Новини
Предлагат разширяване на „синята зона“ в Габрово
Община Габрово публикува проект за решение за актуализация и разширение на зоната за платено и безплатно паркиране в центъра на областния град.
В тази връзка открива производство по издаване на административния акт, към което заинтересованите лица и организации могат да изразят писмени предложения и възражения. Те могат да бъдат депозирани в деловодството на Община Габрово или на електронна поща: parking@gabrovo.bg, в срок до 13 септември т.г.
В момента действащите райони за платено паркиране в Габрово са 8, като ще бъде създаден нов девети.
В Район 1 /Драматичен театър/, се създава нова зона:
– Паркинг ул. Баждар /връзка ул. Чардафон – ул. Скобелевска/.
В Район 2 /Административен център/, се правят следните промени:
– Обхватът на южната граница става:
– ул. Съзаклятие, ул. Ванче Михайлов до пресечката с ул. Добри Карталов и ул. Априловска.
– Създават се нови зони за платено паркиране:
– Паркинг откъм ул. Юрий Венелин /градинката с Мечето/;
– Ул. Ванче Михайлов от пресечката на ул. Съзаклятие до пресечката на ул. Добри Карталов.
В Район 3 /Паметник Ран Босилек/, се създава нова зона:
– Паркинг Бюро по труда на ул. Цанко Дюстабанов.
В Район 5 /Рачо Ковача/, се създава нова зона:
– Ул. Янтра от пресечката с ул. Цанко Дюстабанов до пресечката с ул. Радецка.
В Район 6 /Шести участък/, се създават нови зони:
– Ул. Цар Калоян от пресечката с ул. Пенчо Славейков до пресечката с ул. Николай Палаузов;
– Ул. Николай Палаузов от пресечката с ул. Цар Калоян до ул. Козлодуй;
– Ул. Козлодуй от пресечката с ул. Николай Палаузов до ул. Еким Цанков;
– Ул. Пенчо Славейков – от ул. Цар Калоян до ул. Опълченска.
В Район 7 /Дечкова къща/, се създава нова зона:
– Паркинг Централен пазар /между ул. Еким Цанков, ул. Къкрина и ул. Отец Паисий/.
В Район 8 /Шипка – Орловска/, се създават нови зони:
– Ул. Дунав, от пешеходен мост до ул. Орловска; – Улица свързваща осова точка 2082 от ул. Дунав и осова точка 1429 от ул. Орловска.
Създава се нов Район 9 /Куклен театър/, с граници на района:
– Изток – река Янтра
– Запад – ул. Македония и ул. Лазар Донков;
– Север – ул. Съзаклятие, ул. Априловска;
– Юг – кръстовище между ул. Юрий Венелин и бул. Априлов.
Зоните за платено паркиране в него са:
– Ул. Кирил и Методий, заедно с прилежащия ѝ паркинг от пресечката с ул. Райчо Каролев до пресечката с ул. Лазар Донков;
– Бул. Априлов от пресечката с ул. Райчо Каролев до пресечката с ул. Лазар Донков;
– Ул. Иван Гюзелев;
– Ул. Елисавета Попангелова;
– Ул. Райчо Каролев от бул. Априлов до ул. Юрий Венелин;
– Паркинг намиращ се между ул. Лазар Донков и ул. Съзаклятие.
„Изхождайки от местните условия и натрупания опит, най-подходящ е подходът за определяне на зони за платено паркиране, представляващи части от райони от градския център, включващи конкретни паркоместа в обхвата на пътища, т.е. улици или части от улици, определени за платено паркиране в конкретен часови диапазон от денонощието, при запазване на възможности за безплатно паркиране в обхвата на районите, в улици, междублокови и други пространства за публично ползване без заплащане, при спазване на нормативно установените правила за паркиране.
Предложението за разширение на зоните за безплатно и платено паркиране и актуализацията на съществуващите вече такива зони е продиктувано и от промени в следствие на реализирани инфраструктурни проекти, бъдещи такива, както и необходимостта от подобряване на организацията на движението и организацията на паркирането в централна градска част, намаляване на предпоставките за пътно транспортни произшествия, и не на последно място ще се регламентират – по-голям брой паркоместа, предназначени за хора с увреждания.

Към настоящия момент, в централния район на Габрово, режимът на платено паркиране е въведен по отношение на 537 броя регламентирани и обозначени паркоместа. На местата за паркиране без заплащане в градския център ежедневно се наблюдават множество автомобили паркирани в нарушение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), което затруднява участниците в движението и създава реални предпоставки за пътнотранспортни произшествия.
Опитът ни показва, че след въвеждането на зоните за платено паркиране в определени часове на денонощието и повишеният контрол, се наблюдават, от една страна спазване на ЗДвП и от друга страна регулация при паркирането, което води до по-безопасна, чиста и достъпна централна градска част.
Публичните органи са отговорни за провеждането на политики, насочени към устойчивото и екологично развитие. В този смисъл в различни градове в Европа и България са предвидени различни методи, средства и механизми за ограничаване използването на моторни превозни средства – насърчаване използването на електрически такива, ограничаване достъпа до определени зони на населеното място или на определени категории автомобили в тези части, насърчаване използването на обществения транспорт и др. с оглед спецификата на населеното място.
Чрез актуализация и разширение на зоните за платено паркиране се цели именно и този ефект – подобряване на екологичната обстановка на града посредством намаляване на вредните емисии излъчвани от изгорелите газове на моторните превозни средства, предизвиквани при интензивния трафик в часовете преди започване на работния ден и след приключването му.
В тази насока е и реализирането на инфраструктурните проекти, целящи облекчаване на трафика в града. Община Габрово ежегодно разходва средства, които са насочени към транспортната инфраструктура, осъществяването на контрол върху движението като поставяне на вертикална и хоризонтална маркировка, упражняване на контрол за неправилно паркиране на ППС, обслужване (стопанисване и експлоатация) на места за паркиране /паркинги общинска собственост/ и други дейности.
С облекчаване на трафика в централната градска част и осъществяване на контрол върху режима на паркиране, се повишава безопасността на движение на автомобилите и пешеходците, облекчава се паркирането на автомобили в определени части на града, осигурява се по-добро обслужване на гражданите, имащи нужда да паркират в дадена зона и се ограничат вредните влияния на транспорта върху околната среда“, изтъкват в мотивите на проекторешението за актуализация и разширение на зони за платено паркиране на територията на Габрово от администрацията на кмета.
С проекта за решение за актуализация и разширение на зоната за платено и безплатно паркиране на територията на Габрово може да се запознаете оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
Три нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово

Областната дирекция на МВР -Габрово получи три нови патрулни автомобила „Шкода Кодиак“, чието закупуване е финансирано от Фонда за безопасност на движението.
Автомобилите са оборудвани с лайтбар и необходимата специализирана техника за изпълнение на полицейските функции.
Те са обозначени с отличителните знаци и герба на Министерството на вътрешните работи.

Новите патрулни автомобили ще подпомогнат ежедневната работа на полицейските служители и ще бъдат използвани за патрулно-постова дейност, териториално обслужване и осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата.
С включването им в автопарка на дирекцията ще се повишат мобилността и оперативните възможности на полицейските екипи, както и ще се подобри контролът по пътната безопасност.

Новини
Полагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана

Областният и заместник областният управители Кристина Сидорова и Андрей Николов проведоха работна среща с директора на Областно пътно управление Габрово инж. Деян Георгиев.
По време на срещата бяха обсъдени текущите дейности по поддържането на републиканската пътна инфраструктура в област Габрово.
Георгиев подчерта, че екипите на Областно пътно управление работят по отводняване и подрязване на храсти край пътните пространства. Приоритетно работата се извършва по първостепенните пътища.

Продължава работата по пътя между Габрово и местността Узана, като е предвидено да бъдат асфалтирани още 4 км от трасето.
Почти е завършен ремонтът на пътя Севлиево – Сенник – Градница – Бериево.
На износващ пласт е вече и пътят между Царева ливада и Дряново, като остава да се положи пътна маркировка и да се поставят знаци.
Започват ремонтните дейности по пътя Агатово- Крамолин.

Новини
170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената

Архитектура на свободата: Вълната на Тесла и българският хоризонт за енергиен суверенитет
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, Стопански факултет на Технически университет – Габрово
„Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия… Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.“ — Никола Тесла
На 10 юли 2026 година се навършват 170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който е роден в нашите земи – на Балканите. Наричат го човекът, който изобрети ХХ век, геният, който чуваше Вселената. Неговите открития – системата за пренос на електроенергия чрез променлив ток, радиотехнологиите, безжичната комуникация, устройството за генериране на високоволтово електричество, дистанционното управление, електрическия мотор – преобърнаха света. Неговите открития стоят в основата на квантовата теория. Тесла твърди, че Вселената е изградена от вълни. През целия си живот е говорил за наличие на свободна енергия, която се разпространява чрез ефира – за разлика от Айнщайн, който отрича тази концепция. Името му носи мерната единица за магнитна индукция (тесла) и световноизвестната компания за електрически автомобили.
Във времената, когато неолибералният икономически модел, стоящ в основата на съвременната икономика, е в криза, основополагаща е доктрината за ограничеността на ресурсите, а България загуби финансовия си суверенитет, възниква въпросът: възможно ли е България да има енергийна независимост?
Днес, на това място, няма да разказваме биография, защото тя вече е написана. Няма да изброяваме заслуги, защото те са известни. Няма да славословим, защото сме твърде малки. Когато пред нас стои гений, просто притихваме. И свеждаме глави. Замълчаваме. Размишляваме: Какво би станало, ако …? Какво щеше да бъде, ако …? А можеше ли да …? А сега накъде? И какво предстои? В какво вярваме и какво искаме да променим?
Нека поставим началото на нашия разказ, за да видим до къде ще ни отведат мислите ни, визията ни, фактите, реалността и аргументите. И да се опитаме да излезем извън времето и пространството, както го правеше Тесла.
Да започнем разказа с построяването на една кула. Кула, която превръща самата Земя в батерия. Това едновременно е визията на Тесла и неговата прокоба, или може би изкупление… В Колорадо Спрингс Тесла предизвиква изкуствените мълнии да танцуват. Лампите светват. Без кабели, без ток от контакта. Енергията протича през земята и въздуха, сякаш самата Вселена е неговата електроцентрала. Уорденклиф е трябвало да бъде доказателството. Висока 187 фута, вкопана 300 фута дълбоко в земята. Канал между земната повърхност и йоносферата, свободен за всеки, който иска да се включи. Безплатна енергия за всички хора. Но Дж. П. Морган разпознава в този проект заплахата. Безплатната енергия означава никакви сметки за ток, никакъв контрол, никакви печалби. Финансирането спира. Кулата остава незавършена. Днес живеем с мрежи, които ни държат в зависимост, докато Тесла доказа, че енергията е навсякъде около нас. Самата Земя пулсира със сила. Ами ако неговата визия никога не е умирала, а просто чака да бъде открита наново? Кой знае …
Голямата тайна – проектът на Тесла се проваля и това никак не е случайно. Защо ли? Да помислим: Кула с височина 300 фута, която свързва земята и небето. Безжична енергия за всеки човек на тази планета. Тесла доказа, че това работи – неговите крушки светеха без кабели. Но когато Дж. П. Морган разбра, че безплатната енергия ще застраши империята му, парите изведнъж пресъхнаха. Уорденклиф никога не беше завършен. Да си представим: свят, в който енергията е като въздуха. Свободно достъпна, навсякъде. Без сметки за ток, без изкуствено поддържана ограниченост на ресурсите. Тесла прозря това бъдеще, а определени сили видяха как контролът им се изплъзва. Технологията беше налице. Визията беше ясна. Това, което липсваше, беше система, която поставя общественото благо пред печалбата.
Как ли би изглеждал светът ни днес, ако мечтата на Тесла беше станала реалност?
Кой знае … И дали някога ще разберем … В летописа на човешката цивилизация съществуват умове, които не просто откриват закони, а проправят мостове между материалното и метафизичното. През настоящата 2026 година, когато светът отбелязва 170 години от рождението на Никола Тесла, неговото наследство отеква с нова, стряскаща актуалност. Смятан от съвременниците си за утопист, а от вечността – за проводник на висша космическа мисъл, Тесла завеща на човечеството не просто патенти, а една фундаментална философия: енергията е природно право, проявление на Вселенския Дух, което трябва да служи за еманципацията на човека, а не за неговото закрепостяване.
Днес, когато геополитическите реалности превърнаха енергийните ресурси в инструмент за диктат и икономическа зависимост, въпросът за енергийния суверенитет надхвърля рамките на инженерната наука и се превръща в екзистенциален избор.
За България този избор е съдбоносен. Обръщането към принципите на Тесла за улавяне на неизчерпаемите сили на природата – вплетени в богатия слънчев, вятърен и неоползотворен геотермален потенциал на нашата земя – е не просто технологичен преход, а изграждане на истинска архитектура на свободата. Ето защо тук правим опит за размисъл върху това как една нация може да разчупи оковите на енергийната зависимост, като събуди своя интелектуален потенциал и се настрои на честотата на бъдещето.
Разбира се, в контекста на XXI век стремежът към енергийна независимост неизбежно се сблъсква със суровата матрица на геополитическите реалности и рестриктивните външни регулации, в които България е дълбоко интегрирана.
Наднационалните рамки на Европейския съюз и строгите изисквания за декарбонизация често изглеждат като окови за традиционната ни енергетика. Но точно в тази привидна безизходица се крие възможността за необичаен ход, вдъхновен от гения на Тесла – обръщане към сили, които не подлежат на външен диктат и квоти.
Докато изкопаемите горива ни закотвят в позицията на зависим консуматор, под краката ни, в самото сърце на българската земя, пулсира нашият собствен, автентичен „етер“ – огромният и непростимо пренебрегван океан от геотермална енергия. Нареждайки се на второ място в Европа по богатство на минерални извори, България притежава уникален денонощен източник на чиста, постоянна топлина, която не се влияе от капризите на времето или интересите на чужди пазари.
От свръхгорещия гейзер в Сапарева баня до топлите недра на Софийското поле, Мизия и Тракия, това минерално съкровище е енергиен суверенитет в чист вид. (Щерев, К. (2002). Минералните води на България: Хранилища на енергия и живот. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“) Пренасочването на този ресурс за директно отопление на цели градове и за нуждите на родното оранжерийно земеделие не просто заобикаля външните регулации, а ги преобръща в наш интерес, превръщайки екологичните изисквания във финансов трамплин за вътрешна автономия. Защото никоя международна директива не може да наложи лимити върху топлината, с която земята ни е благословила; изборът дали да отключим този безплатен код за свобода е изцяло в нашите собствени ръце.
За да разберем напълно мащаба на този неоползотворен потенциал, е достатъчно да насочим поглед към Исландия – държавата, която превърна своите геотермални недра в национална доктрина и символ на абсолютна икономическа автономност. (Ragnarsson, Á. (2015). Geothermal Development in Iceland. Proceedings World Geothermal Congress, Melbourne, Australia). В средата на миналия век тази северна островна нация е сред най-бедните в Европа, изцяло зависима от вноса на скъпи изкопаеми горива. Днес, благодарение на смела политическа и научна визия, Исландия задоволява близо 100% от нуждите си от отопление и над 25% от електроенергията си директно от земната топлина.
Този исторически паралел е изключително отрезвяващ за България.
На географско ниво, докато Исландия овладява суровата, често деструктивна вулканична енергия, българската природа ни е дарила с далеч по-благодатни, спокойни и равномерно разпределени хидротермални басейни.
На системно ниво анализите показват, че внедряването на исландския модел у нас – чрез централизирани геотермални системи за отопление и нискотемпературни бинарни централи за ток – би помогнало за трайно решаване на енергийния проблем в редица български региони.
Разликата между двете страни не е в ресурса, а в интелектуалната дързост.
Исландия доказа, че геотермалната енергия не е просто алтернативна технология, а щит срещу глобалните кризи и фундамент за висок стандарт на живот.
За България прегръщането на този модел е исторически шанс да спре да бъде пасивен консуматор на чужди енергийни стратегии и да се превърне в суверенна, самозахранваща се система.
Мащабната реализация на тази революционна геотермална архитектура обаче не зависи от пасивни технологии, а от раждането на едно ново поколение визионери – младите български умове, инженери и студенти, които днес седят в университетските аудитории. Именно те са призвани да бъдат съвременните проводници на духа на Тесла, превръщайки сухата теория в живи, работещи системи, които да уловят и канализират земната топлина на родината ни.
Пред тях стои предизвикателството да надскочат инерцията на миналото, да овладеят интердисциплинарни знания на границата между геологията, термодинамиката и екологичното инженерство и да проектират автономната енергийна карта на утрешна България.
Когато младостта и интелектуалната дързост се настроят на честотата на иновациите, те придобиват силата да разчупят скептицизма на статуквото. Училищата и университетите ни трябва да станат инкубатори за това дръзновение, защото енергийната независимост на една нация започва първо като искра в ума на нейните млади откриватели, готови да превърнат наследството на природата в триумф на човешкия гений.
В крайна сметка, изграждането на тази „архитектура на свободата“ не е въпрос на технологична невъзможност, а на интелектуален и духовно пробуждане.
Реализирането на геотермалния суверенитет на България изисква нови проводници на мисълта – онези млади български инженери, учени и студенти, които днес стоят в аулите и утре ще проектират утрешния ден. Именно към тях е отправен големият апел: да надскочат скептицизма на статуквото и да прегърнат дързостта на Никола Тесла.
Когато в светлината на неговата 170-годишнина (2026 г.) преоткриваме завета му, ние си напомняме, че истинското знание не може да бъде заключено, нито пренебрегнато; то винаги си проправя път.
България има историческия шанс да се откъсне от орбитата на енергийната зависимост не чрез чужди заеми или политически компромиси, а чрез силата на собствената си земя и собствения си гений.
Защото когато една нация съедини топлината на своите недра с дръзновението на своя Дух, тя престава да бъде просто зрител на историята. Тя се превръща в творец на собствената си свобода, доказвайки, че светлината на истинското знание винаги е по-силна от тишината на настоящето.
*Използваното фоново изображение на Никола Тесла е генерирано от AI.

-
Новинипреди 4 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Новинипреди 4 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Новинипреди 3 дниТаня Христова хвърли бомбата: Габрово вече не е безопасен, а МВР бездейства!
-
Кримипреди 3 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Кримипреди 4 дниЗаплашиха с бомба прокуратурата в Габрово
-
Културапреди 3 дниИзлезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“
-
Кримипреди 4 дниПолицията предотврати телефонна измама за 13 000 евро и злато
-
Културапреди 4 дниМария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година






