Свържи се с нас

Новини

Първи стъпки към истинската промяна в Габрово и областта с бюлетина №25

Published

on

„Продължаваме Промяната“ е проект за управление на България, който ще постигне висок икономически растеж чрез нулева корупция и компетентност на всички нива и във всички области в страната. Настоящата статия има за цел да разгледа местните приоритети за Габровска област.

Един от основните приоритети на „Продължаваме Промяната” е изграждането на удобни и безопасни пътища в България. Подобряването на инфраструктурата следва да се разглежда като цялостен план, който да оптимизира свързаността на населените места в България, така че хората и стоките да се придвижват по-бързо и по-сигурно. Свързването на северна България с южна България и с останалата част на света засяга пряко Габровска област, а изграждането на тунел под Шипка е първата стъпка към осъществяването на тази цел. Интересен е фактът, че идеята за изграждане на тунел под Шипка е възникнал за първи път в далечната 1897 г. Днес, 124 години по-късно, проектът не е реализиран, а опашките и пътните произшествия на прохода Шипка все още са актуални.

За да бъде реализиран проектът за тунел под Шипка, за да бъде той безопасен за бъдещото движение – трябва да бъде добре изпълнен. Това може да се постигне чрез нулева корупция, добра експертиза и безкомпромисно качество. Именно лидерите на „Продължаваме Промяната” Кирил Петков и Асен Василев показаха по време на работата си в служебния кабинет, че борбата с корупцията е възможна и течовете могат да бъдат спрени. След като установиха нарушения, те спряха поръчки и строежи за милиони. По тяхна идея бе въведено ново указание за възлагането на „инхаус” поръчки, което възпрепятства заобикаляне на Закона за обществените поръчки.

Проектът за тунел под Шипка трябва да се реализира паралелно и едновременно с изграждането на обходен път около Севлиево. В противен случай трафикът ще навлезе в град Севлиево и ще затрудни движението, което е предпоставка и за ПТП и за замърсяване на въздуха. Тук още веднъж трябва да се акцентира върху нуждата от разглеждане на инфраструктурните подобрения не по отсечки, а като цяла пътна карта, изграждането на която трябва да се обмисля и координира. Важно е да се отбележи, че строежът на тунел под Шипка няма да засегне защитени зони и ще бъде съобразен с екологичните изисквания.

Свързването на северна с южна България и подобряването на инфраструктурата в северна България като цяло ще допринесат за развитие и растеж в икономиката на Габровска област. Разположена в географския център на България, Габровска област ще стане по-достъпна за обмен на стоки и пътници и по-привлекателна за инвестиции. Ще се създадат условия за привличането на бизнеси, включително и на чужди инвеститори, както и ще се отворят възможности за подпомагането на вече съществуващи индустрии, малки и средни предприятия. Все повече хора ще преминават през Габровска област по работа или като туристи, което ще подпомогне икономиката на областта като цяло.

Развитието на регионалния туризъм е приоритет, заложен в програмата на „Продължаваме Промяната”. Бидейки по-достъпни, градове като Дряново и Трявна, които се славят със своите природни и исторически забележителности, ще бъдат по-привлекателни както за българския така и за чуждестранния турист. Крепостта Хоталич до Севлиево, Етъра до Габрово, Дряновския манастир, Трявна са дестинации, които могат да бъдат посещавани по всяко време на годината. Нещо повече, през лятото за хората, които пътуват от югозападна или северозападна България към северното Черноморие, Габрово може да бъде „спирка за отдих”. Това ще доведе както до развитието на целогодишен туризъм, така и до увеличаване на постъпленията в местните общини.

Решаването на проблема с водата в община Севлиево е нещо, с което хората се борят вече повече от 30 години. Остарелите тръби, по които има течове, са причина над 70% от постъпилата вода да се губи по източния водопровод. Въпреки похаречените преди години близо 8 млн. лева за снабдяването на една от пречиствателните станции с допълнителна вода, проблемът с режима на водата не е по-близо до решаването му. Макар смяната на няколко тръби във водопроводната система да носят подобрение и да намаляват загубата на вода в част от системата, резултатите са крайно незадоволителни.

Тази тема бе дискутирана и по време на обиколката на „Продължаваме Промяната”. Асен Василев, чийто думи „Пари има” се превърнаха в национален девиз, заяви, че за решаване на проблема с водата са необходими 12 млн. лева. Той увери, че тези пари са налични и могат да бъдат предоставени на Община Севлиево след изготвяне на необходимия проект. Важно е да се уточни, че водата в Община Севлиево спира не само заради течовете по системата или когато реките са пресъхнали, но и когато вали обилен дъжд.

Причината за това е твърде бързото стичане на водата в реките и пречиствателните станции, които не могат да се справят с преработването на мътната вода. Масовото изсичане на горите във водоемни райони е основен фактор за това. Необходимо е да се предприемат действия за забраняване изсичането в такива райони, както и за налагането на истински контрол. Повторното залесяване, както и опазването на природните ресурси трябва да се превърнат в част от самосъзнанието на всеки българин.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „Продължаваме промяната“, във връзка с изборите за 47 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Продължаваме промяната“ е под номер 25 в бюлетината. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица