Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: 12 години българската демокрация бе изтребвана с гербицид

Published

on

Българската демокрация бе изтребвана с гербицид в продължение на 12 години. След гербицида не остана свобода на словото, думите олекнаха от ежедневни лъжи, обществото се отвърна от политиката и стана зрител на собствената си съдба. Партията-държава ГЕРБ превърна политиката в кастинг за конформисти. Политическият дебат мутира в бутафория. След изборите на 4 април, обаче, хората отново взеха да следят парламента, чуха се истини, рухнаха авторитети. Бъгва се виртуалната реалност, създавана от телевизиите на Борисов, в която живееха българите. И дебатът все повече добива конкретност. Мисля, че с лозунга „Мутри, вън!“ преди година президентът Радев дефинира основната битка на обществото ни и оттогава ледът се разчупи.“ Това заяви в интервю за предаването „Това е България“ в ефира на Радио „Фокус“ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

По думите на Христов, има основания за оптимизъм. „Това не можеше да се каже преди няколко месеца. Щом истините се завръщат в политическата реч, щом хора си позволяват да говорят забранени доскоро неща, щом потърпевши свидетелстват; щом доскоро безгласните вземат думата – това показва, че политическият процес е вече в ход. Разбира се, той ще бъде труден; нещо като рестарт на прехода, тъй като дотук българският преход е сума от всички възможни грешки, които могат да се допуснат. Очевидно сме на нещо като поправителен изпит, но, тъй или иначе, ще трябва да минем през него“, смята евродепутатът.

„Преходът мина под антиномията „комунизъм – антикомунизъм“ и всяка следваща формация, която идваше на власт, прикриваше своя произвол зад антикомунистическа реторика. На 30-ата година този трик се поизчерпа, макар все да чуваме такива фалцети. Все повече хората разбират, че истинската антиномия е между почтеност и непочтеност; между лоялност към държавата и корист; между солидарност и егоизъм. Приземяваме човешката и политическата етика до базисните ѝ понятия. А моралният прочит е това, което може да ни служи за надежден ориентир. Както се убедихме, политическите заклинания лесно могат да ни вкарат в заблуда“, каза още Иво Христов.

Според евродепутата, икономическата криза, породена от пандемията, на много места ще премине в политическа с неясна перспектива.

„У нас, струва ми се, има не толкова непоносимост между партиите, а непоносимост на огромното мнозинство от гражданите към партията-държава ГЕРБ и нейните сателити. Тя остава първа сила, защото все още е всевластна. Доскоро, пък и сега, нейни са службите, нейни са медиите и прочее. Но свлачището вече е активирано, така да се каже, и е въпрос на време да настъпят сериозни промени. Българите излязоха от хипнозата, мнозина осъзнаха, че от години живеят в някакъв вид измамна реалност, поддържана от телевизиите, и настроенията се променят.“ Иво Христов определи служебния кабинет като „действен“ и коментира, че на този етап той се справя чудесно.

„Няма как режимът на ГЕРБ да бъде реформиран от хрантутниците на ГЕРБ. Уволненията са необходимост, при положение че част от чиновниците са партийни назначенци без квалификация, така наречените „калинки“, а друга част от висшата администрация не е лоялна към държавата, а към стария режим. Но редом с уволненията виждаме и оздравителни стъпки като действията на министъра на икономиката, който внася прозрачност в държавното кредитиране, или пък осигурените пари за помощи за пенсионерите от Министерство на финансите, при все че, както самият Бойко Борисов призна днес (28.05.2021), бюджетът не е давал много такива възможности.“

Според евродепутата, бъдещият парламент ще излъчи правителство: „Партиите нямат нито кадри, нито пари да правят избори на всеки три месеца. А и няма кой да им ги даде. Виждате, че почти същите кандидати се впускат в новата кампания. Друг въпрос е, че следващият кабинет ще е неизбежно компромисен и може да се окаже безволев и краткотраен, тъй като ще е разочароващ още от самото начало, заченат с компромис.“

Иво Христов бе помолен да коментира темите за широката лява коалиция и въпроса дали БСП не е трябвало първо да проведе оздравителен дебат с цел стабилизиране на партията, преди да потърси други съмишленици. По думите му, краткото време между редовните и предстоящите предсрочни парламентарни избори не е позволило на БСП да проведе този дебат, но необходимостта му е очевидна: „Цялата стойност на коалицията почива на организационните възможности и политическите заявки на БСП. Първанов преди месец адвокатстваше на Борисов и лукавстваше по адрес на президента Радев, което само подронва доверието в коалицията. Разбира се, обединение на левите формации е необходимо и коалицията е стъпка напред. АБВ не е само Първанов, има и ред леви формации, организации, партии, НПО, които все още са извън новата коалиция, вероятно в бъдеще ще се присъединят.“

„Исторически сега левицата е на ход и България ще се отклони от пътя, ако избере глухия коловоз на ГЕРБ или пък някакъв неясен популизъм“, смята евродепутатът. В интервюто бе засегната и темата за Фармацевтичната стратегия за Европа, която бе обсъдена в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в ЕП през изминалата седмица. Като неин член Иво Христов взе участие в дебата, изразявайки тезата си, че е необходима много по-висока степен на съгласуване в лекарствената политика на Съюза.

„Прозрачността при образуването на лекарствените продукти е споделена отговорност на индустрията и регулаторите. Трябва да се въведат ред допълнителни критерии при ценообразуването: например, освен разходите по разработката на лекарствените продукти, да се взема предвид и стойността на терапевтичната им полза съобразно нуждата на пациентите“, смята евродепутатът.

По думите му, трябва да бъде даден приоритет на европейската фармацевтична индустрия в името на лекарствения суверенитет на Съюза: „Това, обаче, не означава да затваряме вратите за лекарствени продукти, които все още не произвеждаме, защото пациентите чакат и те трябва да бъдат внесени от другаде. На второ място, инвестициите в наука и иновации трябва не просто да се увеличат, но и да бъдат прецизирани към области, в които имаме незадоволени медицински нужди – като например, педиатричните ракови заболявания, а също и автоимунните заболявания, които се множат. Но над всичко това стои социалната политика и солидарността на отделните общества в Съюза, защото достъпността до лекарствата е в повечето случаи национално решение“, каза още Христов.

„Фармацевтичната стратегия за Европа би могла да се окаже работещ документ, ако осигури баланс между стимулите за иновации и високата защита на публичния интерес. Ако не успее, може и да задълбочи проблемите“, добави той.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Новини

Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

Published

on

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.

„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.

Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.

Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.

Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.

Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.

„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.

Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Зареди още

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица