По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще. Днес публикуваме спомените на г-жа Юлия Бързакова, която работи в габровския архив повече от 10 години, а 2 години е и негов директор.

Архивите, музеите и библиотеките са основните пазители на историческата памет в продължение на цялата датирана история на човечеството. В България 10 октомври е професионалният празник на българските архивисти – експертите, които работят за съхраняване на националната ни документална памет. Достъпът на хората до архивните учреждения е открит. Комплектуването на документи с непреходна ценност, съхраняването им за вечни времена и предоставянето им на потребителите е знакова обществена функция, която обаче е недооценена. Да, архивите говорят, но невинаги ги чуват; архивите са живи, но се четат подборно. А времето много, много бавно поставя всичко на мястото му.

Държавният архив в Габрово събира и опазва паметта на поколенията, населяващи централната част на Предбалкана.

Като институция спазва установена система за натрупване, съхранение и използване на историческата памет, но има и свои специфични черти, намиращи пряко отражение и върху характера, и върху организацията на дейността му. Като професионалисти ние наследихме тези регионални особености от колегите преди нас и се постарахме да ги предадем и на следващите екипи от архивисти: грижата за реликвите от миналото, самочувствието на първооснователи на промишлеността в България, безпокойството за обезлюдяването на богатия със събития габровски край.

През септември 1989 г. започнах работа в държавния архив на Габрово. Заедно с Таня Михайлова бяхме първите филолози в полето на историци, икономисти и инженери. Беше много забавно в началото; после и ние възприехме документите по-широко – с оглед на годините, в които са създадени, информацията, която съдържат, същността на времето, за което се отнасят.

Преминах през всички структурни нива в организацията и през 1998 г. се наложи и да я управлявам. И за разлика от предишните директори, които преодоляваха трудностите с недостатъчната материална база, ужасното наводнение в Габрово, помело първия етаж на сградата до реката, ние получихме сграда нависоко, но за жалост и тя се оказа непригодна за съхраняване на документалното богатство на габровския край. Градът не се разрасна и сградата на планетариума си остана откъсната и труднодостъпна за ценителите на ретроспективна информация.

И сега, след близо 70 години, Държавният архив не разполага със сграда, която да подхожда на функциите му. Престижната професия на архивиста заслужава да се упражнява във функционална, представителна, подредена сграда, в която има удобства и за архивистите, и за ползвателите на архивните фондове.

От момента на създаването си, пред държавния архив в Габрово стои проблемът за издирване, събиране и откупуване на архивни документи, но съхранявани извън пределите на архивната система.

Ние, в Габрово, разчитахме на дарения и сътрудничество с дарителите. Взаимното уважение, доброто отношение и загриженост към почитателите на историята на родния край ни помагаше в привличането на хора, които да се доверят на архива като пазител и съкровищница на събираните с любов документи на цели родове, кариери на общественици, научни и културни дейци, значими събития. Тези документи стават известни на гражданите и влизат в научен оборот като съставна част на националния архивен фонд.

За жалост, част от архивите изобщо не виждат бял свят, освен ако не са предмет на изследване с конкретна научна насоченост. А всеки документ по един или друг начин носи в себе си информация за истински факти и събития. Затова интересна инициатива беше списването на вестник „Реликви“. Идеята за издаване на популярно четиво с информации за необичайни и любопитни факти и събития от нашето минало се реализира през 1993 г.

Не всички документи предизвикват вниманието на научната общност, но това не означава, че те не носят духа на времето, давайки точна представа за минали процеси, събития и факти. Затова вестниците „Реликви“ разказаха на хората за мечтата на габровци за тунел под Шипка, за евтината седмица в Габрово, за първия гъдулар, записан на грамофонна плоча, за публичния дом в Севлиево, за разцвета на Габрово, сравняван с промишленото чудо Манчестър през 30-те години на 20 в., за призива „Българи, купувайте само родното! Само така ще закрепне българското племе“ – събития съвсем актуални и днес.

Вестниците „Реликви“ повдигат самочувствието на габровци като предприемчиви, амбициозни и успешни българи – търговци, индустриалци, банкери, пожарникари, зъболекари, лекари, медицински сестри – личности от габровско с бележит и интересен живот. Документалната съкровищница потвърждава всеизвестната истина, че всичко тече, всичко се изменя, но и всичко се повтаря.

Историята се повтаря, макар и по друг начин, но съм убедена, че габровският край отново ще се възроди като водещ в развитието на България. 40-годишният юбилей на държавния архив отбелязахме през 1999 г. с научна конференция на тема „Документални свидетелства за връзки на Габрово с други градове“ и препрочетохме съхранените в архивните източници данни за търговски връзки на Габрово с Шумен, Ловеч, Троян, Варна; българо-австрийски отношения в документи на ДА – Габрово; контакти на Пловдивската търговско-индустриална камара и габровската индустрия; Варненската търговско-индустриална камара и занаятчийската просвета в габровско; общуването на училищата в Габрово с немския академичен отдел в Мюнхен за специализация на учители; с Одеската духовна семинария, гимназията в Битоля и други. През 2002 г. материалите от конференцията са публикувани в том 2 на сборниците „Из документалното наследство на Габровския край“.

Създаването на огромна част от документите с официален произход е задължителен елемент от организацията на обществената и държавната дейност. Писмените материали възпроизвеждат живота пълно и най-близко до събитието. Те притежават автентичността и юридическата валидност на явление, процес или факт.

По тази причина подлежат на задължително запазване – постоянно или за определено време. Документите отразяват действителността ежедневно, оперативно, непрекъснато и с тези характеристики винаги ще са привлекателни за изследователите на историческата памет и за любознателните ползватели на информация с поглед към миналото.

Автор: Юлия Бързакова, Директор на Държавен архив – Габрово от 18.11.1998 – 06.11.2000 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/