Свържи се с нас

Новини

Предлагат разширяване на „синята зона“ в Габрово

Published

on

Община Габрово публикува проект за решение за актуализация и разширение на зоната за платено и безплатно паркиране в центъра на областния град.

В тази връзка открива производство по издаване на административния акт, към което заинтересованите лица и организации могат да изразят писмени предложения и възражения. Те могат да бъдат депозирани в деловодството на Община Габрово или на електронна поща: parking@gabrovo.bg, в срок до 13 септември т.г.

В момента действащите райони за платено паркиране в Габрово са 8, като ще бъде създаден нов девети.

В Район 1 /Драматичен театър/, се създава нова зона:
– Паркинг ул. Баждар /връзка ул. Чардафон – ул. Скобелевска/.

В Район 2 /Административен център/, се правят следните промени:
– Обхватът на южната граница става:
– ул. Съзаклятие, ул. Ванче Михайлов до пресечката с ул. Добри Карталов и ул. Априловска.
– Създават се нови зони за платено паркиране:
– Паркинг откъм ул. Юрий Венелин /градинката с Мечето/;
– Ул. Ванче Михайлов от пресечката на ул. Съзаклятие до пресечката на ул. Добри Карталов.

В Район 3 /Паметник Ран Босилек/, се създава нова зона:
– Паркинг Бюро по труда на ул. Цанко Дюстабанов.

В Район 5 /Рачо Ковача/, се създава нова зона:
– Ул. Янтра от пресечката с ул. Цанко Дюстабанов до пресечката с ул. Радецка.

В Район 6 /Шести участък/, се създават нови зони:
– Ул. Цар Калоян от пресечката с ул. Пенчо Славейков до пресечката с ул. Николай Палаузов;
– Ул. Николай Палаузов от пресечката с ул. Цар Калоян до ул. Козлодуй;
– Ул. Козлодуй от пресечката с ул. Николай Палаузов до ул. Еким Цанков;
– Ул. Пенчо Славейков – от ул. Цар Калоян до ул. Опълченска.

В Район 7 /Дечкова къща/, се създава нова зона:
– Паркинг Централен пазар /между ул. Еким Цанков, ул. Къкрина и ул. Отец Паисий/.

В Район 8 /Шипка – Орловска/, се създават нови зони:
– Ул. Дунав, от пешеходен мост до ул. Орловска; – Улица свързваща осова точка 2082 от ул. Дунав и осова точка 1429 от ул. Орловска.

Създава се нов Район 9 /Куклен театър/, с граници на района:
– Изток – река Янтра
– Запад – ул. Македония и ул. Лазар Донков;
– Север – ул. Съзаклятие, ул. Априловска;
– Юг – кръстовище между ул. Юрий Венелин и бул. Априлов.

Зоните за платено паркиране в него са:
– Ул. Кирил и Методий, заедно с прилежащия ѝ паркинг от пресечката с ул. Райчо Каролев до пресечката с ул. Лазар Донков;
– Бул. Априлов от пресечката с ул. Райчо Каролев до пресечката с ул. Лазар Донков;
– Ул. Иван Гюзелев;
– Ул. Елисавета Попангелова;
– Ул. Райчо Каролев от бул. Априлов до ул. Юрий Венелин;
– Паркинг намиращ се между ул. Лазар Донков и ул. Съзаклятие.

„Изхождайки от местните условия и натрупания опит, най-подходящ е подходът за определяне на зони за платено паркиране, представляващи части от райони от градския център, включващи конкретни паркоместа в обхвата на пътища, т.е. улици или части от улици, определени за платено паркиране в конкретен часови диапазон от денонощието, при запазване на възможности за безплатно паркиране в обхвата на районите, в улици, междублокови и други пространства за публично ползване без заплащане, при спазване на нормативно установените правила за паркиране.

Предложението за разширение на зоните за безплатно и платено паркиране и актуализацията на съществуващите вече такива зони е продиктувано и от промени в следствие на реализирани инфраструктурни проекти, бъдещи такива, както и необходимостта от подобряване на организацията на движението и организацията на паркирането в централна градска част, намаляване на предпоставките за пътно транспортни произшествия, и не на последно място ще се регламентират – по-голям брой паркоместа, предназначени за хора с увреждания.

Към настоящия момент, в централния район на Габрово, режимът на платено паркиране е въведен по отношение на 537 броя регламентирани и обозначени паркоместа. На местата за паркиране без заплащане в градския център ежедневно се наблюдават множество автомобили паркирани в нарушение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), което затруднява участниците в движението и създава реални предпоставки за пътнотранспортни произшествия.

Опитът ни показва, че след въвеждането на зоните за платено паркиране в определени часове на денонощието и повишеният контрол, се наблюдават, от една страна спазване на ЗДвП и от друга страна регулация при паркирането, което води до по-безопасна, чиста и достъпна централна градска част.

Публичните органи са отговорни за провеждането на политики, насочени към устойчивото и екологично развитие. В този смисъл в различни градове в Европа и България са предвидени различни методи, средства и механизми за ограничаване използването на моторни превозни средства – насърчаване използването на електрически такива, ограничаване достъпа до определени зони на населеното място или на определени категории автомобили в тези части, насърчаване използването на обществения транспорт и др. с оглед спецификата на населеното място.

Чрез актуализация и разширение на зоните за платено паркиране се цели именно и този ефект – подобряване на екологичната обстановка на града посредством намаляване на вредните емисии излъчвани от изгорелите газове на моторните превозни средства, предизвиквани при интензивния трафик в часовете преди започване на работния ден и след приключването му.

В тази насока е и реализирането на инфраструктурните проекти, целящи облекчаване на трафика в града. Община Габрово ежегодно разходва средства, които са насочени към транспортната инфраструктура, осъществяването на контрол върху движението като поставяне на вертикална и хоризонтална маркировка, упражняване на контрол за неправилно паркиране на ППС, обслужване (стопанисване и експлоатация) на места за паркиране /паркинги общинска собственост/ и други дейности.

С облекчаване на трафика в централната градска част и осъществяване на контрол върху режима на паркиране, се повишава безопасността на движение на автомобилите и пешеходците, облекчава се паркирането на автомобили в определени части на града, осигурява се по-добро обслужване на гражданите, имащи нужда да паркират в дадена зона и се ограничат вредните влияния на транспорта върху околната среда“, изтъкват в мотивите на проекторешението за актуализация и разширение на зони за платено паркиране на територията на Габрово от администрацията на кмета.

С проекта за решение за актуализация и разширение на зоната за платено и безплатно паркиране на територията на Габрово може да се запознаете оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Признал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок

Published

on

На 9 февруари т.г., в заседание по наказателно дело от общ характер, състав на Окръжен съд – Габрово одобри споразумение между прокурор от Габровска окръжна прокуратура и защитника на С.Ц. от Габрово, с което на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода – условно, за държане на наркотици, с цел разпространение.

Съгласно споразумението С.Ц. се признава за виновен в това, че на 17 януари 2025 г., в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – полиетиленови свивки с бяло вещество, съдържащо активен компонент кокаин, общо 3,42 грама на обща стойност 923,32 лв.

За посоченото престъпление на С.Ц. бе определено наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 4 години. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Зареди още

Новини

Започват спешни пътни ремонти на места в Габрово

Published

on

„Обичайно след края на зимния сезон се появяват нови компрометирани пътни участъци и дупки по уличната мрежа в града. Извършихме огледи и определихме зоните и критичните места, в които са необходими спешни частични ремонти на нарушените настилки.

Ще започнем работа по тях при подходящи метеорологични условия“, каза заместник-кметът на Община Габрово с ресор „Строителство, инфраструктура и екология“ инж. Деян Дончев.

„Сред спешните участъци е този в дясното платно на пътната естакада на ул. „Лазурна“ в посока кв. Трендафил. Там намесата ще бъде частична, тъй като предстои основен ремонт на съоръжението.

Обектът е включен в Инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет и вече имаме сключено споразумение за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, допълни инж. Дончев.

Община Габрово ще информира своевременно гражданите за евентуалните временни ограничения на движението, свързани с предстоящите ремонтни работи.

Зареди още

Култура

Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Published

on

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.

Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.

Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.

Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.

Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.

В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.

Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.

Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.

Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица