Новини
Асоциацията на географите обявява конкурс

Регионалният клон на Асоциацията на професионалните географи и регионалисти (АПГР) в Габрово и представители на неговата общинска секция в Севлиево организиратРЕГИОНАЛЕН КОНКУРС на тема„СКЪПОЦЕННИ КАМЪЧЕТА – БОГАТСТВАТА НА МОЯ РОДЕН КРАЙ“под патронажа на Областния управител на област Габрово, в сътрудничество с РУО–Габрово, с любезното домакинство на ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“–Севлиево и подкрепа на кмета на Община Севлиево.
Конкурсът е за ученици от област Габрово – от V до XII клас. Организатори са . Координатори са ръководството на АПГР–Габрово и г-жа Ивелина Колева, която е представител на АПГР–Севлиево и училището-домакин.
Конкурсът ще се проведе в електронна среда при спазване изискванията и мерките в условия на пандемична обстановка.ЦЕЛИ НА КОНКУРСА: да се провокира интерес сред учениците от област Габрово към богатствата на родния им край, да се стимулира усъвършенстването на техните знания, творческо мислене и умения за интерпретиране на информация от различни източници като основа за съставянето на художествени, информационни продукти и приложения.
ТЕМАТИЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ:
● природни богатства и забележителности (атрактивни релефни форми и подземни богатства; водни и горски ресурси; привлекателни местности, природни туристически обекти и маршрути; защитени територии, растителни и животински видове; екопътеки);
● културно наследство и забележителности (исторически обекти и паметници на архитектурата, културата, изкуството; религиозни храмове; местни културно-битови и образователни традиции; известни исторически събития и личности).
ФОРМИ ЗА УЧАСТИЕ:
● Видеоклип (за възрастовата група на учениците от VIII–XII клас);
● Фотографска снимка (за възрастовата група на учениците от VIII–XII клас);
● Мултимедийна презентация (за възрастовата група на учениците от V–VII клас);
● Рисунка/картина (за възрастовата група както на учениците от V–VII клас, така и за учениците от VIII–XII клас, като и за двете групи са предвидени две отделни класирания).
КОНКРЕТНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВИДЕОКЛИПДопуска се участие само на ученици от възрастовата група VIII–XII клас. Това може да стане индивидуално или в екип до двама души за един представен видеоклип.
Основни параметри на видеоклипа:
–Времетраене – от 3 до 5 минути.
–Времетраенето на отделните кадри да е съобразено с възможността за оптимално представяне на основните акценти в клипа;
–Кадрите да съответстват на поднесената чрез звук или текст информация;
–В началото на видеоклипа трябва да има текст с наименованието на темата, имената на участника, неговото населено място, училище и клас;
–Съдържанието на видеоклипа да отговаря на определено тематично направление от конкурса, да е достоверно и атрактивно представено;
–Не се допуска изпращането на коригирани клипове за участие след посочения краен срок.
Основни критерии за оценка и класиране на видеоклипове:
–Свързаност с темата и спазване условията на конкурса;
–Обективност, авторски подход и оригиналност на идеята;
–Времетраене, завършеност, техническо изпълнение и ефекти (музика, анимация и др.).
Обемът на видеоклип с горепосочените параметри обикновено надвишава значително възможностите за стандартното му изпращане към електронна пощенска кутия. Това може да стане чрез достъпни интернет базирани компютърни услуги за прехвърляне на големи файлове като wetransfer.com, dropbox.com, drive.google.com, pcloud.com и др.
Видеоклиповете трябва да бъдат изпратени на имейл koleva.apgr.sevlievo@gmail.com най-късно до 5 януари 2022 г., включително. Не се допуска допълнително изпращане на коригирани клипове!
Придружаващият текст в писмото при изпращане на видеоклипа трябва да включва следната информация:
–Трите имена на автора/авторите, населено място, училище и клас;
–Данни за контакт – имейл и телефон / пощенски и имейл адрес на училището.
КОНКРЕТНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРЕДСТАВЯНЕ НА ФОТОГРАФСКА СНИМКА
Допуска се само индивидуално участие с една авторска фотографска снимка на ученици от възрастовата група VIII–XII.Съдържанието на снимката може да представя само част от тематичните направления на конкурса: атрактивни релефни форми; водни и горски ресурси; привлекателни местности, природни туристически обекти; защитени територии, растителни и животински видове; исторически обекти и паметници на архитектурата, културата, изкуството; религиозни храмове; местни културно-битови и образователни традиции.Основни критерии за оценка и класиране на фотографски снимки:–свързаност с горепосочените тематични направленията и спазване условията на конкурса;–обективност, творчески подход и оригиналност на идеята;–препоръчително е изпращането на снимки с високо качество на изображението;–не се допуска създаването на снимков материал чрез електронно обединяване на отделно направени изображения.Фотографските снимки, с които се участва, трябва да бъдат изпратени на имейл адрес koleva.apgr.sevlievo@gmail.com най-късно до 5 януари 2022 г., включително. Не се допуска повторно изпращане на снимки!Придружаващият текст в писмото при изпращане на презентацията трябва да включва следната информация:–трите имена на автора, населено място, училище и клас;–данни за контакт – имейл и телефон / пощенски и имейл адрес на училището;–кратко описание на снимката (название, дата и място на заснемане и други необходими подробности – използвана техника, методи за допълнителна електронна обработка).
КОНКРЕТНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРЕДСТАВЯНЕ НА МУЛТИМЕДИЙНА ПРЕЗЕНТАЦИЯ
Допуска се само индивидуално участие с една мултимедийна презентация на ученици от възрастовата група V–VII клас.
Основни параметри на презентацията:
–да включва до 20 слайда на power point и обем до 100 MB;
–единен стил и оформление на слайдовете;
–Всеки слайд да има заглавие. Текстът на всеки слайд да е разположен на не повече от 6 реда, във всеки ред да има от 4 до 8 думи, а изреченията да са кратки и ясни;
–Размер на шрифта – 24–30 pt с добре подбран, контрастен на фона, цвят;
–В първия слайд се изписват темата, имената на участника, неговото населено място, училище и клас;
–Текстът да е грамотно написан, да отговаря на нормите на българския книжовен език;
–Изображенията да не са повече от 2 на един слайд, да отговарят на текста, за който се отнасят и да са надписани;
–Да се използват не повече от 3 вградени видеоклипа за цялата презентация, като максимална продължителност за един клип е 10 секунди;
–Информацията да е проверена, географски обективна и атрактивно представена;
–Навигацията на презентацията да осигурява автоматично представяне на цялата налична в нея информация в стил Slide Show
–Не се допуска изпращане на коригирани файлове за участие след посочения краен срок.
Основни критерии за оценка и класиране на презентациите:
– Свързаност с темата на конкурса;
– Спазване на условията за конкурса;
– Обективност, авторски подход и оригиналност на идеята;
– Стил, дизайн и баланс на слайдовете;
– Техническо изпълнение, навигация и ефекти (музика, анимация и др.).Ако обемът на презентацията надвишава възможностите за стандартното ѝ изпращане към електронна пощенска кутия, трябва да се използва някоя от достъпните интернет базирани компютърни услуги за прехвърляне на големи файлове – wetransfer.com, dropbox.com, drive.google.com, pcloud.com и др.Презентациите трябва да бъдат изпратени на имейл koleva.apgr.sevlievo@gmail.com най-късно до 5 януари 2022 г., включително. Не се допуска допълнително изпращане на коригирани презентации!
Придружаващият текст в писмото при изпращане на презентацията трябва да включва следната информация:–трите имена на автора, населено място, училище и клас;–данни за контакт – имейл и телефон / пощенски и имейл адрес на училището.
КОНКРЕТНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРЕДСТАВЯНЕ НА РИСУНКА/КАРТИНА
Допуска се само индивидуално участие с една рисунка/картина както за възрастовата група V–VII клас, така и за възрастовата група VIII–XII клас, като във всяка от тях има отделни класирания. Форматът на рисунката/картината трябва да е не по-малък от А5 (148 x 210 мм) за учениците от V–VII клас и не по-малък от А4 (210 x 297) за учениците от VIII–XII клас.Всеки ученик, който е нарисувал собственоръчно рисунка/картина и спазва горепосочените изисквания, може да участва в конкурса, като изпрати нейно електронно копие (сканирано или заснето) в реални размери. Няма ограничения по отношение на използваната техника за рисуване.Номинираните за призово класиране на първите места, ще бъдат допълнително известени и поканени да изпратят на посочен пощенски адрес оригиналите на своите произведения с цел установяване на тяхната автентичност, достоверност и доуточняване на крайното класиране.
Основни критерии за оценка и класиране на рисунки/картини:
–свързаност с темата и спазване условията на конкурса;
–обективност, авторски подход и оригиналност на идеята;
–техника на рисуване и завършеност на рисунката/картината.
Електронните копия на рисунките/картините, с които се участва, трябва да бъдат изпратени на имейл адрес koleva.apgr.sevlievo@gmail.com най-късно до 5 януари 2022 г., включително. Не се допуска допълнително изпращане на коригирани рисунки/картини!
Придружаващият текст в писмото при изпращане на презентацията трябва да включва следната информация:–трите имена на автора, населено място, училище и клас;–данни за контакт – имейл и телефон / пощенски и имейл адрес на училището;–название на обекта, изобразен на рисунката/картината.
ОЦЕНЯВАНЕ, КЛАСИРАНЕ И НАГРАДИ
Представените в срок разработки се оценяват от независимо жури. Резултатите и класирането ще бъдат обявени до 31. 01. 2022 г.На победителите във всяка от формите за участие в конкурса ще бъдат раздадени награди под формата на ваучери за една от големите търговски вериги в страната със следните стойности:
I МЯСТО – 120 лв.
II МЯСТО – 80 лв.
III МЯСТО – 40 лв. Допълнителни предметни награди ще бъдат осигурени от училището-домакин (ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“–Севлиево), кмета на община Севлиево, областния управител на област Габрово и представители на бизнеса в община Севлиево („Идеал Стандарт – Видима“ АД; „М-ПРЕС ООД“ и др.).
В случай, че епидемичната обстановка е благоприятна, награждаването ще се осъществи присъствено с подкрепа на ръководството на община Севлиево и училището-домакин ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“.
При неблагоприятна епидемична обстановка или други ограничаващи обстоятелства наградите ще бъдат оповестени и изпратени на адресите на съответните училища.Всички, които се включат в конкурса, ще получат грамоти за участие.Предвиждат се и допълнителни поощрителни награди за оригинални идеи на ученици, както и за учители, които са ръководили участието на класирани ученици.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово
В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.
Може би тези проблеми вълнуват и вас?
Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.
Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?
Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.
Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.
Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.
Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?
За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.
Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.
Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.
Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.
Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.
Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.
Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.
В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.
Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.
Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.
Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.
Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.
И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Икономика
Български фермерски пазар в Габрово

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.
Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.
Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.
Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.
Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.
И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.
Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

-
Кримипреди 6 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Кримипреди 4 дниЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Културапреди 6 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Културапреди 5 дниКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Културапреди 5 дниКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Кримипреди 6 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 4 дниИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“
-
Икономикапреди 3 дниБългарски фермерски пазар в Габрово









