език, песен и фолклор и да ги представят и на международната сцена. След успешното си участие в Кюстендил Гала Савчева продължава към следващото международно музикално предизвикателство в Сърбия. Там „Падаща звезда“ отново ще представи България, а Гала ще има възможност да покаже таланта си и да продължи развитието си на международната сцена.

Култура
Проф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни

Съединението на България слага край на нашето Освобождение. Пътят до него започва през есента на 1875 година в Стара Загора, преминава през Априлското въстание от 1876 година, през Руско-турската война от 1877–1878 година, през Берлинския договор, стига до изграждането на модерните взаимоотношения от двете страни на Стара планина и завършва с единна държава, армия, държавен глава, законодателство, съдебна и финансова система, придобила и териториално самоуправление.
Това стана ясно от думите на проф. Милко Палангурски, който бе гост в новия епизод на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, ученият разказа още за процесите след Освобождението на България през 1878 година, за Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, за личността на княз Александър I Батенберг, а също и за книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“.
Изданието, в което проф. Палангурски е съавтор заедно с други двама водещи наши историци – проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, бе представено наскоро и в Дряново. Проф. Янчев разглежда устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, както и опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряването на наследници на престола. Самият проф. Палангурски е автор на увода на книгата, в който проследява развитието на националната идея и мястото ѝ в акта на Съединението. По неговите думи няма и не може да има последен поглед към това велико българско дело – той самият продължава да се натъква на нови данни за него.
Проф. Палангурски посочи, че никой друг балкански народ не е успял да освободи 96 000 квадратни километра още при първото си по-голямо въстание, за разлика от българите. „Берлинският договор, погледнат от тази гледна точка, е максимално ефективен и ни дава възможност да покажем, че можем да се развиваме напред. Това, че ние търсим обединение и съединение в този териториален обхват, е много логично. Ние получихме териториално самоуправление от Силистра до Кюстендил и от Видин до Черно море, което никак не е малко. Това е най-ефективното въстание на балкански народ като териториално решение. Излиза, че онова, което си постигнал първия път, понякога е по-дълготрайно“, отбеляза той, цитирайки синтеза от гения на Христо Ботев: „Ако не сега, ще чакаме още сто години!“.
„Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 година. Всичките до един са свързани с революционното движение. Ако човек обърне поглед към хората, на юг ще види Захари Стоянов, а на север – Стефан Стамболов. И двамата действат абсолютно идентично. Тези хора знаят какво да правят! Съединението е доказателството, че когато знаеш какво искаш и знаеш как да го направиш – го правиш! И то понякога става!“, добави проф. Палангурски.
По думите му Съединението е и резултат въпреки дълбокото разцепление на българското общество – разцепление, което историкът смята за валидно и днес, макар населението активно да се включва чрез митинги и други прояви. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите чакат някой да им свърши работата“, коментира Палангурски, припомняйки думите на Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.
В разговора беше засегната и международната обстановка, дипломацията ни в навечерието на военния конфликт между България и Сърбия, отстояла акта на Съединението въпреки подкрепата на Великите сили за западната ни съседка, „обезглавяването“ на българската армия чрез изтеглянето на нейните висши чинове, заемани от руснаци, служещи на чужди интереси, личността на княз Батенберг и други любопитни моменти, белязали историята ни.
В епизода проф. Палангурски коментира и днешната образователна система, учебниците по история, разбирането на предмета и ролята на учителя в училище, като направи паралел между някогашните и сегашните политици.

Култура
Исторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново

С откриването на тематична изложба и впечатляваща демонстрация на площад Колю Фичето, Исторически музей – Дряново отбеляза 90 години от откриването на пожарната служба в града. Събитието бе организирано съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново и се проведе на 16 септември, по повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември. Честването предизвика силен интерес сред жителите и гостите на града.

Изложбата „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“ пренесе присъстващите през пътя на дряновската пожарна служба, от първите ѝ стъпки до ден днешен, когато тя продължава да пази живота и спокойствието на гражданите и имуществото им. Подготвена с много внимание и отношение от екипа на музея, експозицията показва предмети, документи и техника, които говорят не толкова за миналото, колкото за приемствеността.

Вечерта бе открита от директора на ИМ – Дряново Иван Христов, който се обърна с думи на признателност и благодарност към всички огнеборци и спасители, както и към ветераните от професията, удостоили събитието с присъствието си.

Комисар Пламен Генчев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, заяви, че изложбата посветена на деветдесетте години дълг, чест и всеотдайност, позиционирана в залите на историческия музей в Дряново, е мост между поколенията. Той подчерта, че зад всяка машина стои човек и именно хората са най-важни, защото те изпълват със съдържание и са истинската история на пожарникарската професия. Комисар Генчев също се обърна с уважение и специално внимание към излезлите в заслужена почивка дългогодишни служители на дряновската пожарна. Той ги увери, че заветите им ще бъдат изпълнени и днешните им колеги ще продължат да ги предават на всяко следващо поколение огнеборци, не само като знания, но и като дълг към обществеността.

Сред присъстващите на събитието бяха още главен инспектор Ивайло Георгиев, началник на противопожарната служба в Дряново, заместник-кметовете на Община Дряново Диляна Джеджева и Ангел Ангелов, дългогодишни служители на пожарната, ветерани, техни близки, приятели на противопожарното дело, общественици и много граждани, дошли да засвидетелстват уважението си.

За подробностите по подготовката на изложбата разказа по-обстойно Дянко Колев, част от екипа на Исторически музей – Дряново, чиято работа по проучването и подбора на експонатите даде основния тон на експозицията. В експозицията особено вълнение предизвикаха детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов от Габрово, който също присъства на събитието, а организирана томбола предостави възможността сама да изработи подобен макет шестокласничката Лия Дончева, чието име бе изтеглено от комисар Генчев.

Преди откриването на изложбата, като част от програмата, публиката имаше възможност да види и впечатляваща демонстрация на техниката и екипировката, с които разполагат дряновските огнеборци и спасители за реакция при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

Малки и големи се доближиха още повече до тази отговорна професия, наблюдавайки я с огромно любопитство и много усмивки.

-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново
-
Икономикапреди 7 дниМирослав Дончев представя новите стандарти в енергетиката на RENPOWER Bulgaria 2026
-
Икономикапреди 6 дни„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal
-
Любопитнопреди 5 дниЛилиите отново красят езерото в градинката с мечето
-
Новинипреди 5 дниОбщински и екоинспектори провериха централния пазар в Габрово
-
Новинипреди 2 дниБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди 2 дниПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни
-
Новинипреди един денОтбелязваме 118 години от Независимостта на България!






