Българската демокрация бе изтребвана с гербицид в продължение на 12 години. След гербицида не остана свобода на словото, думите олекнаха от ежедневни лъжи, обществото се отвърна от политиката и стана зрител на собствената си съдба. Партията-държава ГЕРБ превърна политиката в кастинг за конформисти. Политическият дебат мутира в бутафория. След изборите на 4 април, обаче, хората отново взеха да следят парламента, чуха се истини, рухнаха авторитети. Бъгва се виртуалната реалност, създавана от телевизиите на Борисов, в която живееха българите. И дебатът все повече добива конкретност. Мисля, че с лозунга „Мутри, вън!“ преди година президентът Радев дефинира основната битка на обществото ни и оттогава ледът се разчупи.“ Това заяви в интервю за предаването „Това е България“ в ефира на Радио „Фокус“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

По думите на Христов, има основания за оптимизъм. „Това не можеше да се каже преди няколко месеца. Щом истините се завръщат в политическата реч, щом хора си позволяват да говорят забранени доскоро неща, щом потърпевши свидетелстват; щом доскоро безгласните вземат думата – това показва, че политическият процес е вече в ход. Разбира се, той ще бъде труден; нещо като рестарт на прехода, тъй като дотук българският преход е сума от всички възможни грешки, които могат да се допуснат. Очевидно сме на нещо като поправителен изпит, но, тъй или иначе, ще трябва да минем през него“, смята евродепутатът.

„Преходът мина под антиномията „комунизъм – антикомунизъм“ и всяка следваща формация, която идваше на власт, прикриваше своя произвол зад антикомунистическа реторика. На 30-ата година този трик се поизчерпа, макар все да чуваме такива фалцети. Все повече хората разбират, че истинската антиномия е между почтеност и непочтеност; между лоялност към държавата и корист; между солидарност и егоизъм. Приземяваме човешката и политическата етика до базисните ѝ понятия. А моралният прочит е това, което може да ни служи за надежден ориентир. Както се убедихме, политическите заклинания лесно могат да ни вкарат в заблуда“, каза още Иво Христов.

Според евродепутата, икономическата криза, породена от пандемията, на много места ще премине в политическа с неясна перспектива.

„У нас, струва ми се, има не толкова непоносимост между партиите, а непоносимост на огромното мнозинство от гражданите към партията-държава ГЕРБ и нейните сателити. Тя остава първа сила, защото все още е всевластна. Доскоро, пък и сега, нейни са службите, нейни са медиите и прочее. Но свлачището вече е активирано, така да се каже, и е въпрос на време да настъпят сериозни промени. Българите излязоха от хипнозата, мнозина осъзнаха, че от години живеят в някакъв вид измамна реалност, поддържана от телевизиите, и настроенията се променят.“ Иво Христов определи служебния кабинет като „действен“ и коментира, че на този етап той се справя чудесно.

„Няма как режимът на ГЕРБ да бъде реформиран от хрантутниците на ГЕРБ. Уволненията са необходимост, при положение че част от чиновниците са партийни назначенци без квалификация, така наречените „калинки“, а друга част от висшата администрация не е лоялна към държавата, а към стария режим. Но редом с уволненията виждаме и оздравителни стъпки като действията на министъра на икономиката, който внася прозрачност в държавното кредитиране, или пък осигурените пари за помощи за пенсионерите от Министерство на финансите, при все че, както самият Бойко Борисов призна днес (28.05.2021), бюджетът не е давал много такива възможности.“

Според евродепутата, бъдещият парламент ще излъчи правителство: „Партиите нямат нито кадри, нито пари да правят избори на всеки три месеца. А и няма кой да им ги даде. Виждате, че почти същите кандидати се впускат в новата кампания. Друг въпрос е, че следващият кабинет ще е неизбежно компромисен и може да се окаже безволев и краткотраен, тъй като ще е разочароващ още от самото начало, заченат с компромис.“

Иво Христов бе помолен да коментира темите за широката лява коалиция и въпроса дали БСП не е трябвало първо да проведе оздравителен дебат с цел стабилизиране на партията, преди да потърси други съмишленици. По думите му, краткото време между редовните и предстоящите предсрочни парламентарни избори не е позволило на БСП да проведе този дебат, но необходимостта му е очевидна: „Цялата стойност на коалицията почива на организационните възможности и политическите заявки на БСП. Първанов преди месец адвокатстваше на Борисов и лукавстваше по адрес на президента Радев, което само подронва доверието в коалицията. Разбира се, обединение на левите формации е необходимо и коалицията е стъпка напред. АБВ не е само Първанов, има и ред леви формации, организации, партии, НПО, които все още са извън новата коалиция, вероятно в бъдеще ще се присъединят.“

„Исторически сега левицата е на ход и България ще се отклони от пътя, ако избере глухия коловоз на ГЕРБ или пък някакъв неясен популизъм“, смята евродепутатът. В интервюто бе засегната и темата за Фармацевтичната стратегия за Европа, която бе обсъдена в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в ЕП през изминалата седмица. Като неин член Иво Христов взе участие в дебата, изразявайки тезата си, че е необходима много по-висока степен на съгласуване в лекарствената политика на Съюза.

„Прозрачността при образуването на лекарствените продукти е споделена отговорност на индустрията и регулаторите. Трябва да се въведат ред допълнителни критерии при ценообразуването: например, освен разходите по разработката на лекарствените продукти, да се взема предвид и стойността на терапевтичната им полза съобразно нуждата на пациентите“, смята евродепутатът.

По думите му, трябва да бъде даден приоритет на европейската фармацевтична индустрия в името на лекарствения суверенитет на Съюза: „Това, обаче, не означава да затваряме вратите за лекарствени продукти, които все още не произвеждаме, защото пациентите чакат и те трябва да бъдат внесени от другаде. На второ място, инвестициите в наука и иновации трябва не просто да се увеличат, но и да бъдат прецизирани към области, в които имаме незадоволени медицински нужди – като например, педиатричните ракови заболявания, а също и автоимунните заболявания, които се множат. Но над всичко това стои социалната политика и солидарността на отделните общества в Съюза, защото достъпността до лекарствата е в повечето случаи национално решение“, каза още Христов.

„Фармацевтичната стратегия за Европа би могла да се окаже работещ документ, ако осигури баланс между стимулите за иновации и високата защита на публичния интерес. Ако не успее, може и да задълбочи проблемите“, добави той.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/