Свържи се с нас

Култура

Откритите уроци в Архива – среща с бъдещето

Published

on

Документите, съхранявани в държавните архиви и в други специализирани хранилища най-добре възстановяват картината на нашето минало, правят я реална, опровергават целенасочените фалшфикации, лъжливи митологеми и т.н. Както в цял свят, така и в България архивите са част от институциите на паметта, пазители на историческия спомен, на националната и културната идентичност. За тяхното запазване е необходимо да има приемственост, да се работи с подрастващото поколение, с децата от всички степени на образование, които са наши наследници и бъдещи стопани на страната.

Държавен архив – Габрово традиционно работи добре с образователните институции в региона. Хронологичният преглед за последните 25 години го потвърждава. В средата на 90-те год. на миналия век се изнасят лекции пред ученици, възпитаници на Априловската гимназия стажуват в Архива, превеждайки документи от Немски на Български език. През новия век, експертите оказват методическа помощ на участници в Националните исторически конкурси на Фондация „Ценности”, както и в изготвянето на презентации, изложби, написване на книги за училищната история, участия в конференции, подготовка на електронни издания. Най-голям дял в работата ни с учениците от областта безпорно имат откритите уроци, провеждани в читалнята на архива.

С ученици от 3 и 4 кл. на Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий” – Севлиевo, март 2015 г.

Тяхното начало се постави през 2013 г. с уроци с ученици от НАГ и ОУ „Иван Вазов” по инициативата “OpenEDU 2013 – Училище за живота” на Министерство на образованието и науката. В края на 2014 г. за пръв път в Архива бяха ученици от началната степен – четвъртокласници от ОУ „Неофит Рилски” – Габрово. Голямото активизиране на сътрудничеството с училищата в цялата област настъпи през 2015 г., за 4 месеца проведохме 19 открити урока с ученици от 3-ти до 10-ти класове от 7 габровски и 1 севлиевско училища. Откритите уроци бяха по 13 различни теми, предложени от самите ученици и учители, като: „История на училището и неговия патрон”, „Нови тенденции в архивното дело“, „Запознаване с необходимостта и дейността на Архива“, „Зрелостни свидетелства, издавани в Априловската гимназия“, „Документалното наследство на Габровския край“, „Габровци-опълченци“, „Развитие на културния живот в Габрово“ и др. През същата година, ученици от на НАГ – Габрово извършиха проучване по темата „Издирване на сведения за учители-чужденци в Априловска гимназия в периода 1880 – 1934 г. по проект „Успех”. В резултат от дейността им по проекта беше издаден диск „Учителите в Априловото училище”.

През 2016 г., отново подготвихме и проведохме в нашата читалня 21 открити уроци с ученици от 8 габровски и 1 севлиевско и 1 дряновско училища. Основната тема бе „Габрово през годините в снимки и картички от края на XIX до 70-те год. на XX век” – дигитална изложба, включваща снимки и картички на изгледи от старо Габрово, на централни улици, на мостове, училища, емблематични сгради (част от които вече ги няма) и на паметници. За учениците от Севлиево, подготвихме специална виртуална разходка със стари фотоси на забележителности и известни личности от техния град. Проведохме и уроци, посветени на 140-та годишнина от Априлската епопея. Нарекохме ги „Уроци по родолюбие – 140 г. безсмъртие”, както и открит урок по тема, заявена от ученици от СУ „Отец Паисий” – Габрово. През следващите 3 години продължихме нашите вълнуващи срещи с младите хора от Габрово, Дряново и Севлиево, с нови теми под формата на презентации. Включихме и нов елемент, представяне на видеопродукции, изготвени по архивни документи, като на най-голям интерес се радва филма за големия габровски индустриалец Иван Хаджиберов „Дързостта да бъдеш пръв” с автори габровците Емил Михов и Милен Василев. Излъчването му продължи и през 2019 г., като тогава проведохме среща на габровски ученици с правнучка на индустриалеца – г-жа Енгел, живееща в Израел.

 С ученици от 5 кл. на ОУ „Неофит Рилски” – Габрово, април 2016 г.

Помогнахме на ученици от ПМГ „акад. Иван Гюзелев” в изготвянето на училищно издание. При нас бяха и ученици от НУ „Васил Левски”, като част от съвместната дейност на училището и Център за кариерно развитие. Посветихме откритите си уроци през 2019 г. на 60-годишнината на Габровския архив. През 2020 г. се срещнахме само с ученици от ОУ „Н. Рилски” – Габрово, които избраха нашата институция за своя патронен празник. Те искрено се забавляваха с видеоклиповете „Зодия Габровец”, дарени на архива от техните създатели. Пандемията прекъсна тези вълнуващи срещи, полезни и за двете страни. Равносметката сочи, че от 2015 г. насам сме разработили 22 теми, от които 5 мултимедийни презентации и изложби, а през архива са преминали над 1500 деца от всички габровски училища, 2 севлиевски и 1 дряновско училища. Някои от тях, като „ОУ „Ран Босилек”, „ОУ „Христо Ботев”, ОУ „Неофит Рилски” бяха всяка година при нас, с различни свои ученици. Радваме се, че наши гости бяха и ученици освен от НАГ и ПМГ, също ит ПГТ „Пенчо Семов” – Габрово, ПТГ „д-р Никола Василиади”, както и от професионални гимназии в Дряново и Севлиево. За активно сътрудничество с Държавен архив – Габрово през 2018-2019 г. отличихме с грамоти и 6 габровски учители от различни училища. Отвъд статистика, споделяме, че всеки наш урок започваше със запознаване на учениците с ролята и задачите на институцията Държавен архив, както и с трудната професия на архивиста, продължаваше и с представяне на интересни оригинални документи – на хартия, паус, негативни ленти, които децата можеха да видят, а някои от тях и да пипнат.

Уроците често провокираха въпроси, на които с удоволствие отговаряхме: къде се намират документите на Архива, как се съхраняват, могат ли и как да намерят информация за свои предци, как са изглеждали моята улица и училище преди век; какво изучават архивистите, по какви признаци се подбират документите за постоянно запазване в българските архиви, как се систематизират; колко са били опълченците, „златни” ли са златните Шипченски кубета и мн. др. Всеки урок се превръщаше в различно преживяване, пречупено през детските очи. Имаше доста емоционални реакции и въпроси, свързани с несъществуващи днес мостове и сгради, изпитваха задоволство, когато успяваха да разпознаят някои от показваните обекти, откриваха разликите между стария и сегашен изглед на габровски училища, улици, сгради и пр. По този начин учениците станаха част от самия урок, не бяха пасивна страна. Тази си дейност редовно отразявахме на нашата фейсбук страница, в новинарския сайт „Габрово Нюз“, на странициите на в. „100 вести”, в интервю по Радио „Бумеранг”.

Среща на ученици от НАГ – Габрово с г-жа Микаела Енгел – правнучка на индустриалеца Иван Хаджиберов, окт. 2019 г.

Своя опит споделихме и в научно съобщение на Международна научна конференция „Музеите и училищната история” на Национален музей на образованието – Габрово през 2018 г. За тези вече 7 години можем да споделим, че работата ни с учениците никога не е била по проекти, програма и др. дейности, а е изцяло подотвяна и осъществявана от няколко експерти, обичащи работата си и осъзнаващи важността от създаване на мост между поколенията и тези срещи с бъдещето. Пожелаваме си да ги продължим пак, с нормални, истински срещи, тук, в хранителницата на регионалното архивно богатство.

Автор: Цветомира Койчева, началник – отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Трето биенале за съвременно изкуство

Published

on

Творбите в Третото биенале за съвременно изкуство „ВРЕМЕНЕН БАЛАНС, НЕПРЕСТАННИ ТРУСОВЕ“ са независими творчески търсения, свързани с темата за БАЛАНСА, както във визуалните изкуства, така и в живота. Биеналето ще бъде открито на 18 септември, събота, от 18.00 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев” в Габрово.

Кураторите Деян Боев и Нели Недева изследват художествената дейност на 10 автори в една нестабилна житейска среда и тяхната човешка рефлексия на социалната, политическата, икономическата и културната ситуация. Творбите от изложбата са поставени в концептуалната рамка на изследването, целящо да представи изкуството като социална интервенция.

Изложбата разглежда съвременното изкуство като процес, подлагайки на съмнение идеята, че то е продукт, натоварен единствено с естетически и декоративни функции. Кураторите са поканили за участие автори, които в творчеството си търсят публичната функция на съвременното изкуство.

Провокират размисъл в зрителя, балансирайки между понятно и непонятно, между буквално и абстрактно, визуално–концептуално.

Атанас Тотляков работи в сферата на тактилното изкуство, рисунката, инсталацията и други класически и иновативни медии. Той е преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Катедра „Рисуване“.

Георги Минчев е световно признат български скулптор. Реализира проекти в областта на монументалната пластика. Основно работи с материалите камък и метал. Ръководител Катедра „Скулптура“ към ВТУ и дългогодишен преподавател в нея.

Дан Тенев е художник концептуалист. Неговите проекти са инсталации, видео, фотография, живопис, лендарт. Участва в международни биеналета на графиката в Полша, Испания, България, Канада (1986 – 1993).

Добрин Атанасов развива множество концептуални проекти. Един от двигателите на платформата „Алос“. Експериментира със съвременни образователни практики. Преподавател е в Софийски университет „Климент Охридски“ по специалност „Изобразително изкуство“ и в НГПИ „Тревненска школа“ по дисциплината История на изкуството.

Доротея Челниева е настоящ студент в НХА, София със специалност „Индустриален дизайн“. Изследва графичния и тотал дизайна, като експериментира и в областта на живописта.

Иван Борисов е настоящ студент по скулптура в Клуж, Румъния. Извежда много успешно редица концептуални пърформънси. Изследва също и възможностите на нестандартни материали в скулпурата като сапун, текстил и други, преосмисляйки ги по специфичен философски начин.

Кром Багелски е съвременен автор от български произход, който работи основно в Англия. Неговите работи са насочени към директната намеса в градска или отдалечена и слабо населена среда. Те са с монументален характер и са най-често стенопис или рисунка.

Цвета Петроова работи предимно в областта на печатната графика – както с класически графични техники, така и с компютърно-генерирани изображения. Демонстрира интерес в областта на хартиеното изкуство, дизайна, екслибриса, авторската книга и др.

Явор Костадинов работи основно със средствата на живописта и рисунката. Изследва различните възможности за внушение на медията. Работи с абсурдното, гротескното съчетано понякога и със смешното, често взаимства елементи от реалността, различни свои сънища или асоциации, които интерпретира по свой специфичен начин. Друга линия, която представлява интерес за него са работи с подчертан социален или политически коментар.

Яница Фендулова завършва магистратура по живопис към ВТУ, но работи и като пърформънс артист, занимава се с рисунка, инсталация, скулптура. Тя търси концептуалното послание на различни материали, с които представя интересен ракурс към феномена време.

Зареди още

Култура

Издаването на „Под игото“ – на предела на историята и литературата

Published

on

Габровският драматичен театър ще участва в най-голямото събитие на открито на Народен театър „Иван Вазов“ – „Театър пред театъра“. Гостуването ще бъде със спектакъла „Под игото – 1894-та“ на режисьора Петринел Гочев. Предвидени са две представления на 19 и 21 септември 2021 г., от 21.00 часа на сцената пред националната институция.

Мащабната продукция, чиято премиера мина на 10 октомври 2020 г., е създадена по новата българска пиеса „Под игото – 1894-та“ на Гергана Змийчарова. Написана е специално за отбелязването на 75-годишнината на габровския театър, 170 години от рождението на Иван Вазов – чествани през 2020 г., и 100-годишнината от кончината на писателя, която ще се отбележи на 22 септември 2021 г. Това е поводът габровската трупа да бъде поканена да се включи в събитието „Театър пред театъра“, посветено тази година изцяло на творчеството и живота на народния поет.

В постановката участват актьорите Надежда Петкова като Съба Вазова, Димо Димов като Тодор Чипев и Бойчо Огнянов, Стоян Руменин като Иван Вазов, Таня Йоргова като Нонка Чипева, Рада Госпожина и актрисата от първата трупа на Народния театър – Екатерина Златарева, Петко Петков като Иван Гешов, Светослав Славчев като Михалаки Георгиев, Любен Попов като Ян Мърквичка, Найден Банчевски като Антон Митов, Анатолий Ставрев като Иван Шишманов и Киряк Стефчов, Гордан Коев като Иван Карастоянов и Боян Петров като актьора от първата трупа на Народния театър Иван Попов. В част от сцените участват деца и младежи от местната театрална школа „Котешката къща“: Валентин Петров, Адриана Кънева, Виктория Витанова, Ивет Симеонова, Йонислава Дончева, Мария Иваничкова, Мая Дянкова, Мелани Борисова и Николет Иванова.

В постановъчния екип влизат сценографът и костюмографът на спектакъла Гергана Лазарова-Рънкъл, хореографът Светлана Цвяткова и фотографът Росина Пенчева. Музиката е написана за представлението от студио „Елисей“. Автор на плаката и мултимедията е Гергана Змийчарова.

„Под игото – 1894-та“ е спектакъл за бурните времена след Съединението и за разединението в младата българска държава, за времето на -фили срещу -фоби, на бързото замогване и бързата забрава на героите, за героите на новото време, за памет и безпаметност. Спектакъл за историята около романа „Под игото“ на Иван Вазов и амбициозното начинание на Тодор Ф. Чипев да го превърне в книга.

Актьорите от габровския театър ще ви върнат назад във времето в далечната 1894-та година. Ще се разходите по прашните софийски улици на новородената българска столица, отчайващо търсеща своето място на европейската карта. Ще се потопите в бурни борби на буйни характери, водени от амбиция, желания и неотстъпчивост, но достатъчно разумни, за да завършат начинанието си. Ще станете свидетели на зараждащата се новобългарсака интелигенция, предприемачество и навлизането на европейските норми и етикет в социалното общуване. Ще чуете спомени за времето, когато свободата е била непостижима химера, цел и упование за съществуване, време на бягство и изгнаничество. Време, в което родовата памет е отгледала бъдещата идея за национално самочувствие.

В сюжетната линия се преплитат три основни пласта, които се развиват като отделни картини на сцената: историята за трудностите около първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов, преки кореспонденции от сюжета на романа и откъси от спомените на майката на писателя Съба Вазова. Освен авторовата фикция, пиесата се базира на документални проучвания и предишни литературни изследвания върху творчеството на Вазов.

Режисьорът Петринел Гочев не изневерява на стила си да включи много и разнообразни визуални средства, мултимедия и кинематографични похвати. На сцената умело се пресъздават картини, които се случват в затворени и отворени пространства, улици, характерни за епохата, бита и нравите на София от края на XIX век. Декорите са експресивни, минималистични и стилистично обрани. В тях няма нищо натоварващо и превземащо зрителското поле. Костюмите на героите са съобразени с историческото време, отразено в пиесата. За да ги подготви, сценографът и костюмограф на спектакъла Гергана Лазарова-Рънкъл проучва множество исторически сведения, архиви, фотографии, запечатали духа и облика на епохата.

Актьорите чрез майсторската си игра и образите, които пресъздават са основната движеща сила за динамиката на сюжета. Многопластовият разказ на драматургичния текст прелива от сцена в сцена, без да се наруши смисловата нишка, като не позволява публиката да изгуби вниманието си. Позоваването на исторически факти засилва зрителското усещане за автентично случващото се действие на сцената.

Партньори в осъществяването на постановката „Под игото – 1894-та“ са Националният литературен музей заедно с къщата музей „Иван Вазов“ в София, къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот и Регионален исторически музей – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Портрет на Николай Палаузов е акцент на месеца в Галерията

Published

on

По случай 15 септември Художествена галерия „Христо Цокев“ представя като акцент на месеца творбата „Портрет на Палаузов“ на габровския художник Георги Кашев. Масленият портрет с размери 85х68 см. става собственост на галерията през 1976 г., когато е подарен от Читалище „Априлов-Палаузов“.

Рисуван е през 1921 г., като преди подписа си, авторът отбелязва, че творбата е копие. Във фонда на Художествена галерия „Христо Цокев“ липсва информация къде се намира оригиналът и точната причина, довела до рисуването на копие през 1921 г. Поради сходни стилови характеристики с портрет на Васил Априлов, рисуван в Одеса от неизвестен руски автор по поръчка от душеприказчиците на Априловото завещанието, предполагаме, че оригиналният портрет на Палаузов е от същия период и от същия автор.

Картината „Портрет на Палаузов“ е изложена в галерията и може да бъде видяна до края на месеца.

Нейният автор Георги Кашев е роден на 21.09.1879 г. в Габрово. Завършвайки Априловската гимназия той се съобразява с желанието на баща си и постъпва във висшето търговско училище в Свищов. Там бързо става ясно, че от Георги търговец няма да стане и след една година младежът е приет като извънреден студен в Държавното рисувално училище /дн. Национална художествена академия/. Завършва през 1903 г., един от първите випуски на училището, специалност живопис. Има сведения, че поради добрия успех е награден със стипендия и е изпратен на специализация в Италия, вероятно във Флоренция.

Първата пейзажна работа, озаглавена „Шиваровият мост в Габрово“, която младият художник рисува, е откупена от рисувалното училище и е била изложена в тогавашния Народен музей. Днес е собственост на Националния археологически музей в София.

На изложба по случай 10 години от основаването на Държавното рисувално училище Кашев участва с пет творби. По решение на тогавашния Министерски съвет се отпуска сума за откупки, а нарочна комисия под председателството на Константин Величков подбира 20 картини за фонда на Народния музей. Картината „Край Михалево“ на Георги Кашев е сред избраните творби и днес е част от фонда на Националната художествена галерия.

До избухването на Първата световна война, в която взема активно участие и се издига до чин капитан, Георги Кашев е учител по рисуване във Враца. Там негов ученик е големият български художник Райко Алексиев, който споделя, че благодарение на Кашев е развил усет към рисуването. Райко Алексиев запазва уважение и интерес към творчеството на своя пръв учител.

Георги Кашев е сред учредителите на „Дружество на северобългарските художници“, основано на 2 ноември 1919 г. в Русе. Взема активно участие в изложби в Русе, Шумен и София организирани от дружеството.

След края на войната Георги Кашев, заедно със семейството си, се установява в Габрово, ставайки преподавател по рисуване в Априловската гимназия и лектор по рисуване и чертане в техническото училище. През 1924 г. при случаен инцидент е прострелян в гърдите от ученик. Лекарите не успяват да извадят куршума и през 1930 г. той е пенсиониран по болест. След края на учителската си кариера Георги Кашев заминава за София, където умира на 64 г. /24.12. 1943 г./

През своя живот художникът рисува редица портрети на известни габровски и софийски фамилии. Неговите наследници разказват, че е рисувал от натура Александър Стамболийски, който толкава харесвал портрета, че го е държал в кабинета си. Първият си портрет Кашев рисува като студент през 1902 г., а негов модел е чичо му Георги. Днес неговите портрети украсяват експозициите както на Художествена галерия „Христо Цокев“, Национален музей на образованието, Национална Априловска гимназия, така и на Националната художествена галерия и редица държавни учреждения в София.

В Габрово художника урежда две изложби, заедно с колегите си Георги Василев и Стефан Ковачев, с които поддържа близки приятелски отношения, дори и след преместването си в София. Сред кръга приближени е и друг габровски художник и учител в гимназията – Иван Захариев, който също като Райко Алексиев дължи усета си към рисуването на Георги Кашев.

Освен богатата колекция от портрети, Георги Кашев ни е оставил в наследство няколко икони в църквата „Света Троица“, иконата „Света Парскева“ в църквата „Свети Иван“ и стенопис върху купола на църквата „Света Богородица“.

Днес творчеството на Георги Кашев е повод да почетем родолюбивият акт на Николай Палаузов – възрожденец, общественик и просветен деец.

Автор: Нели Недева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица