Свържи се с нас

Новини

Николай Григоров призова габровци да изразят мнението си в ОбС на БСП за повишаването на такса „смет“

Published

on

Неотдавна стана ясно, че предстои повишаването на един от местните налози в Габрово за 2022 г., а именно такса „Битови отпадъци“, която от 3,1 промила, през предстоящата година се предвижда да бъде 3, 6 промила. По този повод общинският съветник от БСП за България Николай Григоров изрази своето и на левицата мнение по този въпрос, който касае не само гражданите, но и битието на фирмите, функциониращи на територията на община Габрово.

За повишаването на такса „Битови отпадъци“, както и за управлението на постъпващите в общинската хазна приходи, е разговорът на журналиста Стефка Бурмова с общинския съветник и председател на групата на БСП в местния парламент Николай Григоров.

– Г-н Григоров, изразихте Вашата тревога, свързана с повишаване размера на такса „Битови отпадъци“ в Габрово. Кое е притеснителното за габровци, според Вас?
– Преди дни от ръководния екип на Общината – кмет и зам.-кмет, беше анонсирано, че общинската администрация има намерение да предложи увеличаване на един от основните източници на приходи за Общината, а именно такса „Битови отпадъци“. Това, лично аз и ние от БСП, смятаме за изключително важен въпрос, който касае всички жители на общината.

Според нас той не може да бъде заметен и гласуван между другото. Увеличаването на такса „смет“ води след себе си твърде много въпроси, свързани с цялостното функциониране на системата за управление на отпадъците, като започнем от събирането, извозването, депониране, сепариране и т.н. Това е цял комплекс от дейности, които по наше мнение, преди да се пристъпи към корекции нагоре, трябва да бъдат внимателно анализирани. И този анализ да се представи не само пред Общинския съвет на Габрово, но и пред габровската общественост, защото моментът за това увеличение, според нас, е изключително неподходящ.

– Защо считате така?
– В момент, в който цените на енергоносители, храни, лекарства, материали, услуги и т. н. поскъпват драстично, да се вдига и таксата „смет“, която пак казвам, е една от значителните приходоизточници в общината и е свързана с една от основните дейности, която тя извършва, трябва да бъде изключително добре аргументирано. Защото през годините ние сме били свидетели на това как и по какъв начин са управлявани постъпленията от такса „Битови отпадъци“, как и по какъв начин са разходвани, какви инвестиции са правени, какви дейности са извършвани. Имали сме немалко критики по начина, по който се управляват тези средства.

– Вие считате, че Общината не управлява както трябва постъпващите в местната хазна приходи?
– Всъщност, това е и част от финансовата политика на Общината. И то основната част. Сметосъбирането генерира немалък ресурс, който трябва да бъде изразходван целево за тази дейност и не може да бъда насочван в други направления. Той се събира именно заради това градът да бъде чист, отпадъците да се извозват регулярно, да се обработват и т.н.

Но принципът, който трябва да се спазва и който трябва задължително да бъде в началото на всяко едно действие, е качеството на услугата да отговаря на направените разходи. Тоест, когато харчим парите на данъкоплатците, да получаваме адекватно обслужване, адекватна услуга.

– А не контейнерите да са препълнени?
– Това е едното. Второто е въпросът за сключените договори, свързани със сепарирането в депото, да речем. Договорите, свързани с инвестиционната политика през годините, а именно закупуването на дълготрайните активи. Възникват и немалко въпроси, свързани със събираемостта, макар в нашата община тя да е относително висока – над 80 %. Години наред има субекти, които не плащат своите данъци. Така че, преди да се пристъпи към увеличаване на таксата „смет“ да се направи пълен анализ на дейностите, да се намерят всички резерви, които през годините, когато имаше достатъчно средства, са били разходвани по недостатъчно целесъобразен, според нас начин. И едва тогава да бъде внесено аргументирано това увеличаване и неговия размер. Защото сега се предлага от 3,1 промила да стане 3,6, т.е. 16,4 % увеличение.

– Казвате, че управлението на приходите е нецелесъобразно. Посочете пример, подкрепящ Вашето твърдение?
– Първият пример е свързан с електромобилите за Депото за твърди битови отпадъци, за които Общината похарчи немалка сума. Ако не се лъжа – над 100 000 лева. Разбира се, една съвсем малка част беше от доверителния екофонд. Тогава бяха направени разходи, с цел подобряването на тази услуга, а именно работата на инспекторите, които отговарят за тази дейност.

– Имаше ли ефект от този разход?
– По думите на хората, които работят там – има ефект. А по мнение на граждани – този ефект не се забелязва. Ето защо отново казвам – ако искаме да бъдем обективни, в условията на поскъпващи консумативи, материали, заплатите на хората, които се занимават със сметосъбиране и сметоизвозваве, тежък и непривлекателен труд, който трябва да бъде адекватно заплащан. Защото, ако си спомняте, преди два месеца имаше вълнения в БКС, свързан именно със заплащането на труда. Сега оттук-оттам разбираме, че има назначен управител – навярно от кмета.

Но не знаем дали този управител има разработена концепция за управлението на общинското предприятие БКС. Добре би било, едно предприятие като БКС, което е най-голямото общинско дружество, да се управлява прозрачно. Да се знае по какъв начин то ще работи. Но такова нещо няма!

Ето защо считаме, че отговорността продължава да тежи върху кмета на общината, който я пое при освобождаването на предишния управител. Така че, проблемите в това предприятие ги има, коeто трябва да се отчита. Но това, че през годините, лека-полека не е повишавана по малко таксата „смет“, изцяло е вина на сегашното ръководство на Oбщината.

Защото можеше в по-добрите години с малко, тези такси да бъдат завишавани. Има и други неща, които трябва да се анализират. Съществуват критерии, които МОСВ по Закона за отпадъците, задава, свързани със сепарирането на хартия, желязо, стъкло и т.н. и ние трябва да плащаме на министерството. И ако не изпълним тези критерии, сме заплашени да доплащаме солидни суми.

Поради това, ние не сме съгласни именно с начина, по който се постъпва. Не им прави чест на управляващите веднага след изборите да повишават таксата смет, както беше преди две години с повишаването на данък „сгради“ и данъка върху превозните средства. Защото разчитат, че догодина няма да има избори и това повишаване няма да повлияе негативно на вота. Освен това за пореден път без прецизен анализ в никакъв случай няма да се съгласим да гласуваме едно такова решение.

– Но групата на „БСП за България“ сте малцинство в Общински съвет – Габрово?
– Независимо от това, че сме малцинство, ние трябва да имаме позиция! И аз искам да призова всички граждани, които проявяват интерес по тази тема, свързана с такса „смет“, а няма някой, който да не е засегнат, да изразят своята позиция. Лично аз ще настоявам и с нашата група съветници в Общинския партиен съвет ще изработим обща позиция, с предложения по това решение и в обявения от Общината срок, ще го внесем за разглеждане.

Защото преди да се стигне до гласуване в ОбС трябва да има широка гласност за намерението на Общината, широка дискусия – да се чуят различните мнения. Защото моментът за увеличаването на таксата „смет“ е изключително неподходящ. Има фирми в Габрово, които по разчети ще плащат по няколко хиляди лева повече, отколкото това, което са плащали досега. И то, подчертавам, в една тежка ситуация за бизнеса като цяло.

– Считате ли, че по време на ограниченията, свързани с пандемията КОВИД-19, и самите граждани няма да са информирани какво става – все пак, не всеки има компютър вкъщи, за да прочете и се информира какво предстои в Габрово, не всеки излиза да си купи вестник, за да разбере какво предстои във връзка с местните данъци и такси?
– Именно поради тази причина настояваме за повече публичност, за да има възможност гражданите да получат повече информация и да заявят своята активна позиция. Защото в момента, освен КОВИД-19-пандемията, се намираме в изключително динамична политическа ситуация. Започна работа новият парламент. Тепърва ще се сглобява правителство, ще трябва да се приема държавен бюджет и т.н., събитията са изключително интензивни. И да не се окаже накрая, че когато догодина габровци получат сметките си за местните данъци ще останат изненадани и шокирани от размера им.

– Има ли опасност и Общината да остане изненадана, ако габровци не си плащат данъците догодина?
– Габровци са съвестни данъкоплатци. На фона на състоянието в страната, в нашия град има значително по-голям процент на плащане на местни данъци и такси. Не можем да обвиняваме гражданите, че не си плащат данъците. Те трябва да се издължават на местната хазна, защото от това зависи и качеството на услугата. Но когато си плащаме, трябва да получаваме и съответната равностойност като услуга. Другият голям въпрос, който до 2024 г. трябва да бъде приет в страната, е да се плаща на количество генериран отпадък, а не на данъчна оценка на сградите. Защото се наблюдава пълен парадокс – хора, които генерират съвсем малко смет, плащат високи такси за него, поради това, че живеят в централната част на града, както и в зависимост от площта на жилището им.

Подобна е ситуацията и с различните бизнес-сектори. Фирми от IT-сектора и други производства имат сгради с висока данъчна оценка, а генерират минимални количества отпадъци. Така всъщност се наказват онези, които създават иновациите и се стремят да развиват чисти производства.

Поради това е най-справедливо да се плаща, именно върху генериран отпадък. Считам, че по този въпрос отношение трябва да вземе и Националното сдружение на общините, за да се стимулират чистите производства и гражданите, които се стремят да генерират по-малко отпадъци.

Защото в условията на растящи разходи – за енергоносители, за материали и т.н., както и за увеличаването на минималната работна заплата, което се очаква след 1 януари 2022 г., повишаване размера на таксата „смет“ трябва да бъде прецизиран, аргументиран и убедително обоснован. Защото в противен случай се рискува фирмите, а и гражданите, да бъдат натоварени допълнително.

Затова считам, че е нужна адекватна държавна политика в тази посока. Да, сега фирмите се подпомагат от държавата, заради пандемията, която продължава. А затрудненията в някои важни сектори за икономиката са сериозни. Затова е от значение производителите да не се товарят допълнително на фона на продължаващата пандемична обстановка.

Важно е да има баланс и да се търсят нови решения. Но в момента говорим за конкретно за такса „смет“ в община Габрово за 2022 г. За това, което се предлага, както и за начина, по който се предлага. Всичко трябва да бъде обяснено на гражданите ясно и точно! Ето защо ние призоваваме гражданите да се обръщат към нас – в Общинския партиен съвет на БСП и като група съветници в ОбС да изразят своите виждания, конкретни предложения и критики, за да можем ние да изградим нашата аргументирана позиция, съобразена с мнението на габровци.

АВТОР: Стефка Бурмова.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица