Новини
Област Габрово продължава да се топи и застарява

Към 31 декември 2020 г. населението на област Габрово е 105 788 души, което представлява 1.5% от населението на страната и 13,8% от населението на район Северен централен. В сравнение с 2019 г. населението на областта намалява с 810 души, или с 0.8%. Това сочат данните на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.
Мъжете са 50 874 (48.1%), а жените – 54 914 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 079 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 54 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.
Най-висок е относителният дял на жените в община Трявна – 52.4% или на 1 000 мъже се падат 1102 жени, а най-нисък в община Севлиево – 51.7% или на 1 000 мъже се падат 1 070 жени.
Продължава процесът на застаряване на населението в област Габрово. В края на 2020 г. лицата на възраст 65 и повече навършени години в областта са 30 827 (29.1%), което поставя областта сред последните места в страната заедно с областите Видин (30.0%) и Кюстендил (27.7%).
В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години са най-много в община Трявна (33.2%), а най-малко в община Севлиево (27.1%) Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 33.8%, а на мъжете – 24.1%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Към 31.12.2020 г. децата до 15 години в страната са 12 289, или 11.6% от общия брой на населението в областта, като спрямо 2019 г. намалява с 0.1 процентни пункта. Този показател е най-нисък в областите Габрово и Смолян. В тази възрастова група с най-висок дял е община Севлиево 13.3%, а с най-нисък – община Трявна – 9.1%.
Към 31.12.2020 г. общият коефициент на възрастова зависимост в област Габрово е 68.8%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст.
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 48.4 години през 2019 г. нараства до 48.6 години в края на 2020 година.
Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 47.6 години, а в селата – 52.6 години. Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст.
Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.
За 2020 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 6 месеца за жените и 64 години и 3 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2020 г. е 58.3 хил. души, или 55.1% от населението на областта, като мъжете са 31.3 хил., а жените – 27.1 хиляди. През 2020 г. броят на трудоспособното население намалява с 0.2 хил. души, или с 0.3%, спрямо предходната година.
Към края на 2020 г. над трудоспособна възраст са 34.3 хил. души, или 32.4%, а под трудоспособна възраст – 13.2 хил. души, или 12.5% от населението на страната. Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години). Към 31.12.2020 г. това съотношение е 55. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 89 млади хора.
Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.
Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението.
След 1990 г. демографското развитие на областта се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2020 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на областта е намаляло с 1922 души.
Намалението на населението в област Габрово, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 18.1‰ , като по този показател областта е на последно място в страната. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 15.3‰, а в селата – минус 29.8‰.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Започва дългоочакваният ремонт на стадион „Априлов“

В началото на месец май започва основният ремонт „Васил Априлов“ в Габрово, информираха от местната общинска администрация.
В момента тече последната фаза от процедурата по съгласуване на техническия проект. Изпълнителят има ангажимент да извърши проектирането, строителните дейности и авторския надзор.
Стадионът е изграден през 1953 г., кaто до момента е претърпял някои частични ремонти и реконструкции. Разполага с писта за лекоатлетически бягания, съоръжения за други лекоатлетически дисциплини и футболен терен с естествена тревна настилка, но общото му състояние не е добро.
Това ще бъде втората мащабна инвестиция в спортно съоръжение през последните месеци след укрепването на спортното хале на стадион „Христо Ботев“ и изграждането на неговата модерна осветителна уредба.

Крими
Доживотен затвор за тревненеца, заклал майка на 3 деца

С присъда по наказателно дело от общ характер, обявена на 3 април 2026 г., състав на Окръжен съд – Габрово осъди мъж от Трявна на доживотен затвор за умишлено убийство.
Подсъдимият Р.Г. бе признат за виновен в това, че на 21 март 2025 г., в двора на къща в Трявна, в условията на домашно насилие, умишлено умъртвил жена, с която е бил във фактическо съпружеско съжителство, чрез нанасяне с нож на множество прободно-порезни рани, като деянието е извършено по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост.
За извършеното престъпление и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. „предпоследно“ и предл. “последно“ и т. 6а във вр. с чл. 115 от НК Р.Г. бе осъден на доживотен затвор, при първоначален специален режим на изтърпяване.
Съдът уважи изцяло предявените от децата и от майката на починалата граждански искове, като постанови Р.Г. да им заплати, обезщетения за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на общо 100 000 евро.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд – Велико Търново в 15-дневен срок.

Култура
„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

-
Новинипреди 7 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 6 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 6 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 7 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Новинипреди 5 дниДнес е разпети петък!
-
Културапреди 6 дниПремиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово
-
Кримипреди 6 дниРумънски „амбулантен търговец“ на кухненски съдове удари греда в Габрово
-
Новинипреди 6 дни74-годишен мъж даде шанс за живот на 34-годишен пациент











