Свържи се с нас

Култура

Зелени инициативи и изобилие от сортови семена на фестивала в Севлиево

Published

on

По случай седмата годишнина на Фестивал „Семе българско“ партньорът „Северноцентрално държавно предприятие“ предоставя дръвчетата, които ще засадим в парк „Казармите“ при официалното откриване на фестивала в събота, 15 май, от 11.00 часа.

Благодарение на новия партньор, в лицето на Селскостопанската академия /ССА/ и тази година всички посетители на фестивала, които желаят, ще могат безплатно да вземат български сортови семена, предоставени ни от:
– Институт по розата и етеричномаслените култури – Казанлък към ССА, който вече изпрати семена от етеричномаслени растения.
– Институт по зеленчукови култури „Марица” – Пловдив ще представи семена от автентичните сортове зеленчукови култури: домати сорт „Розово сърце”, „Миляна” и „Идеал”, краставици сорт „Тереза”, пипер „Ивайловска капия”, „Капия УВ Вертус” и „Български ратунд”, бяло главесто зеле „Балкан” и пъпеши „Победител”.

С участието си на Националния фестивал „Семе българско“ Институтът по растителни генетични ресурси (ИРГР) „К. Малков” – Садово ще популяризира българския сорт пшеница „Победа”, широко разпространения роден сорт фъстъци „Калина” и други сортове от тази култура, като „Кремена”, „Цветелина”, „Орфей”.

Ще присъстват и сортовете сусам „Невена” и „София”, голозърнестия сорт овес „Мина”, както и сорта ръж „Милениум” – единственият български в официалната сортова листа. Най-добрият зимен фуражен сорт грах за зелена маса „Мир” на ИРГР ще бъде сред българските семена на фестивала.

До него ще бъдат и сорта бурчак „Родопи” – вид фий, използван за лечебни цели. Институтът в Садово ще покаже и местни популации: медоносното растение фацелия, етеричномаслените култури резене и лавандула и ароматната подправка босилек.

Добруджанският земеделски институт – Генерал Тошево се представя с няколко сорта фасул като „Блян“ и „Скития“, сортовете нахут „Балкан“ и „Прогрес“, както и леща „Илина“ и грах „Добротица“.

Институтът по декоративни и лечебни растения – София пък участва със своя сорт „Усмивка“ на Тагетес (Tagetes patula L.). В инициативата „Дом за семена“ участват активно и читалища от селата на община Севлиево, които ще предадат нататък семена, запазени от своите предци.

Домът на семена представлява кошер с човешки ръст и може да го намерите в непосредствена близост до сцената. В него също можете да оставите донесените от вас семена, поставени в пакетче с информация за тях.

През неделния ден, 16 май, експерти от Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ ще се включат във фестивала с редица игри за малки и големи. Ако искате да проверите дали можете да скочите колкото една дългокрака горска жаба или див заек, да откриете света на насекомите, да влезете в мрежата на хранителните взаимоотношения или просто да си изработите маска на любимо ваше животно, търсете зелената зона на фестивала.

Парк „Българка“ съвместно с „Национален парк Централен Балкан“ на същото място и по същото време ще се включи със забавни игри на тема „Опознай Природата, за да я обикнеш!“ Часът е ясен: от 10.30 до 13.30 на 16 май.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица