Творбите в Третото биенале за съвременно изкуство „ВРЕМЕНЕН БАЛАНС, НЕПРЕСТАННИ ТРУСОВЕ“ са независими творчески търсения, свързани с темата за БАЛАНСА, както във визуалните изкуства, така и в живота. Биеналето ще бъде открито на 18 септември, събота, от 18.00 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев” в Габрово.

Кураторите Деян Боев и Нели Недева изследват художествената дейност на 10 автори в една нестабилна житейска среда и тяхната човешка рефлексия на социалната, политическата, икономическата и културната ситуация. Творбите от изложбата са поставени в концептуалната рамка на изследването, целящо да представи изкуството като социална интервенция.

Изложбата разглежда съвременното изкуство като процес, подлагайки на съмнение идеята, че то е продукт, натоварен единствено с естетически и декоративни функции. Кураторите са поканили за участие автори, които в творчеството си търсят публичната функция на съвременното изкуство.

Провокират размисъл в зрителя, балансирайки между понятно и непонятно, между буквално и абстрактно, визуално–концептуално.

Атанас Тотляков работи в сферата на тактилното изкуство, рисунката, инсталацията и други класически и иновативни медии. Той е преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Катедра „Рисуване“.

Георги Минчев е световно признат български скулптор. Реализира проекти в областта на монументалната пластика. Основно работи с материалите камък и метал. Ръководител Катедра „Скулптура“ към ВТУ и дългогодишен преподавател в нея.

Дан Тенев е художник концептуалист. Неговите проекти са инсталации, видео, фотография, живопис, лендарт. Участва в международни биеналета на графиката в Полша, Испания, България, Канада (1986 – 1993).

Добрин Атанасов развива множество концептуални проекти. Един от двигателите на платформата „Алос“. Експериментира със съвременни образователни практики. Преподавател е в Софийски университет „Климент Охридски“ по специалност „Изобразително изкуство“ и в НГПИ „Тревненска школа“ по дисциплината История на изкуството.

Доротея Челниева е настоящ студент в НХА, София със специалност „Индустриален дизайн“. Изследва графичния и тотал дизайна, като експериментира и в областта на живописта.

Иван Борисов е настоящ студент по скулптура в Клуж, Румъния. Извежда много успешно редица концептуални пърформънси. Изследва също и възможностите на нестандартни материали в скулпурата като сапун, текстил и други, преосмисляйки ги по специфичен философски начин.

Кром Багелски е съвременен автор от български произход, който работи основно в Англия. Неговите работи са насочени към директната намеса в градска или отдалечена и слабо населена среда. Те са с монументален характер и са най-често стенопис или рисунка.

Цвета Петроова работи предимно в областта на печатната графика – както с класически графични техники, така и с компютърно-генерирани изображения. Демонстрира интерес в областта на хартиеното изкуство, дизайна, екслибриса, авторската книга и др.

Явор Костадинов работи основно със средствата на живописта и рисунката. Изследва различните възможности за внушение на медията. Работи с абсурдното, гротескното съчетано понякога и със смешното, често взаимства елементи от реалността, различни свои сънища или асоциации, които интерпретира по свой специфичен начин. Друга линия, която представлява интерес за него са работи с подчертан социален или политически коментар.

Яница Фендулова завършва магистратура по живопис към ВТУ, но работи и като пърформънс артист, занимава се с рисунка, инсталация, скулптура. Тя търси концептуалното послание на различни материали, с които представя интересен ракурс към феномена време.

Габровският драматичен театър ще участва в най-голямото събитие на открито на Народен театър „Иван Вазов“ – „Театър пред театъра“. Гостуването ще бъде със спектакъла „Под игото – 1894-та“ на режисьора Петринел Гочев. Предвидени са две представления на 19 и 21 септември 2021 г., от 21.00 часа на сцената пред националната институция.

Мащабната продукция, чиято премиера мина на 10 октомври 2020 г., е създадена по новата българска пиеса „Под игото – 1894-та“ на Гергана Змийчарова. Написана е специално за отбелязването на 75-годишнината на габровския театър, 170 години от рождението на Иван Вазов – чествани през 2020 г., и 100-годишнината от кончината на писателя, която ще се отбележи на 22 септември 2021 г. Това е поводът габровската трупа да бъде поканена да се включи в събитието „Театър пред театъра“, посветено тази година изцяло на творчеството и живота на народния поет.

В постановката участват актьорите Надежда Петкова като Съба Вазова, Димо Димов като Тодор Чипев и Бойчо Огнянов, Стоян Руменин като Иван Вазов, Таня Йоргова като Нонка Чипева, Рада Госпожина и актрисата от първата трупа на Народния театър – Екатерина Златарева, Петко Петков като Иван Гешов, Светослав Славчев като Михалаки Георгиев, Любен Попов като Ян Мърквичка, Найден Банчевски като Антон Митов, Анатолий Ставрев като Иван Шишманов и Киряк Стефчов, Гордан Коев като Иван Карастоянов и Боян Петров като актьора от първата трупа на Народния театър Иван Попов. В част от сцените участват деца и младежи от местната театрална школа „Котешката къща“: Валентин Петров, Адриана Кънева, Виктория Витанова, Ивет Симеонова, Йонислава Дончева, Мария Иваничкова, Мая Дянкова, Мелани Борисова и Николет Иванова.

В постановъчния екип влизат сценографът и костюмографът на спектакъла Гергана Лазарова-Рънкъл, хореографът Светлана Цвяткова и фотографът Росина Пенчева. Музиката е написана за представлението от студио „Елисей“. Автор на плаката и мултимедията е Гергана Змийчарова.

„Под игото – 1894-та“ е спектакъл за бурните времена след Съединението и за разединението в младата българска държава, за времето на -фили срещу -фоби, на бързото замогване и бързата забрава на героите, за героите на новото време, за памет и безпаметност. Спектакъл за историята около романа „Под игото“ на Иван Вазов и амбициозното начинание на Тодор Ф. Чипев да го превърне в книга.

Актьорите от габровския театър ще ви върнат назад във времето в далечната 1894-та година. Ще се разходите по прашните софийски улици на новородената българска столица, отчайващо търсеща своето място на европейската карта. Ще се потопите в бурни борби на буйни характери, водени от амбиция, желания и неотстъпчивост, но достатъчно разумни, за да завършат начинанието си. Ще станете свидетели на зараждащата се новобългарсака интелигенция, предприемачество и навлизането на европейските норми и етикет в социалното общуване. Ще чуете спомени за времето, когато свободата е била непостижима химера, цел и упование за съществуване, време на бягство и изгнаничество. Време, в което родовата памет е отгледала бъдещата идея за национално самочувствие.

В сюжетната линия се преплитат три основни пласта, които се развиват като отделни картини на сцената: историята за трудностите около първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов, преки кореспонденции от сюжета на романа и откъси от спомените на майката на писателя Съба Вазова. Освен авторовата фикция, пиесата се базира на документални проучвания и предишни литературни изследвания върху творчеството на Вазов.

Режисьорът Петринел Гочев не изневерява на стила си да включи много и разнообразни визуални средства, мултимедия и кинематографични похвати. На сцената умело се пресъздават картини, които се случват в затворени и отворени пространства, улици, характерни за епохата, бита и нравите на София от края на XIX век. Декорите са експресивни, минималистични и стилистично обрани. В тях няма нищо натоварващо и превземащо зрителското поле. Костюмите на героите са съобразени с историческото време, отразено в пиесата. За да ги подготви, сценографът и костюмограф на спектакъла Гергана Лазарова-Рънкъл проучва множество исторически сведения, архиви, фотографии, запечатали духа и облика на епохата.

Актьорите чрез майсторската си игра и образите, които пресъздават са основната движеща сила за динамиката на сюжета. Многопластовият разказ на драматургичния текст прелива от сцена в сцена, без да се наруши смисловата нишка, като не позволява публиката да изгуби вниманието си. Позоваването на исторически факти засилва зрителското усещане за автентично случващото се действие на сцената.

Партньори в осъществяването на постановката „Под игото – 1894-та“ са Националният литературен музей заедно с къщата музей „Иван Вазов“ в София, къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот и Регионален исторически музей – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

По случай 15 септември Художествена галерия „Христо Цокев“ представя като акцент на месеца творбата „Портрет на Палаузов“ на габровския художник Георги Кашев. Масленият портрет с размери 85х68 см. става собственост на галерията през 1976 г., когато е подарен от Читалище „Априлов-Палаузов“.

Рисуван е през 1921 г., като преди подписа си, авторът отбелязва, че творбата е копие. Във фонда на Художествена галерия „Христо Цокев“ липсва информация къде се намира оригиналът и точната причина, довела до рисуването на копие през 1921 г. Поради сходни стилови характеристики с портрет на Васил Априлов, рисуван в Одеса от неизвестен руски автор по поръчка от душеприказчиците на Априловото завещанието, предполагаме, че оригиналният портрет на Палаузов е от същия период и от същия автор.

Картината „Портрет на Палаузов“ е изложена в галерията и може да бъде видяна до края на месеца.

Нейният автор Георги Кашев е роден на 21.09.1879 г. в Габрово. Завършвайки Априловската гимназия той се съобразява с желанието на баща си и постъпва във висшето търговско училище в Свищов. Там бързо става ясно, че от Георги търговец няма да стане и след една година младежът е приет като извънреден студен в Държавното рисувално училище /дн. Национална художествена академия/. Завършва през 1903 г., един от първите випуски на училището, специалност живопис. Има сведения, че поради добрия успех е награден със стипендия и е изпратен на специализация в Италия, вероятно във Флоренция.

Първата пейзажна работа, озаглавена „Шиваровият мост в Габрово“, която младият художник рисува, е откупена от рисувалното училище и е била изложена в тогавашния Народен музей. Днес е собственост на Националния археологически музей в София.

На изложба по случай 10 години от основаването на Държавното рисувално училище Кашев участва с пет творби. По решение на тогавашния Министерски съвет се отпуска сума за откупки, а нарочна комисия под председателството на Константин Величков подбира 20 картини за фонда на Народния музей. Картината „Край Михалево“ на Георги Кашев е сред избраните творби и днес е част от фонда на Националната художествена галерия.

До избухването на Първата световна война, в която взема активно участие и се издига до чин капитан, Георги Кашев е учител по рисуване във Враца. Там негов ученик е големият български художник Райко Алексиев, който споделя, че благодарение на Кашев е развил усет към рисуването. Райко Алексиев запазва уважение и интерес към творчеството на своя пръв учител.

Георги Кашев е сред учредителите на „Дружество на северобългарските художници“, основано на 2 ноември 1919 г. в Русе. Взема активно участие в изложби в Русе, Шумен и София организирани от дружеството.

След края на войната Георги Кашев, заедно със семейството си, се установява в Габрово, ставайки преподавател по рисуване в Априловската гимназия и лектор по рисуване и чертане в техническото училище. През 1924 г. при случаен инцидент е прострелян в гърдите от ученик. Лекарите не успяват да извадят куршума и през 1930 г. той е пенсиониран по болест. След края на учителската си кариера Георги Кашев заминава за София, където умира на 64 г. /24.12. 1943 г./

През своя живот художникът рисува редица портрети на известни габровски и софийски фамилии. Неговите наследници разказват, че е рисувал от натура Александър Стамболийски, който толкава харесвал портрета, че го е държал в кабинета си. Първият си портрет Кашев рисува като студент през 1902 г., а негов модел е чичо му Георги. Днес неговите портрети украсяват експозициите както на Художествена галерия „Христо Цокев“, Национален музей на образованието, Национална Априловска гимназия, така и на Националната художествена галерия и редица държавни учреждения в София.

В Габрово художника урежда две изложби, заедно с колегите си Георги Василев и Стефан Ковачев, с които поддържа близки приятелски отношения, дори и след преместването си в София. Сред кръга приближени е и друг габровски художник и учител в гимназията – Иван Захариев, който също като Райко Алексиев дължи усета си към рисуването на Георги Кашев.

Освен богатата колекция от портрети, Георги Кашев ни е оставил в наследство няколко икони в църквата „Света Троица“, иконата „Света Парскева“ в църквата „Свети Иван“ и стенопис върху купола на църквата „Света Богородица“.

Днес творчеството на Георги Кашев е повод да почетем родолюбивият акт на Николай Палаузов – възрожденец, общественик и просветен деец.

Автор: Нели Недева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/