Свържи се с нас

Новини

Невена Минева: Ще продължа да работя за утвърждаване на образованието като предпоставка за силно икономическо развитие

Published

on

Г-жо Минева, преди 4 години Вие за първи път влязохте в политиката в качеството си на областен управител. Сега се кандидатирате за народен представител. Смятате ли, че като народен представител може да бъдете по-полезна за жителите на областта?

Моят житейски и професионален път, още преди да се ангажирам с обществено политическа работа беше свързан както с Габрово, така и със Севлиево. Завърших Национална Априловска гимназия – Габрово с профил „Философия, социология, право”, след което продължих висшето си образование във ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий” специалност право. След дипломирането ми се завърнах в Габрово, където започнах професионалната си реализация като адвокат на свободна практика към Габровска адвокатска колегия. В период от година и половина оказвах правна помощ в различни клонове на правото. Желанието ми беше да се занимавам професионално с наказателно право и поради тази причина се явих на конкурс за дознател и през 2004год. бях първата жена назначена на тази длъжност с месторабота в гр.Севлиево, където работих и живях в продължение на 15 години. Видях от близо бита на хората, особено в малките населени места. Няма село, в което не съм била. Видях проблемите им, онова, което ги вълнува, радостите им. Професия, която разви в мен особено чувство за справедливост. Така още преди встъпването ми в длъжност областен управител познавах добре нуждите и проблемите в Габрово и Севлиево. През изминалите четири години имах възможност да се срещна и запозная с още повече хора не само от нашия регион, но и от страната и чужбина. И нито за миг не съм спирала да говоря в какво прекрасно място живеем – в сърцето на Балкана, в сърцето на България. Винаги в действията си съм била водена от желанието да помогна, да разреша всеки казус и да не остане нечут глас. Смятам, че не съм губила връзката с хората, напротив през последните 4 години тя стана още по-здрава и силна, това ще ме и води в бъдещата ми работата като народен представител.

Преди четири години при встъпването Ви като областен управител казахте, че приоритет в работата Ви ще бъдат приоритетите на жителите на региона. През този период наложи ли се пренареждане на приоритетите и кои от тях станаха Ваша кауза.

Благодаря за това, че помните първите ми думи! Бих била щастлива, ако хората са усетили, че през годините те се превърнаха в мое убеждение, стил на работа и кауза.

Безспорно един от основните приоритети в работата на областния управител стана разкриването на потенциала на региона ни пред инвеститори, партньорски организации, институции – и това се случи в няколко направления като образование, инфраструктура, бизнес, култура.

Няма да скрия, че образованието е приоритет, който приемам като лична кауза и вярвам, че работата ми в това направление даде резултат. Провокирани отново от особеностите на нашия регион, от това, което бизнесът предлага като прекрасни условия за реализация и онова, от което има нужда той, решихме да насочим усилията си към кариерното ориентиране на децата и учениците. И така в продължение на две години в партньорство с РУО – Габрово, общините и бизнеса организирахме инициативата „Дойдох!Видях!Избрах!“. Важното бе да провокираме любопитството у децата и учениците към палитрата от професии – важни за нашия регион и вярвам успяхме – така например в Севлиево обхванахме на 100 процента учениците от малките населени места, а вие знаете, че те не са малко. За едни това беше като празник, за други провокация към тях самите, задавайки си въпроса какво искам да работя, а трети получиха шанса да стажуват в летните месеци.

Не спряхме до тук. Съвместно с РУО Габрово разработихме „Програма за допълващи се дейности към кариерното ориентиране на деца и ученици.“ Представихме я на министъра на образованието Красимир Вълчев. Последваха и законодателни промени в Наредбата за приобщаващото образование, с които беше дадена възможност децата, чрез заниманията по интереси, да посещават фирми и институции, които да предопределят бъдещото им професионално развитие.

Усилия насочихме и към възможностите за професионално развитие и реализация и на възрастните. Проведохме много инициативи, свързани с учене през целия живот, професионално образование и преквалификации, включително и национално събитие – Национални дни на ученето през целия живот, по време на които бяхме отличени за постигнатите резултати в областта на обучението на възрастни.

Вярвам, че превръщането на образованието в приоритет както на национално, така и на местно ниво дава своите добри резултати и в икономическо отношение. Бих искала да припомня, че през този мандат заплатите на учителите бяха увеличени и те започнаха да получават достойни възнаграждения.

Нови възможности за икономическо развитие и за по-добри условия за живот постигаме и благодарение на реализираните инфраструктурни дейности на територията на областта ни.

Водоснабдяването на населените места в община Севлиево като част от инфраструктурата на областта е в центъра на вниманието на държавната политика.

Досега със средства от държавата е извършена подмяна на половината довеждащ водопровод до ПСПВ Стоките, увеличен е и капацитета на помпените станции в град Севлиево. Знаете, че с подкрепата на държавата селата в ляво на пътя Габрово-Севлиево вече се водоснабдяват от габровския язовир и не черпят вода от севлиевския водопровод, което също е стъпка към подобряване на водоснабдяването на територията на община Севлиево. В края на миналата година бяха осигурени допълнителни средства, с които започна подмяната на етернитовия водопровод от Стоките към село Буря, много важна част от проекта, която ще подобри водоснабдяването в севлиевските села.

Всичко това, което предстои като реализация ще ни доближи до желания резултат. Финансиране осигурено има, работата не спира, така че аз съм оптимист.

Що се отнася до населените места от община Габрово – вече са осигурени средства и стартирахме процедури за водоснабдяване от вътрешната водоснабдителна мрежа на гр. Габров на група села, разположени вдясно на пътя Габрово-Севлиево – селата под витата стена.

Споменавайки пътя Габрово-Севлиево бих искала да припомня, че той беше изцяло ремонтиран през мандата на това Правителство. Когато говорим за Севлиево, вече сте забелязали, че започна реконструкцията и на трасето Богатово-Севлиево.

Бих искала да припомня, че се извършва рехабилитация и реконструкция и на улици в град Севлиево, включително и тротоарните настилки към тях. Имам предвид улиците Цар Симеон, Росица, Стара планина и други.

В края на миналата година държавата осигури още средства за ремонт на други улици в град Севлиево / Гочо Москов, Иван Преснаков, Мара Гидик, Никола Дабев и др./ и за изграждане на велосипедна алея в зоната за крайградски отдих в Севлиево.

Обекти, по които предстои да се работи това са пътищата Кормянско-Малки Вършец-Крамолин, Кръвеник-Стоките-Батошево, и укрепване на няколко свлачища, сред които тези в района на селата Малки Вършец, Селище и в местността Функата.

През изминалата година беше въведено в експлоатация и цялото трасе на обходния път на гр. Габрово, част от проекта за изграждане на тунел под връх Шипка. Вече има стартирани процедури и за самия тунел и предстои през този месец да бъде избран изпълнител и за неговата реализация.

Започна ремонт и на пътя Вонеща вода – Белица – Трявна – отдавна коментиран и дълго очакван.

Говорейки за условия за живот на нашите съграждани, трябва да отбележим и обновените жилищни сгради по Националната програма, по която бяха санирани 50 многофамилни жилищни сгради в цялата област.

Казах по-рано, че мой приоритет стана разкриването и представянето потенциала на нашата област. Смятам, че изградихме добри партньорства с бизнеса от региона и аз изключително им благодаря за това. Поставяйки ги в центъра, насочихме усилията си към предоставяне на нови възможности за тях – организирахме българо – белгийски бизнес форум, представихме бизнес потенциала на региона включително и други страни. Вярвам, че в мое лице представителите на бизнеса са намерили партньор.

Какви са очакванията Ви за Вашия принос при влизането ви в Народното събрание? Какви лични ангажименти бихте поели към избирателите?

13 години като дознател е достатъчно дълъг период, за да изградиш чувствителност към проблемите на хората, чувство за справедливост и да се научиш да полагаш усилия за решаването им. Заеманата позиция като областен управител ме научи на самостоятелност, да поемам и нося отговорност. Вярвам, че този натрупан опит ще бъде полезен и в дейността ми като народен представител.

Винаги съм считала, че държавата не е абстрактно понятие, държавата сме всички ние, нейните граждани. Всички искаме да живеем добре и трябва да опитваме и в лично качество да допринесем за благосъстоянието на общността, от която сме част.

Това, което аз мога да направя е да дам своя личен пример като гражданин, като областен управител, като народен представител. Да предприема всички необходими мерки, заедно с отговорните институции да работим за разрешаването на всеки конкретен казус. Ще продължа да работя отдадено, с постоянство и старание в името на това всички ние да имаме по-добър и качествен начин на живот.

Социологическите проучвания показват висока степен на недоверие на гражданите към институциите и най-вече към парламента. С личният си пример ще работя това да се преодолее, защото демокрацията се крепи на волята на гражданите, намерила израз през институциите.

Може да се каже, че Вие сте млад политик. За първи път преди 4 години влязохте в политиката. През какви изпитания преминахте? Какви уроци научихте?

В чисто човешки план ще кажа, че пандемията се превърна в най-голямото предизвикателство, през което преминаваме заедно. Сред цялата тази криза видяхме безпрецедентни актове на милосърдие, загриженост и състрадателност. Пандемията ни напомни колко ценни сме един за друг, припомни ни как да се грижим един за друг и колко важно е да бъдем заедно. Учим уроците по трудния начин, но ставаме по-силни, защото видяхме, че заедно можем повече.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП ГЕРБ, във връзка с парламентарни избори 2021, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. ПП ГЕРБ е с номер 28 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Култура

Създава се Регионален център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово

Published

on

Министерският съвет прие Постановление за създаване на Регионален център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“. Регионалният център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ е регионален културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата с предмет на дейност: създаване, разпространение, представяне и популяризиране на културни продукти на съвременното изкуство и недвижимото културно наследство и образователна, изследователска и развойна дейност в областта на културата и творческите индустрии.

Центърът е със седалище град Габрово и териториален обхват на дейността – община Габрово и общините: Севлиево, Трявна и Дряново. За създаването на центъра е прието Решение № 223 от 28 ноември 2024 г. на Общинският съвет на община Габрово.

Изразени са положителни становища на общините Севлиево, Трявна и Дряново и съгласие от Областния управител на област Габрово. Чрез създаването на регионалния център за съвременно изкуство ще се създадат условия за изява на творци, производители и индустриалци, развиващи дейност на територията на общините в област Габрово.

Центърът ще има положителен принос в създаването на връзки между различните професионални общности и за утвърждаването на района като културен център с устойчив туризъм и икономическо развитие.

Зареди още

Култура

Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров

Published

on

Спомням си първия път преди почти 10 години, когато Виктор Макаров заедно с куп талантливи музиканти пристигна в Габрово, за да представи албума си „Шарена черга“. Този концерт остави дълбок отпечатък в мен – музиката, посланията, поезията, чарът, талантът и сърцето на тези хора ме омагьосаха.

Толкова време по-късно, този магьосник с китара и „леко дрезгав глас“ – отново водейки в града банда музикални съмишленици, пристига в столицата на хумора и сатирата като съорганизатор на първото издание на фестивала „Вечери на изпятата поезия“.

Е, първо габровско издание, защото Виктор Макаров стои зад едноименния фестивал, който вече има своята дългогодишна история в столицата. Той е част и от екипа на международния „Sofia Singer Songwriter Fest“, организира и много подобни инициативи и концерти.

И, ако заключите, че Виктор е музикант, ще сте прави, но едновременно с това ще сгрешите – той е много повече.

Виктор Макаров е българският преводач на мюзикълите „Чикаго“ и „Фантома на операта“. Освен това е богослов, актьор и „поет по душа“, съпруг и баща. Малка част от авторското му творчество е събрано в книгата „Етюди в проза и стих“. Той е изключително увлекателен събеседник и човек, с голямо сърце, пълен с вдъхновение и творческа енергия.

Подробно за фестивала „Вечери на изпятата поезия“ вече писахме, а днес разговаряме лично с Виктор, за да ни разкаже повече за това как се организира подобна инициатива и какво да очакваме.

– След дни започва първото издание на габровския фестивал „Вечери на изпятата поезия“. Какво е „изпята поезия“ и има ли тя почва у нас?
– Названието „изпята поезия“ в някакъв смисъл само обяснява себе си. Участниците във фестивала са хора на различни възрасти и с различни стилистични предпочитания (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…), но обединени от отношението към текста, написан на хубав български език. Повечето освен музиканти са или поети, или почитатели на изящната словесност, и това личи от текстовете на песните им. Другите имена на подобни автори изпълнители са „бардове“ и „поети с китара“.

– Досега фестивалът се е провеждал единствено в София, защо избрахте точно Габрово за първо издание извън столицата?
– Има причини романтични и прозаични. Сред романтичните е фактът, че Габрово е сред значимите културни средища на страната. За нас беше важно изпятата поезия да бъде представена тук наравно с другите изкуства, още повече че Габрово си има много собствени бардове. Тук стигаме и до прозаичната причина: в Габрово се намериха достатъчно помощници, за да се сформира отбор юнаци, които да задвижат фестивала. Анна Верховска, която е съорганизатор на „Вечерите“, е актриса от Кукления театър в Габрово. От екипа на същия театър е и художникът Светозар Колев „Питкин“, а Виолина Доцева е от Драматичния театър. И тримата са интересни автори, и тримата са познати на габровската публика, и тримата имат контакти в културните среди на града и са високо мотивирани да помагат фестивалът да протече успешно. Анна Верховска ни свърза и с директора на Кукления театър Алфидин Ахмедов – много инициативен деец на изкуството, който посрещна идеята за фестивал с голям интерес.

– Както спомена, фестивалът е в партньорство с Кукления театър. Като организатор на много подобни концерти и фестивали – трудно ли се намират съмишленици и партньори? Как се организира един такъв независим фестивал?
– Държавният куклен театър в Габрово е един от най-активните партньори, с които съм работил до момента, за което съм безкрайно благодарен на г-н Ахмедов, а също на Анна Верховска, която в най-невероятни моменти от денонощието намираше време да работи по дизайна и рекламата. Светльо Колев също много помогна и тепърва предстои да се насладим не само на песните му, но и на майсторлъка му като озвучител. Що се отнася до трудностите… Това е първото издание на фестивала в Габрово, никой още не знае за нас – що за чудо е това „изпятата поезия“ – яде ли се, пие ли се, за какво изобщо се ползва… Затова се наложи да се организираме „на мускули“ и с много компромиси и добра воля от страна на участниците, за което и на тях благодарим.

Истината е, че Община Габрово много помогна с реклама, с включването ни в културния календар по повод 165 години Габрово и т.н. (затова благодарим и на общината), но дали ще има и финансова подкрепа за тази година още не е сигурно. Надяваме се обаче догодина да е по-лесно в това отношение – тогава вече всички ще знаят колко ценно нещо са бардовете и колко необходими са за културния живот в града.

– Можем да кажем, че бардовете са част от алтернативната ъндърграунд сцена – намира ли се публика за тях в по-малките населени места?
– Ето това предстои да видим на 18, 19 и 20 септември в салона на Кукления театър. Шегата настрана, опитът на колеги, които организират подобни фестивали в Панагюрище, Харманли и т.н. показва, че в по-малките населени места има глад за качествено изкуство и поетите с китара винаги намират благодарна публика. Специално в Габрово обаче културният живот, както казах по-рано е доста наситен, тъй че тук по-скоро разчитаме не на глад, а на любопитство към жанр, който рядко е представян в града.

– Как изобщо се зароди идеята за „Вечери на изпятата поезия“?
– Преди 15 години бях поканен на фестивал в Литва. Последва покана за Румъния. После още две посещения в Литва (последното през 2024 г.) Направи ми впечатление огромната ценени са бардовете в чужбина. Литовският фестивал продължава повече от седмица и последните две вечери са в зала с размерите на софийската зала „България“, претъпкана догоре! Това ме накара да осъзная колко незаслужено пренебрегнат е този жанр в родината ни и буквално да заревнувам. Оттогава една от житейските ми каузи е популяризирането на творчеството на колегите-бардове у нас.

– За да им дадеш поле за изява, ти си основен двигател на тази и много други инициативи с подобна цел. Даваш много от личното си време, финанси и нерви – струва ли си всичко накрая?
– Вече използвах шегата, че „предстои да видим“, нали? Обикновено в края на всяка такава вечер се чувствам безкрайно удовлетворен от цялата палитра разнообразни емоции, които се изписват по лицата на слушателите – усмивки, сълзи, възторг, умиление… Радвам се, когато мога да споделя насладата от творчеството на тези автори с нова публика.

– Връщайки те отново към габровските „Вечери“, ти самият ще излезеш на сцената със собственото си творчество – кого друг ще имаме възможност да чуем? Как избра участниците, които да поканиш?
– Част от участниците избрах аз, част – Анна Верховска. Първоначалният избор беше лесен: поканихме само автори, свързани с Габрово, а те са толкова много, че бяха достатъчни за цял фестивал. Но след като те един по един се оказваха заети, започнахме да се оглеждаме за колеги, които могат да реагират в по-кратък срок. В момента свързани с града са самата Аня, Виолина Доцева, Светльо Колев, Зора Колева (в дует с Косьо Кучев), а косвено и Краси Кирчев, понеже негова постановка се играе в тукашния куклен театър. Рок-група Rejected M (в акустичен вариант) и дуетът „Манджа с грозде“ покани Аня. Аз пък поканих двама представители на по-улегналото поколение бардове – Пламен Сивов и Коста Шотев. Поканихме и една от най-новите звезди на бардовата сцена Ники Димитров от група X-r@y. Според слуховете възможно е в събота да се появи и един от доайените сред поетите с китара – Иван Ненков (авторът на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и т.н.), но слуховете, както знаем, са несигурно нещо…

– Част от дейността ти е свързана именно с откриването на нови и млади таланти. Как и по какво се разпознава добрият поет с китара? И има ли изобщо такова нещо като добър и лош поет?
– Отговорът на този въпрос е много сложен и изисква цикъл от лекции. Именно в цикъл от лекции (издадени после като книга – „Поетическото изкуство“) се опитва да отговори Любомир Левчев. Ако се опитаме да оставим настрана субективизма (а той играе централна роля в цялата работа) формулата е „качествен и от сърце написан текст + музикантски майсторлък + сценично присъствие (затова има толкова театрали сред бардовете)“. Но тази кратка формула май нищо не казва. Например, отново, що е то качествен текст? Вълнуващите се могат да четат Левчев (наистина!); някъде из дебрите на ютуб циркулира наша с Радо Михов двучасова и доста практична лекция по „текстописане“, съществуват и куп други ресурси, а и винаги я има опцията „помощ от другарче“ – разбирай: от по-опитен поет, когото начинаещият такъв познава и признава (аз постоянно ползвам такава помощ)…

– След изданието в Габрово, какво предстои?
– Почивка! Още почивка! И още малко почивка! Почивка заедно със съпругата ми! А иначе – още много концерти и фестивали, организирани заедно с невероятните ми колеги, в София и (надявам се) из цялата страна!

*Автор: Мария Матева.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново проучва възможността да бъдат направени нови изследвания в османските архиви, които да осветлят още повече делото и живота на майстор Колю Фичето. Новината съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на представянето в Съюза на архитектите в България на най-новата книга, посветена на Строителния колос на българското Възраждане „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Автор на изданието е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.

Събитието се проведе на 16 септември в сградата на Централния дом на архитекта и събра много гости, сред които проф. Вера Бонева и арх. Белин Моллов. В представянето на книгата участва също Константин Фичев, родственик на Първомайстора.

„Вероятно има още документи за Колю Фичето в османските архиви. Не е възможно да не са съхранени такива. Най-малкото биха излезли кореспонденции между него и властта. А да не говорим за сметки или договори. Надявам се това проучване да се случи, за да имаме възможност да надградим това, което са постигнали изследователите на Фичето – Никола Мавродинов, Георги Козаров и Николай Тулешков“, заяви директорът Иван Христов.

В своето слово той отбеляза, че тази година е по-специална, тъй като се честват 225 години от рождението на Колю Фичето, а програмата за тях обхваща различни инициативи през година, част от които вече бяха реализирани. На 23 септември в Дряново предстои Родова среща с потомци на възрожденския майстор строител, като за нея се очакват в града на Колю Фичето да пристигнат над 40 негови наследници.

В изказването си Христов анонсира още издаването на луксозен албум, представящ обектите на Първомайстора по българските земи, който се реализира с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България и вестник Строител.

Проф. Вера Бонева сподели пред присъстващите, че книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ на д-р Венелин Бараков е компактна и съдържателна, подходяща както за широката публика, така и за специалистите. „Полиграфски изданието е оформено перфектно. Поздравявам д-р Бараков, че се е постарал да издири стари снимки и карти, както и част от архитектурните заснемания на първите архитекти, за да проследи в исторически план как са се развивали отделните сгради, които са останали или са се загубили във времето. Това е един много сериозен и тежък изследователски труд, за което поздравявам автора, както и издателство „Фабер“, изпълнило в перфектна форма книгата“, каза проф. Бонева. Тя не спести и суперлативите си към екипа на ИМ-Дряново, утвърдил по думите ѝ Музея в национално средище за опазване на наследството не само на Колю Фичето, но и на нашата възрожденска архитектура.

С вълнение арх. Белин Моллов коментира, че книгата е подходяща за всички, тъй като информацията в нея е поднесена по достъпен начин и също поднесе поздравления към екипа на ИМ – Дряново, седящ зад реализацията ѝ. „През тази година имах щастието да общувам много пъти с екипа на музея. Те не просто си гледат работата, те я обичат и създават много здрави връзки и приятелства. Който отиде там, след това се връща отново вече като приятел. Препоръчвам ви, когато имате възможност, посетете Дряново и историческия музей, съхраняващ великолепните макети на сътвореното от Колю Фичето“, каза арх. Моллов.

Пред присъстващите Константин Фичев говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик. Той отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, съхраняващ фотографии и документи, който в голяма част е успял да дигитализира. Разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Д-р Бараков представите свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засегна по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.

Представянето на книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в Централния дом на архитекта в САБ се реализира като част от програмата на Националните чествания, посветени на 225 години от рождението на Колю Фичето, които се организират от ИМ – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица