Култура
70 години български държавни архиви, пазители на документалното съкровище
По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще. Днес публикуваме спомените на г-жа Юлия Бързакова, която работи в габровския архив повече от 10 години, а 2 години е и негов директор.
Архивите, музеите и библиотеките са основните пазители на историческата памет в продължение на цялата датирана история на човечеството. В България 10 октомври е професионалният празник на българските архивисти – експертите, които работят за съхраняване на националната ни документална памет. Достъпът на хората до архивните учреждения е открит. Комплектуването на документи с непреходна ценност, съхраняването им за вечни времена и предоставянето им на потребителите е знакова обществена функция, която обаче е недооценена. Да, архивите говорят, но невинаги ги чуват; архивите са живи, но се четат подборно. А времето много, много бавно поставя всичко на мястото му.
Държавният архив в Габрово събира и опазва паметта на поколенията, населяващи централната част на Предбалкана.
Като институция спазва установена система за натрупване, съхранение и използване на историческата памет, но има и свои специфични черти, намиращи пряко отражение и върху характера, и върху организацията на дейността му. Като професионалисти ние наследихме тези регионални особености от колегите преди нас и се постарахме да ги предадем и на следващите екипи от архивисти: грижата за реликвите от миналото, самочувствието на първооснователи на промишлеността в България, безпокойството за обезлюдяването на богатия със събития габровски край.
През септември 1989 г. започнах работа в държавния архив на Габрово. Заедно с Таня Михайлова бяхме първите филолози в полето на историци, икономисти и инженери. Беше много забавно в началото; после и ние възприехме документите по-широко – с оглед на годините, в които са създадени, информацията, която съдържат, същността на времето, за което се отнасят.
Преминах през всички структурни нива в организацията и през 1998 г. се наложи и да я управлявам. И за разлика от предишните директори, които преодоляваха трудностите с недостатъчната материална база, ужасното наводнение в Габрово, помело първия етаж на сградата до реката, ние получихме сграда нависоко, но за жалост и тя се оказа непригодна за съхраняване на документалното богатство на габровския край. Градът не се разрасна и сградата на планетариума си остана откъсната и труднодостъпна за ценителите на ретроспективна информация.
И сега, след близо 70 години, Държавният архив не разполага със сграда, която да подхожда на функциите му. Престижната професия на архивиста заслужава да се упражнява във функционална, представителна, подредена сграда, в която има удобства и за архивистите, и за ползвателите на архивните фондове.
От момента на създаването си, пред държавния архив в Габрово стои проблемът за издирване, събиране и откупуване на архивни документи, но съхранявани извън пределите на архивната система.
Ние, в Габрово, разчитахме на дарения и сътрудничество с дарителите. Взаимното уважение, доброто отношение и загриженост към почитателите на историята на родния край ни помагаше в привличането на хора, които да се доверят на архива като пазител и съкровищница на събираните с любов документи на цели родове, кариери на общественици, научни и културни дейци, значими събития. Тези документи стават известни на гражданите и влизат в научен оборот като съставна част на националния архивен фонд.
За жалост, част от архивите изобщо не виждат бял свят, освен ако не са предмет на изследване с конкретна научна насоченост. А всеки документ по един или друг начин носи в себе си информация за истински факти и събития. Затова интересна инициатива беше списването на вестник „Реликви“. Идеята за издаване на популярно четиво с информации за необичайни и любопитни факти и събития от нашето минало се реализира през 1993 г.
Не всички документи предизвикват вниманието на научната общност, но това не означава, че те не носят духа на времето, давайки точна представа за минали процеси, събития и факти. Затова вестниците „Реликви“ разказаха на хората за мечтата на габровци за тунел под Шипка, за евтината седмица в Габрово, за първия гъдулар, записан на грамофонна плоча, за публичния дом в Севлиево, за разцвета на Габрово, сравняван с промишленото чудо Манчестър през 30-те години на 20 в., за призива „Българи, купувайте само родното! Само така ще закрепне българското племе“ – събития съвсем актуални и днес.
Вестниците „Реликви“ повдигат самочувствието на габровци като предприемчиви, амбициозни и успешни българи – търговци, индустриалци, банкери, пожарникари, зъболекари, лекари, медицински сестри – личности от габровско с бележит и интересен живот. Документалната съкровищница потвърждава всеизвестната истина, че всичко тече, всичко се изменя, но и всичко се повтаря.
Историята се повтаря, макар и по друг начин, но съм убедена, че габровският край отново ще се възроди като водещ в развитието на България. 40-годишният юбилей на държавния архив отбелязахме през 1999 г. с научна конференция на тема „Документални свидетелства за връзки на Габрово с други градове“ и препрочетохме съхранените в архивните източници данни за търговски връзки на Габрово с Шумен, Ловеч, Троян, Варна; българо-австрийски отношения в документи на ДА – Габрово; контакти на Пловдивската търговско-индустриална камара и габровската индустрия; Варненската търговско-индустриална камара и занаятчийската просвета в габровско; общуването на училищата в Габрово с немския академичен отдел в Мюнхен за специализация на учители; с Одеската духовна семинария, гимназията в Битоля и други. През 2002 г. материалите от конференцията са публикувани в том 2 на сборниците „Из документалното наследство на Габровския край“.
Създаването на огромна част от документите с официален произход е задължителен елемент от организацията на обществената и държавната дейност. Писмените материали възпроизвеждат живота пълно и най-близко до събитието. Те притежават автентичността и юридическата валидност на явление, процес или факт.
По тази причина подлежат на задължително запазване – постоянно или за определено време. Документите отразяват действителността ежедневно, оперативно, непрекъснато и с тези характеристики винаги ще са привлекателни за изследователите на историческата памет и за любознателните ползватели на информация с поглед към миналото.
Автор: Юлия Бързакова, Директор на Държавен архив – Габрово от 18.11.1998 – 06.11.2000 г.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Исторически музей – Дряново ще се включи във фестивала „Варуша ЮГ“, който ще се проведе от 15 до 17 август във Велико Търново. Д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ-Дряново, ще представи най-новата си книга за възрожденския майстор Колю Фичето – „(Не)познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“.
Това ще се случи на 17 август, неделя, от 10.30 часа в храма „Свети Николай“, построен от строителния колос на българското Възраждане. В дискусията за делото и живота на Колю Фичето ще се включат още проф. д-р Петко Петков, проф. д-р Миглена Прашкова и Константин Фичев, родственик на Майстора.
Книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“. Представянето ѝ във Велико Търново е част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор – строител, които се организират от Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново и под патронажа на Министерство на културата.
На около 100 цветни страници са обхванати архитектурните шедьоври на възрожденския майстор, родом от Дряново. Книжното издание е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето, които е оставил след себе си за идните поколения. В нея, д-р Бараков представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор – строител. Изданието не просто очертава познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Авторът проследява видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал.
Беседата и дискусията във Велико Търново са част от поредицата събития „По стъпките на Колю Фичето из Варуша“, организирани от храма „Св. Николай“. Програмата за тях се разгръща около архитектурния шедьовър на Фичето и е вдъхновена от неговото дело. В събота е организирана фотографска изложба със снимки от храма „Св. Николай“, която ще бъде разположена в зоната за почивка и вдъхновение до самата сграда, като снимките от нея ще могат да бъдат закупени срещу дарение за осъществяване на предстоящ ремонт. Ще се предлагат и дарителски картички с икони, изрисувани от децата от неделното училище към храма.
Атмосферата ще бъде допълнена с подбрана църковна музика, занимания за деца с оцветяване на калиграфски букви и прожекции, както и информационен щанд за дейността на неделното училище и събитията в храма. В неделния ден, програмата ще продължи със Света литургия, последвана от дискусията, посветена на живота и творчеството на Колю Фичето.
Финалният акцент е Денят на отворените врати на Неделното училище, където посетителите ще наблюдават демонстрация по изписване на икона от иконографи.
*Снимки: Александър Македонски.
В четвъртък, 24 юли, от 17.30 ч. в залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“ на Исторически музей – Дряново ще бъде открита въздействащата изложба „Габровци под Самарското знаме“. Тя е посветена на българските опълченци от Габровския регион – Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна – и отдава почит на приноса им в Освободителната война.
Експозицията е създадена за Национално честване Шипченска епопея 2024 г. по инициатива и с финансиране от Областен управител на област с административен център Габрово. Изложбата е подготвена от Регионален исторически музей Габрово, със съдействието на Исторически музей – Дряново, музеите в Севлиево и Трявна, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Регионален исторически музей – Плевен и потомци на опълченци.
В 12 табла са представени архивни и визуализирани със съвременна техника снимки на 123 опълченци от общо 1 054 мъже от региона, участвали в дружините. Личностите са подредени по военни части – от Първа до Десета дружина и конната сотня – съобразно първоначалното записване. Посочено е родното място на всеки герой, а имената са осъвременени за по-лесно разпознаване.
Автор на изложбата е Катя Гечева, гл. уредник в РИМ – Габрово, която цели чрез фотографиите да застанем „очи в очи“ с лицата на онези, чиято саможертва оформя свободна България. Макар имената на опълченците да са добре известни и документирани, откриването на техни изображения остава най-трудната и ценна част от изследователската работа.
Силните думи на ген. Ростислав Фадеев, цитирани на плаката на изложбата, ни напомнят за смелостта и достойнството на българите: „Да издигнат българското знаме с пълен успех, с пълно значение за света, а също да го разнесат по страната могат само самите българи…“.
С две престижни награди се завърнаха младите пианистки Полина Флориду и Невин Халил от шестото издание на Международния конкурс „От Бах до джаз“, който се проведе в Атина, Гърция.
Двете талантливи музикантки, възпитанички на клавирния педагог Весела Пенева, представиха достойно Музикален клуб „Весела“ и България сред над 80 участници от различни страни.
Журито на конкурса, съставено от изтъкнати музиканти и преподаватели от Русия, Турция, Франция, Румъния, Гърция и Китай, оцени високо изпълненията на младите инструменталисти, като отличи само най-добрите.
В първа възрастова група, второкласничката Невин Халил впечатли журито и публиката със своето майсторство и заслужено спечели втора награда. Тя бе и сред малкото участници, поканени да свирят на заключителния Гала-концерт – признание за нейния талант и сценично присъствие.
В четвърта възрастова група, където конкуренцията беше особено оспорвана, Полина Флориду, ученичка в 10 клас, завоюва четвърта награда – постижение, което заслужено бе определено като изключително от артистичния директор на конкурса, пианистката Лилия Бояджиева (България – Франция).
Тя сърдечно поздрави двете участнички, техните родители и техния преподавател Весела Пенева, изразявайки възхищението си от факта, че двете момичета не учат в музикално училище, а са любители с изключителен талант и дисциплина.
-
Икономикапреди 6 дниФирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Културапреди 2 дниИсторически музей – Дряново разказва за (Не)познатият Колю Фичето във Велико Търново
-
Новинипреди 2 дниЧестванията на Шипченската епопея ще се проведат в края на август (Програма)
-
Новинипреди 2 дни„Купа Марина“ събра шахматисти от 5 държави в Габрово
-
Новинипреди 17 часаГаброво преобразява три емблематични сгради и зоните около тях
-
Новинипреди 5 дниБившият колодрум в Габрово ще се превърне в нов футболен терен
-
Любопитнопреди 17 часаЛятото зове – как да облечете децата според повода?
-
Любопитнопреди 24 часаПерсеиди и китари: Отбелязваме международен ден на младежта