Свържи се с нас

Новини

Надежда Киселкова: Искам да живея в държава с правила!

Published

on

През последните години сме свидетели на една привидна реформа в съдебната система. Определящи за качествено правосъдие са бързината, ефективността и степента на доверие на гражданите към правораздаването.

Многократно сме критикувани от Европейската комисия за политическа зависимост и безотчетност в съдебната власт. Борбата с корупцията и съмненията, които пораждат и съществуването ѝ са друг основен проблем.

Ние от Републиканци за България сме изготвили конкретни предложения, заложени в секторна политика Правосъдие, като смятаме да установим правов ред в държавата и да изградим загубеното доверие на гражданите към българските институции.

На първо място сме поставили реформа в прокуратурата и по-конкретно фигурата на главния прокурор. Предлагаме намаляване на мандата му на 5 години, а не както е към момента 7-годишен, както и отпадане възможността за преизбиране на същия. Да се ограничи властта му и да се наблегне на функциите му като административен ръководител.

Президентът да има възможност за налагане на вето върху избора на главен прокурор, като отхвърлената кандидатура загубва право на участие в новата процедура и задължително излъчване на друг кандидат от Висшия съдебен съвет (ВСС).

С цел елиминиране политизирането при вземане на решения и акцентирайки на професионализма и независимостта на Висшия съдебен съвет (ВСС) като орган на съдебната власт, предлагаме намаляване на политическата квота на ВСС, която по Закон се предлага от Народното събрание, от 11 на 9 члена, а допълнителните такива да бъдат избирани от съответната съдийска и прокурорска колегия.

На следващо място предвиждаме въвеждане на нов инструмент за защита на правата и свободите на гражданите, по пример на много европейски държави, а именно индивидуалната конституционна жалба. По този начин ще се даде възможност на всяко физическо или юридическо лице да сезира Конституционния съд, като поиска тълкуване или оспорване конституционалността на даден закон. За пример ще дам възникналата ситуация по повод предстоящите избори на 4 април, предвид пандемичната обстановка в цял свят. С приетите изменения в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение се ограничава избирателното право на българските граждани, заложено в чл.10 и чл.42 от Конституцията на Република България.

Ако лицето бъде поставен под карантина или в изолация от 1 до 4 април, то няма право да подаде заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия. Ако индивидуалната конституционна жалба беше уредена от българското право, всеки гражданин щеше да има възможност да сезира Конституционния съд за обявяване на противоконституционността на горецитирания член и да се избегне тромавата процедура както е в момента.

Друг акцент от секторна политика Правосъдие на ПП“Републиканци за България“ е създаване на ефективно Електронно правосъдие. Това ще повиши прозрачността в работата на органите на съдебната система и ще облекчи гражданите при упражняване на техните процесуални права.

Единният портал за електронно правосъдие следва да визуализира цялата информация от ЕИСС (Единна информационна система на съдилищата), която по Закон следва да бъде достъпна за страните по делото и процесуалните представители. Към него следва да бъдат включени и редица допълнителни функционалности като: Проследяване движението по делото, дата и час на връчване на съобщенията по делото, насрочване на заседания, достъп до електронен образ на всички входящи и изходящи документи, включително жалби и частни жалби.

Необходимо е да се създаде възможност за подаване на документи с електронен подпис,както и идентифициране.

Сред приоритети от нашата програма са и закриване на специализираното наказателно правосъдие, което е абсолютно неефективно и също политически зависимо; създаване на реално функциониращ Имотен регистър, който предвиждаме да се свърже функционално с Агенцията по геодезия,картография и кадастър, както и намаляване и реформиране на съдебните такси, чиито размер и начин на събиране към днешна дата е пречка много от гражданите и фирмите да стартират съдебен процес.

Нека поставим началото на една наистина правова държава като гласуваме с номер 21 в интегралната бюлетина за Републиканци за България!

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „Републиканци за България“, във връзка с парламентарни избори 2021, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. ПП „Републиканци за България“ е номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица