В българския празничен календар има събития, които са вписани трайно в националната ни памет, обединяват енергията и емоциите на всички българи и вълнуват с еднаква сила млади и стари. Такъв празник е Денят на Светите братя Кирил и Методий и на създадените от тях букви. Най- често този празник се свързва с вълнението,което ни обзема в неговото навечерие, с химна „Върви, народе възродени“, с ученическите шествия, абитуриентските балове, първокласниците ,с буква от азбуката в ръката си , с аромата на цветята. Този празник е втъкан дълбоко в нашето съзнание, защото той ни предава усещане за общност, кара ни да си припомняме кои сме и какво е нашето място в съкровищницата на европейската християнска цивилизация. Църквата почита Светите братя Равноапостоли и духовни покровители на Европа- Кирил и Методий на 11май. На 24 май отдаваме всенародно признание не само на двамата първоучители и техните ученици, но и на създадената от тях писменост и на българската култура.

Историческата наука още дискутира какъв е произхода на двамата братя Кирил и Методий, кога е създадена азбуката и колко са графичните системи.Независимо от различните хипотези и мнения, важни са безспорните факти, които бележат епохалното дело на двамата братя. Знае се , че те са високообразовани средновековни просветители, владеещи говора на населението от Солунска област, говор , който е част от източнобългарския диалект. Първата азбука, която създават е глаголицата.Това става, според Черноризец Храбър „през времето на гръцкия цар Михаил, и на Борис , български княз, и на Растица, моравския княз, и на Коцел, блатненския княз, в годината 6363 от сътворението на света /855г. / В графичното изображение на буквите Светите братя вплитат християнските символи кръст, триъгълник и кръг, което им отрежда водещо място сред съществуващите тогава писмености – гръцка и латинска. Българските букви са създадени от творци- християни, което ги превръща в свещени, недокоснати от езичеството. Сътворяването на азбуката е само един момент от Кирило- Методиевото дело. Огромното му значение се определя от създаването на първия писмен книжовен език- старобългарския. Той става трети класически европейски език, наред с гръцкия и латинския, а славянската книжнина, полага основите на трета цивилизация в Европа- старобългарската. Чрез преведените от Кирил и Методий и техните ученици богослужебни книги, славяните от Великоморавия и от Блатненското княжество могат да слушат словото Божие на разбираем за тях език и да се приобщават към ценностите на християнската цивилизация. Реформаторската дейност на бележитите първоучители и оборването на триезичната догма, предизвиква съпротивата на част от римското духовенство срещу делото им. Добре известен е краят на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий.

Дейността на двамата славянски просветители и техните ученици минава под знака на политически борби и интриги, съпътствана е от моменти на признание и възход , на падения и преследвания. След смъртта на Кирил през 869г. и на Методий през 885г.техните ученици и последователи са прогонени от Великоморавия.

И в този тежък момент за оцеляване на делото им, важна роля изиграва България. Както пише Климентовият житиеписец , „закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие“. През 886г. Климент, Наум и Ангеларий пристигат в българската столица Плиска и са посрещнати радушно от княз Борис I. Без неговата целенасочена политика, без държавната подкрепа и щедрото му меценатство сътвореното от Кирил и Методий и техните ученици щеше да се покрие със забрава. Далновидните владетели на България княз Борис I и царете Симеон Велики и Петър I осъзнават мощното оръжие,което представляват плодовете на Кирило- Методиевото дело и успешно ги използват. Славянската азбука, богослужението на роден език, положеното начало на създаване на старобългарски книжовен език, могат да помогнат на новопокръстеното царство да се отърси от влиянието на Византия и вместо неизбежната културна асимилация да потърси нови хоризонти на развитие, които ще му осигурят независимост и равнопоставеност. Създадените в Плиска, Охрид и Преслав книжовни школи приютяват интелектуалния елит на Средновековна България. Творци като Климент Охридски, Наум Плисковски, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Тудор Доксов ,Григорий Презвитер, Презвитер Козма , под духовното покровителство на българските владетели, реформират глаголическата графична система и въвеждат нова форма на буквите като създават кирилицата, разгръщат разнообразна просветна и църковно- организаторска дейност, създават богата литература с проповеднически, поучителен и образователен характер. Поставят основите на културно- духовния възход на държавата ни, известен като „Златен век“ . И днес думите , изречени от Константин Преславски „Голи са без книги всички народи“, звучат актуално и очертават нови интелектуални хоризонти пред поколенията. А когато четем за Симеоновите царски палати, „украсени с мрамор и бронз, сребро и злато“, картинно описани от Йоан Екзарх, изпитваме заслужена гордост от сътвореното от нашите предци, положили материалните и духовни основи на Преславската българска цивилизация. Тя е определяна като културен феномен, който създава не само собствения облик на българина, отграничавайки го до известна степен от ромея, но му вдъхва определена увереност, която му позволява да стори и следващата крачка. А тази следваща крачка е свързана с разпространението на културните достижения на българите сред останалите славянски народи. Българските преводни и оригинални произведения напускат родните предели и са възприети от руси и сърби. След покръстването на русите през 988г., новоучредената руска църква получава част от необходимите богослужебни книги от България. Проникването на старобългарската книжнина в Русия и в съседна Сърбия се доказва от наличието на многобройни руски и сръбски преписи на съчинения, писани през епохата на Златния век. Затова с основание можем да твърдим, че литературата на Златния век не е свързана само с българското развитие , а има общославянско и общоевропейско значение. В България византийските културни модели творчески се преработват и се предлагат на останалия славянски свят. В основата на това преработване българския език се превръща в общ литературен език за част от православните славянски и неславянски народи, а кирилицата е една от азбуките,на която днес пишат народите на Русия, Беларус, Украйна, бившите съветски републики, сърби, македонци, монголци.

Легендите разказват, че когато българските средновековни войни тренирали бойните си умения и физическата си издръжливост, изписвали във въздуха знаците на българските букви и изричали на глас значението на всяка от тях: “аз, буки, веди, глаголи, добро, ест, живети, дзело, земля. Помни буквите, учи да говориш.Добре е да живееш здраво на земята.“ По този начин, те получавали Божията благодат и благословение, мислите им се прояснявали , а десницата им ставала крепка и непобедима. Може би с това се обяснява и дълговечността на България, българите и българското, които повече от 1000 години обитават това късче земя на Балканите, където се преплитат пътища и интереси, срещат се различни цивилизации. Тези букви ни помагат да се съхраним и да намерим себе си в трудни моменти и в дни на изпитания. Тези букви позволяват на габровеца Васил Априлов, прочитайки книгата на Юрий Венелин „Древните и сегашни българи“, да преоткрие себе си, своя български корен и да посвети живота си в служба на род и Родина. Обединявайки усилията на своите съмишленици Николай Ст. Палаузов, Иван Бакалоглу, братя Мустакови, членовете на Габровската община, на 2.01.1835г. в Габрово се открива първото взаимно светско училище на новобългарски език. Създадено по европейски образец, то поставя основите на модерното образование . По негово подобие се изгражда мрежа от такива училища в различни български селища. Взаимните са продължени от класните, а класните -от Гимназии и средни специализирани учебни заведения. Сред тях отново се откроява Габровската пълна гимназия , предоставяща образование на българчета от всички български земи. При липсата на университет по онова време, тя изпълнява успешно неговата роля и осъществява на практика вижданията на Васил Априлов за изграждане на добре организирана образователна система.

В излязлата преди 180 г. „Денница на новобългарското образование“ той посочва:“ Моето желание , моята цел се състоят в това да бъда полезен на своите съотечественици, да направя добро, да ги поощря по пътя на образованието“ , а в „Завещанието си от 1844г.“ заявява: “Габровското училище да се преобразува в духовна академия, лицей или университет“. Тези думи на бележития габровец очертават една културно- образователна перспектива и програма пред българите, която те изпълват със съдържание през възрожденската епоха. Габровското училище и създадените по негово подобие учебни заведения в българско, помагат за интелектуалното и нравствено извисяване на българите. Училището подготвя оня слой от образовани мъже, които осъществяват българската национално- освободителна революция. В класните стаи българчетата за пръв път произнасят думите „свобода“ , „революция“, „права“ и „законност“. Много от учителите са и активни участници в революционното движение, достатъчно е да споменем Васил Левски, Христо Ботев, Бачо Киро.Учителите са вдъхновители на читалищата, те и техните ученици изнасят първите театрални постановки. Всички познаваме Райчо Каролев и Иван Гюзелев като организатори на Габровската гимназия, но те са и театрали, читалищни дейци, автори на учебници, създатели на първия училищен кабинет по физика, а след Освобождението държавници и просветни дейци. Училището възпитава българите в институционална култура, подготвя ги да заемат достойното си място като строители на млада следосвобожденска България. Именно този културен, политически и икономически елит се включва в създаването на българската индустрия , на Софийския университет и на другите висши училища и превръща българската държава в икономическото чудо на Балканите.

В дните преди празници традиционно правим равносметка за постигнатото до тук. С основание можем да посочим, че образованието, което получават българчетата, завършващи средно и висше образование днес, им позволява да намерят своето място на българския и европейски образователен и трудов пазар и да бъдат достойна конкуренция на съвременниците си. Габрово и габровци изпълняват завета на Васил Априлов и днес града чрез Техническия университет , е един от университетските центрове на България, подготвящ нейната научна и техническа интелигенция.

Всички тези постижения биха били немислими без сътвореното от Кирил и Методий и техните ученици и без подкрепата, която Средновековна България им оказва. България на княз Борис I спаси Кирило-Методиевото дело от унищожение. България при царете Симеон и Петър направи огромна крачка напред в развитието и обогатяването на преводната и оригинална старобългарска книжнина. Възрожденските българи чрез тази богата книжнина преоткриха себе си и се осъзнаха като нация, която след 5-вековно забвение отново се върна на политическата и културна карта на Европа и достойно присъства и до днес.

България е родината на кирилицата, третата световна азбука, на която пишат милиони по света. Затова 24 май е Ден на гордост, Ден на светли детски спомени, Ден на истински и неподправени вълнения, Ден на спомен за отминало величие и надежда за светло бъдеще, за един по- добър свят и за по- добри бъднини на нашия народ. Честит празник.

Автор: Пенка Петрова, старши учител в Национална Априловска гимназия.