Новини
Качественото образование – основен приоритет за икономическо и социално развитие
Като представител на учителското съсловие как бихте коментирали развитието на средното образование в България?
– За реформата в образованието ни напоследък се говори много, но за да е успешна една реформа, трябва да има цялостна визия каква е целта, какъв е пътят и в крайна сметка – какъв ще бъде резултатът. Радващо е, че образованието все повече се осъзнава като приоритет и все повече се възприема идеята, че именно то е двигателят и основата на цялостното ни икономическо и социално развитие.
За съжаление обаче, създава се усещането, че липсва цялостна визия и всичко, което се прави, е „на парче“. За мен най-големият проблем е, че качеството на нашето образование спада главоломно. За това си има и причини – на първо място това са делегираните бюджети и тази порочна практика „парите следват ученика“, която дава усещането за недосегаемост в учениците.
Притеснително за мен е, че образованието ни не отговаря на съвременните изисквания на обществото и често е силно закостеняло и архаично, което рефлектира върху мотивацията и заинтересоваността на учениците. Не е достатъчно силна връзката образование-бизнес и именно това трябва да бъде един от основните приоритети занапред. В учебните програми в момента има недомислици, като мога да отчета като сериозен проблем липсата на приемственост и свързаност между отделните предмети, а също и в отделните години по предмет, затова и в нашата платформа е предвидена пълната им ревизия, за да стане учебното съдържание в програмите адекватно на времето си.
В програмата на БСП темата за образованието е сериозно засегната, кои според Вас са трите най-важни точки от нея, които трябва да променят към по-добро образователната система?
– Нашата програма е добре премислена и балансирана, като основният акцент в крайна сметка е повишаване на качеството на образованието. Основният ни приоритет в сектор „Образование“ е на изхода от образователната система да имаме добре подготвени, грамотни, социално ангажирани хора, които успешно да направят избор, продължавайки образованието си, и впоследствие да се реализират на пазара на труда. Смятаме, че от огромна важност е промяна в модела на финансиране, който към момента дава превес на големите училища и тези в областните центрове, но поставя в неизгодно положение училищата от по-малките общини и населените места, където най-силно се проявява демографският срив.
Предлагаме също и устойчив ръст на разходите за образование и повишаване на трудовите възнаграждения. Във висшето образование предлагаме подобряване на модела на финансиране на висшите училища, съобразено с обществените потребности от специалисти, а също и увеличаване на финансирането на университетите, които се утвърждават като научни и изследователски центрове.
Може би това, което ще има най-позитивен и дълготраен ефект върху развитието както на образованието, така и на бизнеса, е, че в нашата програма присъства изготвянето на национална карта „Образование-икономика“, която има за цел да планира кадрите, подготвяни от професионалното и висшето образование, така че да отговарят дългосрочно на потребностите на икономиката и пазара на труда по региони, което, особено за изоставащите региони на страната ни, е от особена важност. Предвиждаме също и утвърждаване на държавна поръчка в университетите, основана на планиране на нуждите от работна сила с определени квалификации и специалности, а държавата да поема таксите за обучение на студентите по приоритетните специалности в рамките на държавната поръчка.
Какви са перспективите пред образованието в Габровска област?
– Абсолютно ясно е, че демографската криза в страната оказва силно влияние върху образованието, а област Габрово, като една от областите с най-влошени показатели, е силно засегната. Нашата област има най-висока средна възраст на населението – 48,6 години, като, за съжаление, отвъд цифрите и статистическите показатели, се оформят големите проблеми, идващи от тази влошена демографска картина – все по-малко като брой ще бъдат хората, които могат да се реализират на пазара на труда, все по-малко ще бъдат тези, върху които ще се стовари икономическата тежест, респективно – все по-малко са децата. При тези условия много училища и детски градини са принудени да се борят за своето оцеляване. Както по-горе споменах, сегашният модел на финансиране на образователните институции притиска малките училища и тези от по-малките общини, което неминуемо води до факта, че в един или друг момент, заради липсата на деца, те са изправени пред вероятността да бъдат закрити. Именно това е и причината да настояваме за промяна на този модел.
Габровска област е един от индустриалните центрове на страната и категорично трябва да се акцентира върху професионалното образование. Със сигурност нашите усилия трябва да бъдат насочени към ранна професионална ориентация на учениците, финансови стимули за бизнеса за прием на ученици за стаж в реална работна среда, изграждане на кариерен план на учениците от професионалните училища и осъществяване на контакта между бизнеса и бъдещите кадри. Постигането на качествено обучение в реални условия и изграждането на подготвени висококвалифицирани кадри ще има благоприятно отражение както върху образователната сфера, така и върху бизнеса.
Г-жо Симеонова, очертайте няколко проблема в Дряново и какъв би бил Вашият подход за решаването им?
– Дряновска община е най-малката в областта, а градът ни, подобно на всички малки градове в България, неминуемо се сблъсква с проблеми като обезлюдяване, застаряване на населението, липса на добре платени работни места, по-малко инвеститори и т.н. Това е реалността, за съжаление, и това са проблеми, върху които без целенасочена държавна политика за решаването им трудно можем да се справим. През последните две години голяма част от ресурсите ни като община бяха насочени към подобряване на средата и инфраструктурата както в града, така и в селата, но все още стоят проблеми като липса на водопровод към някои от селата, лошото състояние на републиканските пътища и др. От особена важност за нас, а също и за цялата област, е рехабилитацията на пътя Дряново-Трявна, което ще направи достъпа до двете общини много по-лесен и удобен. Смятам, че Дряново също има потенциала да се утвърди като туристически център, тъй като и в нашия край има множество забележителности, а това след себе си ще доведе до цялостно подобрение на ситуацията в нашата община.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на БСП, във връзка с парламентарни избори 2021, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. БСП е под номер 4 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Новини
282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно

282 кг опасни отпадъци предадоха безплатно габровци по време на първата за годината организирана кампания от Община Габрово, оповестиха от местната администрация.
Специализираният пункт беше разположен в два дни на две различни локации в Габрово – пред спортна зала „Орловец“ и в кв. Младост.
Обичайно домакинствата предават фармацевтични продукти като лекарства с изтекъл срок на годност, живаксъдържащи отпадъци, опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества, бои, мастила, лакове и др.
Всичко това изхвърлено нерегламентирано замърсява околната среда и влияе отрицателно върху здравето на хората. Може да постави под риск живота на хората, животните и растенията.
Това е целта на кампанията, която два пъти годишно Община Габрово организира – получените от хората опасни отпадъци да бъдат предадени за обезвреждане или последващо третиране.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Новинипреди 6 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Кримипреди 5 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха
-
Любопитнопреди 5 дниЦъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)
-
Културапреди 6 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Новинипреди 6 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Новинипреди 6 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Културапреди 5 дниИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век




