Свържи се с нас

Новини

Качественото образование – основен приоритет за икономическо и социално развитие

Published

on

Като представител на учителското съсловие как бихте коментирали развитието на средното образование в България?
– За реформата в образованието ни напоследък се говори много, но за да е успешна една реформа, трябва да има цялостна визия каква е целта, какъв е пътят и в крайна сметка – какъв ще бъде резултатът. Радващо е, че образованието все повече се осъзнава като приоритет и все повече се възприема идеята, че именно то е двигателят и основата на цялостното ни икономическо и социално развитие.

За съжаление обаче, създава се усещането, че липсва цялостна визия и всичко, което се прави, е „на парче“. За мен най-големият проблем е, че качеството на нашето образование спада главоломно. За това си има и причини – на първо място това са делегираните бюджети и тази порочна практика „парите следват ученика“, която дава усещането за недосегаемост в учениците.

Притеснително за мен е, че образованието ни не отговаря на съвременните изисквания на обществото и често е силно закостеняло и архаично, което рефлектира върху мотивацията и заинтересоваността на учениците. Не е достатъчно силна връзката образование-бизнес и именно това трябва да бъде един от основните приоритети занапред. В учебните програми в момента има недомислици, като мога да отчета като сериозен проблем липсата на приемственост и свързаност между отделните предмети, а също и в отделните години по предмет, затова и в нашата платформа е предвидена пълната им ревизия, за да стане учебното съдържание в програмите адекватно на времето си.

В програмата на БСП темата за образованието е сериозно засегната, кои според Вас са трите най-важни точки от нея, които трябва да променят към по-добро образователната система?
– Нашата програма е добре премислена и балансирана, като основният акцент в крайна сметка е повишаване на качеството на образованието. Основният ни приоритет в сектор „Образование“ е на изхода от образователната система да имаме добре подготвени, грамотни, социално ангажирани хора, които успешно да направят избор, продължавайки образованието си, и впоследствие да се реализират на пазара на труда. Смятаме, че от огромна важност е промяна в модела на финансиране, който към момента дава превес на големите училища и тези в областните центрове, но поставя в неизгодно положение училищата от по-малките общини и населените места, където най-силно се проявява демографският срив.

Предлагаме също и устойчив ръст на разходите за образование и повишаване на трудовите възнаграждения. Във висшето образование предлагаме подобряване на модела на финансиране на висшите училища, съобразено с обществените потребности от специалисти, а също и увеличаване на финансирането на университетите, които се утвърждават като научни и изследователски центрове.

Може би това, което ще има най-позитивен и дълготраен ефект върху развитието както на образованието, така и на бизнеса, е, че в нашата програма присъства изготвянето на национална карта „Образование-икономика“, която има за цел да планира кадрите, подготвяни от професионалното и висшето образование, така че да отговарят дългосрочно на потребностите на икономиката и пазара на труда по региони, което, особено за изоставащите региони на страната ни, е от особена важност. Предвиждаме също и утвърждаване на държавна поръчка в университетите, основана на планиране на нуждите от работна сила с определени квалификации и специалности, а държавата да поема таксите за обучение на студентите по приоритетните специалности в рамките на държавната поръчка.

Какви са перспективите пред образованието в Габровска област?
– Абсолютно ясно е, че демографската криза в страната оказва силно влияние върху образованието, а област Габрово, като една от областите с най-влошени показатели, е силно засегната. Нашата област има най-висока средна възраст на населението – 48,6 години, като, за съжаление, отвъд цифрите и статистическите показатели, се оформят големите проблеми, идващи от тази влошена демографска картина – все по-малко като брой ще бъдат хората, които могат да се реализират на пазара на труда, все по-малко ще бъдат тези, върху които ще се стовари икономическата тежест, респективно – все по-малко са децата. При тези условия много училища и детски градини са принудени да се борят за своето оцеляване. Както по-горе споменах, сегашният модел на финансиране на образователните институции притиска малките училища и тези от по-малките общини, което неминуемо води до факта, че в един или друг момент, заради липсата на деца, те са изправени пред вероятността да бъдат закрити. Именно това е и причината да настояваме за промяна на този модел.

Габровска област е един от индустриалните центрове на страната и категорично трябва да се акцентира върху професионалното образование. Със сигурност нашите усилия трябва да бъдат насочени към ранна професионална ориентация на учениците, финансови стимули за бизнеса за прием на ученици за стаж в реална работна среда, изграждане на кариерен план на учениците от професионалните училища и осъществяване на контакта между бизнеса и бъдещите кадри. Постигането на качествено обучение в реални условия и изграждането на подготвени висококвалифицирани кадри ще има благоприятно отражение както върху образователната сфера, така и върху бизнеса.

Г-жо Симеонова, очертайте няколко проблема в Дряново и какъв би бил Вашият подход за решаването им?
– Дряновска община е най-малката в областта, а градът ни, подобно на всички малки градове в България, неминуемо се сблъсква с проблеми като обезлюдяване, застаряване на населението, липса на добре платени работни места, по-малко инвеститори и т.н. Това е реалността, за съжаление, и това са проблеми, върху които без целенасочена държавна политика за решаването им трудно можем да се справим. През последните две години голяма част от ресурсите ни като община бяха насочени към подобряване на средата и инфраструктурата както в града, така и в селата, но все още стоят проблеми като липса на водопровод към някои от селата, лошото състояние на републиканските пътища и др. От особена важност за нас, а също и за цялата област, е рехабилитацията на пътя Дряново-Трявна, което ще направи достъпа до двете общини много по-лесен и удобен. Смятам, че Дряново също има потенциала да се утвърди като туристически център, тъй като и в нашия край има множество забележителности, а това след себе си ще доведе до цялостно подобрение на ситуацията в нашата община.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на БСП, във връзка с парламентарни избори 2021, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. БСП е под номер 4 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Новини

Джудистите ни с 9 медала от турнир в Перник

Published

on

Три златни, два сребърни и четири бронзови медала. Това е резултатът на малките джудисти на ДК „Габрово“ на открития турнир „Перун“. 419 състезатели от 29 клуба от България и Северна Македония се сблъскаха в безмилостни двубои, но габровските състезатели се изявиха като истински шампиони.

С 15 млади таланта, родени между 2012 и 2019 г., разделени в три възрастови групи, ДК „Габрово“ атакуваше без пощада. При най-малките Борис Халкин и Теодор Ненов грабнаха златото с стил.

Халкин, в категория до 18 кг, победи трима съперници по пътя си към върха, което бе чиста демонстрация на сила и техника! Ненов при 38-килограмовите пропусна първия рунд по жребий, но след това записа успехи срещу съперници от Козлодуй и София, за да се качи на първото стъпало.

Среброто завоюва Никола Петков в многолюдната категория до 24 кг. Четири победи, включително над македонски състезател, го отведоха до финала.

Никол Якимова също стигна до сребро при 27 кг, показвайки характер на истинска воин. Бронзовите медали отидоха при Илия Немигенчев с три победи и една загуба в категория до до 30 кг, Зорница Антова (21 кг) и Анастасия Александрова (34 кг).

В средната група (2014–2016 г.) Илиян Стефанов извоюва бронз в тежката +60 кг категория. Кулминацията дойде при най-големите (2011–2013 г.): Стефания Антова доминира до 52 кг с триумфи над пернишки и софийски съпернички, завоювайки злато.

В отборното класиране момичетата от Габрово завършиха 7-ми, а момчетата – 9-ти сред 29 клуба. Този уикенд в Перник показа, че габровските джудисти са готови за големите битки.

Зареди още

Новини

Андрей Николов: Габрово има нужда от решения, не от обещания!

Published

on

Кандидатът на коалиция „Прогресивна България“ за икономиката, администрацията и доверието, което хората очакват от държавата.

– Г-н Николов, имате опит както в бизнеса, така и в държавната администрация. Какво реално спира развитието на Габрово днес?
– Габрово е град с традиции, с индустриална култура и с хора, които умеят да създават. Това не е регион без потенциал, напротив. Ние сме регион с дълго натрупван, но в голяма степен неизползван потенциал. Проблемът е, че този потенциал днес не се реализира в достатъчна степен. И причините за това не са еднопластови. На първо място стои демографската динамика. Младите хора напускат, защото не виждат достатъчно възможности за професионално развитие и стабилност. Това постепенно води до изчерпване на най-активната част от трудовия ресурс.

На второ място е административната среда. Все още твърде често процесите са бавни и непредвидими, което създава несигурност за бизнеса и инвеститорите.

И трето – липсва достатъчно ясна и последователна регионална политика, която да обвърже образованието, икономиката и инфраструктурата в обща стратегическа рамка.

В този смисъл, най-големият дефицит не е в ресурсите, а в посоката. Габрово има нужда от дългосрочна визия за развитие като модерен индустриален и технологичен център.

– Вие имате международен опит. Как Габрово може реално да привлече инвестиции, а не да губи младите си хора?
– Привличането на инвестиции не е въпрос на случайност или еднократни усилия. То е резултат от системна политика, която създава предвидима и стабилна среда. Габрово вече разполага с важни предпоставки – наличие на университет, индустриални традиции и стратегическо разположение. Това обаче не е достатъчно, ако не бъде подкрепено с активни действия. Трябва да се изгради много по-тясна връзка между образованието и реалната икономика. Младите хора трябва да имат сигурността, че могат да се реализират професионално именно тук, в региона.

Необходима е и целенасочена политика за привличане на инвеститори – чрез развитие на индустриални зони, облекчаване на административните процедури и активна комуникация с бизнеса.

Не на последно място, огромно значение има качеството на живот. Инфраструктурата, културната среда и условията за живот са също толкова важни, колкото и работните места.

Когато тези елементи се съчетаят, инвестициите следват естествено. А заедно с тях остава и човешкият капитал.

– Бяхте зам.-областен управител. Какво отвътре в системата трябва да се промени, за да имаме по-бърза и ефективна администрация?
– Опитът ми в администрацията ми даде възможност да видя, че проблемът рядко е само в нормативната рамка. Много по-често той е в начина, по който системата функционира на практика.

Първият ключов елемент е дигитализацията. Тя трябва да бъде реална, а не формална – така че да намали бюрократичната тежест и да съкрати времето за обслужване.

Вторият е координацията между институциите. В редица случаи забавянията не произтичат от сложността на процедурите, а от липсата на синхрон между отделните администрации.

Третият елемент е свързан с отговорността и ефективността. Необходимо е въвеждането на ясни критерии за оценка на работата и стимули за по-добро представяне. Администрацията трябва да бъде партньор на гражданите и бизнеса, а не пречка пред тяхната инициатива.

– Какво споделят хората на срещите Ви в региона?
– Разговорите ни с хората са изключително показателни. Най-често те поставят въпроси, свързани със сигурността, доходите и перспективите за развитие. Но зад тези теми стои нещо по-дълбоко – усещането за липса на доверие в институциите. Особено в по-малките населени места се усеща натрупано разочарование. Не само от липсата на развитие, но и от начина, по който се води политическият разговор.

Хората търсят предвидимост, нормалност и усещане за справедливост. Те искат държава, която функционира и която създава условия, а не препятствия. Това ясно показва, че обществото не е безразлично, тъкмо обратното. Има надежда и очакване за промяна, но тя трябва да бъде реална и последователна.

– Социологическите агенции отчитат сериозна подкрепа за формацията, свързана с Румен Радев. Къде виждате потенциала на „Прогресивна България“?
– Социологическите проучвания дават ориентир, но не определят резултата. В крайна сметка изборите се решават от доверието на хората. Макар да сме категоричен лидер в електоралното одобрение, ние сме фокусирани върху диалога в обществото ни.

Нашият потенциал е именно сред онези, които все още не са взели окончателно решение. Това са хората, които търсят стабилност, прагматични решения и възстановяване на нормалното функциониране на държавата.

Силата на коалиция „Прогресивна България“ е в това, че предлага експертност и конкретни политики, а не просто политически лозунги и добри намерения. В нашия екип има хора с реален опит в икономиката, администрацията и обществения сектор.

Когато има ясна визия, последователност и готовност за поемане на отговорност, доверието не е въпрос на кампания, а на убеждение.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Прогресивна България“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Прогресивна България“ е под номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

БСП-ОЛ организира дискусия за регионалното развитие, свързаност и икономика

Published

on

П О К А Н А

Имам удоволствието да Ви поканя на среща – разговор на тема: „Регионално развитие, свързаност и икономика в област Габрово“.

В събитието ще вземат участие проф. д-р арх. Иван Данов – министър на инвестиционното проектиране (2013-2014), Валентин Николов – изп. директор на Камарата на строителите в България (2019-2022) и д-р Калоян Паргов – основател на Стратегическия институт за национални политики и идеи – СИНПИ.

Като експерт в областта на регионалното развитие считам, че област Габрово има сериозен проблем с регионалната и националната си свързаност, което създава сериозни ограничения пред развитието на региона.

Заедно бихме могли да се обединим около обща кауза за подобряване на свързаността и сътрудничеството между общините в региона, което да създаде условия за икономически растеж и просперитет.

Очакваме Ви на 7 април 2026 г. (вторник) в 11.00 ч. в зала „Габрово“ на хотел „Балкан“ в гр. Габрово.

проф. д-р НИКОЛАЙ ЦОНКОВ
Водач на листата на БСП-ОЛ в 7-и МИР – Габрово.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „БСП – Обединена левица“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „БСП – Обединена левица“ е под номер 5 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица