Един вълнуващ следобед поднесе Асен Милчев на общинското ръководство, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство и представители на Тревненската художествена школа на 12-ти май.

Датата не е избрана случайно – на 12 май 1924 година в Кюстендил се ражда Христина Милчева – авторката, която ни остави бележити текстове за старите майстори -дюлгери, цветорезци, зографи, за прословутите български художествени школи – Тревненската, Самоковската и Дебърската.

По-голямата част от своя живот авторката посвещава на проучването на старите майстори, художествени занаяти и история. Асен Милчев дари книгите на Христина Милчева „За майсторите, цветорезците и зографите“ (2011, второ издание) и „Сандъкът от Терачина“ на Община Трявна, Специализирания музей, НГПИ „Тревненска школа“ и библиотеката при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Събитието се състоя на възможно най-подходящото за случая място – единственият у нас Музей на дърворезбата „Даскалова къща“. Асен Милчев разказа интересни моменти от живота и творческия път на своята майка.

По предложение на зам.-кметът на Община Трявна Марин Маринов, книгата „За майсторите, цветорезците и зографите“ ще се продава в музейните обекти в Трявна. Община Трявна изказва своята изключителна благодарност към Асен Милчев за ценното дарение, до което ще имат възможността да се докоснат тревненци и гости.

Важно е да се съхранява паметта за отминалите дни, за да вървим по-уверено към бъдещето, знаейки че „и ний сме дали нещо на света“.

ЗА ХРИСТИНА МИЛЧЕВА:

Христина Милчева е потомка на стар род от Босилеград (Западните покрайнини), в чиято фамилна хроника се говори за народни майстори строители.

„Детските й години са свързани с многократните премествания на семейството на бащата офицер по различни кътчета из страната. Особено силни са впечатленията и най-ранните й спомени от Палас – днес Рудозем, където бащата е бил граничен офицер, а майката – учителка на помашките деца. Времето, прекарано в Родопа, този непокорен, бунтовен и красив български край, оставя сърцето й завинаги там, което ярко се чувства в голяма част от нейните произведения.

За нещастие кървавата вакханалия на т. нар. Народен съд помита и баща й – подполковник Спас Милчев, герой от три войни, който е обвинен по скалъпени обвинения, осъден и екзекутиран. Последствията за семейството му са страшни – конфискация на цялото им имущество, изключителни материални затруднения… Като по чудо я оставят да се дипломира в специалността „Държавни и правни науки” в Софийския университет „Свети Климент Охридски”, без да я изключат. В замяна на това никога не й дават постоянна работа, отговаряща на ценза й, тъй като попада в графата „дъщеря на враг на народа”. Започва да работи като журналист на свободна практика и така посвещава живота си на словото. Сътрудничи на детски издания и най-вече на Българското национално радио, където пише на културна тематика.

Осъществява за първи път в практиката на българското радио директни репортажи от откриването на художествени изложби. Заедно с това упорито работи и усъвършенства познанията си в областта на възрожденските занаяти и изкуството на старите български майстори. Цялото свободно време, с което разполага, използва за да обикаля страната – Трявна, Самоков, Банско, Жеравна, Велико Търново, Родопите и много други места, където се запознава с творенията на народното изкуство – зографско майсторство, иконопис, строителство, дърворезба. Сближава се и с последните живи представители на различните автентични резбарски школи – тревненската, самоковската и дебърската. Нейн учител по дърворезба става големият български художник дърворезбар Цаньо Антонов, измайсторил ненагледно красиви резбовани тавани у нас и в чужбина. Плод на този повече от десетилетен апостолски труд е първата й книга “За майсторите, цветорезците и зографите”, която излиза от печат през 1967 г. в издателството на НС на ОФ. Тя става настолна на поколения ученици в тревненското училище по дърворезба и за всички, които се интересуват от темата.

Следват още две малки книги от библиотеките „Бащино огнище” и „Малка туристическа библиотека” на същото издателство: „Банско” през 1969 г. и „Плиска, Преслав” (1973 г.). През 1982 г. в издателство „Народна младеж” излиза нейната историческа детско-юношеска повест „Мадара – място на звездобройци”, а през 1989 г. научно-художествената книга „Разговор за дърворезбата” на издателство „Отечество”. В нея популярно се разказва на младия читател за българските резбарски школи през Възраждането и техните най-изявени представители.

От 1991 година Христина Милчева възстановява известната елитарна философска библиотека през 30-те и 40-те години на миналия век „Безсмъртни мисли”, с чийто редактор стопанин Светослав Славянски – нейния съпруг, тя разделя в идейно и духовно единство живота и творчеството си през 70-те и 80-те години. Така се възражда издателството „Безсмъртни мисли”, където авторката издава последните две свои произведения: детско-юношеската повест „Детството на Христос” (1996 г.) и „Сандъкът от Терачина” (2001 г.). В тази художествена монография става дума за български исторически паметник от IX век, попаднал в Италия заедно с даровете, които изпраща новопокръстеният български княз Борис I на папа Николай I. Тази своя научна хипотеза Христина Милчева защитава, правейки подробен анализ и тълкувание на образите и символите, изобразени върху този малък резбован предмет.

Особено място в творческата биография на Христина Милчева заема съставителството, превода и издаването в чужбина под псевдоним на две десидентски творби: “Weizenkorn” (“Житно зърно”), излязло през 1982 г. в Мюнхен на немски език и “Тhe Grain of Wheat” („Житно зърно”) през 1989 г. в Лондон на английски език. Това са малки енциклопедии за същността и идеите на българско духовно учение за Всемирното бяло братство на Учителя Петър Дънов, едно уникално българско духовно явление с последователи по цял свят.

Освен художественото и научно-популярно творчество Христина Милчева е даровит и плодовит журналист с многобройни публикации в печата, предавания по радиото и телевизията, участва в литературни сборници, автор е на сценарии за научно-популярни филми, редактира краеведческа литература. Основна тема в нейното авторско дело е съдбата на българския народ през вековете, а така също и животът и моралният облик на възрожденските майстори, тяхната възвишена етика, която ги издига до най-светлите образи на нашите просветители и будители от епохата.

Христина Милчева си замина от този свят в самия край на 2009 г., оставяйки след себе си живот и творчество, посветени на високите идеали – вяра, истина и любов.“

Асен Милчев
(Редактор и издател на второто издание на книгата „За майсторите, цветорезците и зографите”, изд. „Безсмъртни мисли“, София, 2011 г.)

ЗА АСЕН МИЛЧЕВ:
Асен Милчев е роден през 1947 г. Има дългогодишна кариера на журналист, редактор и издател. Автор е на редица литературни и научно-популярни произведения (SF роман, детска художествена литература, авторски енциклопедии за спорта и за телекомуникациите и мн. др.), както и на многобройни публикации в печата, радио и телевизионни предавания, сценарии за научно-популярни филми… Носител е на награди за авторска и редакторска дейност. В продължение на дълги години е работил в българските културни институти (центрове) в Братислава и Прага, където отблизо следи развитието на литературните процеси в тези две страни, като става един от най-добрите познавачи на съвременната словашка и чешка литература. Прави следдипломна квалификация по словашки език в университета в гр. Нитра (Словакия). Работел е на различни позиции (от редактор до ген. директор) в различни журналистически издания и издателски къщи, както и като прес-аташе в Министерството на околната среда на България. Най-известните му преводачески творби са сборниците с поезия на големия словашки поет сюрреалист Алберт Маренчин (2005) и на чешкия поет Петр Крал (2006), на двата романа на успешния млад словашки писател Михал Хворецки – “Ескорта” (книгата получи субсидия от Програмата за превод, 2011 г.) и “Дунав в Америка” (2013), както и на нашумелия словашки роман “Майки” от Павол Ранков (2014). Следват романите “Кафене “Хиена” (2015) на Яна Беньова – с награда за литература на ЕС за 2012 г., “Петата лодка” (2016) от Моника Компаникова и “Къщата на глухия” (2017) от Петер Крищуфек, както и “Белвю” (2018) на Ивана Добраковова. Той е съставител и преводач на половината от материалите на специалния брой 1 / 2014 г. на литературното списание ”Панорама”, посветен на съвременната словашка проза.

Източник: https://liternet.bg/

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/