Община Трявна ще предостави още една възможност за развитие на туризма в региона, като предвижда да изгради велопътека в бъдеще. Живописният маршрут ще започва от Трявна и ще води до Божковска поляна в кв. “Божковци”, минаващ през кв. “Тепавици”. За да се стигне до реализиране на идеята, обаче, предстои тепърва проектиране на велопътеката, а преди това ще бъде закупен част от частен имот по предвиденото трасе.

От местното ръководство вече са провели разговори със собственика на имота и са започнали процедура по закупуване на тази част от парцела, който е в урбанизирана територия. Предложението за възмездно придобиване на част от имота бе прието единодушно на последното редовно заседание на Общински съвет – Трявна в края на месец декември миналата година.

“Знаете, че към момента се изгражда “Божковска поляна”, която за радост става един много добър кът за отдих и почивка и всички ние имахме идеята да направим велопътека от Трявна до Божковска поляна. Водихме доста дълги разговори със собственика, но към днешна дата имаме неговото съгласие, с което предлагаме да закупим част от имота, за да преминем към следващия етап, а именно проектиране на велопътеката”, коментира кметът Силвия Кръстева пред общинските съветници на последното провело се заседание на ОбС-Трявна.

Идеята за осъществяването на подобна велопътека в региона е обсъждана и на предходни заседания на местния парламент, като един от имотите по трасето вече е придобит по възмезден път от общината с тяхно решение. Цената, определена за участъка, който предстои да бъде закупен, от частния имот е 30 лв./кв.м. за общо 214 кв.м. площ.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

През януари се навършват 135 години от създаването на метеорологична станция в двора на Държавната мъжка реална гимназия в Габрово (днес Национална Априловска гимназия).

Тя е една от първите в страната и е изградена след издаденото от Министерството на народното просвещение (МНП) на 24 декември 1886 г. окръжно № 6324, с което се възлага на директорите към поверените им гимназии да открият станции за метеорологични наблюдения.

Директорът на гимназията тогава Манол Белчев и учителят по физика Христофор Ангелов с ентусиазъм приемат поставената задача и успешно изграждат метеорологична станция. За целта те използват доставените от чужбина през 1881 г. и подарени на гимназията от Министъра на народното просвещение проф. Константин Иречек метереологични уреди. Оборудването на станцията се допълва с уреди от кабинета по физика, който е първият в страната – уреден в гимназията през 1872 г. от учителя по математика и физика Иван Гюзелев.

Станцията е построена в югозападната част на двора на училището. Размерите и конструкцията ѝ са съобразени с най-съвременните за времето изисквания. Тя разполага с над 16 уреда: термометър, барометър, анемометър (уред за определяне скоростта и посоката на вятъра) и др.

До станцията върху дървен стълб, висок 8 метра, е поставен ветромер на Билд. До стълба се намира цинков дъждомер и разграфена дървена линия за измерване дебелината на снежната покривка.

Вътре в гимназията, в малко помещение под стълбите на дясното крило, ,,в едно кюше”, по думите на Аврам Досев, са поставени 4 различни барометъра (живачни, анероид и бароскоп), таблици за редуциране височината на живачните барометри, атлас за определяне вида на облаците.

Под ръководството на първия завеждащ метереологичната станция – преподавателя по физика Христофор Ангелов, редовните наблюдения започват от 1 януари 1887 г. С помощта на събраните измервателни уреди се извършват 8 типа наблюдения и замервания: на атмосферното налягане; температурата на въздуха; минималната и максималната температура; относителната влажност; посоката и силата на вятъра; вида и количеството облачност; количеството на валежите от дъжд и сняг; отбелязва се времето и продължителността на атмосферните явления: гръмотевици, светкавици, бури, метеори.

Наблюденията се извършват три пъти дневно (в 7.00, в 14.00 и 21.00 ч .), а резултатите се вписват в специални дневници. Всяка сутрин в 7.20 ч. данните се изпращат с шифрована телеграма по морзов апарат до централната метеорологична станция в София.

За работата в станцията през годините отговарят учителите-физици Христофор Ангелов, Никола Дуков и Аврам Досев, П. Харлаков – писар и Алекси Стойков – математик. В измерванията често се включват и ученици от гимназията.

Работата на станцията е преустановена през 1998 г. след 111-годишна дейност. Тогава започва строителството на ново крило на Априловската гимназия. Голяма част от уредите, използвани в метеорологичната станция, днес са част от богатата колекция ,,Училищни уреди и апарати” на Националния музей на образованието.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2021 г. в област Габрово показват, че 83.7% от домакинствата в областта имат достъп до интернет в домовете си, при средно 83.5% за страната.

За областта е отбелязан ръст от 6.2 процентни пункта спрямо предходната година, който е по-висок от регистрирания за страната – 4.6 пункта. По този показател област Габрово се нарежда на второ място в рамките на Северен централен район.

През 2021 г. 74.6% от лицата в област Габрово, на възраст между 16 и 17 навършени години, използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място. Мъжете в областта са по-активни при регулярното използване на интернет – техният относителен дял е 78.8%, при 69.4% за жените, като при мъжете относителния дял е по-висок от средните за страната с 3.7процентни пункта, а при жените е по-нисък с 3.4 процентни пункта.

Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование, като за област Габрово 92.9% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, при 72.5% от лицата със средно образование. В сравнение с 2020 г. по този показател намалява относителният дял на лицата с висше и основно и по-ниско образование съответно с 0.9 процентни пункта и със 7.3 процентни пункта.

Данните за 2021 г. в национален мащаб показват, че при лицата с основно или по-ниско образование делът на регулярно използващите глобалната мрежа варира между 69.8% за област Бургас и 21.3% за област Кюстендил. При лицата със средно образование относителният дял се движи между 89.8% за област Шумен и 53.6% – за област Пазарджик.

При висшистите относителният дял на лицата, регулярно използващи интернет в отделните области на страната е между 100.0% за областите Перник и Ловеч 79.6% за област Ямбол.

Данните от изследването за използване на ИКТ в домакинствата и от лицата през 2021 г. сочат, че относителният дял на лицата в област Габрово, използващи глобалната мрежа за взаимодействие с публичните институции през последните 12 месеца е 20.2% при 26.6% средно за страната.

В рамките на Северен централен район с най-висок относителен дял е област Силистра -28.6%, докато в област Разград – 10.6% от лицата използват предлаганите онлайн услуги от публичната администрация. Област Благоевград е с най-висок относителен дял в страната – 43.8%.

В сравнение с 2020 г. делът на лицата в област Габрово, използващи интернет с цел взаимодействие с институции от публичния сектор, намалява с 3.1 процентни пункта.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/