Култура
Архивните документи в дигиталната реалност
По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен арахив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще. Днес ви представяме дейностите по дигитализация.
Една от дългосрочните стратегически цели на Държавна агенция „Архиви“ е изграждането на Дигитален архив. Приоритетна задача на Държавен архив – Габрово е системното попълване на масиви с данни за съхраняваните в него документи. Създадената архивна съкровищница в електронна среда става все по-популярна и достъпна за голяма част от потребителите на архивна информация само с няколко кликвания. Дигитализирането на хартиените документи – снимки, протоколи, чертежи, схеми и др. е предизвикателен процес, който преминава през много стъпки, свързан с оборудване с модерна техника, осигуряване на нарастващи обеми сървърно пространство, гарантиране на надеждно съхранение на тези сървъри и т.н.
През 2007 г. Главно управление на архивите при МС ( днес Държавна агенция “Архиви”) стартира инициатива за създаване на Дигитален архив в рамките на централизирана дългосрочна политика по дигитализация. Основната цел е да се разшири и улесни достъпът до най-ценните архивни документи без да се застрашава тяхното физическо състояние. Дигиталният архив се изгражда като комплекс от взаимосвързани дейности, включващи изготвяне на дигитални образи и съответните метаданни, контрол по качеството, съхранение и използване. Всички дейности се извършват в съответствие с единна методическа основа и институционални стандарти, съобразени със съвременните изисквания и най-добрите практики в областта на дигитализацията на архивни документи. Софтуерът за управление на дигиталния архив е интегрална част от новата информационна система на националните архиви, а метаданните за дигиталните обекти са част от базата с архивни описания на системата.
Ежегодно се обогатява дигиталното архивно богатство в Информационната система на държавните архиви (ИСДА), чрез дигитализиране на документи и снимки. ИСДА е централизирана информационна система за управление на архивните процеси в държавните архиви. ИСДА съдържа архивни описания за архивните документи, приети в държавните архиви за постоянно съхранение, и дигитални обекти – дигитални копия на архивни документи със съответните метаданни. Описанията са съвместими с международния стандарт за архивно описание General International Standard Archival Description (ISAD (G) и с утвърдената методика в българските държавни архиви. Архивните описания са структурирани на йерархични нива с различна степен на детайлност за всеки отделен архив: “Архивен фонд”, “Инвентарен опис”, “Архивна единица” и “Документ” с необходимата връзка между данните от отделните нива.
Дигиталните колекции са нововъведение от 2012 г. насам и се обособяват по различни признаци и са достъпни онлайн както за гражданите, така и за служителите в Агенцията и структурните й звена, за да улесни работата на всички, независимо от времето и мястото за използване. Всеки човек би могъл от домашния си компютър и/или смартфон да провери в кой архив в страната се съхраняват интересуващите го документи, да се запознае със съдържанието на дигиталните им копия и в случай, че те са дигитализирани и по свое желание може да получи дигитално копие.
Изградени са подсайтове Фотоархив, Арт архив, Войните на България (1878 – 1945 г.), Народният съд (1944 – 1945 г.), Протоколи на политбюро и на ЦК на БКП (1944 -1989 г.) и др. в платформата „Архивите говорят“, както и поредица от списъци, съдържащи документи и снимки, които разказват за емблематични събития и паметници на културата.
Всяка година се обогатява и развива фотоархивната колекция като се добавят нови дигитални изображения, съхранявани във фондовете на Държавен архив – Габрово. Подбраните снимки или картички разказват за живота ни такъв, какъвто е бил в миналото ни, разкривайки ни различни моменти от съответната епоха. Снимките са сканирани според действащата в ДА „Архиви“ методика за дигитализация на архивни документи, чиято първа цел е достоверност и максимално приближаване до вида на оригинала. В съответствие с изискванията, не е извършена каквато и да е допълнителна обработка на изображенията.
Арт архивът ни разкрива, съхраняваните в Държавен архив – Габрово произведения на изкуството, които постъпват чрез лични фондове на художници, писатели и от фондове на местни печати. Често срещани са карикатури, шаржове на известни наши личности или рисунки, които самите те са рисували и/или са получени като подарък по различни поводи.
През 2014 г. Държавен архив – Габрово стартира работа по тема „Органи на власт и управление за периода 1878 -1944 г.“ като за целта започват да се дигитализират Протоколните книги на градските общински съвети. Първите протоколни книги на Градско общинско управление – Габрово (1879 г.), Градско общинско управление – Севлиево (1878 г.), Градско общинско управление – Дряново (1883 г.) и Градско общинско управление – Трявна (1888 г.) са определени като особено ценни и са включена в Списък на особено ценните и уникални документи на Държавен архив – Габрово. Дигитализацията на протоколните книги продължава и до днес. Процесът по изготвяне на дигитални обекти и образи е регламентиран от дирекция „ Дигитализация, реставрация, консервация и микрофилмиране“.
През последните пет години Държавен архив – Габрово разработи и дигитализира документи и снимки по теми, които разказват за емблематични събития и паметници на културата. Такива са: 140 година от Шипченската епопея през 2017 г., Проект за прокарване на Трансбалканската жп линия с тунел под вр. Шипка през 2018 г., 100 години габровски футбол през 2019 г., 85 години от построяване и откриване паметника на Васил Априлов през 2020 г. През настоящата години се разработи темата 30 години от наводнението в Габрово през 1991 г. По гореизложените теми са дигитализирани над 1000 образа. Документите са от разнороден характер, като снимки, телеграми, заповеди на различни органи, най-интересните сред които са: кадри от откриване на Паметника на Свободата, Благодарствено писмо от габровски граждани до Министър-президента (министър-председателя) [Константин] Стоилов за решението за прокарване на Трансбалканската жп линия, със собственоръчни подписи на гражданите, снимки и лични документи на първите габровски футболисти и първите отбори, както и кадър от първия футболен мач, играл се в Габрово, снимка на знаковия момент на спускането на лавровия венец върху новоизградения паметник на благодетеля Васил Априлов, телеграми и списъци на личности, дарили средства за построяването му, снимки на щетите нанесени от наводнението в Габрово през 1991 г. и т.н.
От старта на Дигитализацията до момента, в Държавен архив – Габрово са изготвени над 4600 дигитални обекта и над 10 200 дигитални образа с общ обем 430 ГБ по всички теми. Преглежданията в Информационната система на Държавните архиви на документите и снимките за същия период са 10 614. От началото на 2021 г. до м. Октомври импортваните дигитални обекти и образи са разгледани над 1000 пъти. Най-голям интерес предизвикват дигитализираните снимки и картички, а най-много преглеждания имат албумите със снимки на къщи, църкви, обществени сгради, индустриални предприятия в Габрово – над 300.
През XXI век обществото става все по-дигитално и Държавен архив –Габрово се стреми да отговори на новите потребности, които възникват с всеобщата промяна. Дигиталните колекции са лицето и мисията на модерните архиви – цифрови пространства за знание, достъпни онлайн от всяка точка на планетата.
Автор: Венета Георгиева – гл. експерт, Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.
Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.
До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.
Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.
Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.
Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.
Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.
От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.
Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.
С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.
В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.
-
Новинипреди 6 дниКомуникацията между институциите в региона е добра, работи се в синхрон
-
Новинипреди 4 дни170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената
-
Новинипреди 6 дниСребро за Иван Екимов от международен шахматен турнир
-
Любопитнопреди 5 дниДрескод футболна фланелка за споделеното гледане на първия полуфинал
-
Новинипреди 6 дниГабровски учител участва в международен педагогически форум
-
Кримипреди 4 дниТри нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово
-
Новинипреди 4 дниПолагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана
-
Кримипреди един денПолицията проведе акция за контрол на електрическите тротинетки