Свържи се с нас

Новини

Първи стъпки към истинската промяна в Габрово и областта с бюлетина №25

Published

on

„Продължаваме Промяната“ е проект за управление на България, който ще постигне висок икономически растеж чрез нулева корупция и компетентност на всички нива и във всички области в страната. Настоящата статия има за цел да разгледа местните приоритети за Габровска област.

Един от основните приоритети на „Продължаваме Промяната” е изграждането на удобни и безопасни пътища в България. Подобряването на инфраструктурата следва да се разглежда като цялостен план, който да оптимизира свързаността на населените места в България, така че хората и стоките да се придвижват по-бързо и по-сигурно. Свързването на северна България с южна България и с останалата част на света засяга пряко Габровска област, а изграждането на тунел под Шипка е първата стъпка към осъществяването на тази цел. Интересен е фактът, че идеята за изграждане на тунел под Шипка е възникнал за първи път в далечната 1897 г. Днес, 124 години по-късно, проектът не е реализиран, а опашките и пътните произшествия на прохода Шипка все още са актуални.

За да бъде реализиран проектът за тунел под Шипка, за да бъде той безопасен за бъдещото движение – трябва да бъде добре изпълнен. Това може да се постигне чрез нулева корупция, добра експертиза и безкомпромисно качество. Именно лидерите на „Продължаваме Промяната” Кирил Петков и Асен Василев показаха по време на работата си в служебния кабинет, че борбата с корупцията е възможна и течовете могат да бъдат спрени. След като установиха нарушения, те спряха поръчки и строежи за милиони. По тяхна идея бе въведено ново указание за възлагането на „инхаус” поръчки, което възпрепятства заобикаляне на Закона за обществените поръчки.

Проектът за тунел под Шипка трябва да се реализира паралелно и едновременно с изграждането на обходен път около Севлиево. В противен случай трафикът ще навлезе в град Севлиево и ще затрудни движението, което е предпоставка и за ПТП и за замърсяване на въздуха. Тук още веднъж трябва да се акцентира върху нуждата от разглеждане на инфраструктурните подобрения не по отсечки, а като цяла пътна карта, изграждането на която трябва да се обмисля и координира. Важно е да се отбележи, че строежът на тунел под Шипка няма да засегне защитени зони и ще бъде съобразен с екологичните изисквания.

Свързването на северна с южна България и подобряването на инфраструктурата в северна България като цяло ще допринесат за развитие и растеж в икономиката на Габровска област. Разположена в географския център на България, Габровска област ще стане по-достъпна за обмен на стоки и пътници и по-привлекателна за инвестиции. Ще се създадат условия за привличането на бизнеси, включително и на чужди инвеститори, както и ще се отворят възможности за подпомагането на вече съществуващи индустрии, малки и средни предприятия. Все повече хора ще преминават през Габровска област по работа или като туристи, което ще подпомогне икономиката на областта като цяло.

Развитието на регионалния туризъм е приоритет, заложен в програмата на „Продължаваме Промяната”. Бидейки по-достъпни, градове като Дряново и Трявна, които се славят със своите природни и исторически забележителности, ще бъдат по-привлекателни както за българския така и за чуждестранния турист. Крепостта Хоталич до Севлиево, Етъра до Габрово, Дряновския манастир, Трявна са дестинации, които могат да бъдат посещавани по всяко време на годината. Нещо повече, през лятото за хората, които пътуват от югозападна или северозападна България към северното Черноморие, Габрово може да бъде „спирка за отдих”. Това ще доведе както до развитието на целогодишен туризъм, така и до увеличаване на постъпленията в местните общини.

Решаването на проблема с водата в община Севлиево е нещо, с което хората се борят вече повече от 30 години. Остарелите тръби, по които има течове, са причина над 70% от постъпилата вода да се губи по източния водопровод. Въпреки похаречените преди години близо 8 млн. лева за снабдяването на една от пречиствателните станции с допълнителна вода, проблемът с режима на водата не е по-близо до решаването му. Макар смяната на няколко тръби във водопроводната система да носят подобрение и да намаляват загубата на вода в част от системата, резултатите са крайно незадоволителни.

Тази тема бе дискутирана и по време на обиколката на „Продължаваме Промяната”. Асен Василев, чийто думи „Пари има” се превърнаха в национален девиз, заяви, че за решаване на проблема с водата са необходими 12 млн. лева. Той увери, че тези пари са налични и могат да бъдат предоставени на Община Севлиево след изготвяне на необходимия проект. Важно е да се уточни, че водата в Община Севлиево спира не само заради течовете по системата или когато реките са пресъхнали, но и когато вали обилен дъжд.

Причината за това е твърде бързото стичане на водата в реките и пречиствателните станции, които не могат да се справят с преработването на мътната вода. Масовото изсичане на горите във водоемни райони е основен фактор за това. Необходимо е да се предприемат действия за забраняване изсичането в такива райони, както и за налагането на истински контрол. Повторното залесяване, както и опазването на природните ресурси трябва да се превърнат в част от самосъзнанието на всеки българин.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „Продължаваме промяната“, във връзка с изборите за 47 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Продължаваме промяната“ е под номер 25 в бюлетината. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Published

on

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.

Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.

Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.

Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица