Новини
Иво Христов: 12 години българската демокрация бе изтребвана с гербицид
Българската демокрация бе изтребвана с гербицид в продължение на 12 години. След гербицида не остана свобода на словото, думите олекнаха от ежедневни лъжи, обществото се отвърна от политиката и стана зрител на собствената си съдба. Партията-държава ГЕРБ превърна политиката в кастинг за конформисти. Политическият дебат мутира в бутафория. След изборите на 4 април, обаче, хората отново взеха да следят парламента, чуха се истини, рухнаха авторитети. Бъгва се виртуалната реалност, създавана от телевизиите на Борисов, в която живееха българите. И дебатът все повече добива конкретност. Мисля, че с лозунга „Мутри, вън!“ преди година президентът Радев дефинира основната битка на обществото ни и оттогава ледът се разчупи.“ Това заяви в интервю за предаването „Това е България“ в ефира на Радио „Фокус“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
По думите на Христов, има основания за оптимизъм. „Това не можеше да се каже преди няколко месеца. Щом истините се завръщат в политическата реч, щом хора си позволяват да говорят забранени доскоро неща, щом потърпевши свидетелстват; щом доскоро безгласните вземат думата – това показва, че политическият процес е вече в ход. Разбира се, той ще бъде труден; нещо като рестарт на прехода, тъй като дотук българският преход е сума от всички възможни грешки, които могат да се допуснат. Очевидно сме на нещо като поправителен изпит, но, тъй или иначе, ще трябва да минем през него“, смята евродепутатът.
„Преходът мина под антиномията „комунизъм – антикомунизъм“ и всяка следваща формация, която идваше на власт, прикриваше своя произвол зад антикомунистическа реторика. На 30-ата година този трик се поизчерпа, макар все да чуваме такива фалцети. Все повече хората разбират, че истинската антиномия е между почтеност и непочтеност; между лоялност към държавата и корист; между солидарност и егоизъм. Приземяваме човешката и политическата етика до базисните ѝ понятия. А моралният прочит е това, което може да ни служи за надежден ориентир. Както се убедихме, политическите заклинания лесно могат да ни вкарат в заблуда“, каза още Иво Христов.
Според евродепутата, икономическата криза, породена от пандемията, на много места ще премине в политическа с неясна перспектива.
„У нас, струва ми се, има не толкова непоносимост между партиите, а непоносимост на огромното мнозинство от гражданите към партията-държава ГЕРБ и нейните сателити. Тя остава първа сила, защото все още е всевластна. Доскоро, пък и сега, нейни са службите, нейни са медиите и прочее. Но свлачището вече е активирано, така да се каже, и е въпрос на време да настъпят сериозни промени. Българите излязоха от хипнозата, мнозина осъзнаха, че от години живеят в някакъв вид измамна реалност, поддържана от телевизиите, и настроенията се променят.“ Иво Христов определи служебния кабинет като „действен“ и коментира, че на този етап той се справя чудесно.
„Няма как режимът на ГЕРБ да бъде реформиран от хрантутниците на ГЕРБ. Уволненията са необходимост, при положение че част от чиновниците са партийни назначенци без квалификация, така наречените „калинки“, а друга част от висшата администрация не е лоялна към държавата, а към стария режим. Но редом с уволненията виждаме и оздравителни стъпки като действията на министъра на икономиката, който внася прозрачност в държавното кредитиране, или пък осигурените пари за помощи за пенсионерите от Министерство на финансите, при все че, както самият Бойко Борисов призна днес (28.05.2021), бюджетът не е давал много такива възможности.“
Според евродепутата, бъдещият парламент ще излъчи правителство: „Партиите нямат нито кадри, нито пари да правят избори на всеки три месеца. А и няма кой да им ги даде. Виждате, че почти същите кандидати се впускат в новата кампания. Друг въпрос е, че следващият кабинет ще е неизбежно компромисен и може да се окаже безволев и краткотраен, тъй като ще е разочароващ още от самото начало, заченат с компромис.“
Иво Христов бе помолен да коментира темите за широката лява коалиция и въпроса дали БСП не е трябвало първо да проведе оздравителен дебат с цел стабилизиране на партията, преди да потърси други съмишленици. По думите му, краткото време между редовните и предстоящите предсрочни парламентарни избори не е позволило на БСП да проведе този дебат, но необходимостта му е очевидна: „Цялата стойност на коалицията почива на организационните възможности и политическите заявки на БСП. Първанов преди месец адвокатстваше на Борисов и лукавстваше по адрес на президента Радев, което само подронва доверието в коалицията. Разбира се, обединение на левите формации е необходимо и коалицията е стъпка напред. АБВ не е само Първанов, има и ред леви формации, организации, партии, НПО, които все още са извън новата коалиция, вероятно в бъдеще ще се присъединят.“
„Исторически сега левицата е на ход и България ще се отклони от пътя, ако избере глухия коловоз на ГЕРБ или пък някакъв неясен популизъм“, смята евродепутатът. В интервюто бе засегната и темата за Фармацевтичната стратегия за Европа, която бе обсъдена в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в ЕП през изминалата седмица. Като неин член Иво Христов взе участие в дебата, изразявайки тезата си, че е необходима много по-висока степен на съгласуване в лекарствената политика на Съюза.
„Прозрачността при образуването на лекарствените продукти е споделена отговорност на индустрията и регулаторите. Трябва да се въведат ред допълнителни критерии при ценообразуването: например, освен разходите по разработката на лекарствените продукти, да се взема предвид и стойността на терапевтичната им полза съобразно нуждата на пациентите“, смята евродепутатът.
По думите му, трябва да бъде даден приоритет на европейската фармацевтична индустрия в името на лекарствения суверенитет на Съюза: „Това, обаче, не означава да затваряме вратите за лекарствени продукти, които все още не произвеждаме, защото пациентите чакат и те трябва да бъдат внесени от другаде. На второ място, инвестициите в наука и иновации трябва не просто да се увеличат, но и да бъдат прецизирани към области, в които имаме незадоволени медицински нужди – като например, педиатричните ракови заболявания, а също и автоимунните заболявания, които се множат. Но над всичко това стои социалната политика и солидарността на отделните общества в Съюза, защото достъпността до лекарствата е в повечето случаи национално решение“, каза още Христов.
„Фармацевтичната стратегия за Европа би могла да се окаже работещ документ, ако осигури баланс между стимулите за иновации и високата защита на публичния интерес. Ако не успее, може и да задълбочи проблемите“, добави той.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!
Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.
Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.
От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.
Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.
В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.
По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.
Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.
Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.
Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.
В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.
Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.
Ерата на хартиените билети в градския транспорт на Габрово приключва официално на 6 август, когато Общинско пътническо дружество въвежда безконтактна електронна система за таксуване.
Промяната беше обявена по време на финалната конференция по проекта за модернизиране на обществения транспорт, реализиран с финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост на обща стойност 5,2 милиона евро.
От 6 август новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин. Преди пускането ѝ в експлоатация общината и превозвачът ще проведат разяснителна кампания, целяща да улесни пътниците в прехода към новия начин на пътуване.
През тази седмица поетапно ще бъдат представени всички основни функции на системата. Проектът, в рамките на който се въвежда електронното таксуване, обхваща и общините Габрово и Севлиево и съчетава три основни направления – развитие на екологичния транспорт, повишаване на пътната безопасност и въвеждане на интелигентни транспортни решения.
По думите на кмета на Габрово Таня Христова, инвестицията е поредна стъпка към амбицията общественият транспорт да бъде достъпен, качествен, точен и екологичен, а не финал на процеса на модернизация.
Сред другите резултати от проекта е закупуването на девет нови електрически автобуса – четири 12-метрови и пет компактни, за чиято експлоатация са изградени седем зарядни станции.
В рамките на инвестицията беше отбелязан и първият по рода си в България редовен курс с електробус по линията Габрово – София, въведен през септември 2025 година.
По отношение на пътната безопасност в Габрово са осветени допълнително 31 пешеходни пътеки, а при седем училища са монтирани соларни пътни знаци и предпазни парапети.
Партньорът по проекта, община Севлиево, е осветил 60 пешеходни пътеки и е изградил близо километър велосипедна алея.
-
Културапреди 7 дниСветовната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово
-
Новинипреди 6 дниМаркираха 101 коли в Габрово, излезли от употреба
-
Новинипреди 6 дниПрерязаха лентата на ремонтираната зала Дан Колов в Севлиево
-
Кримипреди 5 дниФилмиран се помисли за „Транспортера“ и приключи на бул.“Стефан Караджа“
-
Кримипреди 5 дниОтново конфликт между две групи в Габрово
-
Новинипреди 4 дниОт 1 август влизат в сила новите цени на винетките
-
Новинипреди 4 дниДве купи и три медала завоюваха шахматистите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 5 дниОбществено полезен труд и възпитател за участниците в свадата, разиграла се в Габрово