Новини
Област Габрово продължава да се топи и застарява

Към 31 декември 2020 г. населението на област Габрово е 105 788 души, което представлява 1.5% от населението на страната и 13,8% от населението на район Северен централен. В сравнение с 2019 г. населението на областта намалява с 810 души, или с 0.8%. Това сочат данните на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.
Мъжете са 50 874 (48.1%), а жените – 54 914 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 079 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 54 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.
Най-висок е относителният дял на жените в община Трявна – 52.4% или на 1 000 мъже се падат 1102 жени, а най-нисък в община Севлиево – 51.7% или на 1 000 мъже се падат 1 070 жени.
Продължава процесът на застаряване на населението в област Габрово. В края на 2020 г. лицата на възраст 65 и повече навършени години в областта са 30 827 (29.1%), което поставя областта сред последните места в страната заедно с областите Видин (30.0%) и Кюстендил (27.7%).
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години са най-много в община Трявна (33.2%), а най-малко в община Севлиево (27.1%) Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 33.8%, а на мъжете – 24.1%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Към 31.12.2020 г. децата до 15 години в страната са 12 289, или 11.6% от общия брой на населението в областта, като спрямо 2019 г. намалява с 0.1 процентни пункта. Този показател е най-нисък в областите Габрово и Смолян. В тази възрастова група с най-висок дял е община Севлиево 13.3%, а с най-нисък – община Трявна – 9.1%.
Към 31.12.2020 г. общият коефициент на възрастова зависимост в област Габрово е 68.8%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст.
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 48.4 години през 2019 г. нараства до 48.6 години в края на 2020 година.
Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 47.6 години, а в селата – 52.6 години. Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст.
Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.
За 2020 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 6 месеца за жените и 64 години и 3 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2020 г. е 58.3 хил. души, или 55.1% от населението на областта, като мъжете са 31.3 хил., а жените – 27.1 хиляди. През 2020 г. броят на трудоспособното население намалява с 0.2 хил. души, или с 0.3%, спрямо предходната година.
Към края на 2020 г. над трудоспособна възраст са 34.3 хил. души, или 32.4%, а под трудоспособна възраст – 13.2 хил. души, или 12.5% от населението на страната. Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години). Към 31.12.2020 г. това съотношение е 55. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 89 млади хора.
Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението.
След 1990 г. демографското развитие на областта се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2020 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на областта е намаляло с 1922 души.
Намалението на населението в област Габрово, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 18.1‰ , като по този показател областта е на последно място в страната. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 15.3‰, а в селата – минус 29.8‰.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
ЖБД „Майчина грижа“ връчи награди на зрелостници от габровски училища







За пета поредна година Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово отличи зрелостници от гимназиите и средните училища в града. Наградите бяха връчени на 19 и 22 юни.
Тази година четирима от наградените получиха отличие от Фонд „Д-р Тота Венкова – възрожденката“ – фонд с история, захранван от 2022 г. от г-н Иван Несторов от Бостън, САЩ, праплеменник на д-р Тота Венкова.
Наградите са предназначени за зрелостници с отличен успех, ангажираност в благотворителна дейност и лидерски качества, произхождащи от семейства в неравностойно материално положение.
От Националната Априловска гимназия бяха отличени Мартин Емилов Петков и Златко Станиславов Събев. Надежда Стоянова Трифонова от ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ получи наградата чрез своята майка и изпрати видеопоздрав с благодарност към Дружеството. Данйьл Преслав Георгиев от ПТГ „Д-р Никола Василиади“ също бе сред отличените. От Фонд „Хаджи Радка Пенчо Семов“, захранван от благотворителните кулинарни базари на Дружеството, награди получиха Ивайло Янко Димитров и Божидара Ивелинова Митева от СУ „Отец Паисий“.
Наградата на всеки зрелостник е в размер на 300 евро. Останалите средства от благотворителния кулинарен базар от май ще бъдат насочени към летни занимания за деца от семейства в затруднено финансово положение.
ЖБД „Майчина грижа“ изказва благодарност на г-н Иван Несторов и на всички, които подкрепят благотворителните инициативи на Дружеството.

Икономика
Дигиталният клуб Габрово при ГТПП ще продължи работата си

Дигиталният клуб при Габровската търговско-промишлена палата е изграден по процедура BG-RRP-1.024 „Изграждане на мрежа от дигитални клубове“ по Инвестиция С1.13 „Предоставяне на обучения за дигитални умения и създаване на платформа за обучение на възрастни“ от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). И след приключване на финансирането от НПВУ работата на клуба ще продължи.
На територията на ГТПП е изградено отделно помещение за Дигиталния клуб, в който са обособени пет работни станции, оборудвани с нови компютърни конфигурации и модерно обзавеждане. Осигурена е високоскоростна интернет връзка, както и достъп до разнообразни електронни образователни ресурси за онлайн обучения и самообучение.
Функциите на клуба включват:
- Оказване на помощ при използването на интернет услуги.
- Насочване към обучения/ресурси спрямо индивидуалните нужди на потребителите за подобряване на уменията и придобиване на квалификация.
- Осигуряване на съдействие при работа с електронни административни услуги;
- Съдействие при онлайн търсене работа: предоставяне на информация за възможностите за ползване на услугите по заетостта;
- Сътрудничество и местни партньорства (Бюро по труда, Областен информационен център (ОИЦ), местен бизнес).
- Консултации с кариерен консултант при поискване.
Клубът се включи активно в кампанията „Дигитален будител“. Тя още е в ход, много хора направиха първата стъпка – подадоха заявление за електронен ваучер и вече поеха своя път към нови дигитални умения. Всички услуги са безплатни и ползвателите се подпомагат от наставник.
Дигиталният клуб е на адрес: гр. Габрово, ул. „Брянска“ 30 (сградата на НТС, партер).
Работно време:
Понеделник до петък: 09.00 часа – 12.00 часа, 13.00 часа – 17.00 часа.
Новини
Тунелът под Шипка отново е на дневен ред

Областният управител на Габрово Кристина Сидорова постави отново във фокуса на институционалния диалог един от най-важните инфраструктурни проекти за региона и страната – този за Обхода на Габрово от км 20+124,50 до км 30+673,48, включително тунел под връх Шипка.
Темата бе повдигната по време на деветото заседание на Комитета за наблюдение на Програма „Транспортна свързаност“ 2021–2027 г., проведено във Варна, в което областният управител участва като представител на Регионалния съвет за развитие на Северен централен район.
В рамките на заседанието бе отчетен напредъкът по изпълнението на ключовите инвестиции по програмата, като бе подчертано, че през 2025 и 2026 г. не се очаква риск от загуба на европейски средства.

Във връзка с развитието на проекта за обхода на Габрово и тунела под Шипка, областният управител изпрати мотивирано писмо до министъра на транспорта и съобщенията, министъра на регионалното развитие и благоустройството, председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и ръководителя на Управляващия орган на Програма „Транспортна свързаност“ 2021–2027.
С писмото тя настоя за актуална информация относно напредъка по проекта, сроковете за изпълнение и следващите конкретни стъпки.
Според предоставената от Агенция „Пътна инфраструктура“ информация, техническата разработка за участъка от км 22+700 до км 30+673,48, включително тунела под връх Шипка, се очаква да бъде завършена до края на третото тримесечие на тази година. Това е ясен знак, че по темата се работи и че проектът продължава да бъде активен приоритет в дневния ред на отговорните институции.

Съществен напредък е налице и по първия участък от трасето – от км 20+124,50 до км 22+700, за който е издадено Разрешение за строеж, влязло в сила през декември 2025 г. В момента се подготвят необходимите документи за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, след което ще могат да започнат строително-монтажните работи в този участък.
От АПИ посочват още, че реализацията на проекта е свързана с изпълнението на редица екологични изисквания, тъй като трасето преминава през територията на Природен парк „Българка“ и защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000. В тази връзка предстоят допълнителни анализи и процедури за гарантиране на пълно съответствие с екологичното законодателство.
„Тунелът по Шипка има съществено значение за региона, тъй като ще подобри свързаността с Южна България, ще създаде предпоставки за икономическо развитие и ще повиши инвестиционната привлекателност на региона. Реализацията му има значение не само на регионално, но и на национално ниво, като важна част от транспортната свързаност на страната“, подчерта областният управител Кристина Сидорова и в становището до МРРБ за съгласуване на проекта за Националната концепция за регионално и пространствено развитие до 2040 г.

-
Новинипреди 7 дниНова мярка ще подпомага Общините за справяне и предотвратяване на бедствия и кризи
-
Кримипреди 7 дниСпестяваш минути, рискуваш живот: Читателите с остра реакция след черния джип на пътя!
-
Културапреди 6 дниВаля Балканска ще открие Славейковите празници
-
Кримипреди 7 дниМладши съдия Илиева вече е доктор по право
-
Новинипреди 6 дниМотополигон „Горна Росица“ отново ще домакинства еврошампионат
-
Кримипреди 3 дниПрокуратурата образува досъдебно производство заради побоя на пазара
-
Новинипреди 3 дниДФА „Развитие” представи българския фолклор на Международен фестивал
-
Кримипреди 2 дниТежка присъда грози 22-годишен, опитал да ликвидира бившия на майка си





