Свържи се с нас

Новини

Мариян Костадинов: Капацитетът на Габрово е много по-голям, нека го развием

Published

on

*Купуването и продаването на гласове е престъпление

Съществува почти пълно единодушие сред специалистите, че демографският проблем на Габрово е изключително тежък  и засяга почти всяка сфера от живота в града. На същото мнение сме и габровци, които с болка наблюдаваме все по-пустите улици, не само през тъмната част на денонощието. В обновените паркове възрастните хора преобладават пред младите семейства и деца. Задълбочавайки се в причините за това бедствие (мисля, че „бедствие“ е точната дума) ние виждаме, че освен обективните причини, които се обясняват с демографските тенденции в цяла България и Европа има и чисто обективни такива, дължащи се на местни фактори.

Известен в миналото като „Българският Манчестър“, Габрово допусна през последните десетилетия дивашка деиндустриализация, която се вихреше буквално пред очите на местните власти. Бяха закрити или затворени огромни индустриални територии, в повечето от които се настаниха относително дребни производства.

В същото време не беше направено необходимото за привличане на нови инвестиции, които поне малко да смекчат свободното падане на местната индустрия. В буквалния смисъл на думата индустриите в Габрово се превърнаха преобладаващо в малки до средни предприятия. Изключения и добри примери разбира се не липсват, но взети в съотношение с броя и числения състав на заетите в малките и средни предприятия, са твърде недостатъчни.

Така изчезнаха не просто хиляди работни места в нашия град. Изчезна перспективата за кариерно израстване на младите и амбициозните. И те не случайно напускат Габрово в посока развитите градове, София или чужбина! Една от многото последици, предизвикани от обезлюдяването на нашия град е все по-трудното мотивиране на младите хора в града да следват в Техническия университет, професионалните гимназии. Ужасното е, че даже онези, които завършват с инженерни или технически дипломи тук просто напускат Габрово, точно защото в редица индустрии в другите български градове и в чужбина се търсят технически подготвени кадри.

Друга очертаваща се като негативна последица от отрицателните демографски резултати на нашия град е все по-голямата ангажираност на болничните заведения предвид все по-застаряващото и уязвимо население на града.

Коефициентът на естествен прираст достига през 2022 година нов рекорд -22.1%, с което се нареждаме на второ място в негативната класация в България.

Габрово става област с най-високо съотношение на населението на над 65 години към това на 0-14 години – 249.6% (при средно 149.3% в страната). Близо два пъти!

Коефициентът на възрастова зависимост на населението на над 65 години към това на 15-64 години пък е 49.2% (при 34% средно за страната).

Защо никой не говори за тази катастрофална тенденция. Тази тенденция не се решава с магическа пръчка. Не се решава само с еврофондове, програми и кръгови движения. Необходими са мерки и експертиза в общината както социалната сфера, така и за привличането на инвестиции в индустрията. Не просто с успешни писачи на европроекти за инфраструктура.

Така Габрово бавно, но сигурно се превръща в един добре изглеждащ, приятен град за спокойни старини, насред Балкана. Да са ни живи и здрави възрастните хора още дълги години, защото всички те заслужават достойно отношение. Но вследствие на тези данни от НСИ произлизат и лошите прогнози за ускорени проблеми с тотален недостиг на работна ръка в непосредственото бъдеще. Защото колкото повече намаляват активните данъкоплатци в града, толкова повече изтъняват възможностите на общинския бюджет за поддръжка на инфраструктурата. Не е необходимо да си експерт за да схванеш, че с намаляването броя на хората в активна възраст намаляват данъчните приходи. Факт е, че част от общинските съветници, които работиха през изтичащия мандат вече са силно обезпокоени за бъдещите бюджети на Габрово, а тезата им е част от предизборните теми, упорито избягвани от Таня Христова.

Да обърнем внимание и на „качеството“ с което се изпълняват строителните и монтажните работи по обществените поръчки в общината и неистовите напъни на местната власт да демонстрира дейност точно преди изборите. Прогнозата за финансовото здраве на общината за следващите години съвсем не е розова. Със сигурност следващият кмет на Габрово, ще трябва да търси финансови ресурси за ремонт на относително новите инфраструктурни строителства. Алгоритъмът на местна власт е следния:

направено ли е – направено,

използвани ли са инструментите за финансиране по ЕП – използвани са,

виждат ли го гражданите – виждат го,

върши ли работа – върши,

колко е красиво изпълнението – въпрос на гледна точка,

какви материали са използвани – евтини.

Естетическият вид, очевидно не е бил приоритет на Кмета. Хората сме различни и всяка домакиня поддържа дома си по начин, който и харесва. На мен обаче нейният не ми харесва! Когато вие съграждани ми възложите управлението на община Габрово, заявявам, че всичко построено ще бъде изпълнено с качествени материали за подмяната или ремонта на които, ще му мислят управниците на града след десетилетие. Може би ще бъде по-малко като обем, но със сигурност ще бъде по-красиво и устойчиво, защото цветята са красиви и в домовете на хората, не само в цветните алеи.

Когато бъда избран за кмет, заедно с Общинския съвет ще осъществявам политика за развитие и подпомагане на онези области, в които град Габрово е доказал своите възможности –  текстилна, обувна, машиностроителна и металообработваща промишлености, транспорт, строителство, туризъм и търговия, овощарство, животновъдство, услуги. Приоритетно ще работя за осигуряването на благоприятни условия за привличане на нови инвеститори за възстановяване на габровската индустрия и нейния авторитет, за да остават младите хора тук. 

Порочните практики ще бъдат прекратени, чрез приемане на ясни правила, открити и честни процедури за управление на общинските фирми, за придобиване и ползване на общинската собственост без оглед на партийните интереси, единствено в полза на общината и нейните граждани, чрез насърчаваща политика, основана на дългосрочна програма за развитие.

Съвременният пазар имат изключително динамичен характер. Инвеститорите отиват там, където са създадени условия за ускорени процедури по издаване на разрешения за строеж, изградена инфраструктура, урегулирани парцели със сменено предназначение, за да могат възможно най-бързо да започнат производство и реализация. Това се прави от десетилетия в добре развиващите се градове в България. Габрово има нужда от нови индустриални зони, за изграждането на които Общината има съществено определящо значение. Тук е ролята на публично-частното партньорство, стига администрацията да има дългосрочна визия и воля, подкрепена от Общинския съвет на Габрово.

Законността, ясната и последователна икономическа политика, ниските данъци, такси и наеми водят до разширяване на приходната основа в общинския бюджет и същевременно с това създават привлекателни условия за разгръщане на икономическата инициатива на гражданите, условия за бързото превръщане на Габрово в стабилен икономически център с важно регионално и национално значение.

При осъществяване на проектите ни за публични инвестиции, успешно можем да се възползваме от европейските средства, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост. Средствата, структурирани в четирите стълба („Иновативна България“, „Зелена България“, „Свързана България“ и „Справедлива България“) при добро управление, могат да допринесат в значителна степен за подпомагане развитието на района в много отрасли.

Уважаеми габровци, от срещите си с Вас се убедих, че мислим в една посока. Всички искаме развитие за града; управление, което чува и се грижи за хората и бизнеса; искаме животът в Габрово да се върне.

Кабинетът на кмет на Габрово, не е място за натрупване на стаж за пенсия.

Всеки от нас биологично има капацитет, който достига и тогава трябва да се оттегли достойно, за да помага на следващите кметове добрите практики и начинания да продължат.

Вярвам, че каузата е Габрово и Габровци, а не кметското кресло.

Начинът да се случи това, е гласът на всеки един от нас, мотивирано, да бъден даден за точните хора!

Подкрепете ни! 

*Купуването и продаването на гласове е престъпление

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Заедно ЗА силна община“ – Габрово, във връзка с изборите за общински съветници и за кметове, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Заедно ЗА силна община“ – Габрово е под номер 13 в бюлетината за гласуване. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Новини

Празнуваме Цветница!

Published

on

Православната и Католическата църква празнуват днес големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Цветница или Връбница.

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. Moже да си направите венче,с което да се накичите(пожелание). В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Зареди още

Новини

Днес е Лазаровден!

Published

on

Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Иисус Христос (Йоан, гл. 11:1 – 45). Когато умира, четири дни след неговата смърт той въскръсва. Бог казва – „Лазаре излез вън!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.

Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Момите са пременени в традиционни фолклорни носии.

Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.

Източник: Уикипедия.

Зареди още

Новини

Засякоха шофьор с почти 4 промила алкохол за волана

Published

on

54-годишен мъж от Трявна бе установен зад волана да шофира след солидни количества изпит алкохол.

Пияният водач, освен с шофьорската си книжка, се раздели и с автомобила си.

Нарушителят бил хванат снощи, 25 април, около 20.20 часа, в Трявна, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово.

Полицейски екип отбил за проверка криволичещ по платното лек автомобил “Опел Астра“, управляван от 54-годишния местен жител.

Водачът бил тестван за употребата на алкохол, като техническото средство отчело умопомрачителните 3.75 промила.

Мъжът се явил в кръвния център, за да даде проба. По случая е образувано бързо производство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица