Свържи се с нас

Новини

Мариян Костадинов: Дошло е време да живеем в държава с правила!

Published

on

Бяхте в политиката, откъснахте и сега пак се връщате. Тръпка ли ви е или има нещо друго?
– „Робът за свобода – свободния за съвършенство“. Убеден съм, че всеки един човек, в стремежа си, да надгражда ежедневно себе си в собственото си развитие, търси философии и политики в които да е полезен, реализиран, успешен. Аз не съм устроен просто да съм полезен само за себе си. През съзнателния ми живот волно или неволно, винаги съм се стремял да оптимизирам начина си на живот като работодател с това и на хората около себе си, на обществената рамка. В личен план винаги съм трупал негативи от непоколебимото ми чувство за справедливост във всичките ѝ измерения, включително и в политиката. За съжаление в нашите географски ширини, тегне тежка манталитетна обремененост към истината.

„Истината поражда омраза“. Много жалка констатация, но е факт с пълна сила. Хората, с които съм участвал в създаването на ГЕРБ, нямаха намерение да хабят ресурс, за да слушат „истини“, те бяха ангажирани с „подреждането“ на държавата. Кой премиер, кой вицепремиер, кой народен представител или кмет. Хората, се оказа, имали нужда да влязат във властта. Нямат нужда нито от съвети, нито от професионални препоръки. И най вече нямат нужда от морални граници. Така че всеки по пътят си. Кои сме ние да съдим хората. За всичко си има време.

Какво ви провокира да се кандидатирате за народен представител?
– Смятам, че България в своето политическо, икономическо, образователно, морално и ценностно отношение е достигнала пределна линия. Линия, след която щетите, причинени от организирания хаос на настоящето, ще окажат трайно влияние на поколението на нашите деца. Надявам се никога повече да не живеем в „премиерска“ република. България е парламентарна република и трябва да си върне суверенитета на народното събрание. Това може да стане само, ако в бъдещите парламенти, работят способни, качествени и авторитетни личности, а не послушни хора.

Защо „Републиканци за България“?
– Познавам Цветан Цветанов от повече от 14 години. От основаването на гражданско движение ГЕРБ, в последствие и Политическа партия. Познавам неговото отношение към проблемите на хората и в цялата си политическа кариера в управлението на ГЕРБ помагаше на всеки, без оглед на партийна, административна или етническа принадлежност. Ако Ви прави впечатление, за това никой от ГЕРБ на местно и национално ниво, не говори негативно за него. Безспорни организационни умения. Много добър и ценен политик зад океана и европейските партньори. Да си припомним, през всичките години от създаването на Политическата партия до неговото доброволно напускане, кой беше представителят за контакт на ГЕРБ с администрациите на САЩ. Когато в началото 2020 година ми представи своите намерения за участие в политическия живот на страната, не се поколебах да приема. Сключихме своеобразен договор между нас като хора. Да създадем структури по места, с участието на утвърдени личности в професионален и житейски план. Личности, припознати в обществото като добри хора с морални устой. Тези хора да получат възможност да участват в националната, регионалната и местна власти, като със своите професионални компетенции, допринесат към стартиране на процеси към подобряване на начина ни на живот, работа и всичко останало.

Колко добре познавате проблемите в региона?
– Като Областен управител на Габрово, в периода 2009 – 2013 година, до голяма степен съм запознат с глобалните проблеми на градовете в региона. Един от тях е хидротехническата и водопроводна система в областта.

За Севлиево финансирането на язовир „Мокра Бяла“, рехабилитацията на довеждащите водопроводи от ПСПВ Стоките. По отношение на язовира, позицията на Министерството бе, че инвестицията е твърде голяма, отнесена към населението като потенциален потребител. Много жалко е, че жизненият стандарт на населението се съпоставя с „неоправдани“ разходи, на което и да е правителство, и тази позиция на Министерски съвет се запазва вече 10 години. Положително е отношението към довеждащите водопроводи.

През моят мандат, заедно с Иван Иванов като кмет на Севлиево, положихме началото на рехабилитацията. Вярно, че на малки порции, с тези темпове вече близо 10 години, не може да се отрече усилието на кабинета. Все пак 20 милиона на са малко пари. Магистралите са важни. Вода може и от магазина да си купиш.

За Трявна финансирането на язовир „Нейковци“. Аналогично поведение. На Министерството не му излиза сметката инвестиции/население. Кой ти мисли дългосрочно.

За Габрово, разбира се като гражданин, имам наблюдение върху повечето проблеми. Може би малко хора знаят, че през 2010 г. бе създаден Комитет по наблюдение на междуведомствена работна група, на която със Заповед РД 02-14-211 / 03.02.2011г. на Министъра на МРРБ, Росен Плевнелиев бях назначен за Председател. Целите на комитета бяха, консолидиране на действащото законодателство в сектор строителство, с цел оказване на логистична помощ на АПИ, по стартиране строителството на големите инфраструктурни проекти, включително „Обходен път на гр.Габрово и тунел под връх Шипка“.

Председателството на този комитет е конкретен пример за прилагане на професионалните ми познания в законодателната власт. Факт е, че през 2013 година бе одобрено финансирането от Оперативна програма „Транспорт“. Факт е, че договорът за изпълнение имаше краен срок 2015 година. Факт е, че западен обходен път бе въведен в експлоатация през 2020 година. Кой би бил толкова дребнав, че да му направи впечатление 5 години закъснение, е и малко цената се е индексирала.

Народният фолклор го е формулирал – „залудо работи – залудо не стой“, та нали премиерът ни е от народа. Важното е да се върши „работа“, „работа“, „работа“, колко ефективна или социална е тази работа, Ви ще прецените на 4 април.

Надявам се през годините съм доказал, че всеки проблем е решим, когато се подходи с професионализъм, познание и добри намерения.

Как смятате да работите и какво конкретно бихте направили за решаването на съответния проблем?
– Най-важното условие в решаването на даден проблем е познаването на инструментариума за това. Опитът ми в държавната администрация ми дава увереност, че познавам в детайли алгоритъма, по който работят законодателната институция и министерствата. Стига да имаме възможност да възстановим правилата. Правилата са в основата на всичко. Правилата са гаранцията за сигурност и просперитет.

В четири годишния си мандат съм инициирал няколко законодателни промени, които направиха възможно законното стартиране на големите инфраструктурни проекти в България. И не защото съм открил „топлата вода“, а защото имам професионален опит, който да приложа в точно определеното място – законодателния орган на България.

Как трябва да изглежда следващият български парламент?
– В мечтите си, на някои може би ще прозвучи идеализирано, но смятам, че Българският парламент трябва да е съставен от личности. Хора, положително приети в обществото, вследствие професионалната и обществената си реализация. Хора, заредени с чиста енергия, да допринесат за възстановяване на справедливостта в законодателството. Хора независими, нито икономически, нито емоционално от тъмнината във всичките и проявления. За съжаление не вярвам, че повече от 30% от бъдещите народни представители, ще отговарят на моите чисто човешки критерии.

Вярвам обаче, че хората които участваме в листата на седми МИР – Габровски, се вписваме в този идеализиран образ на Българския народен представител.

Ако станете народен представител, по какъв начин ще работите с местните власти в четирите габровски общини?
– Нямам двусмислие по тази тема, още повече, че като Областен управител в периода 2009 – 2013 година, съм доказал на практика своята непристрастност. Работех еднакво добре с кметовете, въпреки че бяха представители от различни политически партии. С всички тях и в момента имам добър човешки контакт и както и тогава, така и сега имат моето уважение.

Едно от най-фундаменталните мои различия с ГЕРБ бяха, че моето разбиране за управление на държавата във всичките ѝ звена, се базира единствено и само на професионални качества, не на политическа принадлежност. Политиката за мен спира непосредствено след изборите.

Останалото време от мандата е за работа, професионализъм, консенсусно поведение и уважение всеки му. Винаги съм бил противник на безпринципното отстраняване на хора от ръководни държавни ведомства, само за това че са членове на друга партия. Грозно е. Неморално е. Неетично е. До някаква степен неосъзнато жлъчно детинско поведение. Но всеки да си носи кръста. Вярвам, че има ден, в който всеки от нас се отчита за делата си.

А как ще общувате с избирателите си, ако получите доверието им?
– Срещите лице в лице с хората, общуването, изслушването е най-голямото богатство в нашия живот. Политическата партия ще има офиси във всеки град от областта, така, че всеки желаещ, ще има възможност за среща с народните представители. Съвременните средства за комуникация, включително и социалните мрежи, значително съкращават времето за контакт с хората. Важно е да имаме добра инфраструктура за комуникация с хората от региона, защото във всички случай, за да търсят контакт с нас, те имат нужда от подкрепа.

Ако трябва да избирате – партийните или гражданските интереси?
– Тежко на тази партия, която има политически интереси, които не са в услуга на гражданите. Фундаменталното ми разбиране за работа в народното събрание на Република България е в подобряване жизненият стандарт на хората, намаляване на административната тежест на гражданите и работодателите, възстановяване на правовия ред в държавата. Дошло е време да живеем в държава с правила.

Защо да гласуваме за вас?
– За тези, които ме познават и са установили по безспорен начин, че като личност притежавам човешки качества и непримиримост към неправдата и диктатурата. Като работодател, съм помогнал на всеки, който ме е помолил за помощ или съдействие. Като участник в политическия живот, като административен ръководител в областта и в държавата, съм имал коректно поведение, към всеки независимо от неговата политическа принадлежност.

За тези, които не ме познават, моля ви дайте ми възможност да говоря с Вас и тогава преценете дали заслужавам Вашия кредит на доверие. Всички Вас, Ви моля, упражнете конституционното си право на глас, като подкрепите политическа партия „Републиканци за България“, чиято листа за народни представители в 45 Народно събрание водя, с номер 21 в интегралната бюлетина.

С едно изречение – защо да гласуваме за вас?
– Защото вярвам, че когато в политическия живот на България попаднат хора като мен, вероятността да променят системата към по-добро е реална.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „Републиканци за България“, във връзка с парламентарни избори 2021, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. ПП „Републиканци за България“ е номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица