Свържи се с нас

Култура

Архивните документи в дигиталната реалност

Published

on

По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен арахив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще. Днес ви представяме дейностите по дигитализация.

Една от дългосрочните стратегически цели на Държавна агенция „Архиви“ е изграждането на Дигитален архив. Приоритетна задача на Държавен архив – Габрово е системното попълване на масиви с данни за съхраняваните в него документи. Създадената архивна съкровищница в електронна среда става все по-популярна и достъпна за голяма част от потребителите на архивна информация само с няколко кликвания. Дигитализирането на хартиените документи – снимки, протоколи, чертежи, схеми и др. е предизвикателен процес, който преминава през много стъпки, свързан с оборудване с модерна техника, осигуряване на нарастващи обеми сървърно пространство, гарантиране на надеждно съхранение на тези сървъри и т.н.

Изглед към страницата на ДА – Габрово в подсайта Фотоархив – photoarchives.archives.bg

През 2007 г. Главно управление на архивите при МС ( днес Държавна агенция “Архиви”) стартира инициатива за създаване на Дигитален архив в рамките на централизирана дългосрочна политика по дигитализация. Основната цел е да се разшири и улесни достъпът до най-ценните архивни документи без да се застрашава тяхното физическо състояние. Дигиталният архив се изгражда като комплекс от взаимосвързани дейности, включващи изготвяне на дигитални образи и съответните метаданни, контрол по качеството, съхранение и използване. Всички дейности се извършват в съответствие с единна методическа основа и институционални стандарти, съобразени със съвременните изисквания и най-добрите практики в областта на дигитализацията на архивни документи. Софтуерът за управление на дигиталния архив е интегрална част от новата информационна система на националните архиви, а метаданните за дигиталните обекти са част от базата с архивни описания на системата.

Ежегодно се обогатява дигиталното архивно богатство в Информационната система на държавните архиви (ИСДА), чрез дигитализиране на документи и снимки. ИСДА е централизирана информационна система за управление на архивните процеси в държавните архиви. ИСДА съдържа архивни описания за архивните документи, приети в държавните архиви за постоянно съхранение, и дигитални обекти – дигитални копия на архивни документи със съответните метаданни. Описанията са съвместими с международния стандарт за архивно описание General International Standard Archival Description (ISAD (G) и с утвърдената методика в българските държавни архиви. Архивните описания са структурирани на йерархични нива с различна степен на детайлност за всеки отделен архив: “Архивен фонд”, “Инвентарен опис”, “Архивна единица” и “Документ” с необходимата връзка между данните от отделните нива.

Изглед към страницата на ДА – Габрово в подсайта АртАрхив – art.archives.bg

Дигиталните колекции са нововъведение от 2012 г. насам и се обособяват по различни признаци и са достъпни онлайн както за гражданите, така и за служителите в Агенцията и структурните й звена, за да улесни работата на всички, независимо от времето и мястото за използване. Всеки човек би могъл от домашния си компютър и/или смартфон да провери в кой архив в страната се съхраняват интересуващите го документи, да се запознае със съдържанието на дигиталните им копия и в случай, че те са дигитализирани и по свое желание може да получи дигитално копие.

Изградени са подсайтове Фотоархив, Арт архив, Войните на България (1878 – 1945 г.), Народният съд (1944 – 1945 г.), Протоколи на политбюро и на ЦК на БКП (1944 -1989 г.) и др. в платформата „Архивите говорят“, както и поредица от списъци, съдържащи документи и снимки, които разказват за емблематични събития и паметници на културата.

Изглед към подсайта „Войните на България (1878 – 1945 г.)“ archives.bg/wars/

Всяка година се обогатява и развива фотоархивната колекция като се добавят нови дигитални изображения, съхранявани във фондовете на Държавен архив – Габрово. Подбраните снимки или картички разказват за живота ни такъв, какъвто е бил в миналото ни, разкривайки ни различни моменти от съответната епоха. Снимките са сканирани според действащата в ДА „Архиви“ методика за дигитализация на архивни документи, чиято първа цел е достоверност и максимално приближаване до вида на оригинала. В съответствие с изискванията, не е извършена каквато и да е допълнителна обработка на изображенията.

Арт архивът ни разкрива, съхраняваните в Държавен архив – Габрово произведения на изкуството, които постъпват чрез лични фондове на художници, писатели и от фондове на местни печати. Често срещани са карикатури, шаржове на известни наши личности или рисунки, които самите те са рисували и/или са получени като подарък по различни поводи.

Изглед към подсайта „Протоколи на Политбюро и на ЦК на БКП (1944 – 1989 г.)“ politburo.archives.b

През 2014 г. Държавен архив – Габрово стартира работа по тема „Органи на власт и управление за периода 1878 -1944 г.“ като за целта започват да се дигитализират Протоколните книги на градските общински съвети. Първите протоколни книги на Градско общинско управление – Габрово (1879 г.), Градско общинско управление – Севлиево (1878 г.), Градско общинско управление – Дряново (1883 г.) и Градско общинско управление – Трявна (1888 г.) са определени като особено ценни и са включена в Списък на особено ценните и уникални документи на Държавен архив – Габрово. Дигитализацията на протоколните книги продължава и до днес. Процесът по изготвяне на дигитални обекти и образи е регламентиран от дирекция „ Дигитализация, реставрация, консервация и микрофилмиране“.

През последните пет години Държавен архив – Габрово разработи и дигитализира документи и снимки по теми, които разказват за емблематични събития и паметници на културата. Такива са: 140 година от Шипченската епопея през 2017 г., Проект за прокарване на Трансбалканската жп линия с тунел под вр. Шипка през 2018 г., 100 години габровски футбол през 2019 г., 85 години от построяване и откриване паметника на Васил Априлов през 2020 г. През настоящата години се разработи темата 30 години от наводнението в Габрово през 1991 г. По гореизложените теми са дигитализирани над 1000 образа. Документите са от разнороден характер, като снимки, телеграми, заповеди на различни органи, най-интересните сред които са: кадри от откриване на Паметника на Свободата, Благодарствено писмо от габровски граждани до Министър-президента (министър-председателя) [Константин] Стоилов за решението за прокарване на Трансбалканската жп линия, със собственоръчни подписи на гражданите, снимки и лични документи на първите габровски футболисти и първите отбори, както и кадър от първия футболен мач, играл се в Габрово, снимка на знаковия момент на спускането на лавровия венец върху новоизградения паметник на благодетеля Васил Априлов, телеграми и списъци на личности, дарили средства за построяването му, снимки на щетите нанесени от наводнението в Габрово през 1991 г. и т.н.

Изглед на дигитален образ в ИСДА на Снимка от поставяне на лавровия венец върху паметника на Васил Априлов при тържественото му откриване пред Априловска гимназия – Габрово, 1 ноем. 1935 г., Ф. 150К, оп. 3, а.е. 90, л. 7

От старта на Дигитализацията до момента, в Държавен архив – Габрово са изготвени над 4600 дигитални обекта и над 10 200 дигитални образа с общ обем 430 ГБ по всички теми. Преглежданията в Информационната система на Държавните архиви на документите и снимките за същия период са 10 614. От началото на 2021 г. до м. Октомври импортваните дигитални обекти и образи са разгледани над 1000 пъти. Най-голям интерес предизвикват дигитализираните снимки и картички, а най-много преглеждания имат албумите със снимки на къщи, църкви, обществени сгради, индустриални предприятия в Габрово – над 300.

През XXI век обществото става все по-дигитално и Държавен архив –Габрово се стреми да отговори на новите потребности, които възникват с всеобщата промяна. Дигиталните колекции са лицето и мисията на модерните архиви – цифрови пространства за знание, достъпни онлайн от всяка точка на планетата.

Автор: Венета Георгиева – гл. експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Библиотеката в Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова

Published

on

Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова. Събитието ще се проведе на 18 ноември, от 17.30 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Елена Чамуркова е родена в Габрово. Завършва “Българска филология” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” – магистър по български език и литература, а по-късно защитава докторска дисертация по политология. Дългогодишен журналист.

Била е главен редактор, водещ и репортер в Дарик радио – Велико Търново, репортер в областния всекидневник “Борба”, редактор в сайта “Болярски новини”. Била е общински съветник във Великотърновския общински съвет мандат 2019 – 2023. Първият ѝ роман „Обществена поръчка“ излиза през 2018 г. За него тя получава награда „Култура“ на община Велико Търново през 2019 г. в категорията „Дебют“.

През 2019 г. излиза романът ѝ „Изнудвачът“, изд. „Фабер“, също политически трилър, за които е отличена с награда от регионалния клон на НОЛИ. През 2021 г. излиза романът ѝ „Заговорът“ изд. “Фабер” , посветен на пандемията от КОВИД-19, а през 2023 г. излиза романът й „Спасение“, чиято сюжетна линия проследява две любовни истории на фона на българския преход.

През 2020 г. е отличена с трето място от Български център за нестопанско право в националния конкурс „Граждански будилник“ за високо художествено и смислово съдържание към темата за гражданските права и свободи по време на ограничителните мерки за борба с КОВИД – 19 за разказите „Агресия“, „Асансьор за Ники“, „Цензура“ и „Добрите думи“. Нейни разкази са публикувани в няколко сайта за литература. Три от романите ѝ са качени в платформата „Сторител”, като няколко месеца подред са в топ 50 на най-слушаните книги.

Зареди още

Култура

Габрово е домакин на вечер, посветена на майстор Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново и Интерактивният музей на индустрията в Габрово имат удоволствието да поканят всички почитатели на българската история на представянето на две издания, отдадени на живота и делото на гения на българското Възраждане – майстор Колю Фичето.

Събитието ще се състои на 13 ноември, четвъртък, от 17.30 часа в Интерактивния музей на индустрията. Гостите ще имат възможността да се запознаят с двете последни книжни издания, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“, които музея в Дряново реализира през настоящата година.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Премиерата им за Габрово ще потопи присъстващите в света на човека, превърнал се в символ на българския строителен дух и майсторство. Освен това, посетителите ще могат лично да се срещнат и разговарят с авторите на книгите, които ще споделят своя поглед към наследството на Колю Фичето и неговия принос за развитието на архитектурата и строителството през Възраждането.

Изданията са част от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението Колю Фичето, които се организират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

Зареди още

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица