Бойка Трифонова-Ломбарди, кандидат за народен представител от „БСП за България“: „Аз не се боря срещу никого персонално. Боря се габровци, севлиевци, дряновци и тревненци да живеят по-добре.“

– Г-жо, Ломбарди, бихте ли се очертали с няколко по-едри щрихи за тези, които не Ви познават?
– Дряновка, българка, прекарала почти половината си живот в Италия. Филолог, потопен в прагматизма на бизнеса, но с непреодолим устрем към изкуство. От малка обичам да рисувам и да си съчинявам. Никога не съм членувала в партии и никога преди не съм участвала в политически битки. За първи път ми е сега. Много мразя несправедливостта, непокорна съм, бунтарка и оттам ми идва прякора „Бойка бойната“.

– Вашият баща Трифон Пангелов е познато име в областта – 17 години е бил председател на Окръжния съвет. Какво би казал, ако Ви видеше сега в листата на БСП за България?
– Да, баща ми 17 години беше начело на Габровки окръг и смея да кажа, че и четирите общини в през това време бяха в икономически и духовен апогей. Но в това си качество той беше по-скоро администратор, отколкото партиец, и често пътуваше из Европа, за да търси добрия пример и опит, за да бъде успешен на този пост. Баща ми беше скромен човек, не говореше много, но беше много деен, твърд и решителен. От малък е останал сирак, без баща, и израстването си го е постигнал с труд, амбиция и воля. Във Варна завършва корабостроително инженерство и там се запознава с майка ми, която учи за акушерка. Майка му, която е останала на 37 години вдовица, го вика да се върне в Дряново да помага на семейството. Тогава той започва работа като инженер във Вагонния завод, после става главен инженер и заместник директор. Там е работела и майка му Бонка, на която съм кръстена, една от първите кранистки в завода. Аз и братовчедка ми Тоня често ходехме при баба в завода да гледаме как работи на крана. Когато бях на 6 години семейството ни замина за Габрово, защото баща ми стана директор на Телферния завод. Мисля, че вероятно би бил горд от решението ми да бъда в листата на БСП.

– Какво си спомняте най-ярко от дряновските години?
– Мило ми е като се връщам назад в спомените си…Дори баба ми, Бонка, която беше много суров човек и аз и братовчедката ми Тоня сме изяли доста шамари от нея, ми е като светъл лъч. Иска ми се сега да кажа, че тази отрудена жена, която до края на живота си се дообразоваше, е имала една единствена мечта – да изучи децата си и да ги изгради като хора..Докрай си остана много критична към баща ми и леля ми Блага, към всички нас..Имаше твърди принципи и беше безкомпромисна..Тя е родила своите деца в къщата, която се намира сега във вътрешния дом на Николай, Тотка и Янтра Джагарови. Може да се каже, че израснах в Родилния дом, където майка ми беше акушерка. Казвала ми е, че заедно с д-р Тодор Тодоров и екипът от акушерките Мария Ставрева и Донка Кънчева, и санитарката Катя, са изродили над 4000 дряновски бебета. Тук искам да вметна, че домът, в които живее сега семейството на д-р Тодоров, е граден от него и моя дядо по майчина линия. Там живяхме известно време, после д-р Тодоров изкупи дела на дядо ми. Спомням си с радост моите детски игри с Тотка и Янтра Джагарови, с Бонка Блажева, все деца на хора, работещи във Вагонния завод.

– Племенникът Ви Трифон Панчев, син на сестра Ви Марияна, след като стана кмет на Дряново цитира дядо си Трифон, на когото е кръстен. Каква беше връзката между тях?
– Връзката между двата Трифоновци беше много силна. Племенникът ми, също като дядо си, от малък не обича много да говори, а повече слуша. От него е взел това – нещата като се кажат и обещаят- да се случат. Спомням си веднъж баща ми каза: „Трифоне, Трифоне, в теб ми е надеждата един ден да тръгнеш по моя път. Като те гледам имаш характер да се бориш и да побеждаваш.“ Моят племенник има много добро и чувствително сърце, но пък без него как би могъл да разбира хората и да усеща болките им. Трифон се е заел с трудната задача да помогне на града, в който са неговите корени, и го прави сърцато, но това няма как да се случи с магическа пръчка. Трябва време и ресурси, а натрупаните през годините проблеми като в повечето български градове, са твърде много. „

– Защо , след като досега не сте се обвързвали с партии и не сте участвали в избори, сега сте в листата за народни представители на „БСП за България“?
– Участвам, защото в България водите са твърде мътни напоследък, а както се пее в песента „дряновските булки мътна вода газят“. Бях и на протестите, и децата ми бяха с техни приятели и видях, че този протест е на разбунтувалия се български народ. Хората се измориха властта да изстисква живителните сокове от живота им и да им отнема перспективата да живеят в собствената си родината. Защото дългото управление на ГЕРБ изяде голяма част от червените кръвни телца на България. Герб насади страх у хората, но те започнаха да се освобождават от него и да говорят на висок глас и да искат генерална промяна. Но какво се случи в краткото НС– едни нови партии, яхнали протеста, се обявиха за единствените протестъри. И казаха, че единствената партия, която през последните 4 години води истинската битка с Герб, е част от статуквото. Но да си спомним, че БСП поиска оставката на главния прокурор,парламентарната й група беше първа, когато прокуратурата нахлу в президентството.. Беше първа на площада, за да изрази своя протест, своето неодобрение и гняв.И в НС изразяваше също тези позиции, искаше оставка. Внася няколко пъти вот на недоверие към това правителство и то по теми, които очевидно доказват своята правота – корупция, съдебна система, здравеопазване. Три месеца ПГ беше извън НС пак в знак на протест срещу политиката на ГЕРБ. Всичко това ме ядоса много и се включих в листата на БСП за България, защото искам истинска промяна в България, а без БСП тя няма как да се случи.

– А как приемате програмата на БСП за управление на държавата?
– Това, от което разбирам, предвид дългите ми години в бизнеса, е в областта на икономиката, инвестициите, фискалната политика, социалната сфера и подкрепям в тези части програмата на БСП, а там където не съм компетентна, не мога да съдя или подкрепям. Там ще си кажат думата други хора – според експертизата си. Няма всезнаещи хора, всеки си тежи на мястото. Но какво ми прави впечатление – точно новите партии, без ‚Да България“, в 60 % от програмите си, са преписали от програмата на БСП. Ако прочетете като мен програмите ми – ще го установите със сигурност.

– От години управляващите говорят за създаване на индустриална зона между Габрово и Севлиево, която да върне региона към темпове на ускорено икономическо развитие, защо тази идея така и не видя бял свят и смятате ли, че тя е работещо решение?
– Да, от няколко години се говори за тази идея, но за сега е само идея в развитие. Естествено това няма как да стане само с говорене. Необходима е дългосрочна стратегия, която да обхваща целия икономически, социален и културен живот в региона. Изготвяне на анализи, програми, търсене на партньори, финансови инструменти и. н. Това е много мащабен проект, за който е необходимо по-дълго и по-широко обсъждане. И това не трябва да бъде решавано по партийни централи в „ тъмните стаички” на партийното его. Трябва да има разширяване на икономическия диапазон и политики. Едва когато се изгради една дългосрочна визия, тази индустриална зона може да е работеща и върне региона към по-ускорено икономическо развитие.

– Говорейки за инвестиции в човешки капитал, откъде смятате, че трябва да се започне – от обучение и квалификация на работниците, или от повишаване на трудовите възнаграждения, и кое би дало по-добър резултат?
– Инвестициите в човешки капитал е обект на икономически анализ за дълъг период. От няколко години се възвърнаха добрите практики на анализиране на инвестициите в хора, чрез образование и обучение. Безспорно е, че когато предприемачът инвестира в оборудване, той трябва да инвестира и в формирането на човешки капитал( например чрез финансиране на конкретна схема на обучение). Ползите от това са нарастване на трудовата производителност, редуциране на нуждата за понасяне на разходи, което пък води до директно увеличаване възможността за благоденствие. Колкото по-рано бъде осъществена инвестицията, толкова по-дълго могат да се инкасират потенциални ползи. Естествено, в тази насока не бива да се пренебрегват и социалните стимули – допълнително пенсионно осигуряване, здравноосигурителни пакети, застраховка „ Живот” … Провеждането на обучение въздейства мотивиращо на персонала. С предприемането на инвестиции в човешки капитал се постига по-висока производителност, по-висока конкурентноспособност, поддържане на компетентността на ниво технологични иновации, по-висок оборот и т.н.А с това идват и по-високите трудови възнаграждения.

– Защо последните години чуждите инвестиции в региона спряха да се реализират?
– Несъмнено резкият спад на чужди инвестиции в региона буди притеснения, а в последната година и половина в условията на Пандемия, изцяло липсват. Естествено има причини за тази липса. Ще си позволя да ги изредя, така както аз ги виждам. На първо място – липсата на реформи в инвестиционната и бизнес среда, за което са необходими добре обмислени и последователни реформи с дългосрочна визия. На второ място -демографският проблем. Нашият регион е един от трите с най-бързо намаляващо и остаряващо население ( младото население мигрира в големите градове и чужбина). После идва ред на лошото образование, а от там и липсата на квалифицирана работна ръка, както и незадоволителното ниво на административното обслужване и липсата на прозрачност, наличието на високи нива на корупция, създава усещането за несигурност. Колкото по-перспективна е бизнес средата, колкото по-ефективно и прозрачно функционират институциите и има данъчна и финансова стабилност, толкова по- привлекателен ще бъде регионът ни за сериозните инвестиции.

– Как се чувствате сред съотборниците си в листата на БСП за България?
– Когато се събрахме за първи път цялата листа заявих, че се чувствам като тяхната Мика Зайкова. Казвам го с усмивка и с уважение към бившия народен представител и заявявам, че съм в пълен комфорт сред тези млади хора. Водачът Крум Дончев е сериозен човек, изключително почтен и отговорен. Подготвен да представлява гражданите от Габровска област в Народното събрание и да се бори се и отстоява интересите им Той не е човек на празните думи и обещания, а човек на действиет, който печели доверие . За тези, у които името на Крум Дончев поражда асоциацията „ парашутист“, ще кажа, че както в БСП, така и в другите партии, много от депутатите в предишни мандати на НС и сега също не са местни. Но като си спомня за направеното разликата не е по линията наш-чужд, а по линията компетентност, отговорност, уважение към хората и респект пред закона. Ще припомня, че Крум Дончев има над 20 години опит и експертиза в транспортно-логистичния сектор, външен консултант в 43 -то Народно събрание към Парламентарната комисия по транспорт и далекосъобщения. Високо образован човек – магистър по автомобилен спорт и мениджмънт в НСА, владеещ отлично английски, италиански и сръбски език. И най-важното – той е преминал през цялата стълба на растеж в кариерата- от техническа поддръжка, през организиране на автопарка, експедиция и финанси, международен мениджмънт, проследяване и анализ на очаквани резултати. А колкото до останалите млади хора в листата, всеки от тях си тежи на мястото, което е избрал за свое кариерно развитие. Действени, борбени, амбициозни, неомърсени и те като водача от политическите нрави у нас.

– По отношение на инвестициите, за които говорихте преди, как виждате връзката между народните представители и местната власт?
– Вярвам, че инвестициите се случват по-лесно в общините, където местната власт работи заедно с народните представители и браншовите организации на бизнеса. Добрите отношения на народния представител в даден регион с местната власт са изключително важни, защото когато са заедно, може да се постигнат много по-добри резултати.

– И за финал на нашия разговор искам да Ви върна към началото му и да попитам кои думи на баща Ви Трифон Пангелов искате да кажете на бъдещите габровски народни представители?
– Ще цитирам по памет думите на баща ми, когато в Габрово регистрирах първата си фирма. Той ми каза: „Бойке, запомни, че най-важното нещо, най-ценната инвестиция на един ръководител, работодател, управленец са хората. Другото може да върви и с кредити от банката, но без мотивирани и подготвени хората нищо не става. Затова трябва да уважаваш работниците си, навреме да им плащаш заплатите и да им помагаш в трудните дни.“ Хората, които ме познават като техен работодател знаят, че аз никога не забравих бащините думи. В тежки за бизнеса ми дни съм вземала кредити от банката, за да платя работниците .

– А какво искате да кажете на опонентите си?
– Желая им успех в битката за 46-я Български парламент. Аз не се боря срещу никого персонално. Боря се габровци, севлиевци, дряновци и тревненци да живеят по-добре!

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на БСП, във връзка с парламентарни избори 2021, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. БСП е под номер 4 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*