Свържи се с нас

Новини

Скулптура на Керката ще бъде открита в Деня на будителите

Published

on

Скулптурната фигура на Александър Керков – Керката, вечният музикант, ще бъде открита. Официалната церемония ще се проведе в Деня на народните будители, 1 ноември, от 10.30 часа в градинката до църквата „Успение Богородично“, информираха от Женското благотворително дружество „Майчина грижа“.

Кой е Александър Керков?
Александър Недков Керков – КЕРКАТА е една от емблемите на музикалния живот в Габрово от миналото. Той е първият български композитор на фанфарна музика. За времето от 1935 г. до 1947 г. той създава десет фанфарни музики в училищата на Габрово и околните села, които с право са наречени „ украшение и гордост на Габрово”.

Роден е на 18 август 1901 г. в Габрово. На четиринадесет години се премества в София при вуйна си Стефана Гюзелева. Иван Гюзелев – математик, физик, философ, народен представител в Първото Велико народно събрание, първи министър на просвещението е брат на майка му – негов вуйчо. Завършва основното си образование в София и като доброволец постъпва в музиката на I-ви пехотен полк, а след това в симфоничния оркестър на маестро Георги Атанасов.

През 1925 година завършва средния клас на Музикалната академия, където изучава виолончело и цугтромбон. Младият Александър Керков израства в среда, която го среща с композитори и оперни певци, които са известни имена от музикалния живот в България. Сред тях са дъщерите на Иван Гюзелев – Богдана Вулпе – първата жена оперен композитор, Олга Гюзелева – мецосопран, Донка Гюзелева – актриса и съпруга на Кръстю Сарафов, маестро Георги Атанасов, Панайот Пипков – композитор и капелмайстор, проф. Иван Цибулка и др.

През 1926 година се завръща в Габрово като свири в оркестри на немите кина „Майчина грижа” и Театъра. Основава духовата музика на Техническото училище „Д-р Никола Василиади” през 1930 година, а през 1931 година – оркестър „Джаз Керков”. Освен сериозен музикант, Керков е и голям шегобиец. Невероятен успех са имали представленията на Габровското весело театро в които той е основен организатор. Александър Керков е композитор, музикант и музикален педагог, който посвещава целия си живот на младото поколение и музиката.

Създадените от него фанфарни музики, духови и джазови оркестри все още са мил и незабравим спомен за неговите възпитаници и почитатели. Израз на интереса към личността на Александър Керков е книгата на Милка Берберова „Музикален етюд.

Първият български композитор на фанфарна музика, Александър Керков” и двата филма „Вечният музикант”, създаден от Оскар Кръстанов и „Летете с Росинант” (2007 г.) на Георги Стоев – Джеки. „Вечният музикант” е документален филм за Керков, който е получил „Златен ритон” (1980г., Пловдив) и Специална награда на журито от фестивала Лил, Франция (1980 година).

Александър Керков почива на 31.10.1987 г. в Габрово. Днес само по-възрастните габровци си спомнят за него като човека, продавал лотарийни билети и фишове на Тото 2, аранжирани с късметчета с оригинални афоризми като: „Уважавай старостта, тя е твоето бъдеще”, „Всичко е вятър, само вятърът не е вятър” и др.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.

Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.

По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.

На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.

Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.

Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.

Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица