Новини
Иво Христов: Президентът Радев е безалтернативен
„Инициативният комитет ще издигне кандидатурата на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова. В него има над сто общественици, хора от местната власт, артисти, учители, спортисти – все хора с личен авторитет, заработен през годините. Съжалявам, че комитетът може да се ограничи само до толкова – и мерките срещу коронавируса, и законът не позволяват да се разрасне до безкрай. Имаше хиляди желаещи да подкрепят президента Радев. От негово име и от името на всички нас, съмишлениците, искам да им благодаря.“
Това заяви в ефира на предаването „Денят започва с Георги Любенов“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и бивш началник на кабинета на президента Румен Радев.
По думите му, българският народ издига кандидатурата на Радев и Йотова, както личи от самата форма на издигането им – инициативен комитет с широко ветрило от хора. Евродепутатът припомни, че много от партиите вече са заявили своята подкрепа: „БСП има решение от лятото за подкрепа на президента Радев и вицепрезидента Йотова; Слави Трифонов го обяви лично в ефир; Кирил Петков и Асен Василев също заявиха подкрепа; множество извънпарламентарни партии също го сториха. Подкрепата е широка.“
Иво Христов каза още: „ДПС имат всички основания да се борят срещу президента Радев, тъй като той постави неудобни за ДПС и за олигархията въпроси; за ГЕРБ, за цялата тази клиентела, която живее от досегашния корупционен властови модел. Няма никакво очакване ДПС да ревизира поведението си спрямо президента Радев.“
„Президентът Радев е безалтернативен като фигура и като средоточие на надеждите на хората; той заложи един работещ модел на сътрудничество между наглед непримирими идеологически опоненти отляво и отдясно, който сега работи в служебното правителство. Този факт съвсем не гарантира преизбирането му. Всичко зависи от това дали всеки един от нас ще осъзнае залога и ще отиде да гласува в деня на изборите“, категоричен е Христов.
„На изборите през лятото, когато претовареният, преобременен от скандали ГЕРБ изглеждаше напълно обречен, хората отидоха на море, тъй като това им е по-важно през юли, и затънахме в нов цикъл на безвремие. Затова, на 14 ноември да отделим половин час и да гласуваме, ако не искаме да гласуваме още един път след седмица, което ще бъде напълно безсмислено“, призова евродепутатът.
„Румен Радев бе припознат от десницата, а не той припозна десницата, тъй като води битки, които са общ знаменател за цялата демократична общност“, категоричен бе Христов. Евродепутатът даде за пример битката за реформа в съдебната система и припомни, че президентът върна първата номинация на главния прокурор Иван Гешев и подписа едва когато Конституцията не му оставяше други възможности.
„Той върна и кандидатурата на сегашния консул Пламен Георгиев. Президентът Радев се държа принципно през цялото време; той слезе на площада, когато хората протестираха. Нормално е всички, които милеят за законността в България, да го припознаят“, каза още той. Христов коментира още: „Има една опорна точка в пропагандата на ГЕРБ, която внушава, че президентът е завил вдясно.“
Евродепутатът припомни, че Румен Радев наложи вето и осуети отмяната на следприватизационния контрол, което, по думите му, е „ключов либерален блян“.
„Чрез служебното правителство президентът осигури съответните добавки за пенсионерите. Това не е либерална, а класическа лява, кейнсианска мярка, стимулираща потреблението. Президентът наложи вето върху първия вариант на Закона за концесиите. Концесионирането също е инструмент на либералната политика. Така че той е устойчиво закотвен вляво от центъра, което не значи, че не е в диалог с десницата и че няма общи битки за водене и с демократичната десница.“ Като „стратегия на огледалото“ (оглеждаш се, възмущаваш се от това, което сам си направил, и го приписваш на друг) Христов определи твърденията на Бойко Борисов, че в лицето на Радев се е появил диктатор.
„12 години имахме премиер, който раздаваше бюджета от първо лице, единствено число, и който не слизаше от медиите (имаше директни включвания в ефир, които показваха как шофира джипа си, телевизионните канали прекъсваха програмите си, за да излъчат неговите умозрения, докато шофира). След всичките тези години, в които той събираше службите и силовите органи при себе си всяка седмица; в които дори се самопокани на заседание на ВСС и обменяше SMS-и с един от членовете му – след всичко това, същият този човек твърди, че след него се е появил диктатор. Това е нелепо“, каза още Христов.
„Има странен обрат в пропагандата на опонентите, които преди пет години внушаваха, че президентът Радев е назначен от Москва. Ако президентът беше назначен от Москва, щеше ли да опонира на самия Путин на форума в Санкт Петербург, когато руският държавен глава се съгласи с неговите аргументи? Щеше ли да даде достоен отговор на руския патриарх, който си позволи недостоен тон тук, в София? Ако Румен Радев беше „американски човек“, както се твърди сега, щеше ли да възрази срещу многомилиардната и неизгодна за България сделка за закупуване на нови изтребители, която е основна за двустранните отношения? Щеше ли да заеме твърда позиция по отношение на Северна Македония, чието приобщаване към ЕС е приоритет за Вашингтон?“.
„Със способността си да казва „не“ президентът се движи тъкмо в онзи тесен коридор между интересите на Великите сили“, смята Христов. По думите му, това е много сложен пилотаж, който Румен Радев успява да прави със свойственото за него изкуство на висшия пилотаж. „Дефиницията на Шарл дьо Гол за политик е „човек, който умее да казва „не“. Борисов парадираше със своите фамилиарни отношения със западните лидери. Те го прегръщаха, за да гласува „за“ на Европейските съвети. Сега сме в много по-неблагодарна позиция. Президентът се старае да отстоява националните интереси; това е трудно, но го прави“, каза още Иво Христов. „Продължаваме промяната“ със сигурност не е продукт на Румен Радев“, категоричен бе евродепутатът.
„Кирил Петков и Асен Василев получиха видимост, признание и авторитет благодарение на това, че бяха част от служебното правителство. Но отвъд определен момент, в който те решиха да изпробват силите си самостоятелно. Мисля, че те се опитват да сърфират на вълната на авторитета на целия служебен кабинет, а той не се дължи само на техните действия. Да не забравяме министър Рашков, който ограничи до минимум купения вот на последните избори след години на манипулации. Да не забравяме и министър Стоилов, който поиска оставката на главния прокурор и върна авторитета на поста министър на правосъдието. Да не забравяме министър Донев, който работи тихо, но постигна много в социалната сфера.“
Според Иво Христов България е забавила Плана си за възстановяване дотолкова, че да го подобри: „Той беше в насипно състояние, а сега има много по-компактен и целенасочен вид. Смятам, че Брюксел се опита да шантажира България да отстъпи от твърдата си позиция по отношение на Северна Македония, срещу което да даде картбланш на нейния план за възстановяване. Битката е пренесена на наш терен, отказът се представя като изискване да затворим своите ТЕЦ-ове. Неотстъпчивостта на Брюксел, за която говори министър Пеканов, е мотивирана от това желание.“
Евродепутатът смята, че разочарованието от „Има такъв народ“ е видимо и ще се пренесе в урните: „Хората гласуваха за екранния образ на бунтаря, но получиха една объркана парламентарна група без ясни авторитети, която два пъти не успя да формира правителство и да влезе в диалог с останалите партии.“
„Не мисля, че в следващия парламент бързо ще се формира устойчиво мнозинство. И да се формира, то ще бъде разклатено още при самото си създаване. Надявам, че бъдещата коалиция ще бъде сформирана около партиите на промяната, както и че ще отпадне всякакво двусмислие относно поведението на БСП, чиито членове са хора, които ратуват за промяна; които бяха по площадите, които срещам в цялата страна. Търсенето на коалиция с ГЕРБ е нецелесъобразно и ще върне България една година назад“, категоричен бе Христов.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово
В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.
Може би тези проблеми вълнуват и вас?
Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.
Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?
Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.
Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.
Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.
Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?
За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.
Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.
Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.
Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.
Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.
Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.
Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.
В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.
Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.
Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.
Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.
Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.
И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Икономика
Български фермерски пазар в Габрово

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.
Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.
Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.
Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.
Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.
И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.
Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

-
Кримипреди 5 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди 4 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Културапреди 3 дниКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Кримипреди 3 дниЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Кримипреди 4 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 3 дниКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Културапреди 3 дниИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“
-
Икономикапреди 2 дниБългарски фермерски пазар в Габрово









