Новини
Николай Сираков: Доказахме, че дясна партия може да води добра социална политика


Г-н Сираков, преди 4 години, когато бяхте избран за народен представител, казахте, че за Вас ще бъде предизвикателство да следвате Вашите житейски принципи в голямата политика. Успяхте ли да се справите с това предизвикателство?
– Както състезателят тренира себе си преди да се впусне в състезанието, така и политикът трябва да развива своите морални принципи, преди да се впусне в политиката. Защото тя е изключително токсична среда и може лесно да те погълне. Но даваш ли най-доброто от себе си за доброто на другите, си в състояние да трансформираш предизвикателствата във възможности. Чувствам се все по-уверен и стабилен в тази практика.
Кои са важните успехи, които постигнахте през мандата?
– През последните четири години доказахме не само, че можем да увеличим доходите на хората и семействата им, но и да ги запазим по време на криза. Помагахме на изпадналите в тежка ситуация и ги подкрепяхме колкото беше необходимо. Търсихме и намирахме решения за хората с увреждания, пенсионерите, заетите и незаетите в пазара на труда. Трите закона, законът за личната помощ, законът за хората с увреждания и за социалните услуги поставиха ново начало за удовлетворяване на потребностите в тази сфера. Разбира се те ще търпят във времето своите по-фини настройки, но остават една стабилна основа.
По отношение на пенсионната политика, минималният размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст се увеличи близо два пъти в сравнение с началото на мандата.
Прагът на максималната пенсия се увеличи на 1440 лв. Всички пенсии, отпуснати до края на 2020 година, се осъвременяват с 5%. Беше променено законодателството, свързано с втория пенсионен стълб, за да се защитят интересите на пенсионерите при получаване на втора пенсия и да им се даде възможност за прехвърлянето им към НОИ.
Прилагат се и адекватни и навременни мерки, свързани с пандемичната ситуация, като допълнителните 50 лв. на всички пенсионери всеки месец за времето на извънредната обстановка, както и еднократното отпускането на 120 лв. на лица с пенсии от 300 до 370 лв.
Изпълнихме ангажимента и за 50% ръст на средната работна заплата. През последното тримесечие на миналата година вече беше 1505 лв., докато през 2017г. беше 1001 лв.
Минималната работна заплата нарасна с 41%, учителските заплати се увеличиха два пъти.
Бяха приети набор от различни мерки, насочени към запазването на бизнесите и наетите лица, както и се даде възможност на работещите да се грижат за децата си, по време на дистанционното обучение.
Доказахме, че в динамично време, в трудна пандемична обстановка водим добра ни социална политика, въпреки че сме дясна партия. Това се случи благодарение на добрите резултати, на разумната и балансирана финансова политика, която провеждаше ПП ГЕРБ през последните години.
Брутният вътрешен продукт нараства, имаме финансова стабилност и добри условия за инвестиции.
Какви са следващите ангажименти, които поемате пред избирателите?
– Като член на Социалната комисия в Народното събрание по време на предишния мандат, смятам да насоча усилията си към тази сфера.
Предвиждаме да регламентираме достатъчно възможности за гъвкаво работно време и съчетаване на професионалния и личния живот в изцяло нови Кодекс на труда и Закон за насърчаване на заетостта. Предстои ни да изготвим Кодекс за социална закрила и да направим качествена промяна на подкрепата за семейства и деца. С това по-фокусирано ще подпомагаме семействата.
Предвидили сме подпомагане на около 25 000 родители да се върнат на работа, като разширим програмите за детегледачки и детски кътове на работното място. Подкрепата, която досега родителите получаваха за деца в първи и осми клас като мярка срещу отпадането от училище в този най-рисков период, вече ще се получава от родителите на всички първокласници и осмокласници, а не както беше досега с подоходен критерий.
Ще продължим реформата и развитието на социалните услуги и най-вече на интегрираните здравно-социални услуги за възрастни. Ще бъдат изградени 400 услуги за 15 000 възрастни и хора с увреждания.
Ще обвържем социалната помощ с пазара на труда, ще я направим по-ефективна и ще намалим видовете бедност. Заложили сме минималната заплата в края на мандата да бъде поне 500 евро (1000 лв.), а средната поне 1000 евро (2000 лв.), както и ежегодна актуализация на пенсиите на над 2 милиона пенсионери.
За да е ефективна работата в социалната сфера, приоритет ще бъде и подобряване условията на труд и възнаграждения на социалните работници.
И разбира се най-важният ангажимент, който поемам е работа, работа, работа!
Кой е урокът от изминалите години в политиката като кмет, председател на общински съвет, областен управител, народен представител, който няма да забравите?
– Не се опитвай да управляваш хората, а ги вдъхновявай. Те сами знаят какво да направят, а ти само им служи.
Какво бихте искали да кажете на габровци и на жителите на областта?
– Радвайте се на успеха на другите, бъдете щастливи, когато другите са щастливи, помагайте на хората в беда, а тези, които не вършат добри дела, отминавайте с безразличие!
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП ГЕРБ, във връзка с парламентарни избори 2021, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. ПП ГЕРБ е с номер 28 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Култура
Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Новини
Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.
Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.
Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Новини
Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.
Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.
Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.
Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

-
Новинипреди 2 дниБорбата с боровата процесионка продължава
-
Културапреди 22 часаНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Кримипреди 2 дниПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Новинипреди един денОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Новинипреди 2 дниГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди един денКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото








