Новини
Област Габрово продължава да се топи и застарява
Към 31 декември 2020 г. населението на област Габрово е 105 788 души, което представлява 1.5% от населението на страната и 13,8% от населението на район Северен централен. В сравнение с 2019 г. населението на областта намалява с 810 души, или с 0.8%. Това сочат данните на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.
Мъжете са 50 874 (48.1%), а жените – 54 914 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 079 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 54 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.
Най-висок е относителният дял на жените в община Трявна – 52.4% или на 1 000 мъже се падат 1102 жени, а най-нисък в община Севлиево – 51.7% или на 1 000 мъже се падат 1 070 жени.
Продължава процесът на застаряване на населението в област Габрово. В края на 2020 г. лицата на възраст 65 и повече навършени години в областта са 30 827 (29.1%), което поставя областта сред последните места в страната заедно с областите Видин (30.0%) и Кюстендил (27.7%).
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години са най-много в община Трявна (33.2%), а най-малко в община Севлиево (27.1%) Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 33.8%, а на мъжете – 24.1%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Към 31.12.2020 г. децата до 15 години в страната са 12 289, или 11.6% от общия брой на населението в областта, като спрямо 2019 г. намалява с 0.1 процентни пункта. Този показател е най-нисък в областите Габрово и Смолян. В тази възрастова група с най-висок дял е община Севлиево 13.3%, а с най-нисък – община Трявна – 9.1%.
Към 31.12.2020 г. общият коефициент на възрастова зависимост в област Габрово е 68.8%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст.
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 48.4 години през 2019 г. нараства до 48.6 години в края на 2020 година.
Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 47.6 години, а в селата – 52.6 години. Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст.
Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.
За 2020 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 6 месеца за жените и 64 години и 3 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2020 г. е 58.3 хил. души, или 55.1% от населението на областта, като мъжете са 31.3 хил., а жените – 27.1 хиляди. През 2020 г. броят на трудоспособното население намалява с 0.2 хил. души, или с 0.3%, спрямо предходната година.
Към края на 2020 г. над трудоспособна възраст са 34.3 хил. души, или 32.4%, а под трудоспособна възраст – 13.2 хил. души, или 12.5% от населението на страната. Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години). Към 31.12.2020 г. това съотношение е 55. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 89 млади хора.
Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението.
След 1990 г. демографското развитие на областта се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2020 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на областта е намаляло с 1922 души.
Намалението на населението в област Габрово, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 18.1‰ , като по този показател областта е на последно място в страната. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 15.3‰, а в селата – минус 29.8‰.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Този ден е посветен на Йоан Кръстител, кръстил Исус Христос. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството.
В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца. Окъпването е от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците.
Ивановден е най-празнуваният имен ден в България.
У нас обичаите на Ивановден са свързани и с осветената вода. На този ден всеки обръща поглед напред към бъдещето, а очакванията са за добро здраве, плодородие и щастлив живот.
Самият ден е посветен на младото семейство, което е минало под венчилото през миналата година.
Кумът, който е венчал или кръщавал новородените, приготвя дарове и специален обреден хляб (обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец), с които се посреща младото семейство. Младите отиват в дома на кума, но и те носят дарове, хляб, баница и печена кокошка.
Имен ден празнуват: Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Ивайла, Йоан, Йоана, Ваньо, Ваня, Жан, Жана, Калоян, Яна, Ива, Ивона, Иво, Ивелин, Ивелина, Ивет, Ивета, Иванина, Йонко, Йонка, Йото.
17-годишният Георги Пенчев, ученик в 11 клас в Национална Априловска гимназия, хвана кръста в Габрово на днешния голям християнски празник Богоявление (Йордановден).
Пред стотици габровци, събрали се в района на моста Игото, за да наблюдават ритуала по потапяне на Богоявленския кръст, близо 30-на бяха смелчаците, пробвали се в борбата. Сред тях обаче възпитаникът на Априловската гимназия бе най-бърз и ловък, и първи стигна до него.
Късметлията, извадил светинята на днешния празник, сподели, че това е третото му поредно участие в ритуала, но за първи път хваща светинята. Той пожела на всички българи здраве и късмет през новата година.
Георги получи подаръци от кмета на Габрово Таня Христова и от областния управител Мария Башева.
Според поверието, щастливецът, извадил кръста на Йордановден, ще бъде здрав през цялата година, носи здраве и късмет на всеки, докоснал се до него.
Кристиян беше поздравен от кмета на Габрово Таня Христова и областния управител Мария Башева. Празникът започна с Велик Богоявленски водосвет, отслужен във всички габровски храмове.
Литийното шествие на габровските свещеници тръгна от православния храм „Успение Богородично“ към площад „Първи май“, където бе отслужен водосвет за Празника. След него се пристъпи към ритуала по потапяне на Светия кръст.
лк
Участие в събитието взе и Младежкият гвардейски отряд към ПТГ „Д-р Никола Василиади“, подреден на моста „Игото“, което придаде още по-голяма тържественост и завършек на ритуала.
Първото бебе в Габрово за 2026 г. е момче. Малкият Тимотей е проплакал на 2 януари в 16.22 часа, информираха от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово.
Мъничето е трето дете в семейството и тежи 2.75 кг. Тимотей се роди под грижите на д-р Албена Паньова, акушерка Даниела Дончева и неонатологичен екип – д-р Анелия Толева и неонатологичната акушерка Снежана Тъмнева.
През 2025 г. в Отделение по Акушерство и гинекология са родени общо 274 бебета, което е с 25 повече от 2024 г.
