Новини
„Дързостта да бъдеш първи“ получиха 35 лекари, сестри, санитари и инспектори
Областният управител на Габрово връчи Почетна грамота „Дързостта да бъдеш първи“ на тридесет и пет лекари, медицински сестри, санитари и здравни инспектори.
На 30 ноември, Андреевден, когато денят започва да нараства и си пожелаваме здравето да е повече и радостите да се множат, тридесет и пет лекари, медицински сестри, санитари и здравни инспектори от област Габрово получиха своите отличия, присъдени им от Борислав Бончев.
Награди на областния управител се връчват от 2018 година и обхващат различни сфери на живот. Това е създадена през годините традиция, с която се показват добрите примери от област Габрово – вдъхновяващи и мотивиращи. На събитието, посветено на благодарността, областният управител Борислав Бончев се обърна към медиците:
„Уважаеми дами и господа, благодаря Ви, че се отзовахте на поканата ми и въпреки натовареното Ви ежедневие и препълнени графици, отделихте от свободното времето, което трябва да бъде само за Вас и сте тук пред мен, за да мога да Ви благодаря. Онези от Вас, които ме познават, знаят, че подобни публични събития не са ми присъщи, но когато моят екип ми предложи да го направим – не се и поколебах, защото това е моят жест на благодарност и уважение за положените от Вас грижи, за всеотдайността и спасените животи. Убеден съм, че всеки един български медик заслужава нашата признателност, както и тази на цялото общество.
През последните две години живеем в една различна ситуация, в трудно време, в което се научихме да приемаме КОВИД – пандемията като предизвикателство и възможност да дадем най – доброто от себе си. И Вие го правите –грижите се за нас с цялата си отдаденост и професионализъм, макар че понякога оставате неразбрани, а често и не чути. Покланям се пред Вас, пред Вашия неуморен труд, пред болката, която вероятно не показвате, пред сълзите в очите ви, пред силата на духа Ви, пред вярата Ви в живота! Казват, че всеки има свой ангел – хранител, но за мнозина от нас – това сте Вие. Затова още веднъж Ви казвам от сърце благодаря!“
Своята признателност и благодарност споделиха и преболедували болестта КОВИД в специално подготвен видеоклип, който развълнува искрено присъстващите на събитието. Благодарност прозвуча и от директора на Регионалната здравна инспекция д-р Николай Пенчоков.
Номинациите на носителите на почетните грамоти не са подготвени еднолично, а са направени след обсъждане с хората, които през тези две години неотлъчно бяха на терен, заедно със своите колективи – това са директорите на лечебните заведения, на Регионалната здравна инспекция и Регионалната колегия на Българския лекарски съюз.
Отличени с Почетна грамота „Дързостта да бъдеш първи“ са:
Д-р Майя Райкова – началник на отделение по инфекциозни болести, МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово
Д-р Красимир Дончев – началник на отделение по вътрешни болести , МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово
Д-р Георги Колев – инфекционист, МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово
Павлина Рачева – старша медицинска сестра отделение по вътрешни болести, МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово
Цветелина Василева – дезинфектор на болницата, МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово
Д-р Георги Иванов – началник на отделение по анестезиология и интензивно лечение, МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово
Албена Луканова – старша медицинска сестра на отделение по инфекциозни болести, МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово
Д-р Георги Шандурков – директор на Център за спешна медицинска помощ
Д-р Юлия Йовчева – ЦСМП филиал Дряново
Д-р Йрий Церков – ЦСМП филиал Дряново
Д-р Нели Ноева – управител на МЦ ДКЦ1
Д-р Цветан Спасов Михов – общопрактикуващ лекар ДКЦ1
Д-р Деньо Дешев – началник на Инфекциозно отделение МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ Севлиево
Д-р Стелиян Андреев – лекар със специалност „ Ендокринология“ , МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ Севлиево
Д-р Ралица Ковачева -лекар със специалност „Вътрешни болести“, МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ Севлиево
Филка Цочева – старша сестра ОАИЛ, МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ Севлиево
Даниела Георгиева – старша сестра на отделение по хемодиализа, МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ Севлиево
Павлина Вачева – старша сестра Вътрешно отделение, МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ Севлиево
Лейман Гавазова – санитар, МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ Севлиево
Маргаритка Георгиева-санитар, МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ Севлиево
Д-р Пепа Мазникова- началник Невролгично отделение, МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ Севлиево
Д-р Теменужка Берова – началник Вътрешно отделение, МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ Севлиево
Д-р Николай Цанов – лекар със специалност Кардиология, МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ Севлиево
Стефанка Петрова – старша сестра на Инфекциозно отделение, МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ Севлиево
Диана Пенкова – старша сестра на Неврологично отделение, МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ Севлиево
Фатме Караджова – санитар, МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ Севлиево
Стефка Пенева-санитар, МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ Севлиево
Румяна Георгиева-санитар, МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ Севлиево
Камелия Иванова – санитар, МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ Севлиев
Ирина Моровякова – заместник директор на РЗИ
Ралица Вуцова – санитарен инспектор в РЗИ – Габрово
Пламен Цонев – санитарен инспектор в РЗИ – Габрово
Д-р Пламен Цеков – управител на МБАЛ „д-р Стойчо Христов“ – Севлиево
Д-р Татяна Станчева – управител на МБАЛ „д-р Теодоси Витанов“ – Трявна
Д-р Иво Станчев – директор на Специализирана Болница за Активно Лечение по Белодробни болести град Габрово
Д-р Минко Михов – директор на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.
Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.
На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.
-
Новинипреди 7 дниМихаил Митов: Само за година стартирахме отново работата по приоритетите на областта
-
Новинипреди 6 дни
ГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 4 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 4 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 5 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Културапреди 6 дниВеликденски празници в музей „Етър“