Свържи се с нас

Новини

Децата на образовани родители се справят по-добре с дистанционното обучение

Published

on

Децата на родители със средно и висше образование се справят поне два пъти по-добре с учебния материал отколкото тези от необразовани семейства. Това е устойчив структурен проблем, но по време на дистанционното обучение ножицата между двете групи се е разтворила още по-широко.

Това е един от изводите в анализа на обучението от разстояние в електронна среда (ОРЕС), изготвен от служебния екип на Министерството на образованието и науката (МОН). Анализът, представен в края на миналата седмица, показа някои притеснителни резултати – задълбочаване на образователните неравенства, влошаване на мотивацията, ангажираността и знанията на голяма част от децата и риск от увеличаване на отпадащите от образователната система.

На националното външно оценяване по български език и литература в VII клас през тази година учениците, чиито родители не са посещавали училище, са постигнали едва 25% от средния резултат за страната. Половината от средния брой точки имат децата от семейства с основно образование. На другия полюс са седмокласниците с родители висшисти. Те надхвърлят средния резултат с 29 процентни пункта. Учениците от семейства със средно образование имат резултати около средното равнище.

Сходна е картината на изпита по математика след VII клас. Децата на висшистите са показали резултати с 39 процентни пункта над средните, докато учениците с неграмотни родители са постигнали само 38% от средното равнище. Разликата е повече от 3,5 пъти.

„Учениците, получили под 30 процента от максималния брой точки на националното външно оценяване след VII клас по български език и литература, са приблизително 21%. На изпита по математика такива са почти половината. Това означава, че всяко пето дете не се справя с материала нито по български език и литература, нито по математика. Това означава риск от отпадане от образователната система“, обясни при представянето на анализа министърът на образованието и науката проф. Николай Денков.

От подобен порядък са разминаванията в знанията на учениците и в другите класове, които се явяват на национално външно оценяване и държавни зрелостни изпити. При зрелостниците от семействата с най-висок и с най-нисък образователен статус разминаването в знанията по български език и литература е почти 2,5 пъти. Децата на висшистите постигат 118% от средния резултат, а тези на неграмотни родители – едва 48%.

Данните от всички национални изпити показват още, че обучението от дистанция се е отразило значително по-зле на учениците от по-слабо образовани семейства, отколкото на техните връстници с по-добре образовани родители. През тази година в VII клас резултатите по български език и литература при първата група се влошават с 13,8% в сравнение с 2019 г., докато при втората – само с 1,5%.

По математика спадът в резултатите е съответно 15,6% и 1,4%. Подобно и положението на матурата по български език и литература в XII клас. Зрелостниците от необразовани семейства показват с 11,1% по-слаби резултати спрямо 2019 г. Постиженията на дванадесетокласниците с родители висшисти намаляват с по-малко от 1% в сравнение с последната година с нормално присъствено обучение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Първо място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир

Published

on

Шахматистите на ШК „Орловец 1997“ – Габрово Иван Екимов и Христо Дочев спечелиха първо място и парична награда във възрастовите си групи в открит турнир по класически шахмат, който се проведе в Приморско в рамките на една седмица.

Иван спечели при 10-годишните, а Христо в категорията Сеньори 70+. Двамата мериха сили със 75 опитни шахматисти с висок рейтинг от няколко държави и успяха да заемат първото място във възрастовите групи на най-малките и най-големите.

Христо Дочев се пребори за 4 победи от 7 партии, а Иван – за една победа и две равенства.

Зареди още

Новини

Отбелязваме 118 години от Независимостта на България!

Published

on

Навършват се 117 години от обявяване Независимостта на България. На 22 септември, през 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново княз Фердинанд обявява България за Царство, приема титлата Цар на българите и скъсва васалната връзка с Османската империя.

Независимостта е обявена при управлението на правителството на Александър Малинов против волята на великите сили, наложена с Берлинския договор.

Според него териториите на Северна България са включени в така нареченото Княжество България, което остава зависимо от султана, дори и след Съединението с Южна България през 1885 г.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

Честит празник на Независимостта, българи!

Зареди още

Новини

Басейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати

Published

on

Закритият плувен басейн в Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово възобновява работа след лятната ваканция.

От сряда, 23 септември, съоръжението отново ще бъде достъпно за ученици, спортисти и любители на плуването по утвърден график.

Община Габрово извърши ремонт на коритата на малкия и големия басейн, както и на прилежащата тръбна мрежа.

След приключването на ремонтните дейности съоръжението беше отворено за ползване през февруари 2026 г.

С възобновяването на работата след лятната ваканция, плувният басейн отново ще приема своите посетители по график.

График за ползване на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“

Ден от седмицатаЧасови интервал1-2 коридор3-4 коридор5 коридор
Понеделник – почивен ден
вторник14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Ран Босилек“ОУ „Неофит Рилски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
сряда14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”ОУ „Иван Вазов“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
четвъртък12:15-13:45ПТГ „Д-р Никола Василиади“
14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00СУ „Райчо Каролев“СУ „Отец Паисий“граждани
17:00-19:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
19:00-20:00КВС Янтра Габрово –
3 коридор
СК „Синкевица“ –
4 коридор
20:00-21:00граждани
петък14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Христо Ботев“НУ „Васил Левски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
събота09:00-12:00СК „Синкевица“граждани
12:00-12:30обедна почивка
12:30-14:30СК „Синкевица“граждани
14:30-17:00граждани
неделя – почивен ден
Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица