Новини
Николай Григоров призова габровци да изразят мнението си в ОбС на БСП за повишаването на такса „смет“
Неотдавна стана ясно, че предстои повишаването на един от местните налози в Габрово за 2022 г., а именно такса „Битови отпадъци“, която от 3,1 промила, през предстоящата година се предвижда да бъде 3, 6 промила. По този повод общинският съветник от БСП за България Николай Григоров изрази своето и на левицата мнение по този въпрос, който касае не само гражданите, но и битието на фирмите, функциониращи на територията на община Габрово.
За повишаването на такса „Битови отпадъци“, както и за управлението на постъпващите в общинската хазна приходи, е разговорът на журналиста Стефка Бурмова с общинския съветник и председател на групата на БСП в местния парламент Николай Григоров.

– Г-н Григоров, изразихте Вашата тревога, свързана с повишаване размера на такса „Битови отпадъци“ в Габрово. Кое е притеснителното за габровци, според Вас?
– Преди дни от ръководния екип на Общината – кмет и зам.-кмет, беше анонсирано, че общинската администрация има намерение да предложи увеличаване на един от основните източници на приходи за Общината, а именно такса „Битови отпадъци“. Това, лично аз и ние от БСП, смятаме за изключително важен въпрос, който касае всички жители на общината.
Според нас той не може да бъде заметен и гласуван между другото. Увеличаването на такса „смет“ води след себе си твърде много въпроси, свързани с цялостното функциониране на системата за управление на отпадъците, като започнем от събирането, извозването, депониране, сепариране и т.н. Това е цял комплекс от дейности, които по наше мнение, преди да се пристъпи към корекции нагоре, трябва да бъдат внимателно анализирани. И този анализ да се представи не само пред Общинския съвет на Габрово, но и пред габровската общественост, защото моментът за това увеличение, според нас, е изключително неподходящ.
– Защо считате така?
– В момент, в който цените на енергоносители, храни, лекарства, материали, услуги и т. н. поскъпват драстично, да се вдига и таксата „смет“, която пак казвам, е една от значителните приходоизточници в общината и е свързана с една от основните дейности, която тя извършва, трябва да бъде изключително добре аргументирано. Защото през годините ние сме били свидетели на това как и по какъв начин са управлявани постъпленията от такса „Битови отпадъци“, как и по какъв начин са разходвани, какви инвестиции са правени, какви дейности са извършвани. Имали сме немалко критики по начина, по който се управляват тези средства.
– Вие считате, че Общината не управлява както трябва постъпващите в местната хазна приходи?
– Всъщност, това е и част от финансовата политика на Общината. И то основната част. Сметосъбирането генерира немалък ресурс, който трябва да бъде изразходван целево за тази дейност и не може да бъда насочван в други направления. Той се събира именно заради това градът да бъде чист, отпадъците да се извозват регулярно, да се обработват и т.н.
Но принципът, който трябва да се спазва и който трябва задължително да бъде в началото на всяко едно действие, е качеството на услугата да отговаря на направените разходи. Тоест, когато харчим парите на данъкоплатците, да получаваме адекватно обслужване, адекватна услуга.
– А не контейнерите да са препълнени?
– Това е едното. Второто е въпросът за сключените договори, свързани със сепарирането в депото, да речем. Договорите, свързани с инвестиционната политика през годините, а именно закупуването на дълготрайните активи. Възникват и немалко въпроси, свързани със събираемостта, макар в нашата община тя да е относително висока – над 80 %. Години наред има субекти, които не плащат своите данъци. Така че, преди да се пристъпи към увеличаване на таксата „смет“ да се направи пълен анализ на дейностите, да се намерят всички резерви, които през годините, когато имаше достатъчно средства, са били разходвани по недостатъчно целесъобразен, според нас начин. И едва тогава да бъде внесено аргументирано това увеличаване и неговия размер. Защото сега се предлага от 3,1 промила да стане 3,6, т.е. 16,4 % увеличение.
– Казвате, че управлението на приходите е нецелесъобразно. Посочете пример, подкрепящ Вашето твърдение?
– Първият пример е свързан с електромобилите за Депото за твърди битови отпадъци, за които Общината похарчи немалка сума. Ако не се лъжа – над 100 000 лева. Разбира се, една съвсем малка част беше от доверителния екофонд. Тогава бяха направени разходи, с цел подобряването на тази услуга, а именно работата на инспекторите, които отговарят за тази дейност.
– Имаше ли ефект от този разход?
– По думите на хората, които работят там – има ефект. А по мнение на граждани – този ефект не се забелязва. Ето защо отново казвам – ако искаме да бъдем обективни, в условията на поскъпващи консумативи, материали, заплатите на хората, които се занимават със сметосъбиране и сметоизвозваве, тежък и непривлекателен труд, който трябва да бъде адекватно заплащан. Защото, ако си спомняте, преди два месеца имаше вълнения в БКС, свързан именно със заплащането на труда. Сега оттук-оттам разбираме, че има назначен управител – навярно от кмета.
Но не знаем дали този управител има разработена концепция за управлението на общинското предприятие БКС. Добре би било, едно предприятие като БКС, което е най-голямото общинско дружество, да се управлява прозрачно. Да се знае по какъв начин то ще работи. Но такова нещо няма!
Ето защо считаме, че отговорността продължава да тежи върху кмета на общината, който я пое при освобождаването на предишния управител. Така че, проблемите в това предприятие ги има, коeто трябва да се отчита. Но това, че през годините, лека-полека не е повишавана по малко таксата „смет“, изцяло е вина на сегашното ръководство на Oбщината.
Защото можеше в по-добрите години с малко, тези такси да бъдат завишавани. Има и други неща, които трябва да се анализират. Съществуват критерии, които МОСВ по Закона за отпадъците, задава, свързани със сепарирането на хартия, желязо, стъкло и т.н. и ние трябва да плащаме на министерството. И ако не изпълним тези критерии, сме заплашени да доплащаме солидни суми.
Поради това, ние не сме съгласни именно с начина, по който се постъпва. Не им прави чест на управляващите веднага след изборите да повишават таксата смет, както беше преди две години с повишаването на данък „сгради“ и данъка върху превозните средства. Защото разчитат, че догодина няма да има избори и това повишаване няма да повлияе негативно на вота. Освен това за пореден път без прецизен анализ в никакъв случай няма да се съгласим да гласуваме едно такова решение.
– Но групата на „БСП за България“ сте малцинство в Общински съвет – Габрово?
– Независимо от това, че сме малцинство, ние трябва да имаме позиция! И аз искам да призова всички граждани, които проявяват интерес по тази тема, свързана с такса „смет“, а няма някой, който да не е засегнат, да изразят своята позиция. Лично аз ще настоявам и с нашата група съветници в Общинския партиен съвет ще изработим обща позиция, с предложения по това решение и в обявения от Общината срок, ще го внесем за разглеждане.
Защото преди да се стигне до гласуване в ОбС трябва да има широка гласност за намерението на Общината, широка дискусия – да се чуят различните мнения. Защото моментът за увеличаването на таксата „смет“ е изключително неподходящ. Има фирми в Габрово, които по разчети ще плащат по няколко хиляди лева повече, отколкото това, което са плащали досега. И то, подчертавам, в една тежка ситуация за бизнеса като цяло.
– Считате ли, че по време на ограниченията, свързани с пандемията КОВИД-19, и самите граждани няма да са информирани какво става – все пак, не всеки има компютър вкъщи, за да прочете и се информира какво предстои в Габрово, не всеки излиза да си купи вестник, за да разбере какво предстои във връзка с местните данъци и такси?
– Именно поради тази причина настояваме за повече публичност, за да има възможност гражданите да получат повече информация и да заявят своята активна позиция. Защото в момента, освен КОВИД-19-пандемията, се намираме в изключително динамична политическа ситуация. Започна работа новият парламент. Тепърва ще се сглобява правителство, ще трябва да се приема държавен бюджет и т.н., събитията са изключително интензивни. И да не се окаже накрая, че когато догодина габровци получат сметките си за местните данъци ще останат изненадани и шокирани от размера им.
– Има ли опасност и Общината да остане изненадана, ако габровци не си плащат данъците догодина?
– Габровци са съвестни данъкоплатци. На фона на състоянието в страната, в нашия град има значително по-голям процент на плащане на местни данъци и такси. Не можем да обвиняваме гражданите, че не си плащат данъците. Те трябва да се издължават на местната хазна, защото от това зависи и качеството на услугата. Но когато си плащаме, трябва да получаваме и съответната равностойност като услуга. Другият голям въпрос, който до 2024 г. трябва да бъде приет в страната, е да се плаща на количество генериран отпадък, а не на данъчна оценка на сградите. Защото се наблюдава пълен парадокс – хора, които генерират съвсем малко смет, плащат високи такси за него, поради това, че живеят в централната част на града, както и в зависимост от площта на жилището им.
Подобна е ситуацията и с различните бизнес-сектори. Фирми от IT-сектора и други производства имат сгради с висока данъчна оценка, а генерират минимални количества отпадъци. Така всъщност се наказват онези, които създават иновациите и се стремят да развиват чисти производства.
Поради това е най-справедливо да се плаща, именно върху генериран отпадък. Считам, че по този въпрос отношение трябва да вземе и Националното сдружение на общините, за да се стимулират чистите производства и гражданите, които се стремят да генерират по-малко отпадъци.
Защото в условията на растящи разходи – за енергоносители, за материали и т.н., както и за увеличаването на минималната работна заплата, което се очаква след 1 януари 2022 г., повишаване размера на таксата „смет“ трябва да бъде прецизиран, аргументиран и убедително обоснован. Защото в противен случай се рискува фирмите, а и гражданите, да бъдат натоварени допълнително.
Затова считам, че е нужна адекватна държавна политика в тази посока. Да, сега фирмите се подпомагат от държавата, заради пандемията, която продължава. А затрудненията в някои важни сектори за икономиката са сериозни. Затова е от значение производителите да не се товарят допълнително на фона на продължаващата пандемична обстановка.
Важно е да има баланс и да се търсят нови решения. Но в момента говорим за конкретно за такса „смет“ в община Габрово за 2022 г. За това, което се предлага, както и за начина, по който се предлага. Всичко трябва да бъде обяснено на гражданите ясно и точно! Ето защо ние призоваваме гражданите да се обръщат към нас – в Общинския партиен съвет на БСП и като група съветници в ОбС да изразят своите виждания, конкретни предложения и критики, за да можем ние да изградим нашата аргументирана позиция, съобразена с мнението на габровци.
АВТОР: Стефка Бурмова.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
„Интер Пауър“ изгради фотоволтаична централа върху сграда на ОПТ – Габрово
Габровската компания Интер Пауър, лидер с дългогодишен опит в сферата на изграждане на фотоволтаични системи и внедряване на енергийно ефективни решения в индустриални и търговски обекти, реализира фотоволтаична централа върху покрива на сграда, стопанисвана от Общински пътнически транспорт.
Фирмата бе избрана за изпълнител на проект за изграждане на фотоволтаична електроцентрала, иницииран от „Енергийна общност Габрово“. Върху покрива на зданието е изградена съвременна фотоволтаична система, с инсталирана мощност от 150 киловата(kWp). Използвани са общо 256 високоефективни соларни модули, с номинална мощност между 570 и 590 Wp.
Електроцентралата е оборудвана с пет трифазни хибридни инвертора от серията Deye SUN, които осигуряват висока ефективност на преобразуване и позволяват последващо надграждане на системата с акумулиращи устройства за съхранение на енергия. Всички компоненти са с дългосрочни производствени и експлоатационни гаранции, включително 30-годишна линейна гаранция за мощността на панелите.
Интер Пауър е утвърдена габровска компания с над десетгодишен опит в проектирането, изграждането и поддръжката на фотоволтаични системи, системи за индустриално и битово LED осветление, електроизграждане и умни решения за енергийна автоматизация. Фирмата е партньор на водещи производители и притежава множество успешно реализирани проекти както в частния, така и в публичния сектор, включително обекти, изградени с европейско финансиране.

Култура
РЕМО „Етър“ представи България на престижен форум в Словения

Словенската столица Любляна се превърна в средище на идеи, иновации и вдъхновение. Там се проведе колоквиумът „Интерактивни изложби и дигитално куриране на нематериално културно наследство в музеите“, организиран от Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа (София) и фондация „Форум за славянски култури“.
Събитието събра представители на музеи и културни институции от Сърбия, Словения, Хърватия, Гърция, Албания, Босна и Херцеговина, България и Република Северна Македония – хора, обединени от общата мисия да съхраняват духа на миналото чрез средствата на бъдещето. Модератор на събитието бе д-р Мирена Станева – експерт в Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.

„Във времето на дигитална трансформация, нашата отговорност е не само да съхраняваме нематериалното културно наследство, но и да го превърнем в живо преживяване, достъпно, ангажиращо и свързано с общностите, които го създават. В този процес музеите надскачат традиционната си роля и от пазители на артефакти се превръщат в пространства за диалог и социализация, където нематериалното културно наследство може да бъде разказано и съприживяно.“, коментира д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, която заедно с д- р Андрея Рихтер, директор на Фондация фондация „Форум за славянски култури“, откри събитието.

Сред впечатляващите презентации бе тази на Регионален етнографски музей на открито „Етър“, подготвена от директора проф. д-р Светла Димитрова и Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“, който я представи пред международната аудитория.
Презентацията предизвика жив интерес сред участниците, които задаваха въпроси и споделяха впечатления от показания културен продукт. „Бих определил музей „Етър“ като добре представящ се по отношение на използването на съвременни технологии. В последната част от презентацията представих проекта „Дигитални близнаци“, който бе приет съвсем естествено на фона на останалите традиционни форми на представяне на нематериалното културно наследство“, сподели след събитието Тихомир Църов.

Когато занаятите оживяват чрез екрана Примерите, показани по време на колоквиума, доказаха, че новите технологии вече са неразделна част от културното представяне. Все по-често музеите използват виртуална реалност (VR), допълнена реалност (AR), 3D моделиране и сканиране, интерактивни екрани, холограми и онлайн виртуални турове.
Тези средства не само съхраняват знанието, но и го правят достъпно, емоционално и преживяемо – за хора от всички възрасти и точки на света.
Партньорството между фондация „Форум за славянски култури“ и Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа започва през 2024 г. – с церемонията по връчването на наградите „Жива“, която се проведе именно в музей „Етър“ в Габрово.

Тазгодишният колоквиум в Любляна надгради това сътрудничество, като предостави пространство за обмен на знания между музейни специалисти, дигитални куратори и експерти по нематериално културно наследство. Програмата акцентира върху интерактивните изложби, дигиталното разказване на истории и използването на изкуствен интелект, добавена и виртуална реалност в музейната практика.
Събитието имаше една ясна мисия – да насърчи обмена на опит и добри практики между културните институции в славянския и Югоизточноевропейския регион, като изследва как музеите съчетават традицията и иновацията в дигиталната епоха. В Любляна този диалог оживя – между държави, между поколения и между светове, в които занаятите от миналото срещат технологиите на бъдещето.


Култура
Историята на Петър Бавулов и неговото музикално наследство

Петър Христов Бавулов, роден на 15 ноември 1875 г. в с. Етър, днес квартал на Габрово, е едно от имената, оставили трайна следа в музикалната история на региона. Неговата кариера като музикант и ръководител на духова музика не само обогатява местната култура, но и вдухновява поколения музиканти и любители на музиката. В ранните си години Петър Бавулов работи като чаркаджия в родното си село, като изработва гайтани, но в края на 1883 г. по съвет на своя приятел Атанас Станчев започва музикалното си обучение.
В своята автобиография той разказва: „Като поотраснах работих по чаркове, където се плете гайтан за селски дрехи като чирак 2 години и като калфа 2-3 години. По внушение на едно по-възрастно момче от мен със 2-3 години, което работеше в един магазин (колониален) в гр. Казанлък на име Атанас Станчев ме посъветва да постъпя доброволец-ученик в музиката на 23 Шипченски полк и че капелмайсторът пазарувал от техния магазин и щял лесно да ме приеме и че съм щял там да науча хубав занаят и ще се наредя по-добре в живота. Тоя съвет ме доста сериозно запали и с големи молби на баща си и майка си, която беше много против, понеже ще дам задължително за 4 години служба, такъв бе реда, който иска да учи музика, и след доста молби и сръдни се сдобих с родителско разрешително от баща ми и майка ми, заверено от Общинското управление. Това трябваше понеже бях малолетен.
Вземам разрешителното в джоб и хайде в Казанлък. Приятеля ми нареди среща с капелмайстора, който ми прегледа зъбите, че са здрави и се съгласи да ме приеме и след един малък медицински преглед от полковия лекар въпроса за приемането ми се разреши. След това давам задължително, че ще служа 4 години и на 28 ян. 1894 г. излезе заповед от полка, в която беше вписано и мойто приемане като музикантски ученик в музиката на 23 Шипченски полк. ”
Обучението му се ръководи от Михаил Копчалиев – известен музикант и педагог. Бързо овладява флигорната и започва да свири цели маршове, което го поставя на пътя на музиката за цял живот.
„По време на службата си през отпуск, се запознах с музикантите от Габрово и един от тях Бай Коста Шопа, който притежаваше повече репертора на музиката ме замоли да напиша по-хубавите маршове, които свирим в полка, също и музикални пиеси, за да си обогатят репертоара и аз посотянно пишех и изпращах ноти на музиката в Габрово. Тогава ръководител на музиката беше Васил Петков, тъй наричания от всички в града Бай Васил, който освен като ръководител на музиката, се занимаваше с предаване на уроци по цигулка, китара, мандолина и др. струнни инструменти. Така да се каже той е според мен основоположникът на струнните инструменти и малки оркестри в Габрово.”
След успешното завършване на военната си служба през 1898 г., Бавулов се завръща в Габрово, където започва работа като бас флигорнист в Габровската духова музика, ръководена от Васил Петков. През 1905 г. е избран за ръководител на състава, като веднага започва да разширява репертоара и да внася нови произведения и инструменти от Чехия. Стремежът му да обогати музикалния живот на Габрово е ясно изразен в усилията му за развитие на местната музикална сцена.
„Мечтаех да създам една доста сериозна музика минимум от 15 човека, за да дам на Габрово макар и малка музикална култура.”
През 1914 г., когато Габровската духова музика временно спира своята дейност, Бавулов не спира да свири. Той се включва в оркестъра на местното казино и изявява таланта си не само като музикант, но и като виолончелист и тромбонист.
Когато Първата световна война го отвежда в Русе, той постъпва във Втори Искърски полк като баритонист, но след края на конфликта се връща в Габрово и възобновява своята роля като ръководител на музиката в града. Талантът и страстта му към музиката не само го правят известен, но и създават основата за трайно присъствие на духовата музика в културния живот на Габрово. Участвал е в концерти, свирил е с ученически оркестър, както и с музикални състави в региона, оставяйки своето наследство в музикалната история на града.
Петър Христов Бавулов почива на 30 януари 1969 г. в Габрово, но неговото име и принос в музикалната култура на България продължават да живеят. Неговият живот и работа са пример за отдаденост на изкуството и стремеж към обогатяване на културната идентичност на местната общност.
Представените документи се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са достъпни за потребителите на архивна информация.
Изготвил:
Стефка Вуцова, главен експерт в Държавен архив – Габрово.


-
Новинипреди 7 дниГаброво отбелязва Световния ден за възпоменание на жертвите при ПТП
-
Новинипреди 7 дниПредставиха проекта, модернизиращ водната инфраструктура с 64 млн. лева
-
Кримипреди 7 дниШест кашона с контрабандни цигари „цъфнаха“ от багажник (снимки)
-
Новинипреди 3 дниПроменят движението между Севлиево и Велико Търново заради ремонт
-
Кримипреди един денХванаха мъж с над половин кило марихуана
-
Любопитнопреди 7 дниЛексикон на успеха: Никола Рахнев от Гората.бг
-
Новинипреди 7 дниДиабетът във фокуса на здравна инициатива в Габрово
-
Културапреди 7 дниИзлезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“












