Свържи се с нас

Новини

Предлагат разширяване на „синята зона“ в Габрово

Published

on

Община Габрово публикува проект за решение за актуализация и разширение на зоната за платено и безплатно паркиране в центъра на областния град.

В тази връзка открива производство по издаване на административния акт, към което заинтересованите лица и организации могат да изразят писмени предложения и възражения. Те могат да бъдат депозирани в деловодството на Община Габрово или на електронна поща: parking@gabrovo.bg, в срок до 13 септември т.г.

В момента действащите райони за платено паркиране в Габрово са 8, като ще бъде създаден нов девети.

В Район 1 /Драматичен театър/, се създава нова зона:
– Паркинг ул. Баждар /връзка ул. Чардафон – ул. Скобелевска/.

В Район 2 /Административен център/, се правят следните промени:
– Обхватът на южната граница става:
– ул. Съзаклятие, ул. Ванче Михайлов до пресечката с ул. Добри Карталов и ул. Априловска.
– Създават се нови зони за платено паркиране:
– Паркинг откъм ул. Юрий Венелин /градинката с Мечето/;
– Ул. Ванче Михайлов от пресечката на ул. Съзаклятие до пресечката на ул. Добри Карталов.

В Район 3 /Паметник Ран Босилек/, се създава нова зона:
– Паркинг Бюро по труда на ул. Цанко Дюстабанов.

В Район 5 /Рачо Ковача/, се създава нова зона:
– Ул. Янтра от пресечката с ул. Цанко Дюстабанов до пресечката с ул. Радецка.

В Район 6 /Шести участък/, се създават нови зони:
– Ул. Цар Калоян от пресечката с ул. Пенчо Славейков до пресечката с ул. Николай Палаузов;
– Ул. Николай Палаузов от пресечката с ул. Цар Калоян до ул. Козлодуй;
– Ул. Козлодуй от пресечката с ул. Николай Палаузов до ул. Еким Цанков;
– Ул. Пенчо Славейков – от ул. Цар Калоян до ул. Опълченска.

В Район 7 /Дечкова къща/, се създава нова зона:
– Паркинг Централен пазар /между ул. Еким Цанков, ул. Къкрина и ул. Отец Паисий/.

В Район 8 /Шипка – Орловска/, се създават нови зони:
– Ул. Дунав, от пешеходен мост до ул. Орловска; – Улица свързваща осова точка 2082 от ул. Дунав и осова точка 1429 от ул. Орловска.

Създава се нов Район 9 /Куклен театър/, с граници на района:
– Изток – река Янтра
– Запад – ул. Македония и ул. Лазар Донков;
– Север – ул. Съзаклятие, ул. Априловска;
– Юг – кръстовище между ул. Юрий Венелин и бул. Априлов.

Зоните за платено паркиране в него са:
– Ул. Кирил и Методий, заедно с прилежащия ѝ паркинг от пресечката с ул. Райчо Каролев до пресечката с ул. Лазар Донков;
– Бул. Априлов от пресечката с ул. Райчо Каролев до пресечката с ул. Лазар Донков;
– Ул. Иван Гюзелев;
– Ул. Елисавета Попангелова;
– Ул. Райчо Каролев от бул. Априлов до ул. Юрий Венелин;
– Паркинг намиращ се между ул. Лазар Донков и ул. Съзаклятие.

„Изхождайки от местните условия и натрупания опит, най-подходящ е подходът за определяне на зони за платено паркиране, представляващи части от райони от градския център, включващи конкретни паркоместа в обхвата на пътища, т.е. улици или части от улици, определени за платено паркиране в конкретен часови диапазон от денонощието, при запазване на възможности за безплатно паркиране в обхвата на районите, в улици, междублокови и други пространства за публично ползване без заплащане, при спазване на нормативно установените правила за паркиране.

Предложението за разширение на зоните за безплатно и платено паркиране и актуализацията на съществуващите вече такива зони е продиктувано и от промени в следствие на реализирани инфраструктурни проекти, бъдещи такива, както и необходимостта от подобряване на организацията на движението и организацията на паркирането в централна градска част, намаляване на предпоставките за пътно транспортни произшествия, и не на последно място ще се регламентират – по-голям брой паркоместа, предназначени за хора с увреждания.

Към настоящия момент, в централния район на Габрово, режимът на платено паркиране е въведен по отношение на 537 броя регламентирани и обозначени паркоместа. На местата за паркиране без заплащане в градския център ежедневно се наблюдават множество автомобили паркирани в нарушение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), което затруднява участниците в движението и създава реални предпоставки за пътнотранспортни произшествия.

Опитът ни показва, че след въвеждането на зоните за платено паркиране в определени часове на денонощието и повишеният контрол, се наблюдават, от една страна спазване на ЗДвП и от друга страна регулация при паркирането, което води до по-безопасна, чиста и достъпна централна градска част.

Публичните органи са отговорни за провеждането на политики, насочени към устойчивото и екологично развитие. В този смисъл в различни градове в Европа и България са предвидени различни методи, средства и механизми за ограничаване използването на моторни превозни средства – насърчаване използването на електрически такива, ограничаване достъпа до определени зони на населеното място или на определени категории автомобили в тези части, насърчаване използването на обществения транспорт и др. с оглед спецификата на населеното място.

Чрез актуализация и разширение на зоните за платено паркиране се цели именно и този ефект – подобряване на екологичната обстановка на града посредством намаляване на вредните емисии излъчвани от изгорелите газове на моторните превозни средства, предизвиквани при интензивния трафик в часовете преди започване на работния ден и след приключването му.

В тази насока е и реализирането на инфраструктурните проекти, целящи облекчаване на трафика в града. Община Габрово ежегодно разходва средства, които са насочени към транспортната инфраструктура, осъществяването на контрол върху движението като поставяне на вертикална и хоризонтална маркировка, упражняване на контрол за неправилно паркиране на ППС, обслужване (стопанисване и експлоатация) на места за паркиране /паркинги общинска собственост/ и други дейности.

С облекчаване на трафика в централната градска част и осъществяване на контрол върху режима на паркиране, се повишава безопасността на движение на автомобилите и пешеходците, облекчава се паркирането на автомобили в определени части на града, осигурява се по-добро обслужване на гражданите, имащи нужда да паркират в дадена зона и се ограничат вредните влияния на транспорта върху околната среда“, изтъкват в мотивите на проекторешението за актуализация и разширение на зони за платено паркиране на територията на Габрово от администрацията на кмета.

С проекта за решение за актуализация и разширение на зоната за платено и безплатно паркиране на територията на Габрово може да се запознаете оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Протестно автошествие в събота вечер в Габрово

Published

on

Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.

Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.

Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.

Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.

Зареди още

Култура

Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона

Published

on

„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.

По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.

Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.

Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.

Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:

„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…

Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:

Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

Снимка от отбелязване годишнина от посещението на Иван Вазов в Плачковци,
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.

Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.

Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…

Снимка на Даскаловата къща в Трявна, посетена от Иван Вазов през 1921 г.

Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…

Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.

Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“

Хотелът в Плачковци

Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.

Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…

Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.

Паметникът на Иван Вазов в родния му Сопот

Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.

– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!

Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.

– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“

В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.

20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.

През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.

„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.

За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.

Зареди още

Новини

Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово

Published

on

Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.

Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.

Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица