Новини
Качественото образование – основен приоритет за икономическо и социално развитие
Като представител на учителското съсловие как бихте коментирали развитието на средното образование в България?
– За реформата в образованието ни напоследък се говори много, но за да е успешна една реформа, трябва да има цялостна визия каква е целта, какъв е пътят и в крайна сметка – какъв ще бъде резултатът. Радващо е, че образованието все повече се осъзнава като приоритет и все повече се възприема идеята, че именно то е двигателят и основата на цялостното ни икономическо и социално развитие.
За съжаление обаче, създава се усещането, че липсва цялостна визия и всичко, което се прави, е „на парче“. За мен най-големият проблем е, че качеството на нашето образование спада главоломно. За това си има и причини – на първо място това са делегираните бюджети и тази порочна практика „парите следват ученика“, която дава усещането за недосегаемост в учениците.
Притеснително за мен е, че образованието ни не отговаря на съвременните изисквания на обществото и често е силно закостеняло и архаично, което рефлектира върху мотивацията и заинтересоваността на учениците. Не е достатъчно силна връзката образование-бизнес и именно това трябва да бъде един от основните приоритети занапред. В учебните програми в момента има недомислици, като мога да отчета като сериозен проблем липсата на приемственост и свързаност между отделните предмети, а също и в отделните години по предмет, затова и в нашата платформа е предвидена пълната им ревизия, за да стане учебното съдържание в програмите адекватно на времето си.
В програмата на БСП темата за образованието е сериозно засегната, кои според Вас са трите най-важни точки от нея, които трябва да променят към по-добро образователната система?
– Нашата програма е добре премислена и балансирана, като основният акцент в крайна сметка е повишаване на качеството на образованието. Основният ни приоритет в сектор „Образование“ е на изхода от образователната система да имаме добре подготвени, грамотни, социално ангажирани хора, които успешно да направят избор, продължавайки образованието си, и впоследствие да се реализират на пазара на труда. Смятаме, че от огромна важност е промяна в модела на финансиране, който към момента дава превес на големите училища и тези в областните центрове, но поставя в неизгодно положение училищата от по-малките общини и населените места, където най-силно се проявява демографският срив.
Предлагаме също и устойчив ръст на разходите за образование и повишаване на трудовите възнаграждения. Във висшето образование предлагаме подобряване на модела на финансиране на висшите училища, съобразено с обществените потребности от специалисти, а също и увеличаване на финансирането на университетите, които се утвърждават като научни и изследователски центрове.
Може би това, което ще има най-позитивен и дълготраен ефект върху развитието както на образованието, така и на бизнеса, е, че в нашата програма присъства изготвянето на национална карта „Образование-икономика“, която има за цел да планира кадрите, подготвяни от професионалното и висшето образование, така че да отговарят дългосрочно на потребностите на икономиката и пазара на труда по региони, което, особено за изоставащите региони на страната ни, е от особена важност. Предвиждаме също и утвърждаване на държавна поръчка в университетите, основана на планиране на нуждите от работна сила с определени квалификации и специалности, а държавата да поема таксите за обучение на студентите по приоритетните специалности в рамките на държавната поръчка.
Какви са перспективите пред образованието в Габровска област?
– Абсолютно ясно е, че демографската криза в страната оказва силно влияние върху образованието, а област Габрово, като една от областите с най-влошени показатели, е силно засегната. Нашата област има най-висока средна възраст на населението – 48,6 години, като, за съжаление, отвъд цифрите и статистическите показатели, се оформят големите проблеми, идващи от тази влошена демографска картина – все по-малко като брой ще бъдат хората, които могат да се реализират на пазара на труда, все по-малко ще бъдат тези, върху които ще се стовари икономическата тежест, респективно – все по-малко са децата. При тези условия много училища и детски градини са принудени да се борят за своето оцеляване. Както по-горе споменах, сегашният модел на финансиране на образователните институции притиска малките училища и тези от по-малките общини, което неминуемо води до факта, че в един или друг момент, заради липсата на деца, те са изправени пред вероятността да бъдат закрити. Именно това е и причината да настояваме за промяна на този модел.
Габровска област е един от индустриалните центрове на страната и категорично трябва да се акцентира върху професионалното образование. Със сигурност нашите усилия трябва да бъдат насочени към ранна професионална ориентация на учениците, финансови стимули за бизнеса за прием на ученици за стаж в реална работна среда, изграждане на кариерен план на учениците от професионалните училища и осъществяване на контакта между бизнеса и бъдещите кадри. Постигането на качествено обучение в реални условия и изграждането на подготвени висококвалифицирани кадри ще има благоприятно отражение както върху образователната сфера, така и върху бизнеса.
Г-жо Симеонова, очертайте няколко проблема в Дряново и какъв би бил Вашият подход за решаването им?
– Дряновска община е най-малката в областта, а градът ни, подобно на всички малки градове в България, неминуемо се сблъсква с проблеми като обезлюдяване, застаряване на населението, липса на добре платени работни места, по-малко инвеститори и т.н. Това е реалността, за съжаление, и това са проблеми, върху които без целенасочена държавна политика за решаването им трудно можем да се справим. През последните две години голяма част от ресурсите ни като община бяха насочени към подобряване на средата и инфраструктурата както в града, така и в селата, но все още стоят проблеми като липса на водопровод към някои от селата, лошото състояние на републиканските пътища и др. От особена важност за нас, а също и за цялата област, е рехабилитацията на пътя Дряново-Трявна, което ще направи достъпа до двете общини много по-лесен и удобен. Смятам, че Дряново също има потенциала да се утвърди като туристически център, тъй като и в нашия край има множество забележителности, а това след себе си ще доведе до цялостно подобрение на ситуацията в нашата община.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на БСП, във връзка с парламентарни избори 2021, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. БСП е под номер 4 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Култура
Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.
Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.
„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.
Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.
„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Икономика
Български производители показват продуктите си на пл. Възраждане
На 21 ноември, събота, площад „Възраждане“ в Габрово отново ще се изпълни с аромата и богатството на българската земя. Тогава там ще се проведе Български фермерски пазар, който предлага изобилие от качествени продукти, приготвени и отгледани от български производители.
Посетителите ще могат да намерят домашни сирена и млечни продукти, ароматен мед, хляб и печива, месни деликатеси и още много вкусни изненади. Организаторите подчертават, че зад всеки продукт стои човек, зад всяка рецепта стои традиция, а зад всяка покупка стои подкрепа за българския труд и родното производство.
Има вкусове, които ни връщат към детството, и аромати, които ни напомнят за дома. Именно хората, които с много любов и майсторлък съхраняват истинския вкус на България, ще бъдат в центъра на събитието в Габрово.
Организаторите канaят габровци и гости на града да дойдат с близки и приятели, да се срещнат с производителите, да опитат истински български продукти и да отнесат у дома частица от богатството на нашата земя.
Призивът към всички е да покажем заедно, че българското има бъдеще, защото когато избираме българското, подкрепяме хора, семейства и бъдещето на България.
Събитието е на 21 ноември, събота, на площад „Възраждане“ в Габрово.

-
Новинипреди 5 дниАлександър Петров от „Габрово 91“ стана държавен шампион по бокс за ученици
-
Новинипреди 6 дниПБ -Габрово благодари на избирателите за гласуваното доверие
-
Новинипреди 6 дниЙотова и Вълчев печелят и в област Габрово на балотажа
-
Културапреди 6 дниГалина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“
-
Новинипреди 6 дниТВ „Канал Фокус“ с плакет за принос в съвременната журналистика
-
Новинипреди 6 дниУспешен уикенд за шахматистите от ШК „Орловец 1997“ в два турнира в страната
-
Любопитнопреди 6 дниКак да изпратите само нужните страници от голям PDF файл?
-
Любопитнопреди 5 дниLidl и издателство Мармот превръщат осъзнатото хранене в детско приключение







